Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №6549 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.02.2018г.
по гр.дело №29438/2016г. по описа на СРС, ГО, 61 с-в, е отхвърлен предявения от
„Т.С.“ЕАД срещу „Б.л.ц.С.“АД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата
657,13 лева- обезщетение за ползване без основание на газопроводно отклонение
от ГРС-2 „Нови Искър“ до „ТЕЦ София“, собственост на ищеца за периода от месец
юни 2013г. до месец май 2016г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.“ЕАД. Жалбоподателят поддържат, че ответникът неоснователно се е обогатил
за негова сметка от ползването без основание на описаното в исковата молба
газопроводно отклонение. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
искът- уважен изцяло. Претендира присъждане на направените разноски по делото,
както и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Ответникът по
жалбата и в производството „Б.л.ц.С.“АД не е подал в срок отговор на въззивната
жалба. С подадена на 15.03.2019г. молба моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
При липсата на
договор или друго правно основание първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал главния иск като такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно е установено както правото на
собственост на ищеца върху процесното газопроводно отклонение, така и неувеличаването
на имуществената му сфера, доколкото същият не е получил цената за ползване на
съоръжението, което е длъжен да предостави за ползване по силата на закона. Както
правилно е отбелязал и първостепенния съд обаче, не се установява именно ответникът
да се е обогатил в причинно- следствена връзка от същите правопораждащи факти.
Ответникът е клиент (краен получател) по договор за доставка на газ, а не
оператор на газоразпределителната мрежа и не дължи на собственика на газопроводното
отклонение обезщетение за ползването му.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не
претендира такива.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2018г. по гр.дело №29438/2016г. по описа на СРС, ГО,
61 с-в.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/