Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 07.11.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Десислава Чернева
при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11041 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 160252/26.07.2020
г. по гр. д. № 67371/2014 г. на СРС, 71 с - в, е отхвърлен иска, предявен по
реда на
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 61, ал. 2, вр. с чл. 59 от ЗЗД от „Д.Е.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******** за установяване, че Столична община, му дължи сумата от 15 000 лв.
- стойност на СМР, извършени върху терен, общинска собственост, с която сума
ответника се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда - 02.09.2014 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 47781/2014 г. на
СРС, 71 с - в., като
погасен по давност и ищецът е осъден за разноски по делото.
Решението се обжалва от ищеца „Д.Е.Г.“ ЕООД, който излага доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и допуснати нарушения на материален закон и производствените
правила. Неправилно СРС е приел, че искът следва да се квалифицира по чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД, вместо по чл. 61, ал. 3 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД, тъй
като ищецът е ползвател на публична общинска собственост и предприемайки ремонт
е осъществил чужди задължение, въпреки липса на активност на носителя му, в
свой интерес, който се изразява в ползване на тротоара, публична общинска
собственост. Сочи, че отношенията на страните следва да се разглеждат на
плоскостта на неоснователното обогатяване, защото обедняването на ищеца е
съответно на обогатяването на ответника и произхожда от общ юридически факт. Поддържа,
че ремонтът е авариен, необходим поради активно ползване на улицата от клиенти
на дружеството. Сочи, че давността за вземанията за обезщетения поради
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД тече от изискуемостта, а вземането е
изискуемо от момента на неоснователното преминаване на благата от патримониума
на едно лице в този на друго. Сочи, че това е момента, в който заведението не
се стопанисва от ищеца. Поддържа, че
ремонтът е извършен във връзка с използване на имота по договор за наем от
01.04.2004 г., който е прекратен на 28.06.2010 г. До тази дата подобренията за
ползвани от ищеца, във връзка с осъществяваната от него дейност, а след този
момент се ползват от СО, което се установява от доказателствата. Поддържа, че
СРС не е изследвал началния момент на давността. Неправилно съдът е уважил
възражение за погасяване по давност, каквото не е било своевременно формулирано
от ответника. Сочи още, че са извършени няколко действия по прекъсване на
давността. Моли да се отмени решението и иска да се уважи изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна - С.О.оспорва жалбата в писмен отговор,
подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и
обосновано постановено, а жалбата е неоснователна. Поддържа, че за първи път
пред въззивният съд се прави възражение за неправилно квалификация на иска,
което е преклудирано, тъй като въпросът е следвало да се постави пред СРС
съгласно чл. 146, ал. 3 ГПК и при приемането на доклада по делото, по който
ищецът не е възразил. Сочи, че ищецът не е възразил своевременно и срещу
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенцията.
Неоснователно се поддържа, че при произнасянето си СРС не е изяснил началния
момент на давността, както и има ли прекъсвания на давностния срок. Пред СРС не
са доказани предпоставки за спиране и прекъсване на давността. Моли жалбата да
остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло.
Претендира разноски за юрисконсултското възнаграждение съобразно нормата на чл.
78, ал. 8 ГПК.
Настоящият
състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
СРС е обсъдил подробно приетите пред него писмени
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК.
Въззивният състав приема обжалваното
решение за валидно и допустимо постановено, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжника
срещу заповедта по чл. 410 ГПК. При постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 61, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 59 ЗЗД - за установяване в полза на ищеца на
вземания в размер на 15 000 лв. - от неоснователно обогатяване на
ответника в резултат от предприета в негова и в полза на ищеца работа – ремонтиране на
тротоара на ул. „*****Вашингтон“, над археологически обект „Западна порта на
Сердика“, които са публична общинска собственост.
Относно законосъобразността на решението, като съобрази
изложените в жалбата възражения на ищеца, въззивният състав намира следното:
Във връзка с доводите на ищеца относно дадената от СРС
правна квалификация на иска, въззивният състав приема, че съдът е съобразил
твърденията, изложени в исковата молба за извършване от ищеца на чужда работа,
без упълномощаване от собственика, която е извършена, както в полза на
собственика, така и в полза на ищеца.
