Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 03.12.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На пети ноември 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 408 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
Пловдив твърди в исковата си молба, че на 21.05.2018г. подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Стара Загора за вземанията си към А.Н.В.. Било образувано ЧГД №2571/2018г. по
описа на РС- Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява настоящия иск.
Твърди също, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата
на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни общи условия Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството.
Заявява, че съгласно чл.94а ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Ответникът до този момент не упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия. Като физическо лице същия имал качеството на
битов клиент съгласно §1 т.2а от ДР на ЗЕ и бил присъединен на ниво ниско
напрежение.
По силата на чл.7, т. 1 от общите условия и чл.4 от договора ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на
ответника: обект с ИТН 2092358, находящ се в с.Братя Кунчеви. На ответника А.Н.В.
бил открит клиентски номер ***, в качеството му на собственик на процесния
имот.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на А.Н.В. за периода 11.03.2016г.
до 11.07.2016г. електроенергия на обща стойност 453,98лв., която до момента не
била заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната ел.енергия ищецът
претендира и лихва за забава в размер от
89,79 лв. за периода 17.05.2016г. до 20.05.2018г. Срокът за плащане на всяка
фактура бил посочен в същата.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията му към А.Н.В., както следва: 453,98 лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 11.03.2016г. до 11.07.2016г.; 89,79лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 17.05.2016г.
до 20.05.2018г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът А.Н.В. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва предявения
иск. Заявява, че по фактурите получател е Й.А.Й., а не ответника А.Н.В.. Освен
това същите са издадени на лице с клиентски номер ***, който е различен от
посочения в исковата молба клиентски номер ***. С оглед на това счита, че
задължението по издадените фактури е за адресата им Й.А.Й.. Моли съда да
отхвърли предявените искове за установяване вземанията за главница и лихва,
като неоснователни.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2571/2018г. по описа на СтРС
се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение №1410/22.05.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът А.Н.В. да
заплати на кредитора „ЕВН България
Електроснабдяване” АД Пловдив сумата от 453,98лв. за главница,
представляваща неизплатено задължение за доставка на ел.енергия за периода 11.03.2016г.
до 10.07.2016г., ведно със законната лихва от 21.05.2018г. до окончателното
плащане, сумата от 89,79 лв. лихва за периода 17.05.2016г. до 20.05.2018г. и 75,00лв.
разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си.
От представената по делото Справка по лице на АВп.Служба по вписванията
Ст.Загора се установява, че на 02.02.2016г. ответникът А.Н.В. е
придобил чрез покупко-продажба от Й.А.Й. недвижим имот – поземлен имот с площ
755 кв.м. в с.Братя Кунчеви, заедно с всички постройки в имота – жилищна сграда
с площ 80 кв.м. и второстепенна сграда с площ 18 кв.м.
От представения нотариален акт №146 от 30.05.2018г. дело №556/2018г. се
установява, че описания по-горе имот е отчужден от ответника А.Н.В. на
30.05.2018г.
По делото не е спорно, че този обект в с.Братя Кунчеви е с ИТН 2092358. Не
е спорно също, че до този обект е доставяна ел.енергия.
Представени са 4 бр. фактури с адресат Й.А.Й., от които е видно, че за
процесния имот в с.Братя Кунчеви през периода 11.03.2016г. до 10.07.2016г. е
доставена ел.енергия на стойност 453,98 лв. с ДДС. Към фактурите е приложена и
детайлна информация за извършения отчет.
Съгласно чл.1 т.4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакински нужди.
Съгласно чл.11 т.3 от Общите условия клиентът се задължава да уведоми
писмено ЕВН ЕС в 30-дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените от
него: лични данни, адресна регистрация, данни на фирмата, промени в
собствеността, промени по начина на ползване на обекта, наложени временни
ограничения върху ползването на обекта.
От представените по делото доказателства се установява, че през периода
02.02.2016г. до 30.05.2018г. ответникът е бил собственик на обекта в с.Братя
Кунчеви с ИТН 2092358 и като такъв е потребител на електрическа енергия за
битови нужди съгласно чл.1 т.4 от Общите условия. Установява се също, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл.11 т.3 от ОУ да уведоми писмено
ЕВН ЕС за промяната на собствеността, поради което и издадените фактури са с
адресат предишния собственик на имота. Независимо от това, че ответникът не е
изпълнил задължението си да уведоми ЕВН ЕС за промяната в собствеността, като
потребител на електрическа енергия за битови нужди същия е бил длъжен да
заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в общите условия /чл.11 т.1 от ОУ, чл.18 ал.1 и ал.2 ОУ/
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив се е задължил да снабдява с електрическа енергия
обект на ответника: обект с ИТН 2092358, находящ се в с.Братя Кунчеви, а ответникът от своя страна е бил длъжен да
заплаща задълженията, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в Общите условия. Съгласно чл. 18 от Общите
условия на ищеца потребителят дължи заплащане на фактурираната стойност на
доставената ел.енергия в 10–дневен срок от издаване на фактурата, а съгласно
чл.27 от Общите условия при неплащане в срок, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати стойността на
доставената до обекта му ел.енергия в установените срокове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените
искове за установяване вземанията на ищеца за сумата от 453,98 лв.,
представляваща стойността на доставената ел.енергия за периода 11.03.2016г. до 10.07.2016г. на обект в с.Братя Кунчеви, ИТН 2092358 и сумата от 89,79 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.05.2016г. до 20.05.2018г. се явяват основателни.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски общо в размер на 475,00 лв. /75,00лв.
държавна такса, 300,00лв. възнаграждение за особен представител и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски общо
в размер на 75,00лв. /25,00лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение/ следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Н.В., ЕГН **********,***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Р.Р., АК Ст.Загора, че същият
дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, ЕИК *********, представлявано от
Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик,
следните суми: сумата от 453,98 лв., представляваща стойността на доставената и
консумирана ел.енергия за периода 11.03.2016г. до 10.07.2016г. за обект в с.Братя
Кунчеви, ИТН 2092358, ведно със законната лихва от 21.05.2019г. до
окончателното плащане и сумата от 89,79 лв., представляваща лихва за забава за
периода 17.05.2016г. до 20.05.2018г., за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, с
п.а. против А.Н.В., с п.а. заповед №1410/22.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2571/2019г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА А.Н.В., с п.а. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД Пловдив, с п.а. направените по
настоящо делото разноски в размер на 475,00 лв., както и сумата 75,00лв. разноски
в заповедното ч.гр.д. №2571/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: