РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. ХАСКОВО , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря К. Г. Н.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500316 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,с вх.№ 266082/26.11.2020 г.подадена от „Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София, чрез
юрисконсулт И. К. против решение №260155/26.10.2020 г. постановено по гр.д. №
2360/2019г., Районен съд – Хасково.
С Решение № 260155/26.10.2020 г., по гр. дело № 2360/2019 г. Районен съд-
Хасково е приел за установено по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, че Й. Ж.
А. не дължи сумата от 678,41 лв. за главница по договор за потребителски паричен заем от
08.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А.Х.А. и договор за
прехвърляне на вземания, сключен на 08.07.2014 г. между заемодателя и ответното
дружество, сума от 178,74 лв. - договорна лихва за периода 10.08.2009 г. - 10.09.2010 г., сума
от 397,18 лв. - лихва за забава за периода 11.08.2009 г. - 30.07.2015 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 27.08.2015 г. до изплащане
на вземането и разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, поради
изтекла давност.С решението съдът е осъдил „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на
Й. Ж. А. направените по делото разноски в размер общо на 500,00 лв.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната жалба са изложени
съображения във връзка с допустимостта на иска с правно основание чл. 439 от ГПК.
Изложени са съображения и по отношение на оплакването, свързано с постановяване на
решението в противоречие с изискванията на материалния закон. Въззивникът счита, че с
образуването на изпълнително производство спрямо ищцата по делото е била прекъсната
давността по отношение на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, поради
което неправилно първоинстанционният съд е направил изводи в обратна посока. В този
смисъл счита, че вземането на ищцата по делото не е погасено по давност, като цитира и
съдебна практика. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
Районен съд – Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
отхвърли предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата Й.
Ж. А., която чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба и излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира от въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на Районен съд – Хасково. Претендира и присъждане на разноски по
делото.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Районен съд - Хасково е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК предявен от Й. Ж. А. против „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15.
Твърди се в исковата молба,че ищцата е наследник на А. Х. А., починал на
18.09.2017г.През 2018г. получила съобщение от ЧСИ Николета Кавакова, че е
конституирана като длъжник по изп.дело №20169290400273, образувано срещу А. А. С
2
получаване на уведомлението ищцата разбрала за задълженията на сина си, които след
неговата смърт като негов единствен наследник следвало да изплаща. При направената
проверка ищцата установила, че по ч.гр.д.№1890/2015г. по описа на РС-Хасково, на
основание чл.410 от ГПК, на 01.09.2015 г. е била издадена заповед за изпълнение, с която
А.Х. А. е осъден да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сума от 678,41лв. -
главница, дължима по договор за потребителски паричен заем от 08.2008г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника и договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 08.07.2014г. между заемодателя и ответното дружество, сума от 178,74лв. –
договорна лихва за периода 10.08.2009г. – 10.09.2010г., сума от 397,18лв. – лихва за забава за
периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 27.08.2015г. до изплащане на вземането и разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт.Въз основа на издадения на 16.11.2015 година
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Николета
Кавакова. Крайният срок на договора за заем, от който произтичало вземането, настъпил на
10.09.2010г. Според ищцата, към настоящия момент е настъпила погасителна давност по
отношение на задълженията, за които е издаден изпълнителния лист. Давността започвала
да тече от деня, в който вземането ставало изискуемо, което в конкретния случай станало на
10.09.2010г. Поради това вземанията, описани в изпълнителния лист се погасявали с
изтичането на петгодишна давност, т.е. на 10.09.2015г., към който момент не били
предприети действия, прекъсващи започналата да тече давност.
Ищцата твърди, че с подаването на заявление по чл.410 от ГПК не се прекъсва
давността, което ставало само с предявяването на иск, съгласно чл.116 б.“б“ от ЗЗД. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищцата не дължи сумата от 678,41лв. за главница по договор за потребителски паричен
заем от 08.2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. Х. А. и
договор за прехвърляне на вземания, сключен на 08.07.2014г. между заемодателя и
ответното дружество, сума от 178,74лв. – договорна лихва за периода 10.08.2009г. –
10.09.2010г., сума от 397,18лв. – лихва за забава за периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. до
изплащане на вземането и разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт,
поради изтекла давност.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск като
счита иска за недопустим и неоснователен. Поддържа се становището,че липсва пасивна
процесуална легитимация по отношение на ответното дружество, което не е титуляр на
процесното вземане,а взискател по изпълнителното дело с длъжник ищеца и
изпълнителното производство, по което ищецът твърдял, че има качество на длъжник към
днешна било прекратено.Ответникът придобил процесното вземане по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г. и след това прехвърлил вземанията на
„С.Г.Груп“ ООД посредством договор за цесия от 07.03.2019г.Според ответника фактите,
на които ищецът се позовава са настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение
3
и преди издаване на изпълнителния лист, което също сочело на недопустимост на иска.
Третото лице-помагач на страната на ответника „С.Г.Груп“ ООД не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност.
По делото е установено,че на 01.09.2015г. срещу А. Х. А. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1890/2015г. по
описа на РС-Хасково, с която е разпоредено А. Х. А. да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД сумата от 678,41лв. – главница, дължима по договор за потребителски
паричен заем от 08/2008г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от
08.07.2014г., както и 178,74лв. – договорна лихва за периода 10.08.2009г. – 10.09.2010г.,
397,18лв. – лихва за забава за периода 11.08.2009г. – 30.07.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.08.2015г. и разноските по
делото.Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково,
на 01.07.2019г. А. Х. А. е починал на 16.09.2017г. и е оставил като единствен свой
наследник майка си Й. Ж. А..На 17.09.2018г. на Й. Ж. А. е изпратена призовка за
принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело №20169290400273 по описа
на ЧСИ Николета Кавакова. С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.03.2019г.
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД прехвърля на „С.Г.Груп“ ООД вземанията си, придобити по
силата на описаните в същия договори.На 26.05.2019г. между същите две дружества е
подписан и анекс към договора за прехвърляне на вземания от 07.03.2019г. До ищцата е
изпратено уведомление за извършената цесия /без номер и дата/, за което няма данни да й е
било връчено.С отговора на исковата молба се прави искане да бъде връчено уведомлението
в настоящото производство.
Въз основа на установените по делото факти и обстоятелства,съдът намира
предявеният установителен иск с правно основание чл.439 ,вр.чл.124,ал.1 от ГПК за
допустим, а разгледан по същество и за основателен.
Ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаване
на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1890/2015г. по описа на РС-Хасково и тъй като
страната се позовава на новонастъпили факти след издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство,
предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Видно от приетото като писмено доказателство копие на изпълнително дело №
273/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№ 929, заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК е издадена на 01.09.2015г., а законната лихва върху главницата е присъдена
4
от 27.08.2015г., т.е. от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Към
датата на издаване на заповедта за изпълнение не е изтекла предвидената 5-годишна
погасителна давност, като твърдения от ищцата в тази насока не се и правят.
Изпълнителното дело по описа на ЧСИ, с рег.№ 929 и с район на действие ОС-Хасково е
образувано на 11.03.2016г.
Съгласно тълкувателното решение за изпълнителното производство, давността
се прекъсва с налагането на запор върху сметки на длъжника,а не с образуване на
изпълнително дело и с изпращането на призовка за доброволно изпълнение,с които
действия не се прекъсва давността.Видно от материалите по изпълнителното дело,
действие по налагане на запор е предприето едва през 2018г. /със запорно съобщение от
12.05.2018г./, към която дата погасителната давност вече е била изтекла. В т.10 на ТР №2
от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично се
посочва,че наличието на образувано изпълнително производство не е основание само по
себе си за прекъсване на давността, а следва да се извършват и съответните изпълнителни
действия, като всяко едно от тях е основание за спиране на давностния срок и започване на
нов такъв. И доколкото в настоящия случай не се установява извършено валидно
изпълнително действие до 2018г., което да е самостоятелно основание да прекъсне
погасителната давност,на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД, следва да се приеме,че
предвиденият петгодишен давностен срок за погасяване на вземането на ответника към
ищцата е изтекъл още на 10.09.2015г., поради което и вземането на ответника към ищцата е
погасено по давност, и процесните суми не се дължат.
Относно възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална
легитимация по иска, с оглед прехвърляне на вземанията въз основа на договор за цесия от
07.03.2019г. на „С.Г.Груп“ ООД, по делото липсват данни, от които да се правят изводи за
надлежно уведомяване на ищцата за извършената цесия.Ищцата е уведомена за
прехвърлянето на вземанията и за настъпилото прехвърляне на спорното право едва с
връчване на препис от отговора на ответника и е налице хипотезата на чл.226 ал.1 от ГПК.
При тези данни по делото и на основание чл.226 ал.2 вр.чл.222 от ГПК, приобретателят
може да замести своя праводател само със съгласието на двете страни. В случая ищцата не е
дала съгласие за заместване , поради което не може да се осъществи заместване, а и
приобретателят е конституиран като трето лице – помагач на ответника по делото.
Предвид гореизложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, вр.чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и
следва са уважи.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение като законосъобразно и правилно, следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокат в
5
размер на 300,00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260155/26.10.2020г., постановено по гр.д.
№2360/2019г., Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, да заплати на Й.
Ж. А., с ЕГН:********** от *****, разноските във въззивното производство в размер на
300,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6