РЕШЕНИЕ
№ 05.08.2019 г. , Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На пети юли , две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
Като
разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №902 по описа за 2019 година.
Депозирана е искова молба с правно основание
чл. 357 от КТ от ищеца Г.В.В., ЕГН-********** ***, против СУ „Александър Иванов- Чапай“-
гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5, със законен
представител С.К., в
качеството й на директор.
В подадената
искова молба ищецът твърди, че работи в ответното училище на длъжност „учител, начален етап на
образование” /възпитател/, като със Заповед № 745/18.01.2019г. на зам.директора
по учебна дейност Х. К. , връчена му на 18.01.2019г. , му било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".
Сочи се, че
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за
незаконно, като се излагат съображения.
Ищецът твърди,
че не е извършил изброените в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение " нарушения на трудовата дисциплина и че
наложено дисциплинарното наказание по чл. 188, т.2 от КТ е незаконосъобразно.
Сочи се, че в
пункт първи от заповедта е посочено, че във връзка с извършени две проверки
/без посочване на дата, място и учебен час на извършените проверки, учебната
група и т.н/, за които проверки били съставени два броя констативни протоколи №
14/26.10.2018г. № 16/06.11.2018г., с които не е запознат към дата на извършените
проверки, а и към настоящия момент, тъй като не са му връчени, системно е
нарушавал дневното разписание на групата, като не е провел с учениците
планираните в годишното тематично разпределение теми от
дейности по интереси и е „нямал никаква предварителна
подготовка по планираната тема". С така "индивидуализираните",
от обективна и субективна страна, нарушения , според зам. директора по учебната
дейност Х. К. , е
извършил нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал.1 т.3 от КТ -неизпълнение на възложената работа и
неспазване на техническите и технологични правила, и "не е спазил
задълженията си по чл. 10, ал.1 ,т. 1 от Наредба № 12 на МОН", без
конкретизация на подзаконовия нормативен акт, чиято разпоредба съм нарушил.
Твърди се, че ищецът
не е извършил вмененото му по пункт първи нарушение, тъй като задълбочено и
всестранно планирал учебните занятия на групата ученици, като стриктно
изпълнявал и годишното тематично разпределение по часове с учениците. Сочи, че
планувани годишни проверки, съгласно контролната дейност на директора, не са му
извършвани, тъй като не му се предоставили и констативните протоколи от
контролната книга за извършени такива, а инцидентните посещения, извършени от
зам.директора протекли в рамките на по 5 /пет / минути, поради което същата
няма как да извърши пълен и всеобхватен контрол на работата му като възпитател,
съгласно нормативната уредба. Не му е бил предявен и констативен протокол при
извършената проверка, за да бъде запознат с констатациите досежно извършените
нарушения, при приключване на проверките.
Ищецът
поддържа, че Заповедта, в частта, в която му е наложено дисциплинарното
наказание за твърдяното нарушение по пункт първи, е немотивирана и не отговаря
на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ. Непосочването
на дата и място на извършване на нарушенията в заповедта, включително и
несъответствието на планирана с предадена учебна тема, при условие, че не е
запознат с друг документ материализиращ "проверките" препятстват и
упражняването на контрол за законосъобразност относно установените преклузивни
срокове по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарни нарушения и ограничават
правото му на защита.
Оспорва се и
изложеното в заповедта, че системно ищецът не провежда планираните в ГТР теми
от дейности по интереси, тъй като няма констатирани три или повече нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в непровеждане на планирани теми по
интереси в часовете по ЦОУД, в рамките на една година, които да не са
санкционирани, или ако е налагано дисциплинарно наказание, то същото да не е
заличено, както и да не са погасени с изтекли сроковете за осъществяване на
дисциплинарната отговорност, какъвто смисъл влага законодателят в понятието
системност. / Решение N№ 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, IV-то гр. отделение и др./.
Ищецът твърди,
че не е извършил и вмененото му, по пункт втори, нарушение на трудовата
дисциплина, а именно, че не е представил дневника на групата и по този начин да
е нарушил технологичната дисциплина в училище и умишлено да е попречил да се
установи състоянието на училищната документация. Твърди, че не е получил устна
заповед на директора за представяне на дневника на групата, както и не бил
информиран по друг начин /залепване на задачи на табло в учителската стая/
твърдян от ответника за първи път в заповедта за наказание, а е и лишено от
житейска логика "да крие " дневника на групата.
Твърди, че не е
"нарушил технологичната дисциплина в училище и умишлено не е попречил да
се установи състоянието на училищната документация, чрез непредставяне на
дневника.
Сочи, че по
пункт трети от заповедта, че не е извършил виновно нарушението посочено от
работодателя, тъй като не е участвал в работно съвещание /а не в педагогически
съвет/ по обективни причини. Не е получил устна заповед да участва в работно
съвещание, а и няма данни в заповедта, респективно в искането за обяснение,
кога, в какъв час и къде е следвало да се проведе твърдяното работно съвещание,
което съставлява нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Сочи, че за
провеждането на съвещанието узнал от ст. учител Е. К. на 07.11.2018 г. в 10.55
часа, че ще се проведе такова съвещание след 11.00 часа в мултимедийната зала
/библиотеката/ на училището. В 11.00 часа на същия ден с помощта на г-жа Н.
Димитрова, на длъжност "библиотекар", отключили залата и до 11.35
часа изчакал да се проведе насроченото работно съвещание относно указания за
работа с електронен дневник на групите. Работното съвещание не започнало в
уречения час .
Счита заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
за незаконосъобразна, тъй като не е извършил твърдените нарушения от една
страна, а от друга, заповедта е немотивирана по отношение на всяко едно
посочено нарушение, като дата, час, място на извършване, деяние, форма на вина,
за да се прецени съставомерността на дисциплинарното нарушение и т.н.;
заповедта не е постановена в преклузивните срокове по чл. 194, ал.1 от КТ,
както и описаните факти в същата не са идентични с фактите изложени в искането
на работодателя по чл. 193 , ал.1 от КТ.
Поддържа, че
заповедта е постановена и от некомпетентен орган. Счита, че заповедта е
постановена и в нарушение на чл. 189, ал.1 от КТ. Неправилна и
незаконосъобразна е преценката на работодателя, че описаните в заповедта нарушение/я
са „тежки“ , макар да не ги е извършвал.
Моли се съдът
да постанови решение, с което признае за незаконно наложеното на ищеца със
Заповед № 745/18.01.2019 г. на зам.директора по учебна дейност Х. К. на СУ „Александър Иванов -Чапай гр. Белово,
ул. „*********“ № *, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение"
и го отмени.
Претендират се
разноски.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който се оспорват изцяло предявените изкове от Г.В.
срещу СУ „Александър Иванов - Чапай" и се моли да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани, за което се излагат съображения. Сочи се, че
регламентираната в Кодекса на труда (КТ) процедура за налагане на дисциплинарно
наказание е спазена изцяло.
Наказанието е било
наложено от правоимащ орган, като възражението в исковата молба относно
издаването на заповедта от некомпетентен орган е несъстоятелно. Твърди се, че
дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените в чл. 194 от КТ срокове. Първото дисциплинарно нарушение на Г.В. е на 19.10.2018 г., като
след това служителят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, както
следва: от 20.11.2018 г. до 03.12.2018 г. - 14 дни; от 04.12.2018 г. до
23.12.2018 г.-20 дни; или общо 34 дни. По време на ползването на
законоустановен отпуск от служителя, сроковете не текат съгласно чл. 193. ал. 4
от КТ. В тази връзка дните, в които е ползван отпуск, следва да бъдат съответно
добавени към двумесечния срок, поради което в настоящия
случай срокът за налагане на дисциплинарно
наказание изтича на 22 януари 2019 г. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена на 18.01.2019 г.
Твърди се, че
работодателят е събрал всички гласни и писмени доказателства - констативни
протоколи и обяснения на служители. Работодателят е поканил служителя да даде
своите писмени обяснения, които са приети и разгледани въпреки представянето им
извън предоставения срок на служителя.
Моли се съдът
да отхвърли предявените от Г.В. В. искове изцяло като неоснователни и
недоказани и да потвърди наложеното дисциплинарно наказание изцяло като
законно.
Претендират се
разноски.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не
е спорно, че между страните Г.В.В., ЕГН-********** ***, и СУ „Александър Иванов- Чапай“-
гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5, със законен
представител С.К., в
качеството й на директор, съществува трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „учител, начален етап на образование
/възпитател/" в ответното
училище, въз основа
на трудов договор №1469 от 02.09.2016г.
По
силата на Заповед №745/18.01.2019г. на зам.директора по учебна дейност - Х. К. , връчена на ищеца на 18.01.2019г.
, на В. му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение". Дисциплинарното наказание е било наложено на ищеца поради
допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, като при извършване на две
проверки във връзка с организирането и ръководство на дейностите по интереси на
групата, В. системно е нарушил дневното разписание.
Дисциплинарното
наказание на ищеца било наложено за извършването на групи нарушения - допуснати нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187,ал.1,т.3 от КТ-
неизпълнение на възложената му работа и неспазване на техническите и
технологични правила. Съгласно изложеното в Заповед №745/18.01.2019г., на 19.10.2018г. след като е бил информиран за предстояща проверка на
дневниците на групите, В. не е представил за проверка дневника на групата, с
което е извършил нарушение на технологичната дисциплина в училището и умишлено
бил попречил да се установи състоянието на училищната документация., с което
нарушил чл.126,т.5 от КТ. На 07.11.2018г. В. не е участвал без уважителна причина , в проведено работно
съвещание с учителите на групите с ЦОУД, като е нарушил чл.126,т.5 и т.7 от КТ.
Заповед №745/18.01.2019г. на зам.директора по учебна дейност - Х. К. , е била връчена на ищеца Г.В.В., ЕГН-********** на 18.01.2019г., подписана от
последния.
Зам.Директорът
на СУ „Александър
Иванов- Чапай“- гр. Белово е поискал от ищеца писмени обяснения за допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина с писмо изх.№975 от 19.11.2018г.
Ищецът В. е
представил писмени обяснения /вх.№8 от 03.01.2019г./ по всяка една от точките , посочени в искането на работодателя.
По делото са били приети и приложени следните
писмени доказателства, а именно: искане с изх.№320 от 13.04.2018г. , искане с изх.№359 от
08.05.2018г. , и
искане с изх.№48 от 04.02.2019г.;
Правилник за вътрешния трудов ред на СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр. Белово.
Видно от приетия по делото заверен препис от Решение №1376 от
23.11.2018г., постановено по гр. дело №2659/2018г. по описа на РС- Пазарджик,
влязло в сила, съдът е отменил наложено на ищеца В. дисциплинарно наказание
„забележка“ със Заповед №1654 от 06.06.2018г.
на директора на СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр. Белово.
По делото е приет и приложен Протокол №11 от 19.10.2018г. от извършена проверка по спазване
изискванията на Наредба №8/2016г. , в
който е отбелязано, че В. не е представил ученическия дневник за проверка.
Видно от приетия по делото
Констативен протокол №14 от 26.10.2018г.,
на посочената дата е била извършена текуща проверка за изпълнение на
задълженията на учителите в ЦОУД. Установено е несъвпадение между темата по
ГТР и темата, по която учениците са
работили, в часа на ищеца В.. Такова несъвпадение е било установено и на
06.11.2018г. , видно от Протокол №16 от
06.11.2018г. , приложен по делото.
По делото е прието и годишно
тематично разпределение за периода от 17.09.2018г. до 31.05.2019г. на СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр. Белово.
По делото е била разпитана в качеството си на
свидетел Ивана
Димитрова Д. , от показанията на
която се установява, че същата е работила в ответното училище в
периода 1986г.- 2018г.. , като считано от 2012г. до
2018г. е била директор на училището. След уволнението на Д. , К. била назначена за ВРИД. Съгласно показанията
на св. Д. , на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание въз
основа на извършени от К. проверки по
време на час, което било забранено. Следвало да се извършват единствено
планирани проверки, като бъде упоменато в графика в кой ден трябвало да се
извърши проверката. Дневниците се намирали в учителската стая, поради което
ръководството на училището имало свободен достъп до тях. К. също извършвала проверка на дневниците в
учителската стая, поради което не било необходимо дневниците да бъдат изисквани
от съответните учители/ възпитатели.
От показанията на разпитания по делото свидетел
Н. И. Д.- М. се
установява, че същата работи като библиотекар в СУ „Александър Иванов- Чапай“-
гр. Белово. М. не си спомня през есента на 2018г. да е имало съвещания в
заседателната мултимедиийна зала, за която се преминава през библиотеката. Св. М.
не си спомня и за случай, при който ищеца В. да й е помагал да отключат залата,
В. посещавал рядко училищната
библиотека.
От показанията на св. И. С. С. се установява, че последната е учител в СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр.
Белово. Съгласно показанията на св. С., в ответното училище се извършвали
проверки от ръководството на учебното заведение, по-голяма част от които планирани. Проверките били извършвани в
час, продължавали обикновено около 10-15 минути. Г-жа К. изисквала за проверка и дневниците от
учителите, като през месец октомври,2018г. С. представила дневника си за
проверка на К. . Това ставало по устно разпореждане на К. , като се пишело и на
табло в учителската стая. Директорът и зам. директорът на училището имали свободен достъп до дневниците и можели
по всяко време да се запознаят със съдържанието им. Есента на 2018г. било
проведено работно съвещание в
мултимедийната зала на училището
във връзка с работата с електронни дневници, на което ищеца В. не присъствал.
По делото е била разпитана в
качеството си на свидетел М. И. Г. /учител в СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр.
Белово/ , от показанията на която се установява, че Г. преподава на
децата от „2а“ клас сутрин, а
следобяд ищецът В. се занимава със същият клас. Г. не е запозната с наложените на В.
дисциплинарни наказания. Проверките в училището били осъществявани от
ръководството и били планирани, за което учителите били уведомявани на таблото
в учителската стая. Проверките се извършвали посредством влизане на директора
или зам. директора в час и извършване на преценка дали преподаваната тема
съответства на тематичното годишно разпределение. Дневниците също били
проверявани няколко пъти в годината , учителите били длъжни да представят
дневниците при поискване от страна на зам.директора.
От показанията на св. Х. В. К. /зам.
директор на СУ „Александър Иванов-
Чапай“- гр. Белово / се установява, че в изпълнение на служебните си задължения, К. е извършила няколко проверки по дейности и
интереси във водените от В. часове. При извършените проверки било установено,
че не се спазва годишното тематично разпределение. В. не присъствал на
организираното от ръководството на училището работно съвещание , на което били
обсъждани въпроси по приложението и работа с електронен дневник. Отделно от
това, ищецът В. не представил пред ръководството на училището дневника, въпреки
че същият му бил изрично поискан.
Предвид установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 във вр. с чл.188, т.2 от КТ.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358,
ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - "предупреждение за уволнение". По своята
правна природа спорът, с който е сезиран съда е трудов спор между ищеца/
работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника
дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в
съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя- ответника
по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи
наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото.
Ищецът В. е в трудово правоотношение с ответника, като
заема длъжността „учител, начален етап на образование /възпитател/" в ответното училище, въз основа на трудов договор
№1469 от 02.09.2016г.
Съдът
е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на чл.195,
ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.195,
ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му
признаци, време на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата на
само
на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.
Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на
наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да организира
защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и
на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт.
Съдът
намира атакуваната заповед за
немотивирана,
като в точка 1 от същата са изброени
единствено извършването на групи нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта не се посочва конкретни дата и час на извършване на
проверките, в резултат от които е било установено, че ищецът системно нарушава
дневното разписание на групата. Не е описано подробно и в
какво точно се изразяват допуснатите от ищеца системни
нарушения с оглед заеманата от него
длъжност, като липсва фактическо описание на твърдяното дисциплинарно нарушение (по всеки конкретен текст) с обективните му и
субективни признаци. Предвид изложеното, не са налице задължителните реквизити, които бяха посочени - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време на извършване
на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа
на което се налага дисциплинарното наказание. Съдът
приема, че заповедта,с която е било наложено процесното дисциплинарно наказание
на ищеца, не е изготвена в съответствие с изискванията на
чл.195,ал.1 КТ, тъй като дисциплинарните нарушения не са
били посочени по разбираем начин, даващ възможност на работника да проведе
пълноценно защитата си.
Отделно от това, от приетите по делото
доказателства се установява, че при
извършените проверки от зам.директора по учебна дейност, г-жа Х. К. , за които
проверки са били
съставени два броя констативни протоколи № 14/26.10.2018г. № 16/06.11.2018г., като не са налице данни и не са
ангажирани доказателства по делото ищецът В. да е бил запознат с тези
протоколи. Настоящият съдебен
състав споделя становището на ищеца, съгласно което, не става ясно в какво се изразява
констатираното несъответствие
между преподавана тема и такава разписана в ГТР, като това несъответствие не е
отразено в искането за даване на обяснения по чл. 193 от КТ, респективно в
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а единственото отразяването е по съставените констативни
протоколи, които
както стана ясно, не са били връчени на ищеца.
Не се
установи също така от ответната страна, която носи доказателствена тежест за
това, че извършените инцидентни проверки са били
осъществени по надлежния ред. Нито в инструкцията , нито в ЗГТУО или в
подзаконовите нормативни актове е установено извършване на такива проверки, още повече,че същите в
конкретният случай са били проведени в рамките на изключително кратък времеви
период, което поставя под съмнение изведените от същите констатации. За да е налице мотивирана констатация за
наличие на несъответствие между учебен материал по ГТР и преподаваното от ищеца в час, е
следвало проверяващия да наблюдава ако не целия учебен час, то поне една съществена част от същият, да отрази своите наблюдения и цели на
проверката в изготвен от проверяващата констативен протокол, който протокол да
се връчи на проверявания. В тази насока са и показанията на св. Генева и св. Д. , както и
утвърдената в училището практика / показанията на св. Д. /.
Не са налице данни протоколите от извършените проверки да са били
връчени на ищеца В., а твърдението на ответната страна за отказ от страна на
ищеца да се запознае със същите останаха недоказани в хода на производството. Невръчването
на констативните протоколи от страна на работодателя води и до немотивираност
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото в самата заповед
липсва фактическо описание на твърдяно дисциплинарно нарушение , което нарушение
да е индивидуализирано с обективните и субективните му признаци, обосноваващи
съответния фактически състав от посочените норми от КТ, а именно къде е
извършена проверката, кога, какъв час е следвало ищецът да провежда по ГТМ , респективно каква е различната тема ,
констатирана от зам.директора, за да е налице индивидуализация на твърдените
нарушения и същото съставлява нарушение на чл. 195 от КТ.
Съгласно съдържанието на атакуваната
заповед, работодателят е достигнал до извод за системност при допускане на
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца В.. За да е налице
системност на нарушението на трудовата дисциплина, обаче е необходимо
работника/служителят да е извършил три или повече нарушения на трудовата
дисциплина в рамките на една година, които да не са санкционирани, или ако е
налагано дисциплинарно наказание, то същото да не е заличено, както и да не са
погасени с изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност,
като не са налице данни в тази насока. От приетите по делото доказателства се
установява, че до този момент на ищеца е било наложено само едно дисциплинарно
наказание „забележка“, оспорено от ищеца по съдебен ред, което е било отменено
от съда с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът не доказа констатирани три или
повече нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в непровеждане на
планирани теми по интереси в часовете по ЦОУД, в рамките на една година, които да не са
санкционирани, или ако е налагано дисциплинарно наказание, то същото да не е
заличено, както и да не са погасени с изтекли сроковете за осъществяване на
дисциплинарната отговорност, какъвто смисъл влага законодателят в понятието
системност. / Решение № 213 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение и др. /
По отношение на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата
дисциплина в пункт 2 от заповедта, а именно, че ищецът не е представил дневника
на групата и по този начин е нарушил технологичната дисциплина в училище и
умишлено е попречил да се установи състоянието на училищната документация,
съдът намира, че извършеното от ищеца не
представлява дисциплинарно нарушение, което да е от естество да мотивира
работодателя да му наложи съответното дисциплинарно наказание. Видно от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, ответникът твърди, че на ищеца В. му е било наредено устно на 19.10.2018г. да представя дневника на групата,
като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се твърди, че същият е бил информиран , чрез поставени на таблото в учителската
стая седмични задачи за предстоящата проверка на дневниците. От събраните по
делото гласни доказателства обаче не се установява по изискуемия от закона
категоричен начин, ищецът да е получавал такава устна заповед. От друга страна се
установи, че дневникът на групата се съхранява в учителската стая в определеното за това
отделение /клетки/ на специален шкаф, като директорът, зам.директорът , както и
класният ръководител,
а и всеки едни учител, има пряк и свободен
достъп в работно време до дневника на група от 2 -ри „А“ клас на ЦОУД. Предвид
изложеното, съдът приема, че дори да е било налице такова устно разпореждане и
ищецът да не го е изпълнил, горното по
никакъв начин не е в състояние да
възпрепятства технологичната дисциплина в училище и да попречи да се установи състоянието на
училищната документация.
Горният извод
се потвърждава от всички събрани
по делото гласни доказателства, вкл. от показанията на св. К. , която потвърди, че е по всяко време е имала
достъп до училищният дневник на групата.
По отношение на дисциплинарното нарушение на пункт 3 от заповедта,
безспорно се установи, че в тази си част заповедта изцяло противоречи на
изискванията за мотивираност на чл. 195, ал.1 от КТ. Не стана ясно какво
съвещание се е провело /педагогически съвет или др./, как е бил уведомен за
провеждането му ищецът, каква е била темата на работната среща, колко време е
продължило и т.н. Единствено от показанията на св. С. се установи, че се
касаело за обучение на възпитателите относно нанасянето на отсъствия на
учениците в електронния дневник на групата, но не се доказа от ответната
страна, че ищецът В. е бил надлежно уведомен за датата, часа и задължителният
характер на работното съвещание, както и че последният умишлено и без
уважителни причини не е участвал в съвещанието, както се твърди от ответната
страна.
Следва да се има предвид също,
че при избора на наказание,
работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ, а именно: тежестта на нарушението (определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл.189, ал.1 от КТ е задължителна
за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание, респективно за законосъобразност на заповедта. Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността на наложеното дисциплинарно
наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, съдът намира, че работодателят не е преценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата,
при които същите са били извършени. Съвкупността от посочените обстоятелства
води до извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание
"предупреждение
за уволнение" не съответства на тежестта на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение,
респективно относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното
наказание е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя/ в този смисъл Решение №461/17.06.2010г. по
гр.д.№626/2009г. III г.о. на ВКС/. Съдът счита, че в настоящия случай, субектът
на дисциплинарна власт не е съобразил тежестта на наказанието с тежестта на конкретно
извършеното нарушение, поради което наказанието не
се явява съответно на извършеното.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 357 от КТ от
ищеца Г.В.В., ЕГН-********** ***, против СУ „Александър Иванов- Чапай“-
гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5, със законен
представител С.К., в
качеството й на директор, е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на спора, ищецът има право на присъждане на разноските по
делото, като е претендирал присъждането им. Същият доказва да е извършил такива
в размер на 350.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени от ответника.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 50.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По иска на Г.В.В., ЕГН-********** ***, против СУ „Александър Иванов- Чапай“-
гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5,обл. Пазарджик, със законен представител С.К., в
качеството й на директор, с правно основание чл.357 във вр. с
чл.188, т.2 от КТ, ОТМЕНЯВА дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение“, наложено на Г.В.В.,
ЕГН-********** със Заповед №745 от 18.01.2019г. на Зам.Директора
на СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5 – Г-жа
Х. В. К.
ОСЪЖДА СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5, със законен представител С.К., в
качеството й на директор , ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.В., ЕГН-********** ***, сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет лева /, на осн. чл.78,ал.1 от
ГПК, представляваща сторените от ищеца по
делото съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА СУ „Александър Иванов- Чапай“- гр. Белово, с адрес- гр.Белово, ул. "Тодор Каблешков"№5, със законен представител С.К., в
качеството й на директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пазарджик, държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/ на осн.
чл.78,ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