Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и втори декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 371
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 297/22.06.2018 г., по гр.д. № 90/2016 на РС Ловеч е отхвърлен
предявен от И.В.В. против Н.В.Н., Д.В.В., В.Й.В., Й.Н.В., Н.Х.Д., М.Л.Г.-Т.
(наследници на Й.Н.В. и В.Й.В.)*** иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за
установено, че ищецът е собственик по наследство, реституция и давностно
владение на нива в местността „С.”,
землището на гр. Ловеч, с площ от около 4,6 дка, при граници Т.К.,З.Ц.,С.Н.
наследници на К.С., Х.Т. и К.Ц., попадаща върху имоти с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***по плана на новообразуваните имоти за местност „С.”, одобрен със
заповед № 419/03.08.2009 г. на Областен управител Ловеч, чиито граници са
отразени в скица проект № 1/11/11/2015 г., и за установяване на допусната
грешка в плана по отношение вярното отразяване на имота с границите му и по
отношение на собствениците му в регистъра към в плана. С решението съдът се произнесъл и по отговорността за разноските
по делото, осъждайки ищецът И.В.В. да заплати такива на част от ответниците.
С решение № 39/18.02.2019 г., по в.гр.д. № 431/2018 на ОС Ловеч, е първоинстанционното
решение е отменено и е признато за установено по отношение на ответниците, че
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. § 4к, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ И.В.В. е
собственик на нива в местността „С.”, землището на гр. Ловеч, с площ от около 4,6
дка, попадаща върху имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***по плана на
новообразуваните имоти за същата местност, чиито граници са отразени в скица
проект № 1/11/11/2015 г., както и че е допусната грешка в плана на новообразуваните
имоти както по отношение вярното отразяване на границите на имота, така и по
отношение на собствениците в регистъра на към плана.
С решение № 55/03.07.2020 г., по гр.д. № 2169/2019 на Върховния касационен
съд на Република България (ВКС) е обезсилено решение № 39/18.02.2019 г., по
в.гр.д. № 431/2018 на ОС Ловеч, а делото върнато за ново разглеждане. В
отменителното решение са дадени указания към ищеца за отстраняване
нередовностите на исковата молба чрез: уточняване конкретно кои имоти, включващи
се в процесния имот от 4,6 дка (***, ***, ***, ***, ***) са придобити по
давност и кои по земеделска реституция; очертаване правният интерес от водене
на установителен иск за собственост за имот с обща площ около 4,6 дка, включващ
няколко имота (***, ***, ***, ***, ***) по плана за новообразуваните имоти, при
положение, че всеки от ответниците се легитимира като собственик и оспорва
собствеността на ищеца само върху една или друга част от имота с площ от 4,6
дка.
В изпълнение на указанията на ВКС и оставяне на исковата молба без движение
(с определение от 20.07.2020 г., постановено по настоящето в.гр.д. № 371/2020
г.), по делото са постъпили две уточняващи молби. В едната молба от ищеца се
уточнява, че общата площ на имота е 4,6 дка, че по отношение на площта от 2,6
дка собствеността се претендира на основание земеделска реституция, а за
останалите 2 дка – по наследяване и давностно владение, установено от
закупуването му от наследодателя му през 1953 г. до настоящия момент
(предявяване на иска), че площта на имота от 2,6 дка се намира в северната му
част и в нея попадат площ от 736 м2 – част от поземлен имот ***и площ
от 1888 м2 – част от поземлен имот ***(записана на наследниците на В.Й.В.),
368 м2 – част от поземлен имот ***(записана на наследниците на Н.Й.В.)
и част от път, съставляващ поземлен имот ***, че площта от 2,0 дка се намира в южната
част на имота и в нея попадат площ от 900 м2 – част от поземлен имот
*** (записана на наследниците на Т.Й.Б.), 731 м2 – част от поземлен
имот ***(записана на наследниците на Н.Й.В.), площ от 736 м2 – част
от поземлен имот *** и площ от 1888 м2 – част от поземлен имот ***(записани
на наследниците на В.Й.В.) и част от път, съставляващ поземлен имот ***. С
последваща молба, представена от адв. С. в открито съдебно заседание на
16.11.2020 г., се уточнява конкретния размер на всяка от площите на имотите на
ответниците, за които се претендира, че са част от двете площи (2,6 дка и 2
дка) на претендирания от ищеца поземлен имот от 4,6 дка.
Въззивникът И.В.В. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалните представители по пълномощие В. И.В. (негов син) и адв. С.С.,
която поддържа въззивната жалба, излага съображения за нейната основателност,
акцентувайки на наведените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт,
моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск, вкл. присъждане на
разноските. В представени по делото писмени бележки от адв. С. се доразвиват
доводите за неоснователност на обжалваното решение.
Въззиваемите Н.В.Н., Й.Н.В., Н.Х.Д. и М.Л.Г.-Т.
(последните две като наследници, заместили в процеса Т.Й.Б.), вземат участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Г., която оспорва въззивната жалба,
излага съображения правилност на обжалваното решение и моли за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В
представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемите Д. Е.В. и В.Й.В. вземат участие в съдебното
заседание чрез особения представител адв. В.Г., която дава
становище за неоснователност на предявения иск и въззивната жалба, моли за
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Община Ловеч не взема участие по делото чрез изпращане в съдебно заседание
на процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, настоящия
състав намира същото за допустимо. Съдът приема, че с двете уточняващи молби от
ищеца е направено уточнение в съответствие с дадените указания, доколкото са
означени границите на указаните от съда имоти и площи. Ищецът претендира, че е
собственик на поземлен имот нива от 4,6 дка, поддържайки различни придобивни
основания за съответните части от нея – за площта от 2,6 дка собствеността се
претендира на основание земеделска реституция, а за останалите 2 дка – по
наследяване и давностно владение, установено от закупуването му от
наследодателя му през 1953 г. до предявяване на иска. От ищеца е посочена локация
на всяка от двете площи на имота, за които се поддържа различно придобивно
основание (от 2,6 дка, намираща се намира в северната му част и от 2,0 дка,
намираща се в южната част на имота), както и означаване на частите от
поземлените имоти на ответниците, попадащи във всяка от тези площи (149 м2
– част от поземлен имот ***, 1752 м2 – част от поземлен имот ***, 349
м2 – част от поземлен имот ***и 106 м2 – част от път,
съставляващ поземлен имот ***, попадащи в площта от 2,0 дка и 900 м2
– част от поземлен имот ***, 731 м2 – част от поземлен имот ***, 587
м2 – част от поземлен имот ***, 136 м2 – част от поземлен
имот ***, 19 м2 – част от поземлен имот ***и 123 м2 –
част от път, съставляващ поземлен имот ***, попадащи в площта от 2,6 дка). Съобразявайки
уточненията по двете молби по настоящето дело, исковата претенция е ясно
формулирана и не съществува съмнение относно основанието на иска (за площта от
2,6 дка - на основание земеделска реституция, а за останалите 2 дка –
наследяване и давностно владение), относно характера на търсената защита и
страните по предявения иска. Правният интерес от водене на иска против
всеки от ответниците е очертан с твърдения, че съответните части (означени като
квадратни метри) от техните поземлени имоти, са част от площта на претендирания
от ищеца имот от 4,6 дка, че имота на ищеца от 4,6 дка не е нанесен с посочените
граници и площ в плана на новообразуваните имоти, за сметка на същите части от
имотите на ответниците. От ищеца се поддържа непълнота на помощния план, въз
основа на който е изработен плана на новообразуваните имоти, доколкото той
твърди, че е собственик на поземления имот от 4,6 дка на посочените придобивни
основания (за съответните части от него) и че същият имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран със съответните площи в имотите на ответниците,
като се очертава за спор за материално право, който следва да се разреши чрез
иска по § 4к, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ. Евентуално благоприятно за ищеца решение ще
бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти и издаване на
заповед по § 4к, ал. 7 ПРЗ ЗСПЗЗ. В този смисъл за ищеца е налице интерес от
водене на иска по § 4к, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът приема, че
решението на районния съд, с което е даден отрицателен отговор по съществото на
спора, но при друга квалификация на иска, е допустимо. Неправилната правна
квалификация се свежда до неправилност, а не недопустимост на съдебния акт. С
оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да
провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл.
269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от удостоверение № 1704/27.05.2015 г. на Община
Ловеч, Г.К.И.е починала на 04.06.2004 г., и оставила за наследник ищеца И.В.В.,
в качеството му на единствен син.
От решение № 174/12.12.1994 г. на ОСЗ Ловеч е видно, че
на Г.К.И.се възстановява в съществуващи (възстановими) граници правото на
собственост върху нива от 2,6 дка.
В решението не са означени граници на имота, а е отразено, че имотът се намира
в терен по параграф 4 на гр. Ловеч, местност „С.“, че ползването му е
ограничено до уреждане правата на ползвателя по параграф 4 и че имотът е заявен
за възстановяване със заявление вх. № 11557/26.02.1992 г., като към заявлението
е приложен нотариален акт № 85/1953 г. От същия нотариален акт се установява,
че на 10.12.1953 г. К.П.З.,З.П.З. и Г.П.З.продават на Г.В.В.(по баща К.Д.)
следния недвижим имот: нива в местността „С.“, Ловешко землище, с площ от около
4,6 дка, при граници: Т.К.,З.сТ.Ц.,С.И., наследници на К.С., Х.В.Т., и К.Ц.. С
нотариално заверен подпис на декларация (рег. № 4479/08.07.2015 г.) ищецът И.В.В.
е декларирал, че Г.К.И.и Г.В.В.са имена на едно и също лице.
Ответниците Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В. са наследници на В.Й.В.,
видно от удостоверение № РЦС 16-ГР94-1018/13.05.2016 г. на Столична Община (л.
24 гр.д. 90/16 РС Ловеч), ответниците Н.Х.Д. и М.Л.Г.-Т. са наследници на Т.Й.Б.,
видно от удостоверение № РОБ 16-УГ01-2578/14.05.2016 г. на Столична Община, а Й.Н.В.
е наследник на Н.(Н.) Й.В., видно от удостоверение за
наследници (л. 242 гр.д. 90/16 РС Ловеч).
От протокол по ч.гр.д. № 108/1951 г. на РС Ловеч е видно,
че делото е с предмет съдебна делба на наследството на Й. Т.В., че
производството е приключило с одобряване на съдебна спогодба, според която се
образуват шест дяла, които се разпределят между наследниците-съделители както
следва: дял първи за Н. Й.В., включващ пустеещо място нива (бивша) лозе от
около 3 дка, находяща се в м. „С.“, при съседи А.М.Н., Ст.П.И., път и Н.Й.Д.и
пътека; дял втори за В.Й.В., включващ пустеещо място от изсечена борова гора от
около 2 дка, находящо се в м. „С.“, при съседи И. Д. М., път от две страни, Т.
Б.(с дял четвърти); дял трети за Н.Й.В., включващ нива от около 1,5 дка,
находяща се в м. „С.“, при съседи Н. Д.. Д., път и пътека; дял четвърти за Т. Б.,
включващ старо лозе от около 0,5 дка и пустеещо място нива от около 3 дка,
находящи се в м. „С.“, при общи граници път от две страни, бивша борова гора; дял
пети за С. Й.В. (по мъж Н.П.), включващ пустеещо място и нива от около 3 дка,
находящо се в м. „С.“, при съседи наследници на П. С., път, Ц. и Л. Л.,
наследници на Й. В., в общ дял на В.и Н.В.; дял шести за В.Й.В. и Н.Й. В.,
включващ пустеещо място нива от около 3 дка, находящо се в м. „С.“, при съседи
ппът, дял пети, С.В., празно дворно място, дворче.
Наследодателите на ответниците са подавали заявления за
възстановяване на земеделски земи в землището на гр. Ловеч, м. „С.“ (вх. №
2133/22.11.1991 г. от Т.Й.Б. за нива от 3,5 дка, вх. № 2131/22.11.91 г. от З. В.,
като наследник на Н.Й.В. за нива от 3 дка и вх. № 2130/22.11.1991 г. от В.Й. В.
за нива от 3,5 дка). Протоколът за
съдебна делба е посочен и приложен като доказателство за собственост към всяко
от трите заявления. По същите заявления са издадени три решения за
възстановяване в съществуващи (възстановими) граници правото на собственост –
решение № 174/246-321 от 12.12.1994 г. на ПК Ловеч, в полза на В.Й. В., решение
№ 174/246-322 от 12.12.1994 г. на ПК Ловеч, в полза на наследниците на Н.Й.В. и
решение № 174/246-324 от 12.12.1994 г. на ПК Ловеч, в полза на Т.Й.Б.. В трите
решения не са означени граници на имота, а е отразено, че имотите по тях се
намират в терен по параграф 4 на гр. Ловеч, местност „С.“ и че ползването им е
ограничено до уреждане правата на ползвателя по параграф 4.
От писмо изх. № 3517 от 10.08.2008 г. на Община Ловеч и
копие от разпечатка от неофициален раздел на Държавен вестник, бр. 73 от
11.09.2008 г. (стр. 41) е видно, че общината е публикувала обявление, с което
съобщава на заявилите за възстановяване собствеността върху земеделски земи в
землището на гр. Ловеч, местностите „С.“, „“С.“ и „Г.“, с указване че в
14-дневен срок след обявяване в Държавен вестник, заявилите за възстановяване
могат да се явят за съвместно уточняване границите на земеделските земи,
разположени в териториите по § 4 ЗСПЗЗ, че уточняването на земите ще се
извършва на място по график с посочени дати и местности, че графикът и
обявлението са изложени в сградата на Община Ловеч и че за съвместното
уточняване ще се изготви протокол за подпис от явилите се лица.
От обявление изх. № ФБ/5114 от 15.12.2008 г. на Община
Ловеч и копие от разпечатка от неофициален раздел на Държавен вестник, бр. 106
от 12.12.2008 г. (стр. 90) е видно, че общината е обявила изработването на
помощен план и план на новообразуваните имоти на местностите „С.“, „“С.“ и „Г.“,
находящи се в землището на гр. Ловеч, че плановете с придружаващата ги
документация са изложени е стая 101 от областна администрация Ловеч и че в
едномесечен срок от обнародване на заявлението заинтересуваните лица могат да
направят писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги
документация д кмета на Община Ловеч.
Със Заповед № 39 от 12.01.2010 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, § 4б, ал. 1, изр.
първо ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено възстановяване правото на собственост на
наследниците на Т.Й.Б. върху следния недвижим имот: Новообразуван имот извън
строителните граници с идентификатор № ***.***, с площ 3558.98 кв.м, при
граници: имот № *** на И. Н. И., имот № *** на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № ***–
на наследници на Н.Й.В., имот №*** – на наследници на В.Й.В., имот № 556.114.
на наследници на С. Й.В.,***.
Със Заповед № 40 от 12.01.2010 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, § 4б, ал. 1, изр.
първо ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено възстановяване правото на собственост на
наследниците на В.Й.В. върху следните недвижими имоти: Новообразуван имот извън
строителните граници с идентификатор № ***.*** с площ 1612.28 кв.м., при
граници: имот № ***на наследници на Н.Й.В., имот № *** на наследниците на Т.Й.Б.,
имот № 556.169 на Община Ловеч, имот № *** на Община Ловеч; Новообразуван имот
извън строителните граници с идентификатор № 43952.***с площ от 1888.17 кв.м.,
при граници: имот № 556.116 – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № ***на наследниците
на Н.Й.В.,***.
Със Заповед № 41 от 12.01.2010 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, § 4б, ал. 1, изр.
първо ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено възстановяване правото на собственост на
наследниците на Н.Й.В. върху следните недвижими имоти: Новообразуван имот извън
строителните граници с идентификатор № 43952.***с площ 1612.30 кв.м., при
граници: имот № 556.107 на И. Николов Иванов, имот № *** наследници на В.Й.В.,
имот № *** на наследниците на Т.Й.Б., имот № 556.169 на Община Ловеч,
Новообразуван имот извън строителните граници с идентификатор № 43952.***с площ
от 1387.09 кв.м., при граници: имот № 556.116 – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № ***наследници
на В.Й.В.,***.
От заключенията на съдебно-техническите експертизи,
приети от първоинстанционния съд и от настояща инстанция се установява, че
процесният недвижим имот „нива” с площ от 4,6 дка, попада в зоната на земи по
параграф 4 за местността „С.”, която е извън регулационните граници на град
Ловеч. Територията, в което се намира, е земеделска, а не урбанизирана. Имотът
с площ от 4,6 дка е с конфигурация във формата на буквата „Г”, като част от
него, в правоъгълна форма, с площ от 2,6 дка, попада в северната му част, а другата,
с площ от 2 дка, обособяваща имота във формата на буквата „Г” се намира в
южната част. Същият имот с площ 4,6 дка, е идентичен с имота по нотариален акт
№ 85/1953 г. Изводът на експерта за идентичност се споделя от съдебния състав,
защото е изграден след анализ и проучване на данните от съществуващия за
местността кадастрален план и разписни листи към него, от показанията на част
от свидетелите, дадени при оглед на място в присъствието на вещото лице и от
титулите за собственост, на които се позовава ищеца. След съпоставяне на
измерения на място на терена имот, изобразен на скицата към исковата молба (л.
8 гр.д. № 90/2016 г. на РС Ловеч) и имотите по единствения за местността кадастрален
план от 1965 г., се установява, че процесния имот се припокрива изцяло с имоти
пл. № № 812 и 814, записани в разписния лист на Д. П. З., а продавачите по
нотариалния акт от 1953 г. са с бащини и фамилни имена П. З.. От описаните в
нотариален акт № 85/1953 г. и плана от 1965 г. съседи се идентифицират следните
имоти по плана за новообразуваните имоти (ПНИ): Т. К., записана в разписния
лист като Т. К. на имот пл. № 815, С. Н., записан в разписния лист като С. Д. Н.
на имот пл. № 811 и имот пл. № 813, за който няма записан собственик в плана от
1965 г. Освен съвпадение на тези граници и на общата площ от 4,6 дка, при извършения
от съда оглед на място с участието на вещото лице, експертът идентифицират
трайни граници (слогове) и остатъци от стари огради, които очертават идентична
конфигурация на общата площ на двата имота по кадастралния план от 1965 г. (пл.
№ № 812 и 814) с общата такава на процесния. Данните на експерта, въз основа на
които е изграден изводът за идентичност на претендирания от ищеца имот с имота
по нотариален акт № 85/1953 г., се основават и на показанията на свидетелите П.С.,П.П.,Т.Г.
(л. 130-131 гр.д. № 90/2016 г.), от които също се установяват трайните граници
на имота (слоговете), вида на оградата (колове с тел), характера на някои от съседните
имоти и тяхното местоположение (лозе от изток), като даденото от тях описание
съответства на това, от кадастралния план от 1965 г.
От заключението на допълнителната съдебно техническа
експертиза се установява, че протоколът за съдебна делба по ч.гр.д. № 108/1951
г. на РС Ловеч е титулът за собственост, приложен по всяко от заявленията, въз
основа на които наследодателите на ответниците са поискали възстановяване на
земеделските земи, че съседите на имотите, означени в този протокол, не се установяват
в регистъра на ПНИ за местността „С.”. Експертът разяснява (л. 285 гр.д. №
285/2016 г.), че нито един от имотите по протокола за съдебна делба, не се
идентифицира по кадастралния план от 1965 г. (единствен такъв за местността до
изработване на ПНИ, който не се предхожда от друг), като описаните съседи не се
срещат в регистрите към плана. Трайните граници някои от имотите, описани в
протокола за делба (път от две страни и борова гора) не се идентифицират в
същия план, нито на място. Експертът обяснява, че за конкретното място данните
от стария кадастрален план от 1965 г. не са пренесени в помощния план на ПНИ. В
този смисъл са и показанията на св. Т.Т., от които се установява, че
трасирането на границите на място се извършвало чрез проведено анкетиране, след
което геодезистите на фирмата, изработваща плана, направили замервания и
положили жалони и колчета. От показанията на същия свидетел се установява и че през
лятото на 1996 г. Т.Б.дошла в гр. Ловеч и заедно със свидетеля и М.Д.,
занимавал се към този момент с изработване на картата за местността, като целта
на посещението ѝ е да посочи къде приблизително се намира имота на
фамилия В.. От показанията на свидетеля се установява, че поради
продължителното ѝ отсъствие от гр. Ловеч и настъпилите промени в
местността (разрастване на гробищния парк) Т.Б.се ориентирала с известни
колебания за местонахождението на имота, че в крайна сметка тя ги завела на
процесното място, сочейки го като имот на фамилия В., без да посочва конкретни
граници на имота, нито да описва някакви негови характеристики и особености,
видими на място. От заключението на допълнителната експертиза се установява, че
в плана на бившите собственици на м. „С.” са записани имената на Н.Й.В., В.Й.В.
и Т.Й.Б., като записването е на основание решение № 174/12.12.1994 г. на ПК
Ловеч.
Освен границите на имота, от показанията на свидетелите П.С.,П.П.,Т.Г.
(л. 130-131 гр.д. № 90/2016 г.) и М.В.(л. 287 гр.д. № 90/2016 г.), част от тях ценени
при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед на това, че св. Салтирова е първа братовчедка на ищеца, св. В.е негова съпруга, а св. Г. -
сестра на съпругата му) се установява и начина на неговото ползване от
родителите на ищеца – В. (В.) и Г., които го засявали с метли, лук, царевица,
бостан. Освен ограждането му с колове и тел, бащата на ищеца построил в имота
барака, покрита с цигли, в която се отглеждали кокошки. Той засадил три ореха,
които се установяват при огледа на място, като в част имота имало засадени
овошки. От показанията на същите свидетели се установява и че долната част от имота
(от север) била отнета, след което била дадена да се обработва спорадично от
други хора, а ищецът и неговите родители (В. и Г.) продължили да обработват горната
му част (от юг, откъм Зоопарка). Свидетелите не се ангажират с точна година на
отнемането, но св. В.(съпругата на ищеца) посочва, че това е станало преди 1979
г., когато била сватбата ѝ с ищеца. Тези две части от имота – отнетата и
оставената за ползване на ищеца и родителите му – се идентифицират от експерта
по заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, приета от
настоящата инстанция, изготвена въз основа на свидетелските показания и
констатациите от огледа, като на комбинираната скица към заключението (л. 67
в.гр.д. № 371/2020 г.) общата им площ е означена със сив фон, очертана
с червени линии, а границата между тези части от имота е изчертана със син
цвят. От заключението се установява, че няма данни частта от 2,6 дка да е била
отчуждавана от родителите на ищеца, нито да е предоставяна за ползване, като
при изслушването му в съдебно заседание (л. 78 в.гр.д. № 371/2020 г.) експертът обяснява, че за изясняване на
това обстоятелство е извършвал проверка в техническата служба на Община Ловеч и
в разписните листи към кадастралния план на м. „С.”.
От същото заключение се установява и съответните площи от
имотите на ответниците, попадащи във всяка от двете площи от 2,6 и от 2 дка. В
частта от 2,6 дка (северната част от процесния имот) попадат площи от
съответните имоти на ответниците, както следва: 731 м2 – част от поземлен
имот ***(наследници на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.); 587 м2
– част от поземлен имот *** (наследници на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.;
900 м2 – част от поземлен имот *** (наследници на Т.Б.– отв. Н.Х.Д.
и М.Л.Г.-Т.; 136 м2 – част от поземлен имот ***(наследници на В.Й.В.
– отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.; 19 м2 – част от поземлен имот ***(наследници
на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.); и 123 м2 – част от полски
път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот ***. В частта от 2 дка (южната
част от процесния имот) попадат площи от съответните имоти на ответниците,
както следва: 149 м2 – част от поземлен имот *** (наследници на В.Й.В.
– отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.; 1752 м2 – част от поземлен имот ***(наследници
на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.; 349 м2 – част от поземлен
имот ***(наследници на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.); и 106 м2
– част от полски път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот ***.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявеният от ищеца против ответниците иск е с правна
квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Поначало с този иск се решават
спорове между претендиращи реституция и ползватели, но няма пречка да се
разреши и спор между лица, претендиращи реституция, в какъвто случай доказването
ще е като при иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С иска по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ могат да установят правата си и лица, собственици на имоти, които макар
да не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, попадат в територия по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, чиито граници следва да бъдат отразени в плана на новообразуваните
имоти. Настоящият случай обхваща именно тези две хипотези, доколкото от ищеца
се поддържа, че за една част от имота е собственик по реституция (2,6 дка), а
за друга (2 дка) по давност и наследяване, че тези площи са част от общ имот нива
от 4,6 дка, който не е нанесен в ПНИ и че във всяка от тях попадат съответните
части от площта на имотите, за които ответниците претендират, че са собственици
въз основа на влезли в сила заповеди по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Искът по § 4к,
ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ е единственото средство за решаване на спора между
страните. При основателност на иска, решението, с което се констатира непълнота
в помощния план, ще е основание за изменение на ПНИ и издаване на заповед по §
4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Обратно, при неоснователност на иска, със съдебното решение
ще се отрекат правата на ищеца и поддържаната от него грешка в помощния план, с
оглед на което няма да има основание да се изменя ПНИ, като в отношенията с
ответниците, ищецът не би могъл да оспорва реституцията на ответниците.
Искът е основателен, предвид
установената по делото идентичност на поземления имот означен, в исковата молба
и приложената към нея скица-проект, с имота по нотариален акт № 85/1953 г., с
който наследодателят на ищеца е закупила нивата от 4,6 дка, находяща се в м. С.”.
От закупуването му през 1953 г. родителите на ищеца са
владели имота, обработвайки го чрез засаждане на нетрайни култури и чрез
засаждане на дървета, ограждайки с лека ограда (от колове и тел) и изпълнявайки
в него постройка за домашни птици. Тяхното владение продължило непрекъснато
повече от десет години след сключване на сделката, поради което към 1963 г. те
вече са били негови собственици по давност. По делото не се установява имотът
да е бил включван в ТКЗС или собствеността върху него да е отнемана изцяло на
някое от основанията по чл. 10 ЗСПЗЗ. Въведеният със Закона за собствеността на
гражданите (ЗСГ) ограничителен режим относно собствеността на гражданите е
засягал и притежаваните от тях селскостопански имоти. Според него, лицата
занимаващи се със селскостопанска дейност, са могли да притежават такива имоти
в размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на тази делегация е
прието Постановление № 25 от 08.03.1975 г., според което гражданите и членовете
на семействата им, занимаващи се със селскостопанска дейност, но не получават
от нея главния си доход за издръжка, са могли да притежават в собственост до 2
дка, при условие, че земята се обработвала лично от тях или от членовете на
семействата им. При действието на ограничителния режим на ЗСГ и цитираните
разпоредби се е осъществило установеното по делото частично отнемане, само по
отношение на долната част (от север) с площ от 2,6 дка, дадена на други
граждани за ползване, и продължилото обработване на долната част (от юг, откъм
Зоопарка) с площ от 2 дка. По отношение на тази част от 2 дка наследодателите
на ищеца не са изгубвали собствеността, вкл. чрез установяване на владение от
другиго. Доколкото не се установява нейното обобществяване или отнемане на
някое друго основание по чл. 10 ЗСПЗЗ, в които хипотези би подлежала на
възстановяване по ЗСПЗЗ, наследодателите на ищеца са останали нейни собственици.
Затова за нея не е било подавано заявление за възстановяване, а такова е подадено
само за останалата площ от 2,6 дка, за която има издадено решение по чл. 14 ЗСПЗЗ
- № 174/12.12.1994 г. на ПК Ловеч, с което само се признава правото на
собственост опри условията на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, с описване на площта на имота и
местността. Такива са и първоначалните решения по преписките за възстановяване
на наследодателите на ответниците, но спрямо тях реституционната процедура е
довършена с издаване на заповеди по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. С издаване на
тези заповеди в полза на ответниците се стига до оспорване на признатото с
решение по чл. 14 ЗСПЗЗ право на наследодателя на ищеца за възстановяване на
собствеността върху нивата с площ от 2,6 дка, включена в плана на
новообразуваните имоти. При това положение заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в
полза на ищеца няма и не би могло да се издаде именно, поради съществуващия с
ответниците за спор за материално право (двете страни претендират реституция
върху една и съща площ от земеделска земя по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ), подлежащ на
разрешаване в настоящето производство.
Този спор също е обусловен от отговора на въпроса за
идентичността на претендираната площ от 4,6 дка, очертана в скицата проект и
скицата към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, с
имота по нотариален акт № 85/1953 г., който титул за собственост е приложен към
подаденото от наследодателя на ищеца заявление за възстановяване на частта с
площ от 2,6 дка, за която на наследодателя на ищеца е признато правото на
възстановяване на собствеността. Същата площ е част от площта на претендирания
имот с площ от 4,6 дка, а с оглед установената идентичност на този имот с нивата
по нотариален акт № 85/1953 г., ползвана от наследодателите на ищеца от
закупуването ѝ, и липсата на такава идентичност с имотите по титулите за
собственост на наследодателите на ответниците, приложени към заявленията за
възстановяване, съдът приема, че спорът за материално право следва да се реши в
полза на ищеца. Ищецът доказва правата на наследодателя си върху същата площ,
за разлика от ответниците. От техните документи за собственост (протоколите за
съдебна делба от 1951 г.), ангажирани в реституционната процедура, се
установяват права върху земеделски земи, които обаче не се идентифицират на
място, нито се откриват при съпоставяне на характеристиките им от протоколите
за делба (граници, съседи и площ) по единствения кадастрален план за местността
от 1965 г. и от разписните листове към него. Затова не би могло да се приеме,
че поземлените имоти, възстановени със заповеди по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на
името на наследодателите на ответниците, се намират на терена, в който се
установява претендираната от ищеца площ от 4,6 дка.
