Р Е Ш Е Н И Е №105
гр. Габрово, 28.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
втори юни ................. през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА ТОДОРОВА
при
секретаря …….ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на
прокурора .....АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ.......... като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КНАХД №87 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №2600012/22.03.2021г. по
НАХД№449/2020г. Севлиевски районен съд е потвърдил НП №**********/02.10.2020г.
на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.
В законния срок Решението на съда е
обжалвано от санкционирания Г.Г.Г. от гр. В. Търново. В жалбата се твърди, че
постановеното от въззивния съд Решение е неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила.
Твърди се, че НП било издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което водело до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. От установената фактическа обстановка било
видно, че при съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП. Не следвало да се
приеме, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение било безспорно
доказано, като това следвало да бъде установено и доказано от АНО.
Не била обсъдена хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН, а предпоставките за прилагането й били налице в случая.
Развиват се доводи, че вмененото
на наказаното лице нарушение не е доказано от обективна и субективна страна,
поради което се прави искане за отмяна на обжалваното Решение както и отмяна на
обжалваното НП. Претендират се разноски- възнаграждение за адвокат.
В открито съдебно заседание
касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
пр. представител, който поддържа изложените в жалбата доводи и искането по
същество. Твърди за нарушения на административно производствените правила и
недоказаност на нарушението.
Ответната РДГ не се представлява
в открито съдебно заседание. Депозирани са Отговор на касационната жалба и
Писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба
и се прави искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират
се разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното
Решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по
следните съображения.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящият състав на съда. ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до
отмяна на НП.
На Г.Г.Г.
е вменено извършването на административно нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закон за горите във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите и горите, описано в АУАН и НП, за това че на
31.01.2020 година извършва маркиране в имот №43001, попадащ в отдел 113,
подотдел „ю“, землище Стоките- частна горска територия за групово постепенна
сеч в нарушение на предвижданията на горскостопанската програма за имота,
утвърдена със заповед №1633-ПУ/21.08.2012г. на директор на РДГ В. Търново,
съгласно която ползването от имота следва да е 185 плътни куб. метра дървесина,
като маркира в имота 106 плътни куб.м.
дървесина при условие, че през 2012- 2013г. предвиденото ползване в имота е
изчерпано- маркирани са 212 плътни куб. метра дървесина и са добити 214, 75
плътни куб.м. дървесина. Нарушението е извършено на територията на РДГ В.
Търново, общ. Севлиево землище Стоките, отдел 113, подотдел „ю“ имот №432001-
частна горска територия.
За да
потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е
доказано от обективна и субективна страна.
Така подадената жалба е в законния срок, от заинтересовано лице, поради
което същата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
АУАН и НП, предмет на настоящия инстанционен
контрол са издадени от компетентни органи в изпълнение на законовите им
правомощия и при спазване на предвидения в закона ред.
Нарушението, за което от Г.Г. се търси
административно наказателна отговорност, е квалифицирано като такова по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите. Според чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до
5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В този смисъл Г.Г. е
субект на тази административно-наказателна отговорност в качеството си на
лесовъд на частна практика, както е посочено и в АУАН и НП, като изпълнителното
деяние, извършено от него, е ясно и недвусмислено посочено – извършва маркиране
в конкретен имот за групово постепенна сеч, в нарушение на ГСП. Разпоредбата на
цитираната като нарушена норма на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011г.
за сечите в горите предвижда маркирането на насажденията, предвидени за сеч да се извършва съобразно състоянието на
насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при
условията и реда, определени в тази наредба. В НП ясно и категорично е отразено за коя от
така изброените хипотези става въпрос – маркиране на насаждения, предвидени за
сеч, в нарушение на ГСП. По повод възражението на касатора за неяснота в
обвинението АС Габрово намира, че такава не е налице, тъй като в АУАН и НП ясно
и недвусмислено е записан вида на нарушение и нарушената правна норма,
кореспондираща със словестното описание на деянието.
Като санкционна разпоредба е посочена нормата
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Съгласно тази разпоредба санкция се налага за
неизпълнение на подзаконови нормативни актове, свързани с приложението на ЗГ –
в случая процесната Наредба. Наложената санкция е в минимален размер. ГАС не
споделя становището на касатора, че сочената като нарушена норма не
кореспондира със санкционната такава, нито че нормите не се съотнасят към
описаното нарушение.
В НП са изброени доказателствата, събрани в
хода на АНП и представени след това по съдебното производство. Голямата част от
така посочените документи са познати от преди това на Г.Г., тъй като са му били
връчвани или той сам е участвал в тяхното съставяне.
Деянието е установено на 12.03.2020г., видно
от съставените и приложени като доказателство по делото Констативни протоколи.
АУАН е издаден на 14.04.2020 г., в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН, като са
спазени сроковете от извършване на нарушението и от неговото установяване. НП е
издадено в 6- месечния срок, предвиден в ЗАНН.
По делото са представени доказателства, от
които може да се направи извода, че деянието е доказано както от обективна,
така и от субективна страна. По делото не се спори, че маркирането на дърветата
за сеч в процесния имот е станало именно от Г.Г., в качеството му лесовъд.
Видно от приложените Позволителни за сеч от 2012 г. за имота са добити
посочените в НП количества дървесина. В Карнет-описа, подписан на 05.01.2020 г.
от самия жалбоподател, изрично е описано, че според ГСП от 2012г. за сеч са
предвидени 185 куб. м дървесина, които, съгласно позволителните за сеч, са
добити още през 2012 – 2013г. Въпреки това е предвидено добиване на още 106
куб. м такава за имота. Видно от Протокол за освидетелстване № 0531664 от
27.01.2020 г. маркирани са 106 куб. м, както е отразено и в НП. Видно
отприложения Протокол за освидетелстване на сечище от 27.01.2020 г. в имота е
осъществена и сеч на 214.75 куб. м дървесина въз основа на позволително за сеч.
Към преписката е приложена и самата ГСП от 08.04.2012 г., утвърдена от Директор
на РДГ Велико Търново. Като лицензиран лесовъд и специалист, отговарящ за
законосъобразното извършване на маркирането и сечта в имота, Г.Г. е следвало да
се запознае с ГСП и да обозначи подлежащите за изсичане дървета съгласно нея.
Като не е извършил това, той е допуснал процесното нарушение, за което правилно
е санкциониран.
Относно твърдението в жалбата, че липсват
мотиви досежно приложение на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че
такъв реквизит изискуем и задължителен за съдържанието на НП, поради което
тяхната липса не следва да доведе до неговата отмяна. При положение че
административния орган намери, че не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то той издава НП и налага санкция. Такава
преценка може и следва да се извърши и при съдебния спор относно
законосъобразността му. Правилно и АНО, и първоинстанционният съд са счели, че
случаят не е маловажен. АС Габрово намира, че процесния случай не се отличава
съществено от останалите случаи на нарушения от съответния вид. Деянието е
типично за вида си и като е наложил санкция, а не е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, административно наказващият орган е приложил правилно закона.
Наложената санкция е в минимален размер, като
при това положение този размер не следва да се мотивира, след като по-нисък
такъв не може да се определи на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
В заключение АС Габрово споделя изводите на
първоинстанционния съд за липса на нарушения в хода на АНП. Такива не се
установяват и в хода на съдебното производство пред районния съд. Като е
потвърдил процесното Наказателно постановление, районният съд се е произнесъл с
един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
В подадения Отговор на касационна жалба от
надлежно упълномощен юрисконсулт, е направено и своевременно искане за
присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за настоящата съдебна инстанция. Искането е допустимо и основателно, такива
следва да се присъдят в полза на РДГ Велико Търново на основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и чл. 2, ал. 1 от УП на
РДГ, в размер на 100.00 лв.
Г.Г.Г. от гр. В.
Търново следва да заплати на РДГ В. Търново, представляван от Директор сума в
размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за
юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2600012 от 22.03.2021 година на Районен съд Севлиево, постановено по
АНД №449 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. от гр. В.
Търново да заплати на РДГ В. Търново, представлявана от Директор сума в
размер на 100 лева,
представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: