Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 13.02.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четиринадесети
декември две хиляди
и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1968 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 422 от ГПк.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК .. със седалище
и адрес на управление:***, законен представител: Н.Н. и Д. Д. твърди, че с
договор за потребителски заем с номер PLUS-.. от 01.04.2016 г., ищцовото
дружество отпуснало паричен кредит в размер на 2216.00 (две хиляди двеста и
шестнадесет) лева на ответника. Сумата, предмет на договора, била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1, с което ищецът изпълнил задължението си
по него. Усвояването на посочената сума ответникът Т. удостоверил с полагането
на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.3, за
него възниквало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски- всяка по
159.72 лева (сто петдесет и девет лева и 72 стотинки), които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно
годишния процент на разходите - 46.40% и годишния лихвен процент - 34.23%,
посочени в параметрите по договора. Ответникът преустановил плащането на
вноските по кредит номер PLUS-.. на 05.08.2016 г., като към подаване на
заявлението били погасени 3 месечни вноски. На основание чл. 3 от договора
вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 2 340.96 лева, представляващ оставащите 15.00
броя погасителни вноски към 05.09.2016 г., към която дата кредитът станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило
кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил
вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била изпратена на
адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл10 от същия, всички
изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора. При условие, че установителният иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моли да се приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита,
че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обвяване на кредита за
изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответната страна. В.Г.Т.
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 199.42
лева за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.09.2016 г. до
11.09.2017 г. Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните
суми: главница - 1927.35 лева, възнаградителна лихва - 413.61 лева и законна
лихва за забава - 199.42 лева, общо: 2540.38 лева. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред КрлРС, по което било
образувано частно гражданско дело № 1458/2017 г. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че В.Г.Т. дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД: сумата 1927.35 лева
(хиляда деветстотин двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
главница по договор за потребителски заем с номер CREX-.., сключен на
01.04.2016 г.; сумата 413.61 лева (четиристотин и тринадесет лева и шестдесет и
една стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016 г.
до 05.10.2017 г.; сумата 199.42 лева (сто деветдесет и девет лева и четиридесет
и две стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2016 г. до
11.09.2017 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК – 25.09.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 949 от 28.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1458/2017 г. по
описа на Районен съд К.. Претендира за разноските по заповедното производство.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, предявява
срещу ответника осъдителен иск за същите суми.
Ответникът В.Г.Т. с ЕГН ********** *** чрез
назначения от съда особен представител, оспорва иска. Счита, че от
представените с исковата молба писмени доказателства, е можело да се установи с
категоричност, че ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца, относно
погасяване на взетия заем от 2216.00 лева.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 01.04.2016 г. страните са сключили
Договор за потребителски кредит № PLUS-.., по силата на който ищецът в
качеството на кредитор предоставил, а ответникът приел заем в общ размер на 2216
лева, от които размер на кредита за потребителски цели – 2000 лева и сумата от
216 лева представляваща застраховка „Защита на плащанията“. Ответникът се е задължил
да върне заетата сума на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
159.72 лева. За получаване на договорената сума ищецът е предоставил справка на
банкова сметка ***то на сумата по посочената банкова сметка. ***, подписан е от
ответника – кредитополучател, към него е издаден сертификат, удостоверяващ, че
застрахователят е приел срещу заплащане на застрахователна премия да сключи с
ответника застраховка „защита на плащанията“. Т.е. изпълнени са изискванията на
чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ред. ДВ бр.35/2014 г.),
действаща към момента на сключването му - сключен е в писмена форма, на хартиен
носител, като не се спори, че е бил сключен в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора.
В
раздела „Параметри и условия“ са посочени следните параметри: размер на кредита
за потребителски цели: 2000.00 лева; размер на кредита на покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ -216.00 лева; общ размер на кредита – 2 216.00
лева; такса ангажимент – 70.00 лева; брой погасителни вноски – 18 броя; месечна
погасителна вноска – 159.72 лева; обща стойност на плащанията – 2 874.96
лева; годишен процент на разходите (нататък – ГПР) -46.40%; лихвен процент – 34.23%. В член 2 е уговорено, че размерът на
предоставения кредит е равен на сумата посочена в поле „Общи размер на
кредита“, като размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде заплатен директно на застрахователния агент. Т.е. изпълнено
е условието по чл. 11, ал.1, т.8 от ЗПК и в договора е посочена услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит. В същия член е уговорено,
че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент в размер на 70 лева, която се
заплаща при усвояване на заема, като кредиторът я удържа сумата, посочена в
поле „Такса усвояване на кредита“ от общия му размер. В чл. 5 е уговорено, че
при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата, ведно с направените разноски за телекомуникационни услуги,
напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора. По
делото е представено извлечение от погасителния план, от което се установяват
размерите на претендираното вземане. При това положение, ищецът доказва
изпълнение на задълженията си по договора в пълен обем. Ищецът е подал
заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ЧГрД № 1458/2017 г. по описа на
КрлРС е била издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ответникът – при лежаща върху него доказателствена
тежест, не твърди и не установява да е погасил дължимият остатък. Ищецът не
може и не следва да доказва, че не му е платено, тъй като това е отрицателен
факт, който не подлежи на доказване. При това положение исковете се явяват основателни
и доказани в пълните предявени размери, доколкото погасителния план и
извлечението за размер на дълга не е оспорено от ответника.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото
производство деловодни разноски съобразно представения списък на разноски по
реда на чл. 80 ГПК в размер на 126.28 лева за заплатена държавна такса, 100
лева за възнаграждение на юрисконсулт, 407.83 лева за възнаграждение на особен
представител, или общо разноски в размер на 734.92 лева. С оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, на
ищеца следва да присъдят
сторените в заповедното производство разноски в размер на 50.81 лева за
внесена държавна и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт или общо разноски в
размер на 100.81 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с
чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, че В.Г.Т. с ЕГН **********
*** дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***,
законен представител: Н.Н. и Д. Д.: сумата 1927.35 лева (хиляда деветстотин
двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща главница по
договор за потребителски заем с номер CREX-.., сключен на 01.04.2016 г.; сумата
413.61 лева (четиристотин и тринадесет лева и шестдесет и една стотинки)
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016 г. до 05.10.2017
г.; сумата 199.42 лева (сто деветдесет и девет лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 11.09.2017
г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 25.09.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 949 от 28.09.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1458/2017 г. по описа на
Районен съд К..
ОСЪЖДА В.Г.Т. с ЕГН **********
*** дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***,
законен представител: Н.Н. и Д. Д. направените по настоящото производство
разноски в размер на 734.92 лева (седемстотин тридесет и четири лева деветдесет
и две стотинки) и разноските по ЧГрД № 1458/2017 г. по описа на Районен съд К.
в размер на 100.81 лева (сто лева осемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.