По изложените съображения (за идентичността,
владението и реституцията) следва да се приеме по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на нива с площ 4,6 дка, очертана в комбинирана скица към
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, от чиято площ 2,0
дка по наследяване и давност (доколкото не се ангажират доказателства за
собствеността на праводателите по сделката от 1953 г.) и 2,6 дка по реституция.
В претендираната площ 4,6 дка, означена по комбинираната скица към заключението
(л. 67 в.гр.д. № 371/2020 г.) със сив цвят и граници (червени линии) от т. 14
до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7 от юг и от т. 7
до т. 14 – от запад, попадат следните площи от имотите по ПНИ, възстановени на
ответниците, както следва: в частта от 2,6 дка (северната част от процесния
имот) - 731 м2 (част от поземлен имот ***, записан на наследници на Н.(Н.)
Й.В. – отв. Й.Н.В.), 587 м2 (част от поземлен имот ***, записан на
наследници на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.), 900 м2 (част от
поземлен имот ***, записан на наследници на Т.Б.– отв. Н.Х.Д. и М.Л.Г.-Т.), 136
м2 (част от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. –
отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.) 19 м2 (част от поземлен имот 556.113,
записан на наследниците на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.) и 123 м2 (част
от полски път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот ***) и в частта от 2
дка (южната част от процесния имот) - 149 м2 (част от поземлен имот ***,
записан на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.), 1752 м2
(част от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д.
Е.В. и В.Й.В.), 349 м2 (част от поземлен имот 556.113, записан на
наследниците на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.) и 106 м2 (част от полски
път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот ***). Ответниците не са
установили свое владение върху тези имоти, като от възстановяването им със
заповеди по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ от 12.01.2010 г. до подаване на исковата
молба (23.01.2016 г.) не са изтекли десет години, поради което не би могло да
се приеме, че те са ги придобили по давност (чл. 79, ал. 1 ЗС).
Налице е сочената от ищеца грешка в помощния план, въз
основа на който е изработен ПНИ за местността „С.“ в частта, засягаща
поземлените имоти на ответниците, възстановени със заповеди по § 4к, ал. 7 ПЗР
на ЗСПЗЗ, изразяваща се в липса на отразяване на нивата с площ 4,6 дка с
установените по делото граници, заключващи площта му в конфигурацията по
скицата на вещото лице.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците,
ангажирани в съдебно заседание и писмените бележки. При направената от ищеца
конкретизация не е допуснато изменение на иска от втората въззивна инстанция,
както се поддържа от адв. Г. (пълномощник на част от ответниците). Ищецът
останал в рамките на заявените от него основания, въз основа на които претендира
собствеността върху нивата от 4,6 дка, като конкретизацията в уточняващите
молби е в съответствие с дадените от ВКС указания за уточняване на частите от
земеделската земя, за които се поддържа всяко от заявените придобивни
основания. Неоснователно е разбирането за липса на идентичност на означения от
ищеца имот с имота по нотариален акт № 85/1953 г., закупен от неговите
наследодатели, защото такава се установява именно от заключенията на
съдебно-техническите експертизи, основаващи се на обективни данни за
характеристиките на имота от предходния кадастрален план, разписния лист към
него и съществуващи на място трайни граници. Обратно, липсата на съвпадение на
която и да била от характеристиките на имотите (граници, съседи и площ) по
титулите за собственост на наследодателите на ответниците с данните по
кадастралния план от 1965 г., разписния лист към него и трайните елементи на
територията, изключва възможността тези имоти (по протоколите за съдебна делба
от 1951 г.) да се намират на мястото, на което попада нивата от 4,6 дка. Неоснователен
е изводът за недоказано възстановяване на частта от нивата с площ от 2,6 дка
(част от нивата от 4,6 дка), с оглед липсата на граници и местонахождение на
имота по решението на ПК Ловеч, издадено в полза на ищеца. Вярно е, че с това
решение се признават правата на ищеца за възстановяване на имота, с каквато
правна стойност са и решенията на ПК от същата дата (12.12.1994 г.) на ПК
Ловеч. Същественото в случая е, че до издаване на последвало решение по § 4к,
ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца не би могло да се стигне именно, поради
съществуващия спор за материално право с ответниците, подлежащ на разрешаване в
настоящето производство.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
от И.В.В. против Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В., Н.Х.Д. и М.Л.Г.-Т., Й.Н.В. *** иск с
правно основание § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на иска не съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик по наследяване, давност и реституция на нива
с площ 4,6 дка, находяща се в м. „С.“, землището на гр. Ловеч, очертана в
комбинирана скица към заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза (л. 67 в.гр.д. 371/2020 г. ОС Ловеч) със сив цвят и граници (червени
линии) от т. 14 до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7
от юг и от т. 7 до т. 14 – от запад, в която попадат следните площи от
възстановени на ответниците имоти по ПНИ за м. „С.“, землището на гр. Ловеч,
както следва: в частта от 2,6 дка (северна част от нивата, придобита по
реституция) - 731 м2 (от поземлен имот ***, записан на наследниците
на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.), 587 м2 (от поземлен имот ***, записан
на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.), 900 м2 (от
поземлен имот ***, записан на наследниците на Т.Б.– отв. Н.Х.Д. и М.Л.Г.-Т.),
136 м2 (от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. –
отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.) 19 м2 (от поземлен имот ***, записан
на наследниците на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.) и 123 м2 (от полски
път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот ***) и в частта от 2 дка (южната
част от нивата, придобита по наследяване и давност) - 149 м2 (от
поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.),
1752 м2 (от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. –
отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.), 349 м2 (от поземлен имот ***,
записан на наследниците на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.) и 106 м2 (от
полски път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот ***) и да се приеме за установено
наличие на допусната непълнотата на помощния план, въз основа на който е
изработен ПНИ за местността, изразяваща се в липса на вярно отразяване на същия
имот с описаните по заключението граници.
С
оглед направеното произнасяне по спорното право, съдът следва да се произнесе и
по отговорността на страните за тяхното разпределяне, като се отчетат сторените
такива в предходните инстанции съобразно правилото на чл. 7 ГПК. От ищеца се
претендират разноски, които са доказани в общ размер на 4161,87 лв. (1436,87
лв. – по гр.д. 90/16 РС Ловеч, 925 лв. - по в.гр.д. 431/18 ОС Ловеч, 800 лв. –
по гр.д. 2196/19 ВКС и 1000 лв. – по в.гр.д. 371/20 ОС Ловеч), поради което те
следва да се присъдят изцяло, с оглед основателността на предявения иск (чл.
78, ал. 1 ГПК). Поради неоснователност на предявения иск, разноските на
ответниците следва да останат в тяхна тежест.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 297/22.06.2018 г.,
по гр.д. № 90/2016 на РС Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** против Н.В.Н.,
с адрес: ***, Д. Е.В. и В.Й.В., двамата с адрес: ***, Н.Х.Д., с адрес: ***, М.Л.Г.-Т.,
с адрес: ***, Й.Н.В., с адрес: *** иск с
правна квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, че ищецът е собственик по наследяване,
давност и реституция на нива с площ 4,6 дка, находяща се в м. „С.“, землището
на гр. Ловеч, означена по комбинирана скица на вещото лице инж. К.К. (л. 67
в.гр.д. 371/2020 г. ОС Ловеч, приподписана от съдебния състав и неразделна част
от настоящето решение) със сив цвят и очертан в граници (червени линии) от т.
14 до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7 от юг и от
т. 7 до т. 14 – от запад, в която нива попадат следните площи от възстановени
на ответниците имоти по ПНИ за м. „С.“, землището на гр. Ловеч, както следва: в
частта от 2,6 дка (северна част от нивата, придобита по реституция) - 731 м2
(от поземлен имот ***, записан на наследниците на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.),
587 м2 (от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. –
отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.), 900 м2 (от поземлен имот ***,
записан на наследниците на Т.Б.– отв. Н.Х.Д. и М.Л.Г.-Т.), 136 м2
(от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В.
и В.Й.В.) 19 м2 (от поземлен имот ***, записан на наследниците на Н.(Н.)
Й.В. – отв. Й.Н.В.) и 123 м2 (от полски път на Община Ловеч,
съставляващ поземлен имот ***) и в частта от 2 дка (южната част от нивата,
придобита по наследяване и давност) - 149 м2 (от поземлен имот ***,
записан на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В. и В.Й.В.), 1752 м2
(от поземлен имот ***, записан на наследниците на В.Й.В. – отв. Н.В.Н., Д. Е.В.
и В.Й.В.), 349 м2 (от поземлен имот 556.113, записан на наследниците
на Н.(Н.) Й.В. – отв. Й.Н.В.) и 106 м2 (от полски път на Община
Ловеч, съставляващ поземлен имот ***), както и че е допусната непълнотата на
помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ за местността „С.”,
изразяваща се в липса на вярно отразяване на същия имот с описаните по комбинираната
скица на заключението (л. 67 в.гр.д. 371/2020 г. ОС Ловеч) граници.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.В.Н., с адрес: ***, Д. Е.В. и В.Й.В., двамата с
адрес: ***, Н.Х.Д., с адрес: ***, М.Л.Г.-Т., с адрес: ***, Й.Н.В., с адрес: ***
да заплатят на И.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4161,87 лв., представляваща
общ размер на сторените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.