При това въззивният състав намира, че дадената от СРС
квалификация на спорното материално право съответства на фактическите твърдения
на ищеца. Освен това ищецът не е имал възражения по доклада на делото в първото
по делото заседание, в което е приет от съда без възражения. Въпреки това,
направеното едва в настоящото производство оспорване на дадената от съда
квалификация на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, вместо по чл. 61, ал. 3 ЗЗД е
неоснователно, тъй като последната хипотеза изисква предприемането на чужда
работа въпреки волята на заинтересования (в случая на собственика), каквато
хипотеза не се доказва в производството.
За да е налице водене на чужда
работа без мандат е необходимо да е предприета чужда работа (правни или
материални действия в чужд интерес); да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не да представляв задължение по закон.
Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от
негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
върне всички разноски, които е направил. (решение №
685 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1940/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Ако някой е предприел чужда работа и в свой интерес, заинтересованият отговаря само до размера на
обогатяването му - чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
С оглед твърденията и данните по делото
СРС обосновано е приел, че в случая
спорът между страните е подчинен на правилата на чл. 61, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД, доколкото ищецът е твърдял, че е извършил действия и в свой интерес, а не сома в
интерес на ответника.
Облигационното правоотношение от
воденето на чужда работа без пълномощие се поражда между лицето, което
съзнателно предприема извършването на чужда работа (управител или гестор), и
лицето, в чиято правна сфера се извършват действията (заинтересовано лице или
доминус).
Гестията в процесната хипотеза възниква при наличие на следните елементи: а/ предприемане на чужда работа; б/ липса на
възлагане; г/ намерение да се обслужи чужд интерес и/или свой интерес.
При всяко положение обаче, за да се уважи такъв иск, ищцовата
страна следва да докаже, пълно и главно,
че е направила разходи в определен
размер, т. е. следва да се
установи заплащане на парични средства от патримониума на ищеца.
За разлика от СРС, настоящият състав намира, че в
производството не се доказва, че ремонтът на улицата, респ.
тротоар на ул. „*****Вашингтон", над археологически обект „Западна пората
на Сердика“, за които не се спори, че са публична общинска собственост, е
извършен със средства, заплатени от ищцовото дружество. Ищецът не е ангажирал
такива доказателства в производството.
За доказване размера на направените
разноски ищецът е представил единствено констативен протокол № 1/29.12.2008 г. съставен от инж. А. С.,
Гл. инж. на район „Възраждане“ в присъствието на Ц.П., управител на Д.Е.Г.
ЕООД, с който е констатирано, че при проверка на изпълнението на СМР -
възстановен тротоар на ул. „*****Вашингтон“ над археологически обект „Западна
пората на Сердика“ са изпълнени СМР на стойност 15 000 лв. по видове, както са
описани в Договора за строителство от 01.03.2007 г.
Съдът намира, че изпълнението на
конкретните СМР не би могло да се установи с протокол, подписан от техническо
лице от СО - район „Възраждане“, който е трето лице по отношение изпълнението
на договора от 01.03.2007 г., сключен между
ищеца „Д.Е.Г.“ ЕООД и изпълнителя „В. - Н“ ЕООД.
В
същото време пред СРС е представен единствено Договор за строителство от
01.03.2007 г., сключен между „Д.Е.Г." ЕООД, като възложител и „В. - Н" ЕООД, като изпълнител, с който
изпълнителят приема да извърши СМР на обща стойност 15 000 лв. по
възстановяване и укрепване на съществуващ тротоар на ул. „**************, както
и обезопасяването му над разкритата археология „Западна пората на Сердика“. В
този договор са договорени следните СМР : - Рязане на 5 бр. дървета, съгласно
получено разрешение от СО .
-
Доставка и монтаж на 80 бр. бетонни плочи 1,4х 1,00 х 0,20 м.
-
Изграждане на обезопасителен парапет с размери дължина 80 м. и височина 1, 50
м.
-
Изграждане на предпазна ограда за монтаж на профилна ламарина с дължина 80 м. и
височина 2, 20 м.
-
Доставка и монтаж на 80 бр. профилна ламарина 1,00x2,20
м.
- Доставка и редене на тротоарни плочи общо 112 кв. м.
-
Изграждане на 6 бр. осветит. тела на метални пилони с височина 3, 5 м., захранени
от търговския обект.
Към
договора не е приложена оферта или цена на отделните работи.
Поради
това СТЕ не е могла да определи стойността на отделните видове СМР, нито дали
те за били заплатени от ищеца. В договора единствено е записано, че
възложителят следва да заплати сумата по договора (15 000 лв.), при което се
счита, че резултатите от договора са приети. Не са ангажирани никакви
доказателства относно обстоятелството, че ищецът е заплатил сума в размер на
15 000 лв. за изпълнените с договора СМР, както приема СРС.
Извод за липса на доказателства за направени от ищеца
разходи се налага и от заключението на СТЕ, според което по делото не са
налични никакви разходни оправдателни документи за извършените разходи, като
количество и стойност, нито има приемо - предавателни протоколи обр. 19 за
приетите СМР, за да се отговори на въпроса каква е стойността им.
Съгласно
заключението на приетата без възражения СТЕ от доказателствата, представени по
делото не могат да бъдат извлечени данни за ремонта, а още по - малко, че е
заплатен от ищеца през 2007 г. Вещото лице е констатирало,
че в момента се извършва цялостна реконструкция на ул. „*****Вашингтон"
между ул. „Пиротска“" и ул. „Трапезица“. Изпълнен е нов тротоар, а
уличната настилка се изпълняваше от павета. По данни на представителя на самия ищец,
това е третия поред ремонт след 2007 г.
Като съобрази изложеното в съвкупност въззивният състав,
за разлика от СРС приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на направените разходи, т. е. на
обстоятелството, че е налице заплащане на парични средства от неговия патримониум за ремонтиране на улицата, респ.
тротоар на ул. „*****Вашингтон“, над археологически обект „Западна пората на
Сердика“, които са публична общинска собственост. Поради това не може да се
приеме, че за ответника е възникнало задължение за възстановяване на тези
разходи в полза на ищеца.
Съдът намира, че доказването на това обстоятелство не
може да стане само въз основа на договора от 01.03.2007 г., нито само въз
основа на КП от № 1/29.12.2008 г., които не съставляват
доказателства за реалното заплащане на разходите от страна на ищеца. В
производството ответникът е оспорил изцяло извършването на посочените разходи от
страна ищеца и този факт е следвало да се докаже пълно и главно от негова
страна. Направеният извод не са разколебава и от факта, че на място са били
изпълнени СМР по изграждане на тротоар. Както се посочи и по – горе от 2007 г.
е имало поне три реконструкции на тротоара на ул. „*****Вашингтон“. Предвид изложеното искът е недоказан, а
от там – неоснователен.
Дори да се приеме изводът, направен от СРС, че
извършването на разходите от ищеца е доказано и те са във връзка с имот,
публична общинска собственост, за които отговаря ответника, съдът намира за
основателно възражението за погасяване на вземането по давност.
Въззивният състав не споделя становището на ищеца, че
такова възражение не е своевременно направено от ответника СО, тъй като
възражението за погасяване по давност се съдържа още в отговора на исковата
молба.
Квалифицираното по чл. 60 - 62 ЗЗД вземане е изискуемо от момента на извършване на СМР. Следователно, от който и момент да се приеме,
че е започнала да тече 5 - годишната давност по чл. 110 ГПК - от 2007 г. или от
29.12.2008 г., когато е
подписан приемателния протокол, посочен по - горе, тя е изтекла към момента на предявяване на претенцията - 02.09.2014 г. (подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК). Възраженията на ищеца в жалбата, че
са предприети действия по прекъсване теченията на давността, са останали изцяло
недоказани в производството.
Доколкото решаващите изводи на въззивният състав като
цяло съвпадат с тези на СРС, макар и по различни от изложените от първоинстанционният
съд съображения, решението, с което иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, е отхвърлен, е съобразено с материалния и процесуален закон и следва
да се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените в тежест на ищеца
разноски.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна – ответника СО.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, съдът присъжда в негова полза разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
лв.
По горните съображения въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160252/26.07.2020 г. по гр. д. № 67371/2014
г. на СРС, 71 с - в, вкл. в частта по присъдените в тежест на ищеца
разноски.
ОСЪЖДА, „Д.Е.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, с адрес : гр. София, ул. „********№**
да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, юрисконсултско възнаграждение за СГС в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.