Решение по дело №12/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20203420100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

 

335

 

гр.Силистра,29.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети юни през 2020 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА

 

СЕКРЕТАР: НАДЯ ГАДЖЕВА

 

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№12 по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ Г.Д.К. с ЕГН **********,*** и Ч.Д.К., с ЕГН **********,***, представлявани от адв.В.М., молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на следния недвижим имот:

ПИ, с идентификатор ………….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД- 18-73/11.12.2006г. на ИД на АГКК, с площ от 1 042 кв.м., предназначение на територията- урбанизирана територия, ,начин на трайно ползване- ниско застрояване, № по предходен план квартал …,парцел .., с административен адрес: с.А., общ.Силистра, ул.“Златна Тона“№ 18А, ведно с построените в него сгради:ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА  с идентификатор 00895.502.1667.1, с площ от 22 кв.м.,представляваща хангар, депо, гараж, ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор ……………., с площ от 32 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор ……………., с площ от 23 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори:…………..; ………….; ………….; ………….; …………...

Твърдят, че с Решение № 152/03.04.2019г. постановено по гр.д.№ 1678/2018г. по описа на СРС, са признати за собственици на имота. Отменен е титулът за собственост на Петър К.Д.–нотариален акт № 108,т.3,рег.№ 3808 по н.д.№ 344/2018г. по описа на нотариус Зл.Нотев, вписан в СВп с Акт № 113,т. XII, д.№ 1895/2018г. Затова считат, че извършените правни сделки с имот от лицата, които са се считали за собственици преди това са им непротивопоставими, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.

Поради това, молят да бъдат развалени Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 144,т.III,рег.№ 4151, н.д.№ 372/2018г. и Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 47,т.3,рег.№ 5513,н.д.№ 336/2019г.

ОТВЕТНИЦИТЕ В.П.К., с ЕГН **********,*** и И.К.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.И.Д., са подали писмен отговор, с който оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли. Считат, че не е налице правосубектност и основание за разваляне на договорите за покупко-продажба, оспорени от ищците.

Постановеното по гр.д.№ 1678/2019г. неприсъствено решение № 152/2019г. е непротивопоставимо на И.К., тъй като не е отбелязано в предвидения в чл.115,ал.2 от ЗС 6-месечен срок, поради което И.К. е собственик на процесния имот.

Претендират и разноските си по делото, които да бъдат заплатени на В.К., заедно със законната лихва.

СЪДЪТ, след като прецени становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността/ ЗС/ и по чл.87,ал.3 от ЗЗД.

С определение №782/06.04.2020г. постановено по делото съдът е прекратил производството по исковете с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД. Следва да се приеме, че с това определение е прекратено и производството по отношение на ответницата В. П.К., тъй като тя е страна по предявените искове с правно основание чл.87,ал.3, но не и по иска с правно основание чл.108 от ЗС. Тъй като спрямо нея вече е постановено съдебно решение, с което вече е признато за установено, че ищците са собственици на имота, то повторното предявяване на същия иск / с правно основание чл.124 от ГПК/ е недопустимо.

Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Предвид на това, предмет на делото е предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС страни по който са ищците и ответникът И.К..

Събраните по делото писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №108/24.08.2018г., вписан в СВп с Акт № 113, т.XII,д.№1895/2018г. /л.9 по делото/ Петър К.Д. е признат за собственик по давностно владение, на имота, описан по-горе в решението.

На 11.09.2018г. той е продал на ответницата В.П.К. имота /Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144/2018г. вписан в СВп с Акт № 102,т.XIII, д.№ 2020/2018г.- л.12 по делото/.

С Решение № 152/ 03.04.2019г. постановено по гр.д.№ 1678/2018г. по описа на Районен съд-Силистра, /л.16/ е признато за установено по отношение на П. К.Д. и В.П.К., че собственици на имота са Г.Д.К. и Ч.Д.К.. Решението е вписано в СВп с Акт № 37,т.V, на 15.11.2019г. /л.14/. С решението е отменен констативния нотариален акт № 108/2018г., с който Петър Д. е признат за собственик на имота.

След постановяване и влизане на решението в сила, но преди вписването му, на 19.08.2019г. В. П.К. продава на И.К.К. имота. /Нотариален акт № 47, вписан в СВП с Акт № 102,т.XI, д.№ 1779/2019г.- л.10/.

Ищците се легитимират като собственици на имота въз основа на съдебното решение и претендират от ответника И.К. да им предаде владението над вещта, като считат, че я държи без основание.

Ответникът не оспорва факта, че владее вещта, но счита, че за това е налице правно основание, което го легитимира като собственик на недвижимия имот, понеже съдебното решение не му е противопоставимо, поради това, че не е вписано в предвидения в чл.115,ал.2 от Закона за собствеността.

Няма спор между страните, че исковата молба по гр.дело № 1678/2018г. по описа на СРС е подлежала на вписване / на основание чл.114,б.“в“ от ЗС/ и е вписана в СВп с рег.№6742/21.12.2018г. /факт, който се установява от приложения НА № 47/2019г.-л.10 по делото, с който В.К. продава имота на И.К./. Решението, постановено по такава искова молба следва да се отбележи в шестмесечен срок /чл.115 от ЗС/. Изрично е предвидено, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. В конкретния случай съдебното решение е отбелязано след изтичането на този срок.

Именно на тази разпоредба се позовава ответникът, оспорвайки иска, като счита, че вписването на исковата молба е загубило действието си. Съгласно чл.114,б.“в“ от ЗС, придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Следователно, тъй като съдебното решение решение не е било вписано в 6-месечния срок, вписването на исковата молба е загубило действието си и следователно, по аргумент от противното, правото му на собственост, придобито преди вписване на решението е противопоставимо на ищците.

Това би било логичното разрешение на казуса, в случай, че ответникът имаше качеството на трето лице по смисъла на закона, но това не е така. Той е частен правоприемник на ответника /В.К./ по иска за собственост, разгледан по гр.д.№ 1678/2018г. и като такъв е обвързан със субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. И по отношение на него важи установеното в процеса, че Г.К. и Ч.К. са собственици на имота. /В този смисъл е и Решение № 631/23.11.2009г. на ВКС по гр.д.№ 247/2009г., II г.о., ГК/.

Предвид на това, фактът, че съдебното решение е вписано след предвидения в закона срок е правно ирелевантен за казуса.

Налага се извода, че ищците са признати за собственици на процесния имот със влязло в сила съдебно решение. Ответникът не оспори факта, че владее имота, а от изложеното по-горе става ясно, че липсва правно основание за това.

Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това и тези предпоставки са налице в случая, поради което предявения иск следва да се уважи.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените от тях разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете. Разноските на ищците са в размер на 1750 лева- 1700 лева заплатено възнаграждение за адвокат и 50 лева- държавна такса. Всеки от ищците е заплатил на адв.В.М. по 850 лева възнаграждение. Тъй като са предявени два иска, съдът приема, че е уговорено възнаграждение от 425 лева за всеки от исковете. Производството по исковете с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД беше прекратено, поради което ответникът не дължи сумата от 425 лева като разноски и следва да бъде осъден за заплати на ищците по 450 лева разноски по делото- 425 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева заплатена държавна такса.

На основание чл.78,ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноските, направени по иска, по който производството е прекратено. Представен е списък на разноски и доказателства само относно разноските, направени от В.П.К.-1400 лева –адвокатско възнаграждение, които следва да ѝ бъдат присъдени.

Ищците дължат сумата от 50 лева-държавна такса по исковете по чл.87,ал.3 от ЗЗД, тъй като не е внесена първоначално.

apis://desktop/uid=*********?0Мотивиран от тези съображения , Силистренският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.К. с ЕГН ********** и Ч.Д.К., с ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот:

ПИ, с идентификатор ………….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД- 18-73/11.12.2006г. на ИД на АГКК, с площ от 1 042 кв.м., предназначение на територията- урбанизирана територия, ,начин на трайно ползване- ниско застрояване, № по предходен план квартал ….парцел .., с административен адрес: с.А., общ.Силистра, ул.“Зл.Т.“№ …, ведно с построените в него сгради:ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА  с идентификатор ……………., с площ от 22 кв.м.,представляваща хангар, депо, гараж, ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор ……………., с площ от 32 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор ……………., с площ от 23 кв.м., при съседи на имота: имоти с идентификатори:…………..; ………….; ………….; ………….; ………….. и

ОСЪЖДА И.К.К., с ЕГН **********, да им предаде владението над имота.

 

ОСЪЖДА И.К.К., с ЕГН **********, да заплати на Г.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 450(четиристотин и петдесет) лева- разноски по гр.д.№ 12/2020г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА И.К.К., с ЕГН **********, да заплати на Ч.Д.К., с ЕГН ********** сумата от 450(четиристотин и петдесет) лева- разноски по гр.д.№ 12/2020г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на В.П.К., с ЕГН **********, сумата от 700(седемстотин) лева- разноски по гр.д.№ 12/20202г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА Ч.Д.К., с ЕГН **********, да заплати на В.П.К., с ЕГН **********, сумата от 700(седемстотин) лева- разноски по гр.д.№ 12/20202г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Ч.Д.К., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд-Силистра сумата от 25(двадесет и пет) лева- държавна такса по гр.д.№ 12/2020г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Г.Д.К. с ЕГН ********** да заплати по сметката на Районен съд-Силистра сумата от 25(двадесет и пет) лева- държавна такса по гр.д.№ 12/2020г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Л.Стоилкова/