Присъда по дело №317/2015 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.София  11.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 16-ти състав на единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ПОПОВА

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.С.

                                                    Г.Г.

                                                         

  

при секретаря Ю.Б. и в присъствието на прокурор ДЕТЕЛИНА ГАНЧЕВА разгледа докладваното от съдията наказателно дело ОХ № 317 по описа за 2015 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

1.   ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, управител на 2 фирми – „Дххх 2007“ ЕООД и „Пхх Кххх“, живущ ***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г. на неустановено място на територията на област Б, се сговорил с още едно лице – Р.Д.Е., ЕГН **********, да вършат в страната престъпления – по чл. 209 и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

2. ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.Х. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че за времето от началото на м. август 2012 г. до края м. септември 2012 г. в град Б в гр. Б, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това направил опит да им причини имотна вреда, като деянията са извършени от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за тяхното извършване, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата в периода от началото на м. август 2012 г. до края на м. септември 2012 г. в град Бххх, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Й.Г.Е., ЕГН **********– че е „човек на полицията” и може да му набави диск, на който било записано как сестрата на убития В Д – А Р и адв. Г Г поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Бхх възбудил и до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Бхх поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага, заблуждение у П.Х.П., ЕГН ********** – че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и може да реши този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

3. ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.Х. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че на неустановена дата в началото на м. септември 2012 г. в град Бххх, пред магазин „Мосю Бриколаж“, с цел да набави имотна облага, принудил  А.Б.Б., ЕГН **********, чрез заплашване – заявил му, че ще осигури лица, които да депозират показания срещу Б. по досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Б, водено срещу Б. за престъпление по чл. 252 НК, ако не плати сумата от 20 000 лева, да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди със сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, и с това причинил на А.Б.Б. имотна вреда – в размер на 2000 (две хиляди) лева, които на 14.02.2013 г., в гр. Б, пред кафене „Пххх“ Б. дал на Х., като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и от И.Х., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

 

На основание чл.23 НК определя измежду така наложените наказания едно общо, а именно –най-тежкото- лишаване наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66,ал.1 НК ОТЛАГА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, като присъединява и наказанието  „ГЛОБА“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното общо наказание ПРИСПАДА времето, през което И.Д.Х. е бил задържан по настоящото дело.

 

 

II. 1. ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Д.Е. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, живее на семейни начела, неосъждан, със средно-специално образование, управител и собственик на фирма „Кххх 08“, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***7, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това на неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г. на неустановено място на територията на област Бххх, се сговорил с още едно лице – И.Д.Х., ЕГН **********, да вършат в страната престъпления – по чл. 209 и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

2. ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Д.Е.  /със снета по делото самоличност/ ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от началото на м. август 2012 г. до края м. септември 2012 г. в град Бххх и в гр. Бххх, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това направил опит да им причини имотна вреда, като деянията са извършени от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за тяхното извършване, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата в периода от началото на м. август 2012 г. до края на м. септември 2012 г. в град Бхх, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Й.Г.Е., ЕГН **********– че е „човек на полицията” и може да му набави диск, на който било записано как сестрата на убития В Д – АР и адв. Г Г поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б възбудил и до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Б поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага, заблуждение у П.Х.П., ЕГН ********** – че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и може да реши този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

3. ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Д.Е.  /със снета по делото самоличност/ ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в началото на м. септември 2012 г. в град Бххх, пред магазин „Мосю Бриколаж“, с цел да набави имотна облага, принудил  А.Б.Б., ЕГН **********, чрез заплашване – заявил му, че ще осигури лица, които да депозират показания срещу Б. по досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Благоевград, водено срещу Б. за престъпление по чл. 252 НК, ако не плати сумата от 20 000 лева, да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди със сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, и с това причинил на А.Б.Б. имотна вреда – в размер на 2000 (две хиляди) лева, които на 14.02.2013 г., в гр. Бххх, пред кафене „Плаза“ Б. дал на Х., като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и от И.Х., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

 

На основание чл. 23 НК определя измежду така наложените наказания едно общо, а именно –най-тежкото- лишаване наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, като присъединява и наказанието  „ГЛОБА“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

 

На основание чл.59, ал.1 НК при изпълнението на определеното общо наказание ПРИСПАДА времето, през което Р.Д.Е. е бил задържан по настоящото дело.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.Д.Х. /със снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на СНС,  направените по делото разноски в размер на 46.00 лева  и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р.Д.Е. /със снета по делото самоличност/, да заплати по сметка на СНС,  направените по делото разноски в размер на 46.00 лева и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АпСпНС.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

                                                                                  1.

 

 

                                                                                  2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Специализираната прокуратура е внесла в СНС обвинителен акт  срещу:

И.Д.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, управител на 2 фирми – „Дхххх“ ЕООД и „Пххх“, живущ ***, ЕГН ********** за това, че:

1. На неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г. на неустановено място на територията на област Б., се сговорил с още едно лице – Р.Д.Е., ЕГН **********, да вършат в страната престъпления – по чл. 209 и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК;

2. За времето от началото на м. август 2012 г. до края м. септември 2012 г. в град Бххх и в гр. Бххх, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това направил опит да им причини имотна вреда, като деянията са извършени от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за тяхното извършване, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата в периода от началото на м. август 2012 г. до края на м. септември 2012 г. в град Бххх, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Й.Г.Е., ЕГН **********– че е „човек на полицията” и може да му набави диск, на който било записано как сестрата на убития В Д – А Р и адв. Г. Г. поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б възбудил и до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Б поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага, заблуждение у П.Х.П., ЕГН ********** – че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и може да реши този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК;

3. На неустановена дата в началото на м. септември 2012 г. в град Б., пред магазин „М Б“, с цел да набави имотна облага, принудил  А.Б.Б., ЕГН **********, чрез заплашване – заявил му, че ще осигури лица, които да депозират показания срещу Б. по досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Б., водено срещу Б. за престъпление по чл. 252 НК, ако не плати сумата от 20 000 лева, да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди със сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, и с това причинил на А.Б.Б. имотна вреда – в размер на 2000 (две хиляди) лева, които на 14.02.2013 г., в гр. Бхх, пред кафене „Пхх“ Б. дал на Х., като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и от И.Х., ЕГН ********** – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК и

срещу Р.Д.Е. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, живее на семейни начела, неосъждан, със средно-специално образование, управител и собственик на фирма „Кхх“, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***7, ЕГН ********** за това, че:

1. На неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г. на неустановено място на територията на област Б., се сговорил с още едно лице – И.Д.Х., ЕГН **********, да вършат в страната престъпления – по чл. 209 и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК;

2. За времето от началото на м. август 2012 г. до края м. септември 2012 г. в град Б. и в гр. Б., при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани и с това направил опит да им причини имотна вреда, като деянията са извършени от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за тяхното извършване, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата в периода от началото на м. август 2012 г. до края на м. септември 2012 г. в град Б., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Й.Г.Е., ЕГН **********– че е „човек на полицията” и може да му набави диск, на който било записано как сестрата на убития В Д – А Р  и адв. Г  Г поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б. възбудил и до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Б поддържал, с цел да набави за себе си имотна облага, заблуждение у П.Х.П., ЕГН ********** – че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и може да реши този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева, и с това направил опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК;

3. На неустановена дата в началото на м. септември 2012 г. в град Б, пред магазин „М Б“, с цел да набави имотна облага, принудил  А.Б.Б., ЕГН **********, чрез заплашване – заявил му, че ще осигури лица, които да депозират показания срещу Б. по досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Б, водено срещу Б. за престъпление по чл. 252 НК, ако не плати сумата от 20 000 лева, да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди със сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, и с това причинил на А.Б.Б. имотна вреда – в размер на 2000 (две хиляди) лева, които на 14.02.2013 г., в гр. Б, пред кафене „П“ Б. дал на Х., като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и от И.Х., ЕГН ********** – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимите И.Д.Х.  и Р.Д.Е. обвинения за престъпленията по чл. 321, ал. 6 НК, по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК, като счита, че събраните в хода на съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и категоричен начин.

Прокурорът счита, че при преценка на конкретната степен на обществена опасност на подсъдимите  Х. и Е. за извършеното от тях престъпление по чл. 321, ал.6 НК, следва да бъдат взети предвид като смегчаващи обстоятелства-чистото им съдебно минало и трудовата им заетост, а като отегчаващи  обстоятелства – това, че са се сговорили да вършат престъпления против собствеността на различни граждани. Прокурорът счита, че на всеки от подсъдимите следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено за три години.

За извършеното от подсъдимите Х. и Е. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, прокурорът моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което да бъде отложено за пет години, като се отчетат същите смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи – високата стойност на исканите от пострадалите парични суми.

Относно изнудването прокурорът предлага наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено за пет години, както и глоба от по пет хиляди лева за всеки от подсъдимите. Така предложеното наказание според прокурора се определя при вземане в предвид на посочените по-горе смегчаващи обстоятелства, а като отгечаващи в случая прокурорът сочи високият размер на исканата от пострадалия Б. сума и продължителния период от време, през което двамата подсъдими са въздействали върху пострадалия, за да го мотивират да се разпореди със свое имущество в тяхна полза.

Предлага съдът да определи на всеки от подсъдимите  Х. и Е. едно общо най-тежко наказание измежду наложените за съвкупността от престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено за пет години, към което на основание чл.23 ал.3 НК да бъде присъединено изцяло наказанието глоба от по пет хиляди лева за всеки от двамата подсъдими.

Прокурорът счита, че тези наказания, така определени по вид и размер, са едновременно необходими, заслужени и целесъобразни.

Адвокат Т. като защитник на подс. И.Д.Х., счита, че обвиненията спрямо подзащитния му не са доказани, като излага съображения за пестелИ.излагане на фактическата обстановка в обвинителия акт и акценитра на противоречията в свидетелските показания и отбелязва, че по делото няма обаждане от страна на И.Х. към А.Б.. Относно престъплението по чл.214 във връзка с чл.213а НК защитникът намира, че така формулираното обвинение е несъставомерно и носи белезите на друго противозаконно действие, но осигуряването на свидетели, ако те не са бъдещи лъжесвидители, не може да се дефинира в такава правна рамка. Защититникът счита, че изброените от прокурора отгечващи обстоятелства не следва да се квалифицират като такива, защото те представляват обективни признаци от фактическия състав на престъплението.

Подсъдимият Х. за лична защита твърди, че обвиненията са недоказани, като акценитра на противоречията между свидетелските показания и действително установеното според него.

Адвокат Ч. като защитник на подс. Р.Д.Е., счита, че обвиненията спрямо подзащитния му не са доказани и набляга на противоречията в свидетелските показания, твърди, че сумата в размер на 2000 лева е дадена като компенсация от Ал. Б. към Г.П. за изгорелия микробус. Относно престъплението измама защитникът излага твърдения за това, че св. А.Б. е известен като „Биби Пералнята“, защото пере средства от престъпна дейност, като твърди, че това е установено по един безспорен начин по делото. За св. П.П. твърди, че е осъждан за помагачество при убийство и полицията е търсела такива лица, за да свидетелстват против подсъдимите, а по-нататък в пледоарията си защитникът набляга на противоречията в показанията на св. П. за това кой точно от подсъдимите му е търсил пари и защо, както и за времето на деянието.

Подсъдимият Е. в правото на лична защита твърди, че е разочарован от полицаите.

При последната си дума към съда подс. Х. моли да бъде оправдан, а подс. Е. счита, че е невинен.  

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Преди излагане на фактическата обстановка, съдът намира за необходимо да отбележи, че не кредитира възраженията на защитата на под. Х. за това, че фактическата обстановка, изложена в обвинителия акт била „толкова пестелива, че не изпълва критериите по чл.246 ал.2 НПК, поради което води до несъотвествие на обвинителия акт със създаване на такава годна основа, която да позволи валидно развитие на наказателното производство и да не нарушавана правото на защита на обвиняемите“. Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка в обвинителния акт е достастъчно ясна и конкретна, за да позволи на всеки от участниците в наказателнотно производство да разбере какъв е предмета по делото и свързаните с него факти. Въпреки по-късното встъпване  на новия защитник на подс. Х., той е имал процесуалната възможност да направи горните възражения при встъпването си по делото, тъй като нормата на чл.288 НПК не поставя ограничения  към онзи момент да направи съответното възражение. Излагането му едва при съдебните прения съдът определя като некоректно, а отделно от това е неоснователно по посочените по-горе съображения.

Съдът намира за установено, че през 2012г. св. А.В. и колегите му- св.С.С. и св.И.М. - полицейски служители към Главна дирекция „Национална полиция“ били командировани в ОД МВР – град Б във връзка с разследване на прeстъпление-тройно убийство в с. Б. Тъй като св. А.В. познавал подсъдимия Р.Е. с прякор „Р. П“, св. В. се обадил на подс. Е. с молба да се срещнат. В хода на проведения разговор на неустановена по делото дата през м. юли 2012 г. подс. Е. заявил на св. В., че има познат, който може да бъде евентуално полезен с информация за разследването и предложил на свидетеля В. да се срещне и с негов близък приятел – подсъдимият И.Д.Х. (известен с прякора „Б“), когото представил като близък на съдружника на починалия Д – свид. Й.Е.. По предложение на обв. Е., свид. В. провел беседа с обв. Х. – на неустановена по делото дата през м. юли 2012 г. в местността „П“ – обл. Б. По-късно, тъй като св. А.В. излязъл в отпуск, той запознал подс. Х. с колегите си С С. и И.М., за да поддържат и те връзка с подсъдимия, ако същият разполага с някаква информация за разследваното престъпление.

При един от проведените разговори, полицейският служител св. А.В. помолил подс. Р.Е. да проведе среща със св. П.П., за да го попита конкретни неща, които касаят друго досъдебно производство. Тъй като по това време подс. Е. бил в О. , той се обадил на св. П., като му казал, че трябва да се срещнат, за да говорят. Св. П. се учудил на обаждането и започнал настоятелно да звъни на подс. Е., за да го пита каква е целта на срещатата, като в отговор на това на 26.07.2012г. подсъдимият Е. изпратил съобщение по телефона на св. П. Х П. „Р, в О съм, трябва да говорим. Внимавай, нюхат те. Изтрий го веднага“. След проведения разговор, с оглед реакцията на св. П., подсъдимият Е. преценил, че заедно с подс. Х. могат да се възползват от информацията, с която разполагат и от контактите с полицейските служители и на неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г., на територията на област Б, двамата подсъдими взели решение да започнат да се свързват с техни общи познати - лица, за които били разбрали, че са обект на проверка или на разследване от органите на реда и да им се представят като лица, близки до органите на реда и да им искат парични суми, за да решават проблемите им, за да им набавят информация за разследване или за да не им създават допълнителни проблеми по образуваните срещу тях дела, въпреки, че никога не били ангажирани с полицейски функции, нито им били възлагани задачи от полицейски орган, нито работели в системата на МВР, нито имали възможност да им набавят исканата информация.

По този начин обвиняемите целели да си набавят парични средства, като разчитали на това, че лицата, които въвеждали в заблуждение нямало да подадат оплакване.  

В изпълнение на така постигната договорка между двамата подсъдими, те се срещнали със св. П., Е. и Б., както и с други лица по следния начин:

Подс. Е. решил да се възползва от проведния разговор със св. В. за среща със св. П. и решил да организира такава, при която да създаде впечатление у св. П., че е обект на разследване, по което подс. Е. и подс. Х. могат да му помогнат.  Първата среща между св. П. и подс. Е. била в гр. Б, където подс. Е. обяснил на свидетеля, че негови близки от служба „Полиция“ имат данни и информация, че свидетелят е замесен в убийството на В Д в с. Б и обещал на св.П. да провери точно за какво става въпрос като да се свърже с полицейски служители.

Подс. Е. се обадил на св. В. за среща, но последният по това време бил в отпуск и предложил вместо него на срещата със св. П. да отиде колегата му-св. И.М., тъй като нямало кой друг /св. С.С. по това време бил в комаднировка в друг град/, още повече, че св. И.М. се познавал със св. П. по повод друго предходно разследване.

След като се разбрал със св. И.М., подс. Е. се обадил на св. П. и му казал, че организира среща  „с важен полицай, който ще помогне за случая“ и „ще разреши проблемите“ на П.. Подс. Е. обяснил на св. П., че срещу него има събрани доказателства в С във връзка с убийството на В. Д. П. се съгласил за срещата и на неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б тримата-подс. Е., св. П. и св. М. се срещнали. Посочената среща между тримата в гр. Б, организирана от подс. Е., била изключително кратка- 5-10 минути, които били достатъчни, за да убедят св. П. на базата на казанато му от подс. Е. преди това, че св. М. е полицай и като командрован от МВР С работи по случая за убийството на В Д. Св. П. си тръгнал, а на срещата останали подс. Е. и св. М., което създало у св. П. убеждение, че действително подс. Е. може да му помогне чрез св. М..

Като продължение на така създаденото впечатление у св. П., няколко дни по-късно подс. Е. го запознал с подс. Х. и тримата се срещнали в гр. Б, където подс. И.Х. показал на св. П. лист с нарисувано дърво, на което имало няколко имена-на П., на Е. и на други лица, които били посочени като участници в убийството в с. Б. Подс. Х обяснил на св. П., че има сериозна връзка със спецслужбите от С и може да му се реши въпроса с убийството, но св. П. трябва да даде 20 000 лева. Х. уверил П., че службите имат иформация, че П. е един от участниците в убийството на В Д и ако го потърсят трябва да му се обади веднага, тъй като той с неговите позиции може да предотварти каквото и да било. Тъй като св. П. отговорил, че не разполага с така сума пари и отказал техните усулги и помощ, няколко дни по-късно подс. Х. се обадил на св. П. и му казал, че при св. П. ще дойде подс. Е. и свидетелят трябва да му даде 20 000 лева, но да не ги дава без присъствието на Х.. Св. П. се ядосал, развикал се по телефона и му затворил, след което подал жалба в полицията. Наколко дни по-късно подс. Е. се обадил на св. П. и настоял да се видят, тъй като около свидетеля имало „нещо ново“, което „не е за по телефона“, но до друга среща между двамата не се стигнало.

По отношение на обвинението на двамата подсъдими спрямо св. Е. съдът намира за установено следното: В изпълнение на постигнатия помежду им замисъл, през м. август 2012 г. в град Б в кафене на центъра, подсъдимите Х и Е. отишли при св. Е., при което подс. Х представил на св. Е. подс. Е. като „човек от полицията“. Двамата подсъдими казали на свидетеля, че имат информация за него, а именно- че му било поръчно убийството от сестрата на В  Д - А Р и адв. Г Г. Подсъдимите изложили подробности във връзка с така твърдяното от тях убийство, като разказали на свидетеля, че двете са проследени при от И.ето им С и поръчването на убийството на Е., за което е направен запис на диск от полицията. Подсъдимите заявили на св. Е., че могат да му набавят въпросния диск, тъй като са хора на полицията, но свидетелят трябва да им даде определена сума пари-5000 -10000лева. За да затвърдят създаденото впечатление у св. Е. за наличието на такъв диск, по-късно през м. сепмеври 2012г. подс. Х. и Е. казали на св. Е., че могат да му уредят среща с полицейски служител, на която да разговаря за поръчанато срещу него убийство. Св. Е. се съгласил и двамата подсъдими се свързали със св. С.С., като на него му казали, че могат да го запознаят с човек, който може да има информация във връзка с разследваното убийство на В Д. Така уговорената среща между четиримата-двамата подсъдими и св. Е. и св. С. се състояла в гр. Б, при което св. С. помолил подс. Х да се отдалечи /той отишъл на съседната маса/ и С. останал само със св. Е. и подс. Е.. При разговора св. С. видял, че св. Е. е много притеснен и уплашен и го уверил, че към този момент полицията няма информация за поръчано убийство срещу него. Въпреки заявеното от св. С., св. Е. не успял да се убеди в липсата на опасност за живота му, тъй като двамата подсъдими след срещата продължили да го убеждават, че има такъв диск със запис за поръчаното убийство на свидетеля, както и че те могат да му го набавят срещу поисканата сума пари, която да трябва да предадат на хората от полицията, които ще им предоставят диска. Това продължило до края на м. септмеври, когато св. Е. подал сигнал в полицията.

В изпълнение на постигнатия помежду двамата подсъдими замисъл, подс. Х. се свързал със св. А.Б., с когото се познавали  и поискал среща с него. На така уговорената среща със св. Б. ***, подс. Х. заявил на св. Б., че има „много сериозен проблем“ и че ще бъде „потрупан“ от софийските полицаи /т.е. ще му бъде извършен обиск/. Подс. Х  уверил св. Б., че контактувал с висши полицаи и прокурори и го предупредил да излезе извън града, за да се скрие. След около 3-4 дни на неустановена дата в началото на м. септември 2012 г. подс. Е. позвънил на телефона на св. Б. като му се представил като „Р. П“ и казал на свидетеля, че заедно с „Б“ /подс. Х./***, пред магазин „М  Б“. На посочената среща двамата подсъдими заявили на св. Б., че досъдбеното производство, което се водело срещо него / досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Б, водено срещу Б. за престъпление по чл. 252 НК/ е възобновено и по него са разпитани много свидетели срещу него. Двамата подсъдими заплашили А.Б., че ако не плати 20 000 лева, ще осигурят още лица, които да свидетелстват срещу Б. по делото. Подсъдимите убедили Б., че св. Г.П. е получил призовка като свидетел по посоченото досъдебно производство и какви ще бъдат неговите показания зависи от това дали Ал. Б. ще даде исканата сума на подсъдимите. А.Б. се притеснил и им заявил, че не може да събере толкова голяма сума. Подс. Х организирал друга среща със св. Б., на която свидетелят трябвало да донесе парите. Св. Б. изтеглил сумата в размер на 2000 лв. от Д б  /писмо от ДБ., видно от което в клона на банката в гр. Б е издаден мемориален ордер №22825356/07.02.2013г. и опис на 40 бр. банктноти по комюри по 50 лв.-л.110 т.2, като по делото е приложена и фактура на името на Ал. Б. от ДБ.чл.152 т.2/ и сигнализирал в полицията, като казал на полицаите за предстоящата среща. На 14.02.2013 г., в гр. Б, пред кафене „П“ се срещнали подс. Х., св. Б. и св. П., при която среща подс. Х попитал св. Б. дали носи парите в изпълнение на уговорката помежду им и с подс. Е.. Св. Ал. Б. отговорил, че носи само 2000лв., защото само толкова имал и тогава подс. Х. му казал да извади парите и да ги сложи на пейката под възглавничаката. Подс. Х. си покрил ръката с ръкава на якето си и взел парите, като след това ги предал на св. Д.И. от съседното чейндж бюро за смяна на купюрите. Когато парите били сменени, полицията предприела акция по задържането на подс. Х..

Отделно от това, следва да се отбележи, че след постигане на сговора между двамата подсъдими те провели срещи и с други лица с цел набавяне на парични средства чрез измама или изнудване на свидетелите по горепосочения начин. Подс. Х. провел срещи със св. Ш., при които подсъдимият му изложили факти във връзка с воденото срещу свидетеля досъдебно производство и му поискал сумата в размер на 15 000 евро, за да може всички свидетели по воденото дело да си оттеглят показанията. Тъй като св. Ш. не се съгласил, подс. Х. продължил да му се обажда и да настоява, като му показал документи за него, за св. Р.Й. и св. Й.Й. и твърдял, че всички те са разследвани от „службите“ и заплашвал Ш., че ако не плати искана сума „положението може да стане още по –тежко“. Св. Ш. се срещнал със св. Р.Й. и му разказал, че подс. Х. му е показал документи, които касаят и свидетеля и брат му-св. Й.Й. относно разследвания срещу тях. След като св. Р.Й. казал на брат си, св. Й.Й. му обяснил, че при него е ходил подс. Р.Е. със същите документи и твърдения и му е искал пари. Подбни срещи подс. Х. провел и със св. Е.ф., на който обяснил, че има проблеми и че „може да му реши проблемите“ срещу 5000 лв.

