№ 119903
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110128297 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление на „***** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. А. В. за вземания по сключен между
страните договор за кредит ****, като се претендират и следните вземания: 156,10 лева –
такса бързо разглеждане за периода 20.10.2019 г. – 20.08.2020 г., 227,30 лв. – такса
динамично плащане за периода 20.10.2019 г. – 20.08.2020 г. и 700 лева – разходи за събиране
на просрочени вземания (съгласно молба - уточнение от 24.07.2023 г.).
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне по
отношение на посочените вземания по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и
възнаграждение за допълнителни услуги, са нищожни и не пораждат права и задължения за
страните. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с добрите нрави,
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
В случая в чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи сумата от 175
лв. за бързо разглеждане на искането за кредит, която сума е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, а в чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено заплащане на сумата
от 250 лв. – за динамично плащане по кредита, която също е разсрочена заедно с месечните
погасителни вноски по кредита, като самите „услуги“ са описани в чл. 7.3 и чл. 7.4 от
1
общите условия.
Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като
по този начин се увеличава размерът на кредита без яснота относно насрещната престация,
която получава длъжникът. На следващо място, тези такси противоречат и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5
ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Таванът на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на
закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други
такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 500 лв., е предвидено
задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на общо 425
лв. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ
размера на уговорената възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените
разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което
води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на
кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и възможността за плащане по настоящ адрес на потребителя,
директно на представител на кредитодателя, т. е. такива свързани с усвояване на заемната
сума и изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи свързани с
усвояване и управление на кредита. Поради така изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението
по чл. 410 ГПК следва да се отхвърли.
Относно разходите за събиране на вземането поради забава в плащането съдът намира, че
вземането на заявителя за сумата от 700 лева се основава на недействителни договорни
клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за
събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
2
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33
ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за
забава, а от друга страна по делото няма и данни какви точно разходи са сторени във връзка
с извънсъдебното събиране на вземанията.
Поради изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания: 156,10 лева – такса бързо разглеждане за периода 20.10.2019 г. –
20.08.2020 г., 227,30 лв. – такса динамично плащане за периода 20.10.2019 г. – 20.08.2020 г.
и 700 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението, подадено от „***** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. А. В. за
вземания по сключен между страните договор за кредит ****, за следните вземания: 156,10
лева – такса бързо разглеждане за периода 20.10.2019 г. – 20.08.2020 г., 227,30 лв. – такса
динамично плащане за периода 20.10.2019 г. – 20.08.2020 г. и 700 лева – разходи за събиране
на просрочени вземания.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3