Решение по дело №82/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 154
Дата: 4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20231700500082
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Перник, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500082 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, подадена чрез
неговия пълномощник, против решение № 1170/10.11.2022 г., постановено по гр.д. №
2785/2022 г. по описа на Районен съд Перник. В жалбата се твърди, че Съдът неправилно е
приел, че договорът е нищожен. Сочи се също така, че решението е неправилно и по
същество, тъй като при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и потребителят
има цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на
договор е подходящо за него. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.1 -9 и т. 11, т. 12 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГДП, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, както и информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Договорът отговаря също на изискванията на чл.10, ал. 1 ЗПК, както и на
1
изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
На страница 6 от Решението съдът неправилно бил приел, че таксата за гарант
следва да бъде включена в годишния процент на разходите по чл.19, ал. от ЗПК. Този извод
е неправилен и не отговаря на изискванията на закона. Сключването на договор за гаранция
е „Фератум Банк“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за
получаване на кредит от „Фератум България“ ЕООД и не подлежи на включване в
годишния процент на разходите по Договора за кредит.
Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
постанови ново решение, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и
разноски.
От въззиваемата Б. Б., чрез нейния пълномощник- адв.М. е постъпил отговор на
въззивната жалба. На първо място се сочи, че във въззивната жалба изобщо не се коментират
мотивите на районния съд. Оспорва се твърдението, че възнаграждението на поръчител
възниква едва след сключване на процесния договор, а и с този въпрос районния съд изобщо
не се е занимавал.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Фактите по делото не са спорни между страните. След собствен анализ на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция достигна до аналогична на
приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което не се налага нейното
детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият състав приема същата,
като своя.
Накратко- с процесния договор се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит, сключен от разстояние и съгласие за връщане на
сумата, вкл. нейното олихвяване. Съгласно чл.1 от Договора, размерът на кредита е 2000,00
лева, срок за погасяване 18 месеца, ГЛП 35%, ГПР 49,66%. Така общото задължение за
главница и лихва е в размер на 2700,00 лева.
Съгласно чл.5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум банк“, като в същата разпоредба кредитополучателят декларира,
че сам е избрал именно тази опция. Разяснена е възможността за отказ от Договора.
2
Като писмено доказателство е приет документ- Преддоговорна информация-
стандартен европейски формат, съгласно който ГПР съдържа допускания, че Договорът ще
остане валиден през целия период и, че страните ще изпълнят точно задълженията си по
него. Лихвения процент остава непроменен. Същевременно обаче, в преддоговорната
информация е посочено, че ГЛП е в размер на 41,00 %, което съществено се отличава от
посоченото в Договора. Към преддоговорната информация е представен погасителен план, в
който е описана всяка една от месечните вноски с наглед пример за формирането като сбор
от главница и възнаградителна лихва.
В процесуалната си дейност първия съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила и по- конкретно на чл.146, ал.1 т.5 и чл.146, ал.2 ГПК. Видно
от постановеното определение № 2818/ 12.08.22 г. докладчика в районната инстанция пълно
и подробно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на всяка от страните кои
факти подлежат на доказване от нея, включително и твърдените с въззивната жалба такива.
Съставен е и проектодоклад.
Правилно и законосъобразно е и обжалваното решение по същество с оглед на
изложените в него мотиви. Верен е решаващия извод на районния съд, че ответникът не е
доказал да е изпълнил императивните правила на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК относно общия размер
на кредита, т.10 относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин и т.11 относно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Правилно първия
съд е констатирал съществено несъответствие между преддоговорната информация,
предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната информация е
посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено ГПР, размер на
дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен погасителен план.
Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по- нисък размер на
възнаградителната лихва- 35 %, но размерът като сума (700,00 лева) е възпроизведен от
преддоговорната информация. Действително уговорената в крайна сметка лихва на годишна
база е именно 700,00 лева, т.е. съответна на установените с договора 35 %, но този размер
би бил дължим ако кредита подлежеше на еднократно издължаване в края на периода, а не
както е в Договора- на 12 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е
представен. Размерът на по- ниската лихва, неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в
конкретния случай това също не е взето предвид.
Ето защо правилно, обосновано и напълно в съответствие със закона е прието, че
Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и иска е бил уважен.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
3
респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, и
като такова, следва да бъда потвърдено. Във въззивната жалба в по- голямата й част са
развити съображения които изобщо не са относими към мотивите на първоинстанционния
съд, поради което въззивния състав не намира за необходимо да излага мотиви в тази
насока.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя се присъждат и съответни
разноски.
Предвид изложеното, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 1170/ 10.11.22 г. по гр. дело № 2785/22
г. по описа на районен съд Перник.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599403 да заплати на Б. Д. Б. с
ЕГН********** сумата 630 лв. разноски за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4