По доказателствата:

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в:

1.        показанията на свидетелите А.Б.Б., Й.Г.Е.,  П.Х.П., М.Б.М., М.С.М., С.И.В., Д.С.К.,  Д.С.И., К.М.Г., В.П.Ш.,  Р.А.Й.,  Й.А.Й.,  Е.Б.Ф.,  А.Г.В.,  С.И.С.,  И.С.М., А.В., Г.Б.П., А.В.Б., Н.И.Т., които съдът кредитира изцяло, като относно констатираните противоречия и липса на спомен у свидетелите съдът е направил опит да ги изясни като е приложил нормата на чл.281 НПК за прочитане на показанията от ДП и отделно от това е провел очни ставки между свидетелите и подсъдимите.

По отношение на прочитане на показанията на свидетелите-съдът на основание чл.281 ал.1 НПК е прочел показанията на св. Й.Е. от 16.02.2013г.-л.96, т.1 от ДП, тези на св. К.М.Г. от 17.02.2013г.-л.103 т.1, на св. В.П.Ш. от 17.02.2013г. –л.107, т.1 от ДП, на св. П.П. от 17.02.2013г.-т.111, т.1 от ДП, на св. Р.А.Й. от 17.02.2013г. –л.115, т.1 от ДП, на св. Й.Й. от 18.02.2013г. –л.126, т.1 от ДП, и на св. Е.Ф. от 18.02.2013г.-л.128 том 1 от ДП.

В протоколите за разпит по реда на чл.223 НПК на св. Й.Е., К.Г., В.Ш., П. ПРОКУРОРЪТ:  и св. Р. Й прави впечатление изричното отбелязване, че за посочения разпит са уведомени привличените към този момент-16.02.2013г. и съотв. -17.02.2013г. обвиняеми лица- обв. И.Х. /привлечен с постановление от 15.02.2016г. и предявено на същата дата в присъствието на адв. А./ и обв. Г.П. и защитника му, като адв. А. е заявила, че към датите на провеждането на разпитите е извън града и моли разпитът да бъде отложен за друга дата. Именно поради това и разпитите са проведени в нейно отсъствие. В уведомлението до обвинямия –към този момент само И. Х- за провеждане на разпит на 16.02.2016г. на св. Й.Е., И.Х саморъчно е написал „без адвокат не желая да присъстам“, докато в уведомлението до Х за разпитите на 17.02.2016г. обвиняемият към този момент е завил само „не желая да присъствам“  Съдът не кредитира направените възражения от страна на защитата за опорчаване на процедурата по чл.223 НПК за провеждане на разпитите, тъй като разпоредбата на чл.223 ал.2 НПК изисква органът на досъдебното производство да осигури явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и негови защитник, ако има такъв да участват в провеждането на разпита. В случая е безспорно, че всеки един от свидетелите е осигурен за разпитите, както и че всеки от привлечените към този момент обвиняеми лица- Х. и П. и техните защитници са уведоми за предостоящите разпити-по делото са приложени уведомленията, които са  находящи в том 1 от ДП, непосредствено преди протоколите за разпити. Въпреки, че няма изрична практика /още по-малко задължителна на ВКС/ по подобен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че по делото е предоставена изискуемата от нормата на чл.223 ал.2 НПК възможност на обвиняемите и защитниците да присъстават на разпитите, като участието им вече е по тяхна преценка. Изложеното от адв. А. като защитник към този момент на обв. Х обстоятелство, че се намира извън града, не е подкрепено с последващи доказателства за това, нито е посочена уважителна причина /служебна или друга ангажираност/, която да я възпрепяства да присъства на разпита. Участието на обвиняемия и/или защитника в разпита пред съдия не е негово задължение, а право, което той може да упражни по собствена преценка.

За пълнота следва да се отбележи, че първото привличане на другия подсъдим по делото- Р.Е. е от 18.02.2016г., поради и което същият не е бил уведомен /нито защитника му/ за разпитите преди датата на привличането му.

От друга страна, св. Й.Е., П.П., Р.А.Й. и св. Й.Й. са разпитани от съдебния състав и страните по делото в проведените съдебни заседания в хода на съдебното следствие, като е дадена възможност на страните по делото да задават въпроси към свидетелите, самите свидетели след прочитане на показанията им са запитани дали поддържат показанията от ДП и в каква част. В случая е спазено изискавнето на чл.6 т.3 б. D от ЕКПЧ всяко обвиняемо лице да има право да участва в разпита, като в проведените съдебни заседания всеки от тях и защитниците им е имал право на въпроси. В този смисъл е Решение №112/12.07.2016г. ,ВКС, III н.о.[1]

От изброените по-горе свидетели, единствено за св. К.М.Г.  и В.Ш., съдът е прочел показанията им по чл.223 НПК от ДП, без да провежда разпит на свидетелите в хода на съдебното следствие, тъй като свидетелят К.Г. е починал, видно от приложения по дело акт за смърт, а св. Ш. е със заболяване, което не позволява явяването му в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че в протокола за разпит по чл.223 НПК на св. Ш. от ДП е отбелязано, че разследващият полицай е заявил, че адв. А. моли за друга дата на разпита, но свидетелят Ш. още тогава е бил в тежко здравословно състояние, което не е позволило отлагане на разпита за друга дата. Тези обективни причини са попречили провеждането и на последващ разпит в хода на съдебното следствие на двамата свидетели, което съгласно Решение №426/10.12.2015г. ВКС, II н.о. изисква още по-голяма презицност от страна на съда при преценката относно достоверността на фактите, отразени в разпита им на базата на останалите доказателства по делото-доколко фактите съотвестват помежду си[2].

Като допълнение относно показанията на св. К.Г. следва да се посочи, че неговите показания не са взети предвид при излагане на фактическата обстановка, тъй като изложените от свидетеля твърдения касаят други отношения между него и подс. Х.. По така изложената причина съдът преценява, показанията му са несъотносими към предмета на доказване.

2.        обясненията от страна на подсъдимите, дадени по реда на НПК следва да бъдат преценявани внимателно с оглед противоречията между тях и показанията на разпитаните свидетели, като се  отчита факта, че обясненията освен доказателствено средство по делото са свързани и с упражняване на правото на защита на подсъдимите.

3.         С оглед изясняване на посочените противоречия между обясененията и показанията на свидетелите, съдът е допуснал провеждането на три очни ставки между подсъдимите и свидетелите Е., П. и Б., при които свидетелят Б. категорично е заявил всички обстоятелства, които е изложил в показанията си като свидетел, а св. Е. и П. в отговор на някои от задените им въпроси са отговорили, че не си спомнят, но поддържат показанията си, дадени преди това.

4.        Всички протоколи за претърсване и изземване и за обиск по реда на чл.161 и чл.164 НПК отговарят на изискванията на НПК и за всеки един от тях е налице съдебен контрол, видно от приложените по делото определения на СНС, поради което следва да се кредитират изцяло;

5.        - същият извод се отнася и за изготвения в хода на разследването протокол за оглед на веществени доказателства от 11.07.2013г.-л.12, т.3 ДП,

6.        Следва да бъдат взети предвид и протоколите за доброволно предаване, а именно:

-           протокол за доброволно предаване от 07.02.2013г. от Ал. Б. –л.33 том1 ДП, с който свидителят е предал 1 бр. ордер от Търговска банка Д Б АД с описани 40 бр. банкнтоти по купюри от 50лв. по серийни номера, както и самият ордер, заверен от банката и приложен на л.34, т.1 ДП;

-           протокол за доброволно предаване от 14.02.2013г. /л.36 т.1 ДП/, с който св. Д.С.И. предава 40 бр. банктноти по 50лв., на обща стойност 2000лв., описани по серийни номера, както и протокола за доброволно предаване от 14.02.2013г. /л.60 т.1 ДП/, с който св. Ал. Б. предава 1 бр. ръкописно написана декларация от името на Г.Б.П. с посочена дата от 14.02.2013г., както и самата декларация, прилоена на л.61 т.1 от делото.

Съдът намира, че така описаните протоколи следва да бъдат кредитирани от съда, доколкото разпоредбата на чл.159 НПК изисква от всички да запазят и предадат намиращите се в тях предмети, книжа и други данни, които могат да имат значение по делото.

7. По делото са приложени ВДС от експлоатирани СРС: Относно веществените доказателства средства в резултат на прилагане на специални разузнавателни средства съдът намира, че съдържащите се секретни материали по делото са изготвени  при спазването на законовата  процедура, свързана  с искането и получаването на разрешение за това от компетентния за това орган, поради което същите притежават годна доказателствена сила. Всяко едно от исканията е изготвено от наблюдващия прокурор при РП-Б до ОС Б,  при спазване на изискванията относно компетентността с оглед вида на престъплението, за което е образувано досъдебното производство. Искането и разрешението за използване на СРС са изготвени на 14 януари 2013г., когато делото е водено в РП Б. Искането е изготвено в съотвествие с чл.173 НПК от наблюдаващия прокурор при РП Б, а разрешението е дадено по чл.174 НПК от председателят на съответния окържен съда, а именно- ОС Б. Видно от материалите по делото, досъдебното производство е образувано с постановление на РП Б  от 11.01.2013г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.214 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК. С постановление от 11.04.2013г. РП Б изпраща делото по компетентетност на ОС Б с оглед доказателства по делото, водещи на извода за промяна на квалификацията, а именно-по чл.214 ал.2, вр. чл.213а, ал.2, т.4 НК, подсъдна на Окръжна прокуратура. Едва с постановление от 15.07.2013г. делото е изпратено и прието за разглеждане по компетентетност от СП, с оглед новата правна квалификация по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал2,т.4, вр. чл.20, ал.2 НК, която съгл. чл.411а ал.2 НК е подсъдна на СП.

Т.е. за времето, когато е изготвено искането за използване на СРС, съгл. чл.174 НПК компетентен е бил наблюдаващият прокурор от РП и съотв. ОС-Б. Така описаните фактически обстоятелства водят на извода, че правомощие да издаде разрешение е имал ОС Б. Ето защо дадените разрешения от ОС Б се явяват в изпъленние на изискванията за подсъдност на делата, поради което следва да бъдат включени в доказателствената маса;

8. експретизата по делото- съдебно-техническа експретиза на 40 бр. банкноти – л.92, т.3 ДП е извършена по правилата на НПК, поради което следва да бъде кредитирана изцяло;

 9. фактическата обстановка, изложена по-горе се  установява и от  ордер, заверен от ДБ -л.34, т.1, писмо от ДБ от 02.04.2013г.-л.110, т.2 ДП, фактура на името на Ал. Б. от ДБ от 07.02.2013г.-л.152, т.2 ДП, копия от материаил от ДП №30/2012г. по описана ОСлС при ОП Б; свидетелства за съдимост на подсъдимите и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложението по делото веществени доказателства.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от

ПРАВНА СТРАНА:

И.Д.Х. и Р.Д.Е. са осъдени за това, че на неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г. на неустановено място на територията на област Б., се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления – по чл. 209 и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 НК

Съдът счита, че поведението на подсъдимите реализира обективните и субективните признаци на престъплението по този законов текст.

От обективна страна – налице е бил сговор между двамата подсъдими да вършат в страната престъпления по чл.209 и чл.214 от НК, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели имотно облагодетелстване. Видно е от доказателствата по делото, че между Х. и Е. е имало трайно съгласуване на волите им и обединяване на усилията им за общи престъпни действия. Въпреки, че в експлоатираните по делото СРС липсват доказателства в тази насока, тъй като самите искания и разрешения за използването им са направени по-късно –след образуването на досъдебното производство на 11.01.2013г., изводът за съгласуване на волите между двамата подсъдими се подкрепя от доказателствата, съдържащи се в свидетелските показания и обясненията на подсъдимите по делото. Разпитаните по делото свидетели  св. А.В. и колегите му- св.С.С. и св.И М. - полицейски служители към Главна дирекция „Национална полиция“ излагат твърдения за проведени разговори с двамата подсъдими през м. юли 2012г. във връзка с получавене на информация за убийството, за което се е водело разследване. И в показанията на свидетелите,  и в обясненията на подс. Е. и подс. Х се излагат обстоятелства относно предмата на разговорите и срещите, като подс. Х твърди, че при срещите с полицейските служители те са му дали информация за други престъпления, за които той е проявил интерес /от журналистична гледна точка според него/. Същото се потвърждава и от обясненията на подс. Е., който е заявил, че се е срещнал със св. А.В. през м.юли 2012г. и че тогава е запознал свидетеля с подс. Х, с когото са проведени срещи в м. П.

Непосредстевно след срещите и разговорите с полицейските служители, двамата подсъдими през м. юли и август 2012г. и след това провеждат разговори и срещи със св. Е., П. и Б., както и с други лица- св. Й.Й., св. Е.Ф. и св. В.Ш., в които подсъдимите им излагат твърдения за водени срещу тях разследвания и проверки, което поражда необходимост от предоставяне на пари, за да се прекратят проверките или разследванията срещу тях. Св. Й.Й. е представил на досъдебното производство и схемата, която подс. Х. му е дал, докато му е обяснявал, че свидетелят е част от група, за която се води разследване. Св. В. Ш. е заявил, че разговорите през феврари 2013г. са били между него и подс. Х., но последният му е заявил индиректно, че двамата подсъдими работят заедно, тъй като Р. Помака е сътрудник на ДАНС. Св. Р.Й. твърди, че Р.Е. е ходил с посоченията схема при брат му-св. Й.Й. със същите исакния за пари и твърдения за преустановяване на проверките срещу него. Св. Й.Й. разказва за срещите преди Нова година –т.е около м. декември 2012г., между него и подс. Е., на които Е. му е представил схемата и му е искал пари.

Въпреки, че няма повдигнати обвинения във връзка с гореописаната дейност от страна на двамата подсъдими по отношение на св. Ш. и Й. и Р.Й., както и с оглед факта, че описаните действия се отнасят до вторични престъпления, а това по чл.321 ал.6 НК е от категорията на формалните, съдът приема, че в дадените от свидетелите показания се съдържат достатъчно доказателства за наличието на сговор между двамата подсъдими за осъществяване на множество престъпления по чл.209 и чл.214 НК, доколкото непосредствено след провеждането на разговорите с полицейте служители двамата подсъдими целенасочено и координирано помежду си започнали срещи с посочените свидетели. При всички тези срещи двамата подсъдими са целели да внушат на свидетелите, че разследванията или проверките срещу тях могат да бъдат прекратени със съдействието на подсъдимите срещу определена сума пари, тъй като подсъдимите са близки до органите на МВР.

Доколкото разговорите със св. А.В. и останалите полицейски служители са проведени през м. юли 2012г., а срещите и разговорите със св. Е., П. и Б. в началото на м. август 2012г. съдът приема, че датата на извършване на престъплението по чл.321 ал.6 НК е неустановена дата през м. август 2012г., като не може да бъде конретизиран точния ден за сговарянето през месец август 2012г. Невъзможността да се установи точната дата, на която е възникнало престъпното разбирателство между виновните обаче, не е основание за отхвърляне на обвинението срещу тях въобще. Съдебната практика е категорична, че така използваната формулировка е достатъчно ясна, за да се разбире обвинението. За деянието по чл.321 ал.6 НК не се изисква нито трайност, нито структурираност във взаимоотношенията между сговорилите се лица, ето защо е възможно деянието да бъде осъщестевно на конкретна дата, а не за период от време. Въпреки че не може да бъде конкретизирана точната дата, такова сговаряне обективно е налице, доколкото от даказателствата по делото е видно, че е проведена серия от срещи и разговори между подсъдимите и свидетелите, в които последните биват въвеждани в заблужение или изнудвани. Този факт води на извода, че по делото е обективно установено съгласуване на волите помежду двамата подсъдими, в резултат на което са проведените срещи и разговори между тях и посочените свидетели.

Съдът намира за необходимо да обсъди и тезата, че не е възможно между двамата подсъдими да е налице постигнато съгласуване на волите с оглед възникналите в края на м. август 2012г. помежду им проблеми по повод доставка на минерална вода на фирма „Звезда 2010“, както се твърди от защитата в хода на наказателното производство. На първо място, видно от изисканата в хода на съдебното следствие справка, няма данни да е подавана жалба в прокуратурата отнсно доставка на вода на „Звезда“ ЕООД. Отделно от това, подс. Е. в обясненията, които е дал на 26.09.2016г. говори за многократни разговори и срещи с подс. Х. и други лица, което води на извода, че контактите помежду им са продължили, дори и да се приеме, че е имало такова изостряне на отношенията по повод фирма „Звезда“ след прехвърлянето и. В тази насока са и дадените показания на св. Ерини, П., Б., Ш. и Й.. Друг аргумент в тази насока са дадени показания от страна на св. Н.Т., който твърди, че има подадена жалба от „Звезда 2010“, но жалбата е от него като собственик и управител на фирмата, след прехвърлянето и от И.Х. на негово име и след поръчката на минерална вода. Свидетелят изрично е заявил, че Р.Е. е бил афектиран и го е придружил при подаването на жалбата, на само защото св. Т. е нямал шофьорска книжка.

Деянието е обективно съставомерно, защото съгласуваността не се е отнасяла само за един инцидентен престъпен акт по чл.209 и чл.214 от НК, а за бъдещо извършване на система от такива актове, с користната цел за противоправно имотно облагодетелстване чрез тях. Извършването на престъпления по чл.209 и чл.214 от НК, е било безспорна цел на сговарянето, защото събраните гласни и писмени доказателства съвкупно и убедително сочат, че постигналите сговора подсъдими са осъществили контактите с посочените лица.

В контекста на горното е очевидно, че от субективна страна деянието е извършено и от двамата подсъдими с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния му характер – неговата противоправност и наказуемост, предвиждайки общественоопасните му последици и желаейки тяхното настъпване.

Ето защо, съдът призна подсъдимите И.Д.Х. и Р.Е. за ВИНОВНИ в осъществяването на престъпление по чл.321, ал.6 от НК, за това че на неустановена по делото дата в началото на м. август 2012 г. на неустановено място на територията на област Б, се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления – по чл. 209 и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага.

Сговорът по чл.321, ал.6 от НК е формална, предварителна престъпна деятелност, която може да съществува, дори и без реално да са били изпълнени целите за които той е постигнат. Въпреки това обаче, настоящият съдебен състав приема, че са налице доказателства и за престъпленията по чл.210 и почл.214 НК.

 Относно второто обвинение  спрямо подсъдимите И.Д.Х. и Р.Е. за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, съдът счита, че е доказано, че за времето от началото на м. август 2012 г. до края м. септември 2012 г. в град Б и в гр. Б, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у различни граждани и с това направили опит да им причинят имотна вреда, като деянията са извършени от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за тяхното извършване, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата в периода от началото на м. август 2012 г. до края на м. септември 2012 г. в град Банско, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Й.Г.Е., ЕГН **********– че е „човек на полицията” и може да му набавят диск, на който било записано как сестрата на убития В Д – АР и адв. Г Г поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева, и с това направили опит да му причини имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б възбудили и до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Б поддържали, с цел да набавят за себе си имотна облага, заблуждение у П.Х.П., ЕГН ********** – че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и може да реши този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева, и с това направили опит да му причинят имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване.

Подсъдимите И. Д.Х. и Р.Е. са автори на престъплението, описано по-горе. Това се установява безспорно  от всички кредитирани и ценени гласни, писмени и веществени доказателства по делото.

От обективна страна, безспорно се установява времевия период на престълпението като цяло и за двете деяния поотделно. Съдът приема за доказан посочения период, а именно- на неустановена по делото дата в периода от началото на м. август 2012 г. до края на м. септември 2012 г., тъй като самият свидетел в показанията си в хода на съдебното следствие е заявил, че е провел срещи и разговори през лятото на 2012, а в приобщените по реда на чл.281 НПК показания е заявил, че срещите му с подсъдимите са били „през месец август или септември 2012г, точна дата не мога да посоча“. Разпитан след прочигане на разпита от ДП, св. Е. е потвърдил изложеното в разпита по ДП. Липсата на по-голяма точност при определяне на точна дата се дължи на изминалия период от време от извършване на престъплението до момента на провеждане на разпитите.

По отношение на мястото на въвеждането в заблужение, а именно-гр. Б, съдът намира за доказан и този признак от обективна страна на деяниято, като се позовава отново на същите показания в съдебно заседание от 23.09.2015г., в които свидетелят говори за гр. Б..

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по това обвинение се изразява във възбуждане на заблуждение у Й.Г.Е., че двамата подсъдими са хора на полицията и могат да му набавят диск, на който било записано как сестрата на убития В Д – А Р и адв. Г Г поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева. По отношение на възбуждането на заблуждение, съдът приема за безспорно доказано по делото, че подс. И. Х в проведените разговори със свидетеля е изложил такива твърдения-свидетелят изрично е заявил това в разпита пред съдебния състав на 23.09.2015г. В разпита в хода на съдебното следствие първоначално св. Е. е имал колебания относно участието на подс. Е. в това деяние, въпреки че в дадените от него показания свидетелят говори ту в единстевно, ту в множествено число. Това несъотвествие е изяснено с прочитане на показанията от ДП по реда на чл.281 НПК, в които изрично свидетелят е завил, че при него са отишли И.с прякор „Б“ и Р. с прякор „П“, като са му казали, че имат диск, на който е записано, че му е порчано убийство от сестраната на убития В Д – А Р и адв. Г Г. Следва да бъде подчертано, че след прочитане на разпита свидетелят е направил изявление, че поддържа казаното в разпита от ДП. Заявеното от св. Е. по време на очната ставка, че не е имало подобни разговори между него и подсъдимите и че не Х и Е. са му казали, че ще „дойде човек, който да му поиска пари за диска“, съдът не кредитира, тъй като в края на разпита след очната ставка самият свидетел е заявил, че поддържа това, което е казал преди и че различията в показанията му се дължат на това, че е забравил. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в отговор на зададен въпрос при очната ставка свидетелят и подсъдимият са заявили, че взаимно вече са се извинили един на друг и „са си стиснали ръцете“. Именно това обстоятелство съдът намира за причина за посочения обрат в показанията на свидетеля, но кредитира първоначалнодадените показания, вкл. прочетените, тъй като самият св. Е. е заявил, че ги поддържа. В резултат на така формираното у св. Е. заблуждение, че има диск със запис на поръчаното му убийство, в свидетеля е създадена една невярна, погрешна престава за факти и обстоятелства-в случая, че действително съществува такъв диск с поръчка на убийството му. Самият свидетел в разпита си е заявил, че „после три месеца се оглеждах като се прибирах“.

Съдът намира за доказано и второто деяние по чл.210 НК, а именно, че двамата подсъдими на неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б възбудили и до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Б поддържали, с цел да набавят за себе си имотна облага, заблуждение у П.Х.П., ЕГН ********** – че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и могат да реши този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева, и с това направили опит да му причинят имотна вреда, като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН **********, сговорили се предварително за неговото извършване.

От обективна страна, безспорно се установява времевия период на деянието. Съдът приема, че въвеждането в заблуждение е извършено на неустановена по делото дата през м. август 2012 г. в град Б при срещата между подс. Е., св. П. и  св. М. в резултат на постигнатотото предхождащо предварително сговаряне между двамата подсъдими. Не следва да се кредитира направеното възражение от страна на защитата на подс. Е., че е налице несъотвествие в датата на деянието, тъй като СМС-ът до св. П. е изпратен през м. юли, т.е.е преди посочената дата- неустановена по делото дата през м. август 2012 г. И в показанията на св. П., и в обясененията на подс. Е. се съдържат едни и същи твърдения относно времето на изпращане и иполучаване на въпорсното събщение-съдът намира за безспорно установено, че въпросната дата е 26.07.2012г. Едва след това, обаче, двамата подсъдими, в резултат на реакцията от страна на св. П., се сговарят помежду си да извършат не само престъплението спрямо П., но и множество други престъпления по чл. 209 и чл.214 НК спрямо други лица. Времето на поддържането на заблуждението до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. се доказва от проведените разговори и срещи между подс. Х, подс. Е. и св. П. в този времеви период до подаването на жалба от свидетеля в полицията. И тук следва да се отбележи, че  липсата на по-голяма точност при определяне на точна дата се дължи на изминалия период от време от извършване на престъплението до момента на провеждане на разпитите.

По отношение на мястото на въвеждането в заблужение, а именно-гр. Б, съдът намира за доказан и този признак от обективна страна на деяниято, като се позовава отново на същите показания в съдебно заседание от 23.09.2015г., в които свидетелят говори за гр. Б. Доколкото последващите срещи между двамата подсъдими и св. П. ***, съдът намира за доказано, че до неустановена по делото дата през м. септември 2012 г. в гр. Б  двамата подсъдими поддържали заблуждението у П.Х.П..

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по това обвинение се изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение у св. П., че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и двамата подсъдими могат да решат този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева. Видно от показанията на св. П. от досъдебното производство, дадени по реда на чцл.223 НПК и тези в съдебно заседание от 23.09.2015г., подс. Е.  му е казал, че по отношение на неговото име има събрани доказателства в С във връзка с убийството на В Д и „ако аз му дам сумата, която ще уточним, която впоследствие беше уточнена, ще оправи нещата и няма да имам никакви проблеми“ /разпит от 17.02.2013г. от ДП/. В показанията на свидетеля от 23.09.2015г. същият твърди, че подс. Х му е представил схема се имана на лица, посочени като участници в убийството на В Д, вкл. и името на св. П., като свидетелят завява на няколко пъти в дадените показания, че и двамата са му искали определна сума пари „за да се оправи поблемът“. Липсата на спомен у св. П. кой какво точно му е казал, която свидетелят демонстрира при проведената очна ставка между него и подс. Х се дължи на продължитения период от време, изминал от  извършване на деянието, като следва да се подчертае, че още при първоначлното заявяване, че не си спомня в началото на очната ставка, св. П. е подчертал „Не мога да кажа със сигурност кой ми каза това. Това, което съм казал на последното заседание, това е.“

Видно от изложеното по-горе и при двете деяния е налице възбуждане на заблуда у св. Е. и св. П. чрез създаване на невярна представа у всеки от тях за това,че посъдимите са хора на полицията и могат да набавят диск на св. Е., на който било записано как сестрата на убития В Д – А Р и адв. Г Г поръчват убийството му, ако заплати срещу сумата от 5 000 - 10 000 лева, сътов. за св. П.-че срещу него има събрани доказателства за това, че е съпричастен към убийството на В Д и могат да решат този проблем срещу заплащане на определена сума пари – 20 000 лева

По делото е доказано и поддържането на заблудата –чрез последващите разговори и срещи между подсъдимите и всеки от свидетелите, подс. Е. и Х. потвърждават вече оформената заблуда у свидетелите и  затвърждават съществуваща у П. и Е. невярна представа.

Наред с това е налице и причинната връзка между заблуждението и имущественото разпореждане, останало на фазата на опита и при двете деяния. Вследствие заблуждаването на Е. и П., у всеки от тях се формират и затвърждават неверни представи от значение за осъществяване на имуществено разпореждане; вследствие на тези неверни представи свидетелите са обмисляли възможността за извършване на имуществено разпореждане, което  разпореждане от всеки от тях би довело до причиняване на имотна вреда за всеки от тях.

Подсъдимите са извършили деянията със специална съставомерна цел-да набавят за себе си имотна облага.

От субектвна страна, всяко от деянията е извършено при форма на вина пряк умисъл- подс. Е. и Х. са съзнавали общественоопасния характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.

И двете деянията са останали на фазата на опита, тъй като е започнало изпълнителното деяние /свидетелите са въведени в заблуждение, което се поддържа за всеки от тях/, но не са настъпили общественоопасните последици, а именно-предването на исканите суми на подсъдимите.

Настоящият съдебен състав приема, че е доказан и квалифициращия признак на престъплението измама-налчие на предварителен сговор между двамата подсъдими. Доколкото в мотивите по-горе съдът е приел, че е налице такова сговаряне и то е предхождащо извръшването на престъплението измама, не е неохбодимо преповтаряне на изложените аргументи.

Съдът приема, че престъплението спрямо Е. и П. представлява продължавано престъпление, доколкото са налице признаците по чл.26 НК. С оглед посочените и обосновани по-горе дати и място на извършване на деянията спрямо двамата свидетели съдът счита, че обвинението е доказано за това, че престъплението е извършено за времето от началото на м. август 2012 г. до края м. септември 2012 г. в град Б и в гр. Б. И двете деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набавят за подсъдимите имотна облага и с това направили опит да причинят на св. Е. и П. имотна вреда, като деянията са извършени от подсъдимите, които са се сговорили се предварително.

Ето защо, при преценка на гоеризброените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 Н за подс. И.Д.Х. и Р.Е. е доказано, поради и което за това престъпление съдът ги е признал за виновни с присъдата.

Съдът намира за доказано и третото престъпление- за това, че на неустановена дата в началото на м. септември 2012 г. в град Б, пред магазин „М Б“, с цел да набавят имотна облага, подсъдимите И.Д.Х. и Р.Е. принудили  А.Б.Б., ЕГН **********, чрез заплашване – заявили му, че ще осигурят лица, които да депозират показания срещу Б. по досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Б, водено срещу Б. за престъпление по чл. 252 НК, ако не плати сумата от 20 000 лева, да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди със сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, и с това причинили на А.Б.Б. имотна вреда – в размер на 2000 (две хиляди) лева, които на 14.02.2013 г., в гр. Б, пред кафене „П“ Б. дал на Х., като деянието е извършено от две лица – от Р.Д.Е., ЕГН ********** и от И.Х., ЕГН ********** – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК, поради което и ги е признал за виновни.

В подкрепа на това обвинение са събраните доказателства, а именно- покозанията на св. Б., св. П., св. Д.И., св. М., писмо от ДБАНК, от което е видно, че в клона на банката в гр. Б е издаден мемориален ордер №22825356/07.02.2013г. и опис на 40 бр. банкноти по купюри по 50 лв.-л.110 т.2, като по делото е приложена и фактура на името на Ал. Б. от ДБАНК-л.152 т.2/, копие от цитираното досъдебно производство срещу Б., декларация от Г.П. с дата 14.02.2013г. /л.61 т.1/, предадена с протокол за доброволно предаване от Ал. Б. /л.60, т.1/. и др. Видно от изготвената експретиза банкнотите са са истински парични знаци.

Съдът счита, че по делото е безспорно доказано времото и мястото на деянието, доколкото свитетелските показания на св. Б., П., Б. съвпадат в тази си част, както помежду си, така и с обясненита на подсъдимите по делото. По отношение на изпълнителното деяние съдът приема, че е доказано упражнената принуда чрез заплашване. Заплахите в случая са направените изявления от страна на двамата подсъдимите, че ако св. Б. не се разпореди със сумата в размер на 20 000 лева.-да им я предаде, те ще осигурят свидетели, които да депозират показания срещу Ал. Б.. Видно от показанията на свидетеля същият изрично е заявил, че както подс. Х., така и подс. Е. са му искали пари, за да се не се стига до разпит на свидетели по делото срещу него. Двамата подсъдими са използвали една вярна информация, а именно-че срещу Б. се води разследване по досъдебно производство № 30/2012 г. по описа на ОСлО при ОП – град Б за престъпление по чл. 252 НК, и на базата на това вярно обстоятлество са оставили в свидетеля впечателние, че те могат да повлият върху разследването. В случая не става въпрос за измама, а за изнудване, макар, че двете престъпления имат на пръв поглед аналогична юридическа конструкция. При деянието спрямо Б. обаче същият е не просто въведен в заблуждение относно статута на делото му, а свидетелят е принуден от конкретните заплахи от страна на подсъдимите да предаде исканата сума с оглед описания му от подсъдимите неблагоприятен развой по делото. В случая безспорно е налице упражнена принуда, която води до психически тормоз върху свидетеля и вследствие на този тормоз и по съображения той да не продължи, св. Б. предприема имуществено разпореждане с 2000 лева, в резултат на което се стига до имотна вреда за него самия. В случая св. Б. ясно съзнава вредоносния характер на своето разпореждане, но го предпочита пред продължаването на психическото въздействие върху него.

Налице е квалифицирания състав на  престъплението измама, доколкото деянието е извършено от две или повече лица, при което не е нужно да има и предварителен сговор.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- подс. Е. и Х. са съзнавали общественоопасния характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.

Не следва да се кредитират изложените от защитата твърдения, че сумата в размер на 2000лв. е предадена от Ал. Б. като компенсация за изгорелия му микробус, както и за това, че „пере средства от престъпна дейност“, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Безспорно е, че е имало спор между А.Б. и Г.П. във връзка с посочения автомобил, но изнесените твърдения в хода на наказателното производство за това, че Б. е поръчител на палежа на микробуса на П. не са подкрепени от доказателства, като по делото липсват и доказателства, че А.Б. „пере средства от престъпна дейност“. С оглед заведеното срещу свидетеля посочено по-горе досъдебно производство, следва извода, че той е криминално регистриран, но това не опорочава показанията му по настоящото дело, още повече, че обвиненията по обвинителяния акт и и диспозитива на присъдата засят подсъдимите Х. и Е., а наказателното производство спрямо П. е било прекратено още от прокурора на досъдебното производство по чл.243 НПК.

ПО НАКАЗАНИЯТА:

За извършеното от подсъдимия И.Д.Х. престъпление по чл. 321, ал.6 НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до шест години. 

В конкретният случай при определяне на наказанието на подсъдимия Х. съдът съобрази, както предвиденото от законодателя наказание за процесното престъпление към датата на неговото извършване, така и обстоятелствата по чл. 54 НК-степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и смегчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото.

Съдът счита, че в настоящия случай  по отношение на  подс. И.Х. са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало и трудова заетост на подсъдимия. Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият Х. е неосъждан.

Ето защо, с оглед наличието на констатираните смекчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че наказанието следва да бъде определено към предвидения законов минимум на посоченото престъпление, поради което съдът е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Същите аргументи следва да бъдат изложени и относно определеното наказание спрямо Р.Д.Е.-същият е неосъждан и трудово ангажиран, които обстоятелства са взети предвид при индивидуализацията на наказанието му за престъплението по чл.321 ал.6 НК.

Съдът не кредтира изложените аргументи от прокурора, че за престъплението по чл.321 ал.6 НК сговорът за извършване на различни видове престъпления против собствеността е отегчаващо обстоятелство, тъй като се солидализира с изявената позиция от защитника, че всъщност става въпрос за признак на деянието и доколкото е взет предвид от законодателя при определяне на правната квалифкация на деянието, същият не може да бъде разглеждан отделно като отегчаващо обстоятелство.

За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в размер от една до осем години.

Съдът намира,че наказанието да Х. и Е. следва да бъде определено в рамките на предвидения в закона размер съгласно чл.54 от НК, като най-справедливо би било да се наложи наказание от  ТРИ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което се явява определено в законовия минимум, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимите Е. и Х., съдът отчете  смекчаващи вината обстоятелства. Констатира се, че деянието не е довършено и реално няма причинени имуществени вреди, взети са предвид необремененото съдебно минало на подсъдимите, както и ниската степен на обществена опасност на личността на дееца. При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете и отегчаващи отговорността обстоятелства: начина на извършването на деянието- упоритостта на всеки от подсъдимите и значителния размер на исканите от тях суми от пострадалите.

Предвид гореизложеното съдът счита, че така определеното в присъдата  наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК:

Съдът намира, че няма законови пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наложеното на подсъдимия  Х. и Е. наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поначало условното осъждане по чл. 66 НК се прилага при три  задължителни условия: наказанието лишаване от свобода да е до три години; лицето да не е осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (ако не е налице реабилитиране по реда на чл. 86 и 87 НК за наказанието лишаване от свобода, не може да се приложат условията на чл. 66, ал. 1 НК);  по този начин  да могат да се постигнат целите на индивидуалната   и генералната превенция.  Наказателният кодекс дава приоритет на т. нар. „лична превенция“, т.е. на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В конкретиката на настоящия случай  така определеното наказание не надвишава три години, деецът по- рано не е осъждан, и за поправянето и превъзпитанието на Х. и Е., според решаващия съдебен състав, не се налага да изтърпява ефективно наказанието. С оглед реализиране целите на специалната превенция, отчитайки смекчаващите отговорността  обстоятелства,  не е нужно този подсъдим да бъде поставян в условията на затворническа среда и обкръжение. Съдебният състав зае становището, че една евентуална социална изолация на виновния, чрез установяването му в пенитенциарно заведение, в случая би се явила неоправдано тежка репресия, като същата би надхвърлила целите, които се преследват с наказанието - преди всички поправяне на  извършителя. Решаващият съдебен състав отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително- предупредителните елементи и на специалната и общата превенция.  От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимите Х. и Е., съдът прие, че така определеното условно наказание не пренебрегва генералната превенция. Генералната превенция не може да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние. По тези съображения на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за изпълнение така определеното на подсъдимия И.Д.Х. И Р.Д.Е.  наказание ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ.

За престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в размер от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на дееца.

При определяне и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Х. и Е., от съдебният състав се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и тяхната тежест, съобразиха се  и целите  по чл. 36 от НК като на всеки от двамата подсъдими се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години. Така определеното наказание бе съобразено с горепосочените обстоятелства, като в допълнение може да бъде споменат ниския размер на причинената вреда в размер на 2000 лв. като допълнително смегчаващо обстоятелство, наред с чистото съдебно минало за всеки от двамата.

Размерът на кумулативно наложеното наказание на подсъдимите И. Д.Х. И Р.Д.Е.  „Глоба” в размер на 5000 лева(пет хиляди лева) наред с наказанието „Лишаването от свобода”, съдът определи след като съобрази  обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на всеки от подсъдимите.

Така определените наказания съдът намира, че са достатъчни за постигане на целите по чл.36 НК, поради което и не е наложил допълнително предвиденото от НК наказание конфискация на ½ от имуществото на дееца, каквато възможност е предвидена в чл.214 НК.

В изпълнение на изискванията на чл.23 НК съдът е определил едно общо–най-тежко измежду така определените по-горе наказания, а именно- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ТРИ ГОДИНИ за всеки от подсъдимите Х. и Е., като е отложил изпълнението на наказанията за срок от ПЕТ години на основание чл.66 НК и е присъединил наказанието ГЛОБА.

От приложените по делото доказателства се установява, че всеки от подсъдимите  Е. и Х. е бил задържан, поради което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимите са били задържани.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото подсъдимите Е. и Х., които са признати за виновни, следва да понесат и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил всеки от тях да заплати разноски в размер на 46.00лева /четиридесет и шест лева/. Така посочената сума се равнява на разноските по досъдебното производство и тези в съдебна фаза, разделени между двамата подсъдими, като съдът е присъдил за всеки от тях и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                     СЪДИЯ: