№ 73
гр. С., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Д.
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60054/26.07.2021г., постановено по гр.д. №
383/2018г. по описа на Pайонен съд – гр. С., първостепенният съд е
отхвърлил предявените от В. К. ЯР., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Н.И., общ. С., ул. „Л.Д.“ № 22 и М. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ул. „Х.Х.П.“ № 22, вх. „А“, ет.1, ап. 1 субективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК като неоснователни и
недоказани.
С първоинстанционния съдебен акт Районен съд – гр. С. се е
произнесъл и по сторените разноски, като е осъдил двамата ищци
/въззивници в настоящото производство/ да заплатят на ответниците
/въззиваеми/ - ИВ. В. Д., с ЕГН: ********** и ЕЛ. ИВ. Д., с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „М.“ № 3 сумата от 500
/петстотин/лева, предсатвляваща заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна
жалба с вх. № 61018/17.11.2021г. от В. К. ЯР., с ЕГН: **********, с
1
адрес: гр. Н.И., общ. С., ул. „Л.Д.“ № 22 и М. К. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Х.Х.П.“ № 22, вх. „А“, ет.1, ап. 1,
депозирана чрез процесуалния им представител – адв. Л.Д. от САК,
със съдебен адрес: гр. С. 1142, ул. „ Г.П. “ № 53.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционния съдебен
акт, поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че за да
постанови отхвърляне на предявените искове, Pайонен съд – гр. С. е
приел, че праводателите на ответниците не са били собственици на
прехвърляемите идеални части на основание процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, но са били собственици на основание давностно владение,
установено на 03.06.1992 г. Твърди се, че този извод от страна на
първостепенния съд е направен в нарушение на процесуалните
правила, доколкото в отговора на исковата молба от ответниците,
както и в писменото становище на третото лице – помагач, липсва
наведено от страните твърдение и/или възражение за установено
владение, респ. придобиване по давност, считано от така посочената
от съда дата /03.06.1992г./, респ. липсва твърдение /позоваване/ на
присъединяване на владение. Излага се, че в доклада на
първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, при посочването на
обстоятелствата, от които произтичат претендираните от страните
права и възражения, не се съдържа посочване на позоваване на
ответниците и/или ТЛП на придобивна давност на основание
упражнявано владение, считано от 03.06.1992г., респ. липсва
позоваване на присъединено владение.
Жалбоподателите сочат, че видно както от отговора на исковата
молба и писмено становище на ТЛП, така и от доклада на съда по
чл.146 ГПК, респ. възпроизвеждането на доклада в обстоятелствената
част на обжалваното решение, че ответниците и ТЛП навеждат
твърдения и се позавават на владение, предадено от ТЛП и установено
от ответниците на основание предварителен договор за прехвърляне
на процесния имот от 12.12.2007г. и протокол за предаване на
владение от същата дата. Следователно, въз основа на горепосоченото,
като в решението си съдът е обсъдил и се е позовал върху
непредявени и ненаведени от страните по делото факти и
обстоятелства, по-конкретно установяване на владение през
посочения период, както и присъединяване на владение, съдът е
излязъл извън предмета на делото, очертан от страните по съответния
2
процесуален ред (искова молба, отговор на искова молба, наведени от
страните твърдения и възражения), съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че същото
нарушение на процесуалните правила съдът е допуснал и като се е
произнесъл по факти и обстоятелства, които преди това не е включил
в изготвения от него доклад по делото на основание чл.146 ГПК, не е
разпределил доказателствената тежест досежно тези факти и
обстоятелства, а за първи път ги е посочил едва в крайния по делото
съдебен акт - обжалваното решение.
Твърдението за необоснованост на първоинстанционния съдебен
акт според въззивниците се обосновава с факта, че Районен съд – гр.
С. в противоречие със събраните доказателства е приел, че
предварителният договор и протоколът за предаване на владение от
12.12.2007 г. не са били оспорени от ответниците. Излагат, че самите
документи, както и фактите и обстоятелството, за които свидетелстват
те, са оспорени по същество от ищците, като респективно е проведено
и насрещно и обратно доказване по делото, напр. чрез разпита на
свидетели, допуснати на ищеца, именно с цел насрещно доказване при
оспорването на възражението за изтекла в полза на ответниците
придобивна давност. Жалбоподателите оспорват, че от показанията
на разпитаните в хода на първоинстанционното производство
свидетели – В.К. и Г. Я. се установява наличието на владение,
упражнявано от двамата ответници. Според въззивниците това е така,
доколкото нито един от двамата свидетели не дава ясна, точна и
конкретна информация за това в кой момент точно е започнало такова
владение. Следователно по делото е останал недоказан началният
момент на установяване на владението, на който се позовават
ответниците, а именно 12.12.2007г.
Твърди се, че всичко изложено, досежно показанията на
свидетелите на ответника, не само не подкрепят възражението му за
установено владение, а напротив - оборват го. Няма никаква
житейска, още по-малко правна логика, при предадено владение през
2007г., както твърди ответникът, както и при извършено през 2014 г.
прехвърляне в нотариална форма право на собственост, достъп до
процесния имот, респ. владение, да бъде упражнявано от праводателя
на ответника - ТЛП С.Д.. Не се установява от свидетелските показания
и в какъв обем евентуално е било налице упражнявано от ответниците
процесното владение. Жалбоподателите излагат, че дори при
наличието на развален договор за прехвърляне срещу издръжка и
гледане от 1992 г. по съдебен ред, все пак единият от праводателите
3
на ответниците - ТЛП Ц. Д. е била собственик на основание
наследяване на 1/6 ид.част от процесния имот. Следователно
хипотетично същата е била във възможност да прехвърли, съответно
да предаде владение върху 1/6 ид.част от процесния имот. Ответникът
обаче, претендира предадено и упражнявано от него владение в по-
голям размер, а именно Vi ид.част. При условията на пълно и главно
доказване обаче, нито чрез свидетелски показания, нито по какъвто и
да било друг начин не е доказано „завладяване" на част от имота по-
голяма от 1/6 ид.част, колкото е било възможно юридически да бъде
прехвърлена от страна на третото лице – помагач.
С оглед гоирезложеното, въззивниците молят настоящия съдебен
състав да отмени обжалваното Решение № 60054/26.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 383/2018г. по описа на Pайонен съд – гр. С.
като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявените субективно съединени искове.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещните страни – ИВ. В. Д., с ЕГН: **********
и ЕЛ. ИВ. Д., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „М.“ №
3, депозиран чрез процесуалния им представител – адв. В.Т. от АК –
гр. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.Д.П.“, бл. 50, вх. „А“.
С отговора на въззивната жалба се изразява становище за
нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционният съд
е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно
релевантните за спора факти като е направил свои преки,
непосредствени изводи относно доказателствената им стойност,
използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане
на делото, извършени от първата инстанция. Според чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Законът не свързва придобиването с начина на установяване на
владението. Без значение е как е установено владението - без
основание, с оглед на отпаднало или нищожно основание,
предоставянето му от собственика или без такова. Достатъчно е
владението да е продължило повече от 10 години.
Въззиваемите излагат, че в тази насока съдът правилно е
изследвал факта, че Ц. Д. и съпругът и С.Д. са упражнявали
непрекъснато владение върху имота от 03.06.1992 г. до 12.12.2007г.,
тъй като в противен случай делото би останало неизяснено. Събрани
са доказателства и съдът е взел отношение по въпроса, кога и по какъв
начин И.Д. е установил владение върху имота. Изясняването на това
4
обстоятелство, както и дали е осъществено владение от 10 години
преди 12.12.2007 г., има съществено значение за правилното решаване
на делото. Районен съд – гр.С. е обсъдил всички представени
документи, като не само е възпроизведено релевантното им
съдържание, а и фактите, които са установени с документите, са
преценени в съвкупност с обстоятелствата, установени с гласни
доказателства, и е формиран съвсем правилен краен извод за
неоснователност на иска.
В отговора на въззивната жалба се поддържа, че придобивната
давност е сложен юридически факт, който включва действията на
началното установяване на владението, т.е. на фактическото
господство върху вещта с намерението да се свои. Представени са
предварителен договор и приемо — предавателен протокол от
12.12.2007 г., с които се установява предаването на владението от Ц.
Д. и С.Д. на И.Д.. Ищците не са оспорили автентичността и
авторството на тези документи, което ги прави годни доказателства
относно съдържаните в тях факти. По-нататъшното постоянно
съществуване на така установеното фактическо владение и
действията, чрез които постоянното упражняване на владението се
осъществява са изяснени от свидетелските показания. Ползването на
имота е право на И.Д., а не негово задължение, така че колко често е
посещавал имота и какво е състоянието му са без значение за
настоящия спор. Според въззиваемите, фактът, че И.Д. е подал жалба
в РУ – гр.С. след като му бил ограничен достъпа до имота чрез
заключване на металната врата и след намесата на органите на МВР
му е бил предоставен ключ е показателен, че той е упражнявал явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение на имота.
Въззиваемите излагат, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд, при анализа на приложените по делото
писмени и гласни доказателства е установил, че към момента на
замяната с И.Д., Ц. и С.Д. не са били носители на правото на
собственост върху процесния имот на основание договора за
прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане поради
развалянето му, но същите се легитимират като собственици на
основание придобивна давност, т.е са били титуляри на вещното
право предмет на сделката с И.Д.. Направената замяна е породила
правно действие и вещно — транслативен ефект за правото на
собственост. Следователно въззиваемите Д. са придобили правото на
собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена
общност.
5
Предвид гореизложеното, въззиваемите молят настоящия
съдебен състав да потвърди Решение № 60054/26.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 383/2018г. по описа на Pайонен съд – гр. С.
като законосъобразно и правилно. Претендират и присъждане на
сторените по делото разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред настоящята въззивна инстанция,
жалбоподателите - В. К. ЯР. и М. К. Д., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от процесуалния представител – адв. Д.,
който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба. Претендира
присъждане на сторените разноски пред въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция,
въззиваемите - ИВ. В. Д. и ЕЛ. ИВ. Д., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от процесуалния предсатвител – адв. В.Т.,
който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
сторените разноски. В условията на алтернативност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В съдебно заседание пред въззивния съд, третите лица –
помагачи – ИВ. СТ. Д., СТ. ИВ. Д. и Е.С. Д., редовно призовани, не се
явяват и не изпращат процесуални представители.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни
доказателства.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени
във въззивната жалба и отговора по нея и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от процесуално легитимирани страни, като същата е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и е допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил
сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищцата твърдения и заявения петитум. Правилно е
дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са всички
положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Пред тази инстанция не се ангажират допустими по смисъла на
6
чл.266 ГПК доказателства, от които да следва за установена различна
от приетата в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, която настоящият съдебен състав споделя изцяло.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционият съдебен акт следва да бъде потвърден.
По делото е безспорно установено, че М. К. Д., В. К. ЯР. и Ц. К.
Д. са деца и наследници на К.В. Я.а, починала на 29.06.2007г.
Ц. К. Д. е починала в хода на процеса на 20.01.2019г. и на нейно
място с Определение № 160/26.02.2019г. първоинстанционният съд е
конституирал нейните деца – ИВ. СТ. Д. и Е.С. Д., а съпругът и – СТ.
ИВ. Д. е бил конституиран като трето лице – помагач в предходен
момент с Определение № 498/20.07.2018г.
С констативен нотариален акт за собственост, придобита по
съдебно решение № 15, том I, нот. дело №*/1993г. на Районен съд –
гр. С., ищецът В.Я. /въззивник в настоящото производство/ е признат
за собственик на целия втори жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда с таван /подпокривно пространство/ със застроена площ от 90
кв.м., построена в парцел IX-241, кв. 49 по плана на с. С., ведно с 1/2
ид.част от подпокривното пространство, въз основа на решение № 116
от 26.11.1990 г., постановено по гр.д. № 55/89 г. по описа на Районен
съд – гр. Д..
На 12.12.2007г. Ц. Д. и С.Д., от една страна, и И.Д. от друга,
сключили предварителен договор за замяна на недвижим имот с
движими вещи, с който се задължили да сключат окончателен такъв, с
който Ц. и С.Д. да прехвърлят на И.Д. собствеността върху ½ ид. част
от самостоятелен обект с идентификатор 69345.101.174.1.1 по КККР
на с. С., представляващ първи етаж със застроена площ от 90 кв.м.,
ведно с прилежащите към самостоятелния обект 1/4 ид.част от
таванския етаж на жилищната сграда и ведно със съответните части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, а в замяна И.Д. да им прехвърли собствеността на отоплителна
инсталация, състояща се от котел на дърва с термопомпа, 7 бр.
алуминиеви радиатори и да им заплати сумата от 1 665 лв.
Заменителите се задължили да сключат окончателен договор с
нотариален акт в срок до 30.10.2011 г.
В т. 7 и 8 от Договора е посочено, че владението върху имота се
предава с подписването на същия, а движимите вещи ще бъдат
предадени в срок до 30.10.2008 г. Договорът е подписан от страните
по него. Съставен е и приемо-предавателен протокол от същата дата –
7
12.12.2007г., с който Ц. и С.Д. са предали владението върху имота на
И.Д. в годно за ползване състояние, ведно с 2 бр. ключове за входна
врата.
На 24.09.2014г. с нотариален акт за замяна на недвижим имот №
36, том II, рег. №*, дело № */2014 г. по описа на нотариус Кулишева,
Ц. Д. и С.Д. заменили 1/2 ид.част от самостоятелен обект с
идентификатор 69345.101.174.1.1 по КККР на с. С., представляващ
първи етаж със застроена площ от 90 кв.м., с предназначение жилище,
апартамент, ведно с прилежащите към самостоятелния обект 1/4
ид.част от таванския етаж на жилищната сграда с площ от 90 кв.м. и
съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху
поземления имот с отоплителна инсталация, състояща се от котел на
дърва с термопомпа и 7 бр. алуминиеви радиатори и 20 куб.м. букови
дърва за огрев, собственост на ИВ. В. Д., по време на брака му с ЕЛ.
ИВ. Д., сключен на 12.10.1986 г., като владението върху имота е
предадено на И.Д. преди сделката.
От приложената в първоинстанционното производство
нотариална преписка по нот. дело № */2014г. по описа на нотариус
Кулишева се установява, че за замяната прехвърлителите Ц. и С.Д. са
се легитимирали като собственици на имота, предмет на сделката с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № *, т. І, нот.д. №*/1992 г. на нотариус при
Районен съд – гр. С., с който К.В. Я.а е прехвърлила на дъщеря си Ц.
К. Д. ½ ид.ч. от първи етаж и 1/4 ид.ч. от таванския етаж от
двуетажната жилищна сграда, построена в парцел ІХ-241, кв. 49 по
плана на с. С., общ. С., която жилищна сграда е със застроена площ от
90 кв.м., при граници на парцела: от две страни улица, К. Я. и И.С.
срещу задължението Ц. К. Д. да поеме гледането и издръжката на
майка си К.В. Я.а докато е жива, като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до сега. Сделката е извършена по време на
брака на Ц. и С.Д., сключен през 1986г.
Според представеното по нотариалното дело удостоверение за
идентичност, издадено от община С., имот с кад. № 101.174 по КК на
с. С., образуващ УПИ IX-241, кв. 49 по стария план на с. С., а според
удостоверението по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, строежът в имота е
изграден преди 07.04.1987г., за него няма строителни книжа и може да
бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Съгласно схема № 15-360297/27.07.2017 г., издадена от СГКК, на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 69345.101.174.1.1 се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
8
69345.101.174, представлява жилище, апартамент на едно ниво, с
площ 90 кв.м. и прилежащи 1/2 ид.части от подпокривното
пространство, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма и
над обекта – обект с идентификатор 69345.101.174.1.2.
С решение № 39/27.04.2007г. постановено по гр.д. № 429/2007г.
по описа на Районен съд – гр. С.е развален сключеният на 03.06.1992г.
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № *, т. І, нот.д. №*/1992 г. на нотариус при
Районен съд – гр. С. договор, с който К.В. Я.а е прехвърлила на
дъщеря си Ц. К. Д. по време на брака й със СТ. ИВ. Д. срещу
задължението за гледане и издръжка 1/2 ид.ч. от първия етаж и 1/4
ид.ч. от таванския етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в
парцел ІХ-241, кв. 49 по плана на с. С., общ. С., която жилищна сграда
е със застроена площ от 90 кв.м., при граници на парцела: от две
страни улица, К. Я. и И.С.. Отменен е нотариален акт № *, т. І, нот.д.
№*/1992 г. на нотариус при СмРС. Отхвърлено е възражението на Ц.
К. Д. и СТ. ИВ. Д. за признаване право на задържане на прехвърления
имот до заплащане от К.В. Я.а на извършени подобрения в имота, като
неоснователно.
С решение № 430/07.01.2008 г. по в.гр.д. № 301/2007 г. на СмОС
първоинстанционното решение е отменено и е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск за разваляне на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане.
С окончателно решение № 484/09 от 17.09.2009 г. по гр.д. №
1192/2008 г. на ВКС, I г.о. е отменено въззивното решение и е
договорът е развален.
С решение № 116/26.11.1990 г., постановено по гр.д. № 55/1989 г.
по описа на Районен съд – гр. Д. е възложен в дял на В.Я. вторият
жилищен етаж и 1/2 ид.част от подпокривното пространство от
жилищната сграда, построена в парцел IX-241, кв. 49 по плана на с. С.
на стойност 14 232,50 лв. и е възложен в общ дял на К.В. Я.а и М.К.
Я.а първият жилищен етаж и 1/2 ид.част от подпокривното
пространство от сградата. В.Я. е осъден да заплати на К. и М. Д. за
уравняване на дяловете сумата от 4 623,02 лв., а на Ц. К. Д. – сумата
от 4 804,93 лв. в едногодишен срок.
С решение № 44/29.01.1991 г. по в.гр.д. № 66/1991 г. на СмОС е
отменено решението на РС – Д. в частта на уравняването на дяловете
и е осъден В.Я. да заплати на К. Я.а сумата 7 116,30 лв. и на Ц. Д.
сумата от 2 372,10 лв., а М. Я.а да заплати на Ц. Д. сумата от 2 432,80
9
лв. за уравнение на дяловете.
В производството пред първостепенния съд са разпитани
свидетелите Г. З. Г.ев, К. Т.П., В.А.К. и Г. Н. Я..
В своите показания, свидетелят Г.ев излага, че ищецът В.Я. до
2014-2015 г. е живял в с. С. на втория етаж на къщата, заедно с децата
му, правил му ремонт. Процесната къща е на два етажа, плюс
тавански, вижда се отвсякъде. Има улица и отгоре и отдолу. Излага, че
докато майката на ищците – К. Я.а е била жива е живяла в същата
къща на първия етаж, който е с отделен вход. Вторият етаж също е с
отделен вход, с външни стълби. Дори за таванския етаж стълбата е
външна. Няма вътрешна връзка между етажите. През 2014 година
санирали къщата изцяло и сменили дограмата на втория етаж заедно с
неговия зет, ремонтирали подпорната стена, построили детска
площадка, направили ограда на къщата отпред. Свидетелят Г.ев
отрича да познава ответнците И.Д. и Е.Д.. Виждал Ц. и С. много рядко
в селото, отрича да ги е виждал в къщата. От В.Я. знае, че на първия
етаж няма вода, имало проблем с електричеството. В. и М. имали
свободен достъп до първия етаж, когато правели ремонт, той оттам
изкарвал строителни материали, цимент. В етажа има коридор,
тоалетна и три стаи. Първият етаж е обитаем, но не е използван, не се
живее там, защото няма условия, пълно е с багаж. Излага, че преди
ищецът да направи ремонт на втория етаж, там имало пожар. Преди и
след смъртта на праводателката на ищците – К. Я.а само В. е
стопанисвал двора. През 2020г. видял С. за един ден, но не в къщата,
но е казал на свидетеля, че ще ходи в къщата. От 2007 година насам В.
лично и децата му идват в имота между три и десет пъти на година и
остава да приспива.
Свидетелят П. твърди в показанията си пред
първоинстанционния съд, че майката на В.Я. – К. Я.а живеела в
къщата до смъртта й през 2006 или 2007 г. В. си идвал, стягал къщата,
правил ремонти. Къщата е на два основни етажа и един тавански. На
първия етаж живеела майката на В. и виждал сестрите М. и Ц. през
годините, когато била жива майка им. Отдолу имало четири стаи и
една тоалетна. Ток и вода няма. В.Я. ползвал ток от гаража и от
неговия втори етаж. К. Я.а не е живяла без ток и вода, докато била
жива имало и ток и вода. След смъртта й били изнесени
електромерите и водомерите и тогава бил прекъснат тока. След 2007
година не е виждал друг в имота освен В.Я., който правил ремонта. В
направил отвън оградата, подпорната стена, циментирал двора,
направил изолация на цялата къща. На първия етаж имало четири
10
стаи, които били пълни с багаж, имало и една баня с тоалетна, на
която седалото било счупено и не се използвало. В. имал достъп до
имота, той отключвал. Преди да почине, К. Я.а живеела на долния
етаж. Накрая имала нужда от грижи, била болна от диабет и с очите не
била добре, няма спомен кой й помагал. Не е обръщал внимание дали
Ц. и С. са правили ремонти на първия етаж от къщата преди К. Я.а да
почине, не ги е виждал. Преди да почине К., дворът се е обработвал,
но не е обръщал внимание конкретно от кого.
Свидетелят Г. Я. излага, че ответникът И.Д. е роднина на С. и Ц..
Новата къща била построена от бащата на Ц. и съпруга й С. от основи
до покрив. Баща й се радвал, че има зет, който да му помага за
построяването на къщата. С. и Ц. Д. имали стая на първия етаж, който
бил завършен. Вторият етаж бил предоставен на ищеца. На първия
етаж живеела майката на Ц. – К. Я.а. Свидетелят няма спомен М.Д. да
е живяла в с. С.. Излага, че майката на Ц. била доволна от зет си и
дъщеря си. Те гледали крави, защото Я.а не можела без мляко. Около
2007г. праводателката на ишците починала. Тя живеела в гр. С. при
дъщеря си Ц. Д., била възрастен човек и имала нужда от грижи. В
показанията си свидетелят твърди, че знае, че Ц. полага грижи за
майка си. Преди да почине, Я.а се намирала в кв. „Р.“ в гр. С., като Ц.
и М. се редували да я гледат. В през това време той бил в С.. Ц. Д.
имала от етажа две или три стаи. След като В.Я. направил големия
ремонт е идвал в имота. От време на време дъщеря му от с.Ш.л. също
е идвала. Направил саниране на етажа, предполага, че и на цялата
къща. Излага, че В.Я. живее на втория етаж, там където е вложил труд
и средства. Не познава ответника И.Д., но знае, че идвал с автомобил с
П.ска регистрация през 2016, 2017, 2018г. през лятото по един-два
пъти седмично. От Ц. знае, че са му предоставили да стопанисва
къщата. Виждал често пъти С.Д. в с. С.. Един път му се оплакал, че не
може да влезе в къщата, не са му дали. След това му бил предоставен
ключ. М.Д. не я е виждал в С. след смъртта на К. Я.а. Ц. и С. са му
казвали, че са прехвърлили имота си на техен племенник от С..
Свидетелят К. твърди в показанията си, че къщата е строена от
бащата на Ц. и В. – К., помагал му съпругът на Ц. – С.Д.. През това
време В.Я. бил ученик. Къщата е масивна, на два етажа, плюс
тавански. На долния етаж една част е на Ц., а другата част е на М. или
на В.. Вторият етаж е собственост на В. и М., а В., М. и Ц. имат
някаква част и от таванския етаж. Първият етаж бил от три стаи, плюс
тоалетна с баня. Имало ток и вода, но по едно време били спрени. Ц. и
С.Д. живеят в кв. „Р.“ – гр. С., взели майката на Ц. – К. Я.а при тях да
11
я гледат, тъй като в с. С. не можела сама да се обслужва. Свидетелят
излага, че ответникът И.Д. е племенник на С.Д. - син на брат му и
живее в гр. П.. Виждал е колата му пред къщата, но него не е виждал,
като започнал да идва в къщата от пет – шест години. Ходил заедно
със С.Д. до къщата, но била заключена оградната врата, С. нямал
ключ. С.Д. му е обяснявал, че е продадено на племенника му. През
есента на 2019г. ходили със С. до къщата, той погледнал вътре, тогава
имал ключ. Нямало ток и вода.
От изисканата от първостепенния съд полицейска преписка се
установява, че през месец август 2017г. ищецът В.Я. е поставил
метална порта на границата на имота, но не е предоставил ключове на
ответника И.Д., тъй като не му били поискани. Ответникът Д.
упълномощил С. и Ц. Д. да ползват и стопанисват имота му, като след
януари 2018 г. не е ходил там лично, от С. научил, че същият е правил
опит да влезне в имота на 27.06.2018г., но неуспешно, тъй като
металната порта била заключена. В хода на полицейската проверка на
29.08.2018г. дъщерята на ищеца В.Я. предала ключ от портата на адв.
Р..
При така установената фактическа обстановка, която се споделя
и от настоящия въззивен съдебен състав, първостепенният съд
правилно е квалифицирал предявените субективно съединени
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в настоящия
случай спорът се свежда до това дали към момента на замяната
прехвърлителите са се легитимирали като собственици на
прехвърления имот предвид развалянето на договора за
прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане и
дали ответниците са добросъвестни приобретатели. За разрешаването
на настоящия правен спор, от съществено значение обаче е
обстоятелството дали развалянето на алеаторния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, постановено с Решение № 484/09
от 17.09.2009 г. по гр.д. № 1192/2008 г. на ВКС, I г.о, е
противопоставимо на приобретателя по договора за замяна на
недвижим имот срещу движими вещи, обективиран в нотариален акт
за замяна на недвижим имот № 36, том II, рег. №*, дело № */2014 г. по
описа на нотариус Кулишева и ответник в настоящото производство –
И.Д..
Безспорно е в правната доктрина и съдебната практика, че
развалянето има обратно действие, независимо, че в настоящия случай
12
задължението на приобретателя по договора за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане е с продължително
изпълнение. Следователно последица от развалянето е връщането на
имота в патримониума на прехвърлителя. Ето защо решението по иска
с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, с което се разваля алеаторният
договор има вещнотранслативен ефект в отношенията между страните
в момента на влизането му в сила. Съдът обаче не може служебно, без
искане на страните, да се произнесе по въпроса за връщане на
разменените престации, когато разваля договора поради неизпълнение
по съдебен ред. Връщането на престациите ще се дължи на отпаднало
основание – чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Исковата молба за разваляне подлежи на вписване /чл.114, б.“а“
ЗС и чл. 11, б.“а“ от Правилника за вписванията/, като вписването има
защитно – оповестително действие, т.е. запазват се правата на третите
лица, придобити преди вписването. Следователно ако имотът е
прехвърлен преди вписването на исковата молба, третите лица
запазват правата си по силата на чл. 88, ал.2 ЗЗД, като в този случай
отчуждителят, доколкото не може да си върне собствеността, ще може
да търси единствено парично обезщетение.
В конкретния случай е безспорно установено, че исковата молба
по иска за разваляне на договора за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3
ЗЗД, сключен между К. Я.а и Ц. Д., както и последвалото
конститутивно съдебно решение не са били вписани. Следователно
постановеното Решение № 484/09 от 17.09.2009г. по гр.д. № 1192/2008
г. на ВКС, I г.о. е непротивопоставимо на ответника И.Д. към момента
на сключването на договора за замяна с нотариалния акт от 2014 г. на
основание чл. 88, ал.2 ЗЗД.
От това обстоятелство следва правният извод, че действително
към момента на сключването на процесния договор, обективиран в
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 36, том II, рег. №*,
дело № */2014 г. по описа на нотариус Кулишева – 24.09.2014г., Ц. Д.
и С.Д. не са били собственици на процесните идеални части, предмет
на прехвърлителна сделка, доколкото договорът за издръжка и
гледане, от който прехвърлителите черпят правото си на собственост е
бил развален по съдебен ред на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които
подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица
преди вписване на исковата молба. От изложените по - горе
обстоятелства стана ясно, че исковата молба по гр.д. № 429/2007г. по
описа на Районен съд – гр. С. за разваляне на договора за издръжка и
13
гледане не е била вписана, както и не е било вписано окончателното
решение на ВКС по чл. 87, ал.3 ЗЗД./което не се оспорва и от страните
по делото/. Следователно, макар прехвърлителите по договора за
замяна – Ц. и С.Д. да са загубили с обратна сила собственическите си
права спрямо идеалните части, предмет на разваления по съдебен ред
договор за издръжка и гледане, сключената от тях транслативна
сделка на замяна в нотариална форма е породила
вещнопрехвърлителен ефект в полза на ответника по делото – И.Д.,
който по силата на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, която установява
фингирано правоприемство, не е бил засегнат от това разваляне,
въпреки че последното се е отразило върху правата на двамата
прехвърлители. Тази законова разпоредба регламентира изключение
от правилото, че никой не може да прехвърли на друго лице повече
права от тези, които сам притежава, поради което настоящият
въззивен състав приема, че ответникът И.Д. е запазил качеството си на
собственик на процесните идеални части дори след като
прехвърлителите по договора за замяна от 2014г. – Ц. и С.Д. са
загубили с обратна сила правата си върху процесните идеални части
от недвижимия имот.
Ето защо, изследването на въпроса дали прехвърлителите на
процесните идеални части от самостоятелен обект с идентификатор
69345.101.174.1.1 по КККР на с. С., представляващ първи етаж със
застроена площ от 90 кв.м., с предназначение жилище, апартамент,
ведно с прилежащите към самостоятелния обект 1/4 ид.част от
таванския етаж на жилищната сграда с площ от 90 кв.м. и съответните
идеални части от сградата и правото на строеж върху поземления имот
– Ц. и С.Д. са придобили правото на собственост по върху тях по
давност, започнала да тече от 03.06.1992г. и в качеството си на
собственици на това основание са прехвърлили правото на
собственост на ответника – И.Д., както е приел първоинстанционният
съд, е правноирелевантно. Това е така, доколкото, както вече беше
посочено, ответникът – И.Д. е станал собственик на процесните
идеални части на основание фингирано правоприемство по чл. 88, ал.2
ЗЗД.
От друга страна, с оглед редакцията на разпоредбата на чл. 88,
ал. 2 от ЗЗД, въпросът за добросъвестността на третото лице /каквито
насоки се съдържат в исковата молба/, може да се постави единствено
на плоскостта, дали исковата молба за разваляне на договора, от който
праводателят на третото лице черпи правата си, е била вписана към
14
момента на вписване на договора, от който третото лице черпи
правата си - ако исковата молба не е била вписана, третото лице се
счита добросъвестно, тъй като при съответната проверка в службата
по вписвания няма да личи, че правата на праводателя му са оспорени
и обратно - ако исковата молба е била вписана, при проверка третото
лице би узнало, че съществува спор, респективно не би се считало за
добросъвестно.
В тази насока неоснователно е оплакването във въззивната
жалба, че като в решението си първостепенният съд е обсъдил и се е
позовал върху непредявени и ненаведени от страните по делото факти
и обстоятелства, по-конкретно установяване на владение през
посочения период /от 03.06.1992г. до сключването на договора за
замяна в нотариална форма на 24.09.2014г./, както и присъединяване
на владение, съдът е излязъл извън предмета на делото, очертан от
страните по съответния процесуален ред и е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече бе изяснено,
обстоятелството дали прехвърлителите Д. са били собственици на
прехвърлените идеални части на основание давностно владение към
момента на изповядване на сделката е ирелевантно, доколкото
ответникът И.Д. е придобил правото на собственост вследствие на
сключения в нотариална форма договор за замяна на основание чл. 88,
ал.2 ЗЗД.
Другите възражения, посочени във въззивната жалба касаят
оплакване за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт,
доколкото според жалбоподателите първостепенният съд в
противоречие със събраните доказателства е приел, че от показанията
на свидетелите В.К. и Г. Я. се установява наличието на давностно
владение, упражнявано от двамата ответници.
Доколкото настоящият съдебен състав намира, че ответниците Д.
са станали собственици на основание нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 36, том II, рег. №*, дело № */2014 г. по описа на
нотариус Кулишева – 24.09.2014г., въпросът дали същите са
придобили недвижимия имот на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност е ирелевантен.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд правилно е отхвърлил субективно съединените
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Доколкото изводите на
двете съдебни инстанции съвпадат, първоинстанционният съдебен акт
ще следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, разноски се дължат в полза на
15
въззиваемите в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие на
л.24 от въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60054/26.07.2021г., постановено
по гр.д. № 383/2018г. по описа на Pайонен съд – гр. С. като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА В. К. ЯР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Н.И., общ.
С., ул. „Л.Д.“ № 22 и М. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.
„Х.Х.П.“ № 22, вх. „А“, ет.1, ап. 1 да заплатят на ИВ. В. Д., с ЕГН:
********** и ЕЛ. ИВ. Д., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. П.,
ул. „М.“ № 3 сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третите лица –
помагачи на ответниците СТ. ИВ. Д., с ЕГН: **********, ИВ. СТ. Д., с
ЕГН: ********** и Е.С. Д., с ЕГН: **********- и тримата от от гр. С.,
ул. „И.К.“ № 26.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16