Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Плевен, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 859/2022 г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Б.М. ***,
чрез адв. М.М. *** срещу Решение № 522/12.10.2022 г. постановено по а.н.д. № 1160/2022
г. на Районен съд – Плевен.
С решението си съдът е потвърдил Електронен
фиш Серия К № 4698073 на ОД на МВР-Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Б.М. *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800.00
лева за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП, затова че на 01.04.2021 г. в 11:09 часа
извън населено място, Път I-3 (Бяла - Ботевград),
км. 108+675 с посока на движение гр. Долни Дъбник, лек автомобил „Ауди А8“ с peг.
№ ***, негова собственост е управляван
със скорост 161 км/ч при разрешена 90 км/ч, превишаване на разрешената скорост с
71 км/ч, при отчетен толеранс от - 3 %,
установено и заснето с техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 №11743 cd.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила –
касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че съдът е формирал правните си изводи без да направи
пълен анализ на доказателствения материал по делото, ценил е погрешно представените писмени доказателства и в
нарушение на процесуалните правила не е събрал служебно относими към предмета
на доказване доказателства. Посочва, че основния правен извод на Районен съд
Плевен за законосъобразност на електронния фиш е формиран въз основа на
възприетото от съда съждение, че при подаване на декларацията за предоставяне
на информация по нарушение не е приложил копие на СУМПС на името на Л.С.Д.,
който е изцяло погрешен. Посочва, че аргумента, поради който административния
орган е отказал да отмени фиша и да наложи наказание на сочения от него водач е
бил само и единствено, че декларацията е подадена след срока по ЗДвП, което не
отговаря на обективната действителност. Твърди, че е подал декларация и препис
от СУМПС на Лиляна Древниок в срок, тъй като фиша му е връчен на 26.08.2021г.,
а двуседмичния срок е до 09.09.2021 г. Счита, че като не е събрал служебно
СУМПС и не му е указал, че следва да представи този документ, съдът го е лишил
от възможността да докаже основателността на жалбата си. Навежда доводи, че в
хода на проверката пред РП-Варна никой от органите на МВР, засегнати от случая
не са посочили, че не е представено валидно СУМПС на името на Л.Д.. Твърди, че
са погрешни и превратни изводите на съда, че е посочил лице без валидно СУМПС в
подадената декларация, респективно, че лицето не е знаело, че го е посочил като
управлявало МПС в конкретния казус и същите са в пряко противоречие с
представеното по делото Постановление от 29.03.2022г. на В.П.-прокурор при РП-
Варна. На следващо място посочва, че след като по делото е установено, че
процесното МПС е управлявано на 01.04.2021 г. от лице различно от наказаното е следвало съда да отмени електронния фиш, а не
да приема, че жалбоподателя не е доказал основателността на оспорването си. Моли
да бъде отменено решението, а по същество - да бъде отменен ЕФ.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на МВР – гр. Плевен не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът е потвърдил ЕФ като законосъобразен
като по наведените доводи от жалбоподателя е приел, че от приобщената по делото
справка от АИС АНД на ОД на МВР СПП –
Плевен и Постановление на РП – Варна от 29.03.2022г. се установява, че обжалвания
ЕФ е връчен на М. на 26.08.2021г. и че на 03.09.2021г. / т.е. в
законоустановения 14-дневен срок/ Б.М. е попълнил Декларация за предоставяне на
информация по нарушение № 4698073 във връзка с разпоредбите на чл. 189 ал.5 ЗДвП, в която е декларирал, че на 01.04.2021г. в 11:09ч. лек автомобил „Ауди А8“ с Рег. № *** е бил
във владение на Л.С.Д., но по делото не са ангажирани доказателства, меродавни
да установят, че към така представената декларация жалбоподателят е приложил
копие от СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила, каквото
изискване се съдържа в горецитираната законова разпоредба. Затова не може да се
сподели извода, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл.
188 и следващите от ЗДвП. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на
електронния фиш са две: попълване на
декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не
изпълнява изискването на чл. 189 ал.5 ЗДвП за анулирането на електронния фиш.
Предоставянето на СУМПС е индиция, че лицето, за което се твърди, че му е предоставено
МПС за управление се е съгласило именно в тази връзка да предостави своето
СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено
нарушение единствено по твърдение на собственика би довело до тяхното
санкциониране, без възможност последните да се защитят. Заключил е, че в хода
на проведеното съдебно следствие жалбоподателят също не е ангажирал надлежни
доказателства, които да изключват административно-наказателната му отговорност.
преписка № 16078/2021г. по описа на РП – Варна
е приобщена към доказателствата в касационното производство, а ответникът е
предоставил обратната разписка за връчване на ЕФ. Към касационната жалба е
приложено СУМПС на Л.Д., на която касаторът твърди, че е предоставил
управлението на МПС на посочената в ЕФ дата.
ЕФ е връчен с обратна разписка на 26.08.2021г.,
приложена по делото. Видно от съдържащата се в прокурорската преписка
Декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП от 03.09.2021г. Б.М. е декларирал, че на
28.03.2021г. е предоставил управлението на собствения си автомобил АУДИ А8 с
Рег. *** на Л.С.Д., както и че на датата 01.04.2021г. в 11:09ч., когато е
регистрирано нарушението за скорост автомобилът е бил във владението на
посоченото лице и е върнат на 27.04.2021г. Към декларацията е приложено и копие
от СУМПС на Л.Д. за категория В със срок на валидност от 01.10.2010г. до
01.10.2020г. Срокът на валидност на
СУМПС се счита удължен със 7 месеца на осн. § 10 ал.4 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, според
който срокът на валидност на СУМПС,
който изтича в периода от 13 март 2020г. до 31 декември 2020г. се удължава със
7 месеца, считано от датата на изтичане на срока, посочен в съответното
свидетелство. В конкретния случай срокът на СУМПС с валидност до 01.10.2020г.
се удължава с още 7 месеца и изтича на 01.05.2021г. Следователно към датата на извършване
на нарушението приложеното СУМПС е било валидно. Декларацията е приета на
03.09.2021г. и посоченото лице – Л.С.Д. също е подписала декларацията с
полагане на подпис, дата и три имена, с което е потвърдила декларираните
обстоятелства. В хода на прокурорската проверка, образувана по сигнал на
органите на МВР, които сочат, че от записите е видно, че мъж е управлявал
автомобила и затова Б.М. е извършител на нарушението, а не декларираното лице,
от снетите от двете лица обяснения е установено, че декларираните обстоятелства
не са неверни, дори да е налице договорка между двамата, то това не може да се
обори от други доказателства. Постановлението на РП – Варна е от 29.03.2022г.
По повод на подадена молба от 27.04.2022г.
от Б.М. Началникът на СПП – Плевен е отказал да анулира издадения ЕФ и да бъде
издаден нов ЕФ на посоченото лице с мотив, че не е спазен законоустановения
14-дневен срок за предоставяне на информация относно лицето, управлявало МПС. Указано
е, че ЕФ може да бъде обжалван пред РС – Плевен в 14-дневен срок от
получаването на отказа за анулиране.
Съгласно чл. 189 ал.8 ЕФ подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. Липсват данни за датата на връчване на отказа, постановен на
17.05.2022г. Жалбата е подадена на
06.06.2022г., откъдето може да се направи извод, че 14-дневният срок за
обжалване на ЕФ е спазен.
Жалбоподателят е получил ЕФ на
26.08.2021г. и своевременно на 03.09.2021г. в рамките на 14-дневен срок е
упражнил правото си по чл. 189 ал.5 ЗДвП като е подал писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, към която е приложил и СУМПС на соченото
лице. Нещо повече, то лично е потвърдило декларираните обстоятелства.
Доказателства за съмненията, че Б.М. лично е управлявал собствения си автомобил
не са събрани при извършените проверки от МВР и прокуратурата. При тези факти
съгласно чл. 189 ал.5 ЗДвП органът е длъжен да издаде и изпрати ЕФ за
извършеното нарушение на лицето, посочено в декларацията, а първоначално
издадения ЕФ да се анулира, тъй като по установения в ЗДвП ред е оборена
законовата презумпция по чл. 188 ал.1 ЗДвП и нарушител е посоченото от собственика
лице, на което е предоставил управлението на автомобила си.
По тези съображения обжалваният ЕФ, издаден
на собственика на автомобила Б.М. е незаконосъобразен. Като е достигнал до друг
извод, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени, а по същество – да се отмени ЕФ.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 522/12.10.2022
г. на Районен съд – Плевен, постановено
по а.н.д. № 1160/2022 г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4698073 на ОД на МВР-Плевен, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП на Б.М. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 800.00 лева за нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура –
Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.