Решение по дело №524/2005 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е №488

                                                                                                                                                             ТОМ V, стр.161-163

 

№                                                               11.07.2011г.                                  гр. Хасково

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Хасковския  районен  съд                                                   гражданска колегия 

На двадесет и седми май                                                 двехиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                  Районен съдия: Васил Панайотов                                           

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №524 по описа за 2005г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е делбено във връзка с претенции по сметки между страните.

Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д., са предявили срещу И.Д.И. претенции по сметки, както следва: И.Д.И. да заплати на Д.Д.Д. сумата общо 48680.50 лв., представляваща обезщетение за извършени от него подобрения, увеличаващи пазарната стойност на делбеното имущество, допуснато до делба с решение № 80/22.04.2009г. по В.гр.д. № 30/09г. на Хасковския окръжен съд - 1. Четвърти мансарден жилищен етаж със застроена площ от 120 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения от жилищната сграда, постоена с отстъпено право на строеж в държавен парцел ХVІІІ в кв. 172 – а с площ от 353 кв. в. по плана на гр. Хасково от 1971 г., отреден за дворище пл. № 265; 2. Гараж – източен със застроена площ от 33 кв. м., построен в североизточния ъгъл на горния парцел; 3. Гараж – среден с площ от 20 кв. м., построен до източния гараж; 4. Жилищен етаж с площ от 97 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, построен над гаражите в северната част на парцела, както и на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати сумата 626.01 лева, представляваща платени данъци за периода 2005 г. - 2010 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията; И.Д.И. да заплати на С.Д.П. сумата общо 21218.25 лв., представляваща обезщетение за извършени от наследодателката й З. Д. Д., подобрения, увеличаващи пазарната стойност на делбеното имущество, допуснато до делба с решение № 80/22.04.2009г. по в.гр.д. № 30/09г. на Хасковския окръжен съд, както и на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати сумата 280.70 лева, представляваща платени данъци за периода 2005 г. - 2010 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията; И.Д.И. да заплати на В.Д.Д. сумата общо 21218.25 лв., представляваща обезщетение за. извършени от наследодателката й З. Д. Д., подобрения, увеличаващи пазарната стойност на делбеното имущество, допуснато до делба с решение № 80/22.04.2009г. по в.гр.д. № 30/09г. на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати сумата 280.70 лева, представляваща платени данъци за периода 2005 г. - 2010 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържат исковете. С оглед заключението на вещото лице претендира увеличение на иска за жилищен етаж от 97 кв.м. със сумата от 1303 лева, както следва за Д.Д.Д. – 651.50 лева, С.Д.П. и В.Д.Д. по 325.75 лева. В писмена защита излагат доводи. Молят да се уважат предявените от тях искове, като се отхвърли иска на ответника И..

Ответникът И.Д.И. оспорва исковете, като посочва, че те са недопустими, тъй като е следвало да се предявят в първа фаза. На следващо место прави възражение за погасителна давност. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа възражението. От своя страна предявява срещу Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д. претенция по сметки с правно основание чл. 286 от ГПК/отм./ за сумата от 5300 лева, от които 3533.33 лева срещу Д.Д.Д. и по 883.33 лева срещу  С.Д.П. и В.Д.Д. за лишаване от ползване на неговата ид.ч. от жилищен етаж с площ 97 кв.м., считано от 5 години назад от 24.09.2010г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 30 ал.3 от ЗС, който ищците са предявили срещу ответника.

С решение № 80/22.04.2009г. по в.гр.д. № 30/09г. на Хасковския окръжен съд е допусната делба между страните на 1. Четвърти мансарден жилищен етаж със застроена площ от 120 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения от жилищната сграда, постоена с отстъпено право на строеж в държавен парцел ХVІІІ в кв. 172 – а с площ от 353 кв. в. по плана на гр. Хасково от 1971 г., отреден за дворище пл. № 265; 2. Гараж – източен със застроена площ от 33 кв. м., построен в североизточния ъгъл на горния парцел; 3. Гараж – среден с площ от 20 кв. м., построен до източния гараж; 4. Жилищен етаж с площ от 97 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, построен над гаражите в северната част на парцела. Ищците претендират, че допуснатите до делба имоти, посочени по – горе, са построени изцяло със средства на Д.Д.Д. и З. Д., съпрузи към момента на построяване. Ответникът оспорва този факт, като посочват, че и той, както и техния наследодател Д. У. са вложили средства в изграждането.

На първо место следва да се посочи, че исковете са допустими. Безспорно е, че правното основание се определя от съда въз основа на изложеното от ищеца. Настоящият състав намира, че правното основание на исковете следва да е чл. 30 ал.3 от ЗС с оглед на изложеното в т.5 на П. № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, и Т Р № 85 от 02.12.1968 г., ОСГК на ВС. Не се спори между страните, че подобренията, изразяващи се в построяването на мансарден етаж, два гаража и етаж са извършени през периода 92 – 93 година. Към този момент сградата, върху която е построен мансардния етаж е била съсобствена между Д.Д.Д., И.Д.И. и В. и Д. У. – всеки от тях по 1/3 идеална част. Останалите постройки – два броя гаражи и жилищен етаж, също са били съсобствени между Уралови – 2/3 идеални части, и Димитрови – 1/3 идеална част. Тези факти са безспорно установени с влязлото в сила решение № 80/22.04.2009г. по в.гр.д. № 30/09г. на Хасковския окръжен съд, поради което не следва да се обсъждат отново. Не се спори между страните, а и видно от нотариална декларация, е било налице съгласие от останалите съсобственици за построяване на сградите. Съгласно цитираното по – горе ТР № 85/68г. и П. № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., когато съсобственика прави подобрения в съсобствен имот със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици, правата между тях се уреждат по реда на чл. 30 ал.3 от ЗС. На следващо место с влезли  в сила решение № 80/22.04.2009г. по в.гр.д. № 30/09г. на Хасковския окръжен съд и решение № 1201/30.12.2008г. по гр.д. 3892/2007г. на ВКС е прието, че към момента на построяване Д. не са били владелци на частите на останалите съсобственици, а държатели, поради което не следва отношенията между тях да се уреждат по реда на чл. 72 – 74 от ЗС. Дори да се приеме, че искът следва да е с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН, което настоящият състав не споделя, то искът  също се явява допустим, тъй като единствено претенцията по чл. 12 ал.1 от ЗН следва да се предяви в първата фаза на делбата. Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира исковете за допустими.

Разгледани по същество те се явяват частично основателни.

Неоснователно се явява перемпторното възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност. Тъй като тези права имат облигационен характер, исканията за тях се погасяват по давност на общо основание съгласно чл.110 и сл ЗЗД. Давността е петгодишна и започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За подобренията този момент зависи от обстоятелството дали съсобственикът, който е извършил подобренията е бил държател или владелец на частите на останалите съсобственици. Ако е имал качеството държател изискуемостта настъпва от момента на извършване на подобренията. Когато е имал качеството владелец вземането става изискуемо от момента на прекъсване на владението. Към момента на построяване на сградите ищецът е имал качеството държател до момента на изготвяне на договора за доброволна делба от 11.04.1996г., с който процесните имоти са поставени в дял на Димитрови. След този момент те се явяват недобросъвестни владелци, тъй като договора за доброволна делба е нищожен – т.10 от П. № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В настоящия случай е налице последната хипотеза – предявен е иск за допълване на делбената маса на 17.06.2005г. ИМ за подобренията е постъпила в съда на 14.06.2010г., поради което следва да се приеме, че е в срок и давността не е изтекла.  

От събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият състав заключава, че процесните 4 сгради са изградени със средства на Д.Д.Д. и съпругата му З. Д.. В този смисъл са показанията на свидетелите П. П., разпитан в първа фаза на делбата, А. А., Г. Г., Ш. К.и Г. Т.. Всички тези свидетели са категорични, че именно Д. е построил мансардния етаж, 3 гаража и върху тях построил жилище. Тези свидетели са били преки свидетели на строежите, като св. Г., К., Т. и А. са участвали в различни етапи от строежа. Показанията им са непротиворечиви и еднопосочни, самите свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, не се намират в някаква роднинска връзка със страните, поради което следва да се кредитират. Всички те са категорични, че материалите са доставяни от Д. и той им е заплащал за труда. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства по делото – строително разрешение № 396 за строеж на гараж върху 28 кв. м. в парцел ХVІІІ в кв. 172 – а /л.273/, строително разрешение № 323/15.06.1992г. за строеж на три броя гаражи в парцел ХVІІІ в кв. 172 – а, и разрешение за ползване № 54/13.10.1993г. на построените в имота 3 бр. гаражи/л.274 и 275/, писмо от НЕК/л.278/, нотариално заверена декларация от 06.05.1992 г., с която Д. В. У. и И.Д.И. са дали съгласие Д.Д.Д. да извърши реконструкция на таванския етаж с цел същият да стане обитаем като жилище/л.281/, строително разрешение №203/07.05.1992г., с което на Д.Д.Д. е дадено разрешение за реконструкция на тавански етаж в обитаем в парцел ХVІІІ в кв. 172 – а на ул. “ Бузлуджа “ № 59 /л.284/, обяснителна записка /л.285/. Действително в част от цитираните документи са посочени и имената на ответника И. и Д. У.. Този факт не оборва показанията на свидетелите, които посочват, че средствата за строежа са били давани от Д.. Не следва да се кредитират показанията на св. Д. И., Л. П. и В. В.. На първо место показанията им противоречат на останалите гласни и писмени доказателства. На следващо место те се намират в родствена връзка със страните – св. И. е съпруга на ответника, св. П. е втори братовчед на бащата не ответника, а третият свидетел е кум на ответника И.. На следващо место показанията на св. И. са противоречиви. Тя посочва, че и Д. У. е участвал с парични средства в строежа, а от друга страна посочва, че парите, които е давал са били дарявани на дъщеря му, за да не разделя децата. Ако е било налице даряване на средства за строеж не е налице участие и на Д. У.. Свидетелката посочва, че и съпругът й е участвал със средства без да може да конкретизира размера им, при положение, че са едно семейство. Налице е и разминаване по отношение на името на архитекта на мансардния етаж. Св. П. посочва, че наследодателят на страните е участвал в строежа на таванския етаж, като е закупувал строителни материали. Това му твърдение се оборва от показанията на св. К., който е наливал плочата и е надстроявал етажа, както и представеното по делото удостоверение от „Водно строителство” АД – Хасково. Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че за строежа на процесните сгради средства са давали само сем. Д..

Ищците претендират увеличаване на стойността на имуществото, както следва: 1. Четвърти мансарден жилищен етаж със застроена площ от 120 кв. м. – 112400 лева, като с оглед на квотата на ответника И.  - 9/18 идеални части, претендират сумата от 56200 лева, както следва: за Д.Д.Д. – 31222 лева, и за останалите двама ищци – по 12489 лева; 2. Гараж – източен със застроена площ от 33 кв. м. – 12500 лева, като с оглед квотата на ответника – 6/18 идеални части, претендират сумата от 4167 лева, както следва: за Д.Д.Д. – 2083.50 лева, и за останалите двама ищци – по 1041.75 лева; 3. Гараж – среден с площ от 20 кв. м. – 9150 лева, като с оглед на квотата на ответника – 6/18 идеални части, претендират сумата от 3050 лева, както следва: за Д.Д.Д. – 1525 лева, и за останалите двама ищци – по 762.50 лева; 4. Жилищен етаж с площ от 97 кв. м. – 87010 лева, като с оглед квотата на ответника – 6/18 идеални части, претендират сумата от 29003 лева, както следва: за Д.Д.Д. – 14501.50 лева, и за останалите двама ищци – по 7250.75 лева.

По делото бяха приети три експертизи, като спора по втора и трета експертизи е за мансардния етаж. По отношение на цената на останалите обекти, първото заключение на вещото лице не бе оспорено, поради което следва да се кредитира и да се приемат цените от него. Ответникът И. е универсален правоприемник на своите наследодатели и като такъв следва да отговаря за подобренията, с които са се обогатили неговите наследодатели. Вторите две ответници също са универсални правоприемници на своята наследодателка З. Д., и като такива имат право да претендират подобренията, които тя е извършила. Предвид изложеното следва да се осъди ответника да заплати за гараж – източен със застроена площ от 33 кв. м. с оглед квотата си – 6/18 идеални части, сумата от 4167 лева, както следва: за Д.Д.Д. – 2083.50 лева, и за останалите двама ищци – по 1041.75 лева. Вещото лице е посочило по голям размер на гаража, но съдът е обвързан от претенцията на ищците. Гараж – среден с площ от 20 кв. м. – вещото лице е оценила на 8650 лева, като с оглед на квотата на ответника – 6/18 идеални части – 2883 лева, следва да заплати на Д.Д.Д. – 1441.67 лева, и за останалите двама ищци – по 720.83 лева, като исковете до пълните предявени размери от 1525 лева и 762.50 лева, като неоснователни следва да се отхвърлят. Жилищен етаж с площ от 97 кв. м. вещото лице оценя на сумата от 87010 лева, като с оглед квотата на ответника – 6/18 идеални части - 29003 лева, следва да заплати на Д.Д.Д. – 14501.50 лева, и за останалите двама ищци – по 7250.75 лева.

По отношение на претенцията за четвърти мансарден жилищен етаж вещото лице оценява същия на сумата от 109500 лева. От тази сума следва да се извади стойността на мансардния етаж преди реконструкцията. Вещото лице в единичната експертиза е посочило и сумата от 8400 лева, представляваща стойността на терасите на второ и трето ниво, която е прибавила към стойността на мансардния етаж. Следва от тази сума да се вземе предвид само сумата от 4200 лева, тъй като тя повишава стойността на етажа на ответника. На следващо место намира, че следва да се кредитира последното заключение за стойността на мансардния етаж преди реконструкцията, в което вещите лица посочват, че стойността му е 15255 лева. От тази сума следва да се извади и стойността на покрива по единичната експертиза – 2616 лева, при което крайната цена на мансардния етаж, преди реконструкцията, възлиза на сумата от 12639 лева. Следва да се кредитира именно това заключение, защото то в най – пълна степен отразява състоянието на мансардния етаж. От площта на същия следва да се изключи стълбището, което е обща част. По делото липсват доказателства съсобствениците на имоти в сградата да са си разпределили ползването на общите части от сградата по реда на чл. 39 ал.1 от ЗС. Отделно от събраните по делото гласни доказателства не се установява да е имало обособено кухненско помещение, което да повишава цената му. Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че стойността на мансардния етаж възлиза на сумата от: 109500 + 4200 – 12639 + 1373 / увеличената стойност на покривната конструкция/ = 102434 лева. Следва да се остави без уважение искането за прибавяне и на сумата от 1135 лева за препръскване на фасадите. Тази сума не следва да се взема предвид при изчисляване на дължимата сума за мансардния етаж, тъй като липсва петитум в ИМ за такива подобрения. Предвид квотите на страните в етажа, следва ответника да заплати сумата от 51217 лева, от която на Д.Д.Д. сумата от 28453.88 лева, а на С.Д.П. и В.Д.Д. по 11381.55 лева. Претенциите до пълните предявени размери следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.  

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищците претендират заплащането на данъци за допуснататите до делба имоти за периода от 2005 до 2010г. в размер на 2980.80 лева, както следва: за Д.Д.Д. – 626.01 лева, и за останалите двама ищци – по 280.70 лева. Безспорен между страните е факта, че Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д. са плащали данъците за периода от 2005г. до 2010г., като спора е за размера на същите. Вещото лице оценява платените данъци на сумата от 2812.99 лева, до който размер следва искът да се уважи. Вещото лице не е посочило платени данъци за гараж – източен със застроена площ от 33 кв. м, поради което следва да се приеме, че платените данъци за него са в размера на заплатените за  гараж – среден с площ от 20 кв. м. Или, с оглед на изложеното ответникът дължи припадащата се част от данъка, която за мансардния етаж с оглед на неговата идеална част е 548.46 лева, от която сума на Д.Д.Д. се следва 274.23 лева, а на останалите двама ищци по 137.12 лева. За всички останали обекти се дължат данъци в размер на 572.02 лева от страна на ответника, която следва да бъде заплатена, както следва: на Д.Д.Д. – 286.01 лева, а на останалите ищци по 143 лева. Исковете до пълния предявен размер от 626.01 лева за Д.Д.Д. и по 280.70 лева за С.Д.П. и В.Д.Д. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС.

Ответникът И. претендира сумата от 5300 лева, от които 3533.33 лева срещу Д.Д.Д. и по 883.33 лева срещу  С.Д.П. и В.Д.Д. за лишаване от ползване на неговата ид.ч. от жилищен етаж с площ 97 кв.м., считано от 5 години назад от 24.09.2010г. Правото на обезщетение по текста на чл. 31 ал.2 от ЗС се обуславя от наличието на следния фактически състав: имотът да е съсобствен, същият да се ползва от част от съсобствениците и съсобственикът, който е лишен от ползването на имота, да е поканил писмено ползващите имота съсобственици да му плащат обезщетение за неговата част. В случая предвид влязлото в сила решение по допускане на делбата е безспорно, че процесният имот е съсобствен. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че той се ползва от ответника Д.Д.Д.. Налице е нотариална покана от И.Д.И. до Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д., чрез нотариус Владилена Сиртова от 12.04.2006г., с която е поискал да му заплащат обезщетение за лишаване от ползване на четирите допуснати до делба имота. В настоящия случай се претендира обезщетение само за жилищен етаж от 97 кв.м. Въпреки наличието на покана, настоящият състав намира иска за неоснователен. Както се посочи по – горе безспорно е, че имота се е ползвал от Д.Д.Д., но не и от останалите две ответници по този иск. От друга страна нотариалната покана е връчена на ответника В.Д.Д. на адрес, различен от този, на който е имота. При това положение не може да се приеме, че поканата е достигнала и до ответника Д.. Аргументиран от изложено, настоящият състав намира иска за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изхода на спора на ищците се следват разноски в размер на 6850.00 лева съобразно уважената част. На ответника – 17 лева, като след приспадане следва ответникът  И.Д.И. да заплати на Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д. разноски по делото в размер на 6833.00 лева.

  Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.Д.Д. ***, ЕГН **********, С.Д.П. ***, ЕГН ********** и В.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, както следва: за гараж – източен със застроена площ от 33 кв. м. с оглед квотата си – 6/18 идеални части, сумата от 4167 лева, от която следва да заплати на Д.Д.Д. – 2083.50 лева, и на С.Д.П. и В.Д.Д. – по 1041.75 лева; за гараж – среден с площ от 20 кв. м. – с оглед на квотата си – 6/18 идеални части – 2883 лева, от която следва да заплати на Д.Д.Д. – 1441.67 лева, и на С.Д.П. и В.Д.Д. – по 720.83 лева, за жилищен етаж с площ от 97 кв. м. като с оглед квотата си – 6/18 идеални части - 29003 лева, от която следва да заплати на Д.Д.Д. – 14501.50 лева, и на С.Д.П. и В.Д.Д. – по 7250.75 лева, за мансарден етаж с оглед квотата си – 9/18 идеални части - 51217 лева, от която на Д.Д.Д. сумата от 28453.88 лева, а на С.Д.П. и В.Д.Д. по 11381.55 лева, като исковете до пълните предявени размери от 1525 лева и 762.50 лева за гараж – среден с площ от 20 кв. м., и до 31222 лева за Д.Д.Д., и по 12489 лева за С.Д.П. и В.Д.Д. за мансардния етаж, като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА И.Д.И., да заплати на Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д., на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от 560.24 лева за Д.Д.Д. и по 280.12 лева за С.Д.П. и В.Д.Д., представляващи заплатени данъци за допуснататите до делба имоти за периода от 2005 до 2010г., както и разноски по делото в размер на 6833.00 лева, като сумите до пълния предявен размер от 626.01 лева за Д.Д.Д., и от 280.70 лева за С.Д.П. и В.Д.Д., като неоснователни и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И. срещу Д.Д.Д., С.Д.П. и В.Д.Д. иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС за сумата от 5300 лева, от които 3533.33 лева срещу Д.Д.Д. и по 883.33 лева срещу С.Д.П. и В.Д.Д., за лишаване от ползване на неговата ид.ч. от жилищен етаж с площ 97 кв.м., считано от 24.09.2005 г. до 24.09.2010г.

Решението може да се обжалва пред ОС - Хасково в срока на обжалване на най – късното решение по чл. 286, 288 и 289 от ГПК /отм./.

                                                                         Районен съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./