РЕШЕНИЕ
№ ……...…/.......02.2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 899
по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по
реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет
на производството е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.), вр.
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, предявен от А.Р.С. срещу Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, чрез "Застрахователна
компания Олимпик – клон България", ЕИК
*********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца А.Р.С.
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 50000
лева в резултат от пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от В.Г.П., чиято отговорност е покрита от
ответника по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
25.09.2016 г. до окончателното и́ изплащане.
Ищецът твърди, че на 25.09.2016 г. около 10.30 ч. в гр.Варна
водачът на лек автомобил „Д. С. “ с ДК № В****РК В.Г.П. нарушил грубо ЗДвП –
чл. 25, ал. 2, като предприел маневра завиване надясно към паркинг на магазин
„Технополис“, като по този начин навлязъл в насрещната лента за движение, в
която по това време се движел ищецът с велосипед. Последвал удар, в следствие
на който А.Р. получил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лява
лъчева кост в долна трета. След извършен спешен преглед била поставена гипсова имобилизация. Твърди се, че към дата 01.03.2017г. увредения
крайник не е бил възстановен като ищецът е изпитвал палпаторна
болка и рецидивиращ оток на лява китка, ограничена подвижност, отслабен хват на пръстите. Към момента на предявяване на иска ищецът
не се бил възстановил напълно. В образуваното по случая досъдебно производство
(ДП) №391/2016 г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. по безспорен начин
за разследващите органи и наблюдаващия прокурор била установена вината на
водача на лекия автомобил. По искане на пострадалия А.Р. производството срещу
водача е било прекратено с постановление на Районна прокуратура гр.Варна от
16.01.2017 г. Ищецът отправил до ответника писмена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. причинени в следствие на описаното ПТП, тъй като към момента на
произшествието водачът на лекия автомобил е имал сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“ при Застрахователна компания „Олимпик",
полица № ВG28116002369632, валидна до 17.09.2017г. До момента на предявяване на
иска и до изтичане на предвидения от КЗ срок нямало произнасяне по претенцията
и ищецът не бил обезщетяван за претърпените от него неимуществени вреди
изразяващи се в трайна болка и страдание от полученото травматично увреждане.
Искането е за осъждане на ответника да заплати на А.Р.С. обезщетение в
претендирания размер за причинени неимуществени вреди, както и законната лихва
върху главницата от датата на причиняване на вредите до окончателното
изплащане. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на А.Р.С..
Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на А.Р. в размер над 40% на следните фактически основания: ищецът не е
контролирал непрекъснато управляваното от него ППС, не е съобразил скоростта си
на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не
е изпълнил задължението си да спре при възникване на опасност за движението,
движил се е по пътното платно в нарушение на чл. 15, чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП,
като не е използвал специално предвидената алея за велосипедисти, управляваният
от него велосипед не е разполагал със звънец, с устройство за излъчване на бяла
или жълта добре различима светлина отпред, с бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Оспорва всички твърдения по
отношение вида, медико – биологичния характер и степента на уврежданията,
твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния
период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил. Оспорва
като прекомерен размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Оспорва акцесорната претенция за законна лихва поради
неоснователност на главния иск. Твърди, че не дължи лихва от датата на
настъпване на инцидента, а евентуално е изпаднал в забава едва с изтичането на
срока по чл. 497 от КЗ, за което ищецът не е представил доказателства.
С
подадена в срок допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба и направените доказателствени искания.
С
допълнителен отговор от 22.11.2017 г. ответникът поддържа всички направени с
отговора оспорвания и възражения и направените с отговора доказателствени
искания. Оспорва твърдението, че пред застрахователя са представени първичните
медицински документи и изтичането на срока за произнасяне по чл. 497 от КЗ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
доказаност на иска в предявения размер като сочи, че същият се явява в лимита
на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при причиняване на
средна телесна повреда на едно лице и, че е съобразен с физическото състояние
на ищеца и необходимия период за възстановяване.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител моли за
отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възраженията за завишен размер
на претенцията и за съпричиняване.
И
двете страни искат присъждане на разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на твърденията и доводи на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите
като доказателства по делото материали по ДП № 391/2016 г. по описа на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Варна и постановление на прокурор в РП – Варна по преписка
№ 12728/2016 г. по описа на ВРП (л. 9) е видно, че образуваното срещу водача на
лекия автомобил „Д. С. “ с ДК № В****РК В.Г.П. досъдебно
производство е приключило с мнение за прекратяване и е прекратено на осн. чл. 24,ал. 1, т. 9 от
НПК, поради изявление от страна на ищеца, че желае образуваното
наказателно производство срещу водача на автомобила да се прекрати и, че няма
претенции към извършителя на деянието. С оглед прекратяването на
наказателното производство разпоредбата на чл. 300 от ГПК в случая е
неприложима, като на доказване подлежат всички факти, обуславящи отговорност за
непозволено увреждане, в т.ч. извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на увреждащия лек автомобил.
Не е спорно наличието към
момента на посоченото ПТП на договор за застраховка „гражданска отговорност“
при Застрахователна компания „Олимпик", полица №
ВG28116002369632, валидна до 17.09.2017г. (л. 17) и наличието на предявена претенция
от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на описаното в исковата молба ПТП, получена от
застрахователя на 17.02.2017 г. (л. 15). Като приложения са посочени
констативен протокол за ПТП и постановление за прекратяване. В писмото е
посочена банковата сметка за превод на застрахователното обезщетение. С писмо
от 23.02.2017 г., чието получаване не се оспорва от ищеца, ответното дружество
е поискало допълнителни документи, в т.ч. медицински.
Видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 3218/25.09.2016 г., на 25.09.2016 г. около 10.30 ч. в
гр.Варна на входа на паркинга на магазин „Технополис“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участници л.а. „Д. С. “ с ДК № В****РК, управляван от В.Г.П. и
велосипед „Спринт“, управляван от ищеца А.Р.С., при което ищецът е пострадал
като е получил фрактура на гривнена става – лъчева кост на лявата ръка.
От
приетото по делото заключение на изслушаната САТЕ, неоспорено отстраните и
прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че
непосредствено преди настъпване на произшествието ищецът А.С. управлявайки
велосипед се е движел във вътрешен паркинг на магазин Технополис по посока от изхода
на магазина (плъзгащи врати) към автомобилния изход (от страната на магазин „Хоуммакс“) към локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“. По локалното платно на бул. „Вл. Варненчик“ също в посока „Хоуммакс“ се движел управлявания от В.П. л.а. „Д. С. “. Автомобилът
предприел маневра десен завой и навлизане в паркинга на магазин „Технополис“ от
където в същото време излизал велосипедистът. Водачът на автомобила навлязъл в
ръкава на завоя, като не е продължил движението си надясно по посока паркоместата, а е продължил движението си леко на ляво и
напред, навлизайки частично в лентата за насрещното движение. В този момент,
точно на границата (входа) на паркинга, където се намират и отводнителните
решетки, се е осъществил сблъсък между лекия автомобил и велосипедиста. За да
достигне до мястото на сблъсъка, велосипедистът е преминал косо през
траекторията на движение на л.а. „Д. С. “ като непосредствено преди
катастрофата се е движел в лентата за насрещното (за велосипедиста) движение.
Установява се от заключението, че във вътрешния паркинг на магазин „Технополис“
и в локалното платно на бул. „Вл. Варненчик“
не е налична велосипедна алея. По отношение на маркировката е установено наличие
на стоп линия на лентата за изход от магазин „Технополис“, както и разделяне на
вътрешния паркинг на две ленти за движение между очертаните места за паркиране.
Налице е лека денивелация (около 4-5 градуса), от която следва по-ниско ниво на
вътрешния паркинг в сравнение с локалното платно на бул. „Вл.
Варненчик“. Установено е също, че преди да извърши
маневрата завой надясно, автомобилът се е движел покрай зелена ограда от растения
(жив плет), която продължава и по очертанието на завоя до самия вход на
паркинга и която ограничава видимостта на двамата водачи един към друг. Видно от изготвените от вещото лице скици, в момента
на започване на маневрата „завой надясно" от водача на лекия автомобил,
същият не е имал видимост към велосипедиста. При навлизане на автомобила в
джоба на вход/изхода на паркинга (захода надясно), велосипедът е бил започнал
косо преминаване и се е намирал в лентата за насрещното движение – тази, по
която е следвало да премине автомобилът. В момента на навлизане на
велосипедиста в собствената му лента за движение автомобилът е навлязъл
частично в лентата за насрещно движение и е ударил преминаващия косо
велосипедист. В с.з. вещото лице уточнява, че 70% от автомобила в момента на
удара е бил в лентата за насрещно движение (л. 114). Автомобилът се е движел
със скорост около 19,20 км/ч, а велосипедистът с около 10,29 км/ч. Двамата
водачи са могли да се забележат взаимно след преминаването на зелената ограда,
когато са били на разстояние около 9 метра един от друг. Разстоянието което е
необходимо на водача на л.а „Д. С. “, да спре от момента на възприемане на
опасността до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна зона
при спиране“, е 11,521 метра. Следователно, при скоростта, с която се е движел,
водачът на л.а. „Д. С. “ не е разполагал с техническа възможност да спре. Вещото
лице е изготвило скица, върху която е показало правилните траектории за
движение на всяко от превозните средства (л. 101). В съдебно заседание
пояснява, че в случай, че велосипедистът не е преминал косо, а се е движел в
своята лента за движение, както и ако автомобилът не е променил траекторията
си, а е останал в своята лента за движение, не би се стигнало до
съприкосновение между двете превозни средства.
От
показанията на разпитания като свидетел водач на л.а. „Д. С. “ В.Г.П. не се установява друг механизъм на настъпване на
ПТП. Единствената съществена разлика спрямо заключението на вещото лице е, че
свидетелят П. поддържа, че не е навлизал в
лентата за насрещното движение.
С цел
установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца С. болки и страдания в
резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска експертиза и гласни
доказателства.
От
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено отстраните
и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че ищецът
А.С. е получил фрактура на лъчева кост на лявата ръка в долна трета. Направено
е наместване на счупването и гипсова имобилизация.
При наместването пострадалият е изпитвал силни болки, които са стихнали бързо
след извършената имобилизация. Според вещото лице е
налице причинно-следствена връзка на увредата с претърпяното ПТП. Оздравителния
процес е свързан с наместване, гипсова имобилизация
за 30 дни, през които трайно е затруднена функцията на ръката и още около 30-60
дни рехабилитация – време, през което в началото има по-силни болки.
Възстановителния срок е около три
месеца. Към настоящия момент е останала незначителна деформация на лява
гривнена област и ограничение на движенията в гривнената
става – ограничено свиване в ставата към дланта (45° при норма 90°) и улнарно отвеждане (20° при норма 40°), които не се
отразяват съществено на функцията на ръката. Според вещото лице функцията на
ръката е възстановена, но поради близостта на счупването до гривнената
става е възможна поява на болки и оток при по-големи физически натоварвания и
при промяна на времето.
От показанията на свидетелката Н. И.
Л. - С., снаха на ищеца, които съдът цени при съобразяване на разпоредбата на
чл. 172 от ГПК като взема предвид възможната и́ заинтересованост, се
установява, че ищецът А.С. след произшествието е бил един месец с гипсирана
лява ръка. Това наложило да преустанови работата си като рибар, защото нямало
как с една ръка да дърпа мрежите или с една ръка да управлява лодката. В
продължение на четири-шест месеца ищецът търпял много големи неудобства и все
още имало последствия от това. Ръката му не можела да се движи надолу и
настрани, а само направо, видимо била много по-малка от другата. Към настоящия
момент ищецът още не можел да ходи за риба и изпитвал болки, особено при
студено време. Всичко това му се отразило зле, изнервил се, защото не можел да
излиза и не можел да носи доходи вкъщи. Той бил единственият източник на
доходи, тъй като съпругата му не работела.
Правни изводи:
Отговорността
на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство.
Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́
състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е
виновно и в резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
От
установения по делото механизъм на настъпване на процесното ПТП следва, че при
управление на лек автомобил „Д. С. “ с ДК № В****РК
водачът В.Г.П. е блъснал с автомобила ищеца, докато последният е управлявал
велосипед, в резултат на което велосипедистът е паднал на земята и си е счупил
лъчевата кост на лявата ръка в близост до гривнената
става. От събраните по делото доказателства се установява, че водачът на
автомобила е извършвал маневрата завой надясно с цел навлизане в паркинг на
голям магазин за техника при ограничена видимост от дясната си страна. При това
положение водачът е следвало да предвиди, че мястото е оживено и пред него може
да се появи внезапно препятствие и да съобрази скоростта си на движение с
пътната обстановка и ограниченията във видимостта, предизвикани от растителната
ограда. Като не е сторил това, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, която изисква водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват между другото с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Освен това, водачът е допуснал и
нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която при завиване надясно за
навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство
завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на
платното за движение. В случая, видно от заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, водачът не се е придържал вдясно, а е навлязъл в
лентата за насрещното движение и в момента на сблъсъка с велосипедиста 70% от автомобила са се намирали в тази
лента. Дадените от водача П. свидетелски показания, според които автомобилът
му „едва едва пъплел“ не се кредитират от съда, тъй
като подобна скорост на движение не би причинила съприкосновение с
велосипедиста, а, от друга страна, вещото лице е установило с голяма степен на
точност скоростта на движение на автомобила – около 19-20 км/ч. Следователно,
презумпцията за вина на извършителя на деянието не е оборена. Напротив, от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че водачът П.
е действал виновно, при непредпазливост като е могъл и е бил длъжен да предвиди
вредоносните последици от действията си.
Безспорно
се установяват и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
– причинени неимуществени вреди на ищеца – счупване на лавата ръка и свързаните
с това болки и страдания, и причинна връзка между вредите и виновното поведение
на делинквента.
Предвид
установеното и безспорно обстоятелство за наличие на действащ към момента на
процесното ПТП договор за застраховка „гражданска отговорност“ между ответното
дружество в качеството му на застраховател и водача на лек автомобил „Д. С. “ с
ДК № В****РК в качеството му на застраховано лице, прекият иск срещу застрахователя
за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се
явява доказан по основание.
По
отношение на размера на иска съдът на основание чл. 52 от ЗЗД следва да
определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост.
След
съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства,
съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, съдът приема за доказани
обстоятелствата, че ищецът като пострадал от описаното в исковата молба
пътно-транспортно произшествие е понесъл физически травми, болки и страдания, съответстващи
по сила, продължителност и интензитет на причиненото му увреждане, изразяващо
се във фрактура на лъчева кост на лявата ръка. В резултат от проведеното по
спешност лечение ръката след наместване на костта е била гипсирана и ищецът е
останал така за около един месец, през който трайно е затруднена функцията на
ръката и още около 30-60 дни рехабилитация – време, през което в началото има
по-силни болки. Възстановяването е продължило около три месеца като понастоящем
функцията на ръката е възстановена с известни ограничения в движението като е
възможна поява на болки и оток при по-големи физически натоварвания и при
промяна на времето. Това следва от заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните.
В
исковата молба не са изложени фактически твърдения за трудовата дейност на
ищеца, занятието му на рибар, невъзможността или затрудненията при упражняване
на това занятие и търпени психически страдания от ищеца в тази връзка. Не са
налице също твърдения и искания за причинени имуществени вреди поради
нетрудоспособност. От приложеното на л. 38 писмо от НОИ е видно, че ищецът
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Показанията на
свидетелката Лилова-Сандова в тази връзка са неотносими.
В останалата част, касаеща затрудненията в движението
на ръката и възможните болки при влошаване на времето и полагане на тежък
физически труд, свидетелските показания кореспондират с останалите
доказателства по делото, в т.ч. със заключението на вещото лице по СМЕ и се
ценят от съда като достоверни.
Причинените
неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен случай в
зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане.
Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по
справедливост и вътрешно убеждение. В случая от съществено значение са възрастта
на пострадалия – 58 г. към датата на деликта,
характера и продължителността на лечението и възстановяването му и появилите се
след това физически ограничения. Следва да се имат предвид и конкретните
икономически условия към датата на увреждането, ориентир за които се явяват
минималните застрахователни суми (лимитна отговорност) съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, който предвижда лимит на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт за всяко събитие в размер на 10 000 000 лева независимо от броя на пострадалите лица.
Съобразявайки
приетите за установени обстоятелства, изброени по-горе и относими към
приложение критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, настоящият състав
намира, че за адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, следва
да бъде приет размер на обезщетението от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева.
По
отношение своевременно релевираното от застрахователя защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Възражението
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от
08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване. За съпричиняването е без
значение дали пострадалият е действал виновно.
Предвид
обстоятелството, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието,
възраженията на ответника за липса на светлоотразителни елементи по
велосипедиста е ирелевантно. Без значение е и възражението, че велосипедистът
не е ползвал велосипедна алея за движението си, тъй като такава в района няма.
От
приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът
изцяло кредитира, се установява, че велосипедистът е преминал косо през
траекторията на движение на л.а. „Д. С. “ като непосредствено преди
катастрофата се е движел в лентата за насрещното (за велосипедиста) движение.
Предвид установената пътна маркировка, с която вътрешният паркинг е разделен на
две ленти за движение между очертаните места за паркиране, се установява, че
непосредствено преди инцидента ищецът е управлявал велосипеда си в лентата за
насрещно движение и е навлязъл в собствената си лента непосредствено преди сблъсъка.
Според вещото лице причините за настъпване на ПТП и за двамата водачи са
несъобразена скорост, неспазване на траектория за движение по тяхна посока,
преминаване косо и невъзможност за пряка видимост един към друг от момента на
десен завой. Приносът на ищеца за настъпване на произшествието, а от там – и на
увреждането, се вижда най-добре от съпоставката на изготвените от вещото лице
скици №№ 2 и 3 (л. 101 и л. 102). В случай, че велосипедистът не е преминал
косо, а се е движел в своята лента за движение, не би се стигнало до съприкосновение
между двете превозни средства. Следователно, от установения по делото механизъм
на настъпване на ПТП може да се направи категоричен извод за наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия ищец и настъпилия вредоносен
резултат.
При
преценката на степента на съпричиняване следва да се вземе предвид конкретния
принос на всяка от страните – участници в произшествието (Решение № 117 от
8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК). Това предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат. Отговорността на водача на моторно превозно средство за осигуряване
безопасност на движението е значително по-голяма, от тази на пешеходците или
велосипедистите и това произтича от качеството на моторното превозно средство
като източник на повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди,
отколкото споменатите участници в движението (така Решение № 97 от 6.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о.). Съдът намира, че макар и ищецът да е преминал
косо пред лекия автомобил и непосредствено преди сблъсъка да се е намирал в
лентата за насрещно движение, нарушавайки изискването на чл. 80, т. 2 от ЗДвП,
съгласно която водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, неговият принос за настъпването на
конкретно установените по делото вреди е по-малък от приноса на водача В.П., тъй
като самото съприкосновение между превозните средства е настъпило
преимуществено в лентата за движение на велосипедиста. При тези обстоятелства
съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 1/4 (една
четвърт).
Предвид
приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди ще се уважи в
размер на 13 500 лева.
По
претенцията за законна лихва:
Няма
спор, че ищецът е сезирал ищцовото дружество с искане
за обезщетение за неимуществени вреди на 17.02.2017 г., като до завеждане на
делото застрахователят не се е произнесъл по основателността на претенцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи лихва
за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията на
увреденото лице по чл. 496, ал.1 от КЗ, който не може да бъде по-дълъг от три
месеца от предявяване на претенцията. Следователно, лихвата за забава в
настоящия случай е дължима от 17.05.2017 година до окончателното изплащане на
задължението.
Искания
за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направени в хода на
производството от процесуалните представители на двете страни, с представяне на
списъци по чл. 80 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради това, че ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски, ответникът „Олимпик“ АД, Никозия,
Кипър следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС съразмерно на уважената
част от исковете дължимата държавна такса в общ размер на 548,72 лева, (в т.ч.
върху мораторните лихви от 17.05.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, които пресметнати посредством изчислителен модул на
интернет страницата http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
са в размер на 217.94 лева), както и разноски за възнаграждения на вещи лица в
общ размер 102.60 лева (13,5/50*380) или общо сумата 651,32 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. ответното дружество дължи на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 548,10 лева [13,5/50*2030]).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество
направени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете в общ размер на 413,91 лева,
от които 194,91 лева депозити за вещи лица (36,5/50*267) и 219,00 лева юрисконсултско
възнаграждение (36,5/50*300).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър чрез "Застрахователна компания Олимпик – клон България", ЕИК *********, гр. София
1404, Гоце Делчев № 142-142А, да заплати
на А.Р.С., ЕГН *********,*** 91,
сумата 13 500 (тринадесет хиляди и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат от пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно на 25.09.2016 г. в гр. Варна от В.Г.П. като
водач на л.а. „Д. С. " с ДК№ В****РК, чиято отговорност е покрита от
ответника по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ съгласно
застрахователна полица № ВG28116002369632, ведно със
законната
лихва върху присъдената
сума от 17.05.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на разликата над 13 500 лв. до
предявения размер от 50 000 лв. ведно със законната лихва върху
отхвърлената част за периода от датата на увреждането до окончателно погасяване
на задълженията, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър чрез "Застрахователна
компания Олимпик – клон България", ЕИК
*********, гр. София 1404, Гоце Делчев № 142-142А, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 651,32
(шестстотин петдесет и един 0.32) лева,
представляваща дължими държавна такса
и разноски по т. д. № 899/2017 г. по
описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър чрез
"Застрахователна компания Олимпик – клон
България", ЕИК *********, гр. София 1404, Гоце Делчев № 142-142А, да заплати на адвокат С.Б.С., ЕГН **********,*** –
процесуален представител на ищеца А.Р.С.,
сумата от 548,10 (петстотин четиридесет
и осем 0,10) лева на осн. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал.
3 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Р.С., ЕГН *********,*** 91,, да заплати на Застрахователна компания „Олимпик“ АД,
Никозия, Кипър чрез "Застрахователна компания Олимпик
– клон България", ЕИК *********, гр. София 1404, Гоце Делчев № 142-142А,
сумата 413,91 (четиристотин и
тринадесет 0,91) лева, представляващи
сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Сумата може да бъде заплатена по банкова сметка
***:
*** „Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: