Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1409 23 юли
2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на десети юли, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар С. А.
като разгледа административно дело номер 1272 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Юско конструкцион“ ООД, ЕИК/ Булстат *********, със седалище и
адрес на управление - гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“ №32, представлявано от Ю.А.Х.,
против ревизионен акт №Р-02000218003047-091-001 от 13.12.2018 г., издаден
от началник сектор „Ревизии“ -
възложител на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на
ревизията, ТД НАП, Бургас, частично потвърден с решение № 90 от 29.05.2019 г.
на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/, Бургас, ЦУ НАП, с който са определени
допълнителни данъчни задължения, както следва: данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за данъчни периоди-м.октомври 2017
г.-2 598.16 лева-главница и лихва-276.44 лева и м.декември 2017
г.-2 036.04 лева-главница и лихва-182.13 лева; за вноски за фонд
„Държавно обществено осигуряване“/ДОО/ - за осигурители, за следните периоди:
от 01.04.2013 г.-31.12.2013 г.-11 490.29 лева-главница и
лихва-6 166.48 лева; за 2014 г.-29 728.65 лева-главница и
лихва-13 436.01 лева; за 2015 г.-2 479.17 лева-главница и лихва-851.90
лева; за 2016 г.-3.48 лева-главница и лихва-0.96 лева; 2017 г.-18 324.33
лева-главница и лихва-2 017.32 лева и от 01.01.2018 г. до 30.04.2018
г.-24 676.19 лева-главница и лихва-1 680.56 лева; вноски за фонд
„Допълнително задължително пенсионно осигуряване“/ДЗПО/-универсален пенсионен
фонд/УПФ/ за осигурители за следните периоди: от 01.04.2013 г.-31.12.2013 г.-
3 156.68 лева-главница и лихва -1 694.13 лева; за 2014 г.-
7 955.56 лева-главница и лихва-3 592.86 лева; за 2015 г.- 770.80
лева-главница и лихва-266.65 лева; за 2017 г.-4 244.39 лева-главница и
лихва-474.04 лева и от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. - 5 675.02 лева-главница
и лихва-386.51 лева и здравноосигурителни вноски/ЗОВ/-за осигурители-за периода
от 01.04.2013 г. до 31.12.2013 г.-5 050.69 лева-главница и лихва-
2 710.54 лева; за 2014 г.-12 396.11 лева-главница и
лихва-5 622.68 лева; за 2015 г.-1 233.28 лева-главница и лихва-426.63
лева; за 2017 г.-7475.79 лева-главница и лихва-824.31 лева и за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2018 г.-9 641.62 лева-главница и лихва-655.65 лева.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Счита, че актът в частта с която са установени допълнителни задължения
за УПФ - за осигурители, данък върху доходите от трудови и приравнени към тях
правоотношения по ЗДДФЛ, вноски за здравно осигуряване, професионален пенсионен
фонд и ДОО за осигурители е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на
материалния закон. Иска да се отмени. Излага съображения. Не ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „ОДОП”, Бургас, ЦУ НАП, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по
издаване на оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на
доказателствата и като съобрази закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице,
което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа необходимите по закон
форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Видно от
представената административна преписка, ревизионното производство е образувано
със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000218003047-020-001 от 28.05.2018
г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас, със следния обхват: корпоративен
данък- за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.; данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения за периода -01.04.2013
г.-30.04.2018 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периода 01.01.2015 г.-30.04.2018 г.; ДОО за
осигурители за периода-01.04.2013 г.-30.04.2018 г.; вноски за здравно
осигуряване-за осигурители за периода - 01.04.2013 г.-30.04.2018 г.; универсален
пенсионен фонд/УПФ/ за осигурители за периода - 01.04.2013 г.-30.04.2018 г. и
професионален пенсионен фонд за периода - 01.04.2013 г.-30.04.2018 г., със срок
на ревизията до 2 месеца от датата на връчване /връчена на 31.05.2018 г. по
електронен път, л.1338 и 1341 от
делото/; изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия/ЗИЗВР/ №Р-02000218003047-020-002 от 30.07.2018 г., със срок на
ревизията до 31.08.2018 г./л. 1017 от делото/; изменена със ЗИЗВР №Р-02000218003047-020-003
от 29.08.2018 г., със срок на ревизията 30.09.2018 г./л.934 от делото/;
изменена със ЗИЗВР №Р-02000218003047-020-004 от 27.09.2018 г., със срок на
ревизията 31.10.2018 г. и е разширен обхвата на ревизията с данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица за периода
01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. /л.556 от делото/. Цитираните заповеди са
подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите на издаването им/л.26 и 27 от делото/.
Ревизионният
доклад/РД/№ Р-02000218003047-092-001 от 14.11.2018 г. е издаден от ревизиращия
екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/л.28-31
от делото/, и е връчен по електронен път на 15.11.2018 г./л.465 от
делото/. Срещу ревизионния доклад,
задълженото лице, в срока по чл.117, ал.5 ДОПК, не е депозирало възражение.
Въз
основа на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000218003047-091-001
от 13.12.2018 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с
електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л.26-29 от делото/,
след извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по
административен ред и е потвърден частично с решение № 90 от 29.05.2019 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ
НАП, с който са определени следните допълнителни задължения, а именно: за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за
данъчни периоди-м.октомври 2017 г.-2 598.16 лева-главница и лихва-276.44 лева
и м.декември 2017 г.-2 036.04 лева-главница и лихва-182.13 лева; за вноски
за фонд
„Държавно обществено осигуряване“/ДОО/ - за осигурители, за следните периоди:
от 01.04.2013 г.-31.12.2013 г.-11 490.29 лева-главница и
лихва-6 166.48 лева; за 2014 г.-29 728.65 лева-главница и
лихва-13 436.01 лева; за 2015 г.-2 479.17 лева-главница и
лихва-851.90 лева; за 2016 г.-3.48 лева-главница и лихва-0.96 лева; 2017
г.-18 324.33 лева-главница и лихва-2 017.32 лева и от 01.01.2018 г.
до 30.04.2018 г.-24 676.19 лева-главница и лихва-1 680.56 лева;
вноски за фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“/ДЗПО/-
универсален пенсионен фонд/УПФ/ за осигурители за следните периоди: от
01.04.2013 г.-31.12.2013 г.- 3 156.68 лева-главница и лихва -1 694.13
лева; за 2014 г.- 7 955.56 лева-главница и лихва-3 592.86 лева; за
2015 г.- 770.80 лева-главница и лихва-266.65 лева; за 2017 г.- 4 244.39
лева-главница и лихва-474.04 лева и от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. - 5 675.02
лева-главница и лихва-386.51 лева и здравноосигурителни вноски/ЗОВ/-за
осигурители-за периода от 01.04.2013 г. до 31.12.2013 г.-5 050.69
лева-главница и лихва- 2 710.54 лева; за 2014 г.-12 396.11
лева-главница и лихва-5 622.68 лева; за 2015 г.-1 233.28
лева-главница и лихва-426.63 лева; за 2017 г.- 7 475.79 лева-главница и лихва -
824.31 лева и за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г.-9 641.62
лева-главница и лихва-655.65 лева и съобразно който са направени следните
констатации и правни изводи:
Органът
по приходите е определил на жалбоподателя допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения по ЗДДФЛ за данъчни периоди-м.октомври и декември 2017 г. в общ
размер от 4 634.20 лева-главница и лихва - 458.57 лева; за вноски за фонд
„Държавно обществено осигуряване“/ДОО/ - за осигурители, за периода от
01.04.2013 г.-30.04.2018 г. в общ размер от 86 702.11 лева-главница и
лихва-24 153.23 лева; вноски за фонд „Допълнително задължително пенсионно
осигуряване“/ДЗПО/-универсален пенсионен фонд/УПФ/ за периода 01.04.2013 г.-30.04.2018
г. в общ размер от 21 802.45 лева - главница и лихва-6 414.19 лева и здравноосигурителни
вноски/ЗОВ/-за осигурители-за периода 01.04.2013 г. до 30.04.2018 г. в общ
размер от -35 797.49 лева и лихва-10 239.81 лева, допълнителни
данъчни задължения в размер на 148 936.25 лева-главница и
лихва-41 265.80 лева или в общ размер от 190 202.05 лева. С решението са
отменени задължения за данък по чл.42 ЗДДФЛ за период 2013 г., 2014 г. и 2015
г. върху изплатените дневни пари по процесните заповеди за командировка на работници във Франция, които съгласно
чл.24, ал.2, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ не представляват облагаем доход.
Установено
е, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е строителство на жилищни и
нежилищни сгради.
Същото е
командировало свои работници и служители във Франция за срок - повече от 30 дни
във връзка с извършване на строителни услуги като подизпълнител по договори с
френската компания „Перино БТП“. Органът по приходите е приел, че се касае за
командироване по реда на чл.121, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, до 30.12.2016 г.
за ревизираните периоди от 01.04.2013 г. до 31.12.2015 г., респ. за
командироване по реда на чл.121а, ал.1, т.1 КТ, от 30.12.2016 г. за ревизирания
период след 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г.
Заповедите
за командировки били оформени съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина/НСКСЧ/, в които били определени дневни пари според броя
на дните на командировка и размера на дневните според наредбата, а пътните - за
сметка на „Юско конструкцион“ООД. Съгласно представените от дружеството писмени
обяснения настаняването и квартирните пари били за сметка на възложителя по
договора.
При проверка
на сключените с наетите лица договори било установено, че в тях е посочено
мястото/обекта, където ще се престира труда; продължителност на работното време
и договореното възнаграждение. При всички лица основното трудово възнаграждение
е в размер на минималния размер на
минималния осигурителен доход за заеманата длъжност по НКПД и допълнителен
процент за прослужено време; не били договаряни допълнителни суми за квартирни
и пътни. Предвид което ревизиращият орган е приел, че се заобикаля трудовото
законодателство като дружеството формално придава на работещите във Франция
лица, че са командировани по смисъла на чл.121, ал.1 КТ и допълнително изплатените им средства под
формата на дневни не представляват „дневни командировъчни пари“ и не попадат в
обхвата на чл.24, ал.2, т.5 ЗДДФЛ. И тъй като тези средства представляват
допълнителен доход от трудовата дейност
на наетите лица, изплатен от работодателя, за тях се дължи данък по чл.42-49 ЗДДФЛ и лихва за просрочие.
Спорът
по делото е по приложението на материалния закон и в частност, как следва да се
тълкува режимът на командироване на работниците и в този смисъл, приложима ли е
хипотезата на чл.6а КСО, на което правно основание са определени процесните
публични задължения.
Събраният
доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че обобщеният извод
на органа по приходите е правилен и законосъобразен, по следните съображения:
Няма спор, че жалбоподателят извършва
строителни услуги, като подизпълнител по договори с френската компания „Перино
БТП“, във връзка с което е командировал свои работници в Република Франция. Не
се спори, че персоналът е командирован по силата на издадени заповеди за
командировки, оформени съгласно разпоредбата на Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина /НСКСЧ/, както и че разходите, които работодателят
„Юско конструкцион“ ООД изплаща на командированите лица са в размерите,
определени с приложение № 2 към /НСКСЧ/ и покриват само нормативно определените
разходи за дневни пари, тъй като съгласно представените писмени обяснения средствата
за нощувки са за сметка на възложителите по договорите. Разходите за
командировки по заповеди за командировки да осчетоводявани по сметка 609 „Други
разходи".
От анализа на приложените по делото заповеди за командировка
се установява срок на командироване, по-дълъг от 30 календарни дни, а не както
твърди жалбоподателя до 30 дни. Изключенията не представляват прекъсване на
периода на командироване по смисъла на чл.12 /1/ от
Регламент /ЕО/ № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл.121, ал. 3 КТ/нова, ДВ, бр. 15/ 2010 г., в сила от 28.08.2010 г./, когато срокът
на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на
командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или
сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да
постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. Съгласно § 1,
т. 16 ДР КТ/отм.ДВ,бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ „командироване по
смисъла на чл. 121, ал. 3“ е изменение на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на страните поради изпращане за същата или на друга работа в друга
държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария при условия на работа, съизмерими със стандарта на приемащата
държава, но не по-неблагоприятни от минималните установени в нея. Съгласно чл.
121, ал. 5 КТ/отм.ДВ,бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, условията на
заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането
на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. От цитираната
разпоредба е видно, че в случаите на командироване по чл. 121, ал. 3 /съгласно
§ 1, т. 16 ДР КТ „командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3“ е изменение на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните/, условията на
заплащане в приемащата държава не включват заплащането на пътни, дневни и
квартирни пари по българското законодателство, т.е. работодателят не дължи
заплащане на пътни, дневни и квартирни пари.
Направените
промени в КТ, в сила от 1 януари 2017
г., касаещи изпращането на работници на работа в държави-членки на ЕС, целят да
се въведат правилата на Директива 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г., относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги /Д 96/71/,
които да регулират по нов начин изпращането на работници в другите
държави-членки. С промените се отменят
разпоредбите на чл. 121, ал. 3, 4 и 5 КТ/отм., ДВ, бр.105/2016 г., в сила от
30.12.2016 г./ и се създава нов чл. 121а КТ /ДВ, бр. 105/ 2016 г., в сила от
30.12.2016 г./. В допълнение в ДВ, бр. 2/ 2017 г. е обнародвана Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/,
в сила от 09.01. 2017 г./, която урежда условията и редът за
командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121а от
Кодекса на труда/КТ/.
Новите
правила се отнасят само за командироването на лица, работещи по трудов договор.
Съгласно новият чл. 121а, ал. 1, т.1 КТ, командироване на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател, командирова работник или служител на територията на друга държава
- членка на Европейския съюз в два случая: а/ за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите
и б/ в предприятие от същата група предприятия. Към новият режим на
командироване е включено и така нареченото „изпращане” на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги. То е налице, когато регистрирано
по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа,
изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга
държава - членка на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 КТ, на командироване в чужбина за целия срок на командироването на работника
или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа,
каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или
сходна работа в приемащата държава. Командировъчната заповед е заменена с
допълнително писмено споразумение, в което страните по договора уговарят всички
съществени условия на командировката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги
/НУРКИРСРПУ/, при командироване на работници или служители в случаите по чл.
121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването. Едновременно с това, с
командировъчната заповед отпадат и дневните командировъчни пари. Съгласно
новата разпоредба на чл. 215, ал. 2 КТ/ДВ,бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016
г./, при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят
има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари.
Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че при изпращане на работници в
държави-членки на ЕС, на работника се изплаща по-високо възнаграждение,
съобразно нормите в съответната държава, но не се изплащат дневни
командировъчни пари. Тази промяна увеличава основата, върху която се дължат
данъци и осигурителни вноски, тъй като дневните командировъчни пари са
освободени от данък и осигурителни вноски, а трудовите възнаграждения не са. Остава
изискването при командироване работодателят да заплаща пътни пари, а
квартирните пари се изплащат само, ако са уговорени в допълнителното
споразумение.
По
отношение на липсващи като въведени в системата на НАП удостоверения А1,
заявени от дружеството жалбоподател, следва да се има предвид, че това е документ, необходим да удостовери в
коя държава се дължат осигурителните вноски за работниците, които са
командировани от своя работодател за работа в държава-членка, различна от
държавата по пребиваване. По силата на Регламент /ЕО/ 883/2004 за координация
на системите за социална сигурност, който действа на територия на
държавите-членки на ЕС, Швейцария, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия,
осигурителните вноски са дължими в държавата, където се полага труда. От това
правило са налице редица изключения, които позволяват работниците да работят в
една държава, а вноските да се внасят в друга държава. Преценката дали е налице
някое от изключенията се прави от съответната компетентна институция на
държавата, /в РБ от ТД НАП/, където се дължат осигурителните вноски. Тези факти
се удостоверяват, именно с издаването на формуляр А1 за всеки командирован
работник поотделно, съответно за всяко удостоверение се подава отделно искане.
Когато по силата на чл. 12 /2/ от Регламент (ЕО)
883/2004 г. на
Европейския парламент и на съвета, лице,
което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в
държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга
държава-членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази дейност не
превишава двадесет и четири месеца. При спазване на това правило, в
конкретния случай, приложение намира специалната
разпоредба на чл.6а, ал.1 КСО/ДВ,бр.7/2012 г./, съгласно която, осигурителните
вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и
4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и
неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни
възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и
в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата
държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход
по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. В сила от
01.01.2018 г., съгласно чл. 6а КСО, осигурителните вноски за работниците и
служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал.
2, т. 1 от Кодекса на труда, се дължат върху месечните възнаграждения и други
доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не
по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и
върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6,
ал. 2, т. 1 КСО.
Това
означава, че за периода на командировката, следва да се внасят осигурителни
вноски върху максималния размер на осигурителния доход, при командировки в
държави като Австрия, Германия, Швейцария, Швеция, Холандия, Белгия и др., в
които минималните часови ставки на заплащане по принцип надвишават нашия
максимален осигурителен доход. Минималната ставка на заплащане на труда според
получен отговор, вх.№10220/20.07.2018 г. от Изпълнителна Агенция „Главна
Инспекция по труда“ в Република Франция за всяка година от ревизирания период е:
за 2013 г. - минимална часова ставка 9.43 евро и минимална заплата 1 430.22
евро/2 797.27 лева; за 2014 г.- минимална часова ставка 9.53 евро и минимална
заплата 1 445.38 евро/2 826.92 лева; за 2015 г.- минимална часова ставка 9.61
евро и минимална заплата 1 457.52 евро/2 850.66 лева; за 2016 г.- минимална
часова ставка 9.67 евро и минимална заплата 1 466.62 евро/2 868.46 лева;
за 2017 г.- минимална часова ставка 9.76 евро и минимална заплата 1 480.27
евро/2 895.16 лева; за 2018 г.- минимална часова ставка 9. 88 евро и минимална
заплата 1 498.47 евро/2 930.75 лева/л.1022 от делото/. Това е повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически
дейности и квалификационни групи професии за съответните години в Република
България. За посочените лица е следвало да се приложи разпоредбата на чл.6а,
ал.1 КСО при определяне на основата за изчисляването на задължителните
осигурителни вноски, но не е било извършено от страна на осигурителят. В
резултат на нейното прилагане по отношение на лицата, това води до допълнително
определяне на задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО, УПФ, ППФ и вноски
за здравно осигуряване.
Допълнително
изплатените средства на лицата под формата на дневни за м. октомври 2017 г. и
м. декември 2017 г. не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно
не попадат в обхвата на чл.24, ал.2, т. 5 ЗДДФЛ, което пък води и до промяна на
задълженията за данък върху доходите на физическите лица/ДДФЛ/. Това е така,
защото след 30.12.2016 г. в КТ и в Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги
/НУРКИРСРПУ/ не се предвижда задължение на работодателя за изплащане на дневни
командировъчни пари, които да представляват необлагаем доход по смисъла на
чл.24, ал.2 ЗДДФЛ.
Предвид
горното, съдът намира, че ревизионният
акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила, е правилен и законосъобразен, а жалбата на „Юско
конструкцион“ ООД като неоснователна следва да се отхвърли.
При този
изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на
ответника, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на
4 432.00/четири хиляди четиристотин тридесет и два/ лева.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Юско конструкцион“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес
на управление - гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“ №32, представлявано от Ю.А.Х.,
против ревизионен акт №Р-02000218003047-091-001 от 13.12.2018 г., издаден
от началник сектор „Ревизии“ -
възложител на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на
ревизията, ТД НАП, Бургас, частично потвърден с решение № 90 от 29.05.2019 г.
на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/, Бургас, ЦУ НАП, с който са определени
допълнителни данъчни задължения, както следва: данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ за данъчни периоди-м.октомври 2017
г.-2 598.16 лева-главница и лихва-276.44 лева и м.декември 2017
г.-2 036.04 лева-главница и лихва-182.13 лева; за вноски за фонд
„Държавно обществено осигуряване“/ДОО/ - за осигурители, за следните периоди:
от 01.04.2013 г.-31.12.2013 г.-11 490.29 лева-главница и лихва-6 166.48
лева; за 2014 г.-29 728.65 лева-главница и лихва-13 436.01 лева; за
2015 г.-2 479.17 лева-главница и лихва-851.90 лева; за 2016 г.-3.48
лева-главница и лихва-0.96 лева; 2017 г.-18 324.33 лева-главница и
лихва-2 017.32 лева и от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г.-24 676.19
лева-главница и лихва-1 680.56 лева; вноски за фонд „Допълнително
задължително пенсионно осигуряване“/ДЗПО/- универсален пенсионен фонд/УПФ/ за
осигурители за следните периоди: от 01.04.2013 г.-31.12.2013 г.- 3 156.68
лева-главница и лихва -1 694.13 лева; за 2014 г.- 7 955.56
лева-главница и лихва-3 592.86 лева; за 2015 г.- 770.80 лева-главница и
лихва-266.65 лева; за 2017 г.-4 244.39 лева-главница и лихва-474.04 лева и
от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. - 5 675.02 лева-главница и лихва-386.51 лева
и здравноосигурителни вноски/ЗОВ/-за осигурители-за периода от 01.04.2013 г. до
31.12.2013 г.-5 050.69 лева-главница и лихва- 2 710.54 лева; за 2014
г.-12 396. 11 лева-главница и лихва-5 622. 68 лева; за 2015
г.-1 233.28 лева-главница и лихва-426.63 лева; за 2017 г.-7 475.79
лева-главница и лихва-824.31 лева и за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018
г.-9 641.62 лева-главница и лихва-655.65 лева.
ОСЪЖДА „Юско
конструкцион“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Карнобат, ул. „Елин Пелин“ №32, представлявано от Ю.А.Х., да заплати на дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, разноски в
размер на 4 432.00/четири хиляди четиристотин тридесет и два/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ :