Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. С., 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение,
ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 19.05.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня И.
при
секретаря Т. Вутева, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело
№ 291 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 167/22.12.2020г., постановено по
гр.дело № 412 по описа РС- гр. Елин Пелин за 2020 г., С.Г.Д. е бил осъден да
заплаща на сина си В.С.Д.,
чрез неговата майка и законен представител М.Г., месечна издръжка в размер
на 250 лв., считано от 22.07.2020 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, като предявеният иск по чл. 143 от СК е бил отхвърлен в частта му за
разликата до пълния предявен размер от 300 лв. месечно.
Със същото решение С.Г.Д. е бил осъден да заплати на сина си В.С.Д., чрез
неговата майка и законен представител М.Г., сумата от 1920 лв., представляваща
месечна издръжка в размер на 160.00 лв. месечно за периода от 22.07.2019 г. до 22.07.2020 г., като предявеният иск по чл. 149 от СК е бил отхвърлен в частта му за
разликата до пълния предявен размер от 300 лв. месечно.
Присъдени са и разноски,
като е постановено предварително изпълнение на решението в осъдителната му част
относно присъдената издръжка.
Настоящото производството е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на
С.Г.Д. срещу горното решение в частта му, с която жалбоподателят е осъден да
заплаща месечна издръжка за бъдещ период в размер над 160 лв. до присъдения от
районния съд размер от 250 лв.
Жалбоподателят описва фактическата обстановка по делото. Твърди, че сам обслужва и рефинансира изцяло кредита, в размер на 20
000 лв., изтеглен за закупуване на къщата, в която страните живеят. Поддържа,
че е поел всички разходи по довършване, обзавеждане и поддържка на имота,
включително и текущите разноски във връзка с него. Изтъква, че е безработен от
01.04.2019 г. и няма никакви приходи, а същевременно майката на детето работи,
като разполага с висок трудов доход и притежава и друго собствено жилище в гр. С..
Сочи, че е лишен от възможност за осъществяване на контакти с детето си, поради
което, въпреки желанието си, е възпрепятстван да се грижи лично за него. Намира
за недоказано, детето да има специфични потребности или здравословни проблеми.
Счита за неправилно определен размера на издръжката
на детето В., тъй като този размер не бил съобразен с материалните възможности
на дължащия издръжката родител. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.
Счита, че личният принос на
майката в отглеждането на детето е надценен. Изтъква, че към момента заплаща
разходите на двете домакинства, което не би му било възможно, ако му се наложи
да заплаща издръжка от 250 лв. месечно. Сочи, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от доходите, имуществото и квалификацията им,
като преценката за това е винаги конкретна и обективна. Възразява срещу
аргумента на ЕПРС, че задълженото за издръжка лице е в работоспособна възраст и
липсват данни за неспособността му да заплаща издръжка. Намира, че по този
начин той е дискриминиран като родител, останал временно без доход. Твърди, че
районният съд не бил отчел получаването на месечните добавки за деца от майката
на ищеца В.. Не били обсъдени условията на живот на детето, конкретните му
нужди, както и останалите релевантни обстоятелства за формиране размера на
издръжката. Споделя изводите на ЕПРС за определяне на издръжка за минал период
в размер на 160 месечно по иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 127, ал.
2 от СК. Намира, че аналогични аргументи обуславят същия размер и на издръжката
за бъдещ период. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт за разликата над
160 лв. до присъдения с обжалваното решение размер от 250 лв.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия,
и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК същият е подал отговор, с който я оспорва. Намира
за ирелевантни твърденията на жалбоподателя във връзка с погасявания от него
кредит. Поддържа, че това са облигационни отношения, свързани с личен заем на
жалбоподателя от 2003г. Не било доказано твърдението му, че бил възпрепятстван
да осъществява контакти с детето си. Счита, че издръжката е съобразена с
обичайните условия на живот на дете на възраст 15 години. Твърди, че от м.
декември 2020г. живее заедно с майка си в самостоятелно жилище. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. И., която оспорва отговора и поддържа въззивната жалба. Изразява съображения във връзка с изплащания от него
банков кредит по договор от 2016 г., като поддържа, че въпросният договор е
сключен за рефинансиране на ипотечен кредит по договор от 2006 г., изтеглен във
връзка с имот, собственост на двамата родители на детето. Поддържа, че това са
облигационни отношения, свързани именно с този съсобствен имот. Коригира
исковата молба, като заявява, че където е посочено 160 лв., и да се счита
162,50лв.
Прави изводи въз основа на двете
фактури, издадени от „ЧЕЗ Е.” АД от 11.01.2021 г. и от 10.02.2021 г. за
плащания от М.Г. за електроенергия. Позовава се на свидетелските показания и
намира, че Г. разполага с достатъчно средства да закупи съседен парцел и да
построи в него нов дом, но това не доказва, че тя и детето постоянно живеят там.
Моли съда да уважи въззивната жалба. Представям списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемата страна не се явява. Представлява се от адв. К., която оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърдите атакуваното с нея
съдебно решение. Счита за доказано местожителството на доверителите си.
Анализира договора за ипотечен кредит. Претендира направените по делото
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по
делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция е
разпитана свидетелката Елен И., от чиито показания се установява, че детето В. *** в нова къща, в която се били преместили
на 26.12.2020 г., а жалбоподателят С.Д. бил останал да живее в къщата, която
била построена през 2006 г. Двете къщи били в съседни дворни места, като
понастоящем страните по делото са съседи в две отделни дворни места и всичко им
е отделно. Заявява, че имала лично участие в строителството на къщата и
преместването на М. и сина й. Твърди, че новата къща е построена в парцел,
който е собственост на М.. Обзаведена е и годна за живеене. Според нея, в гр. С.
на ул. Ч.живее майката на М., а самата М. *** и не живее в гр. С..
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
І.
По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е
валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ.
По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
ІІІ.
По същество
От представеното с
исковата молба заверено копие от удостоверение за раждане (л. 5 от
първоинстанционното дело) се установява, че жалбоподателят С.Г. Д. въззиваемият
В.С.Д. са съответно родител и негово дете, което към настоящия момент е
непълнолетно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Следователно,
жалбоподателят е задължен да осигурява издръжка на въззиваемия в настоящото
производство.
Спорен е въпросът за нейния размер.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 331 на МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г..
4.
) размерът
на минималната месечна работна заплата
за страната е определен на 650
лв., считано от 01.01.2021г.
Съответно, минималният
размер на месечната издръжка е 162,50 лв. и не може да бъде определен под тази
граница.
Жалбоподателят
не оспорва този размер (а дори в открито съдебно заседание актуализира с него
съдържанието на жалбата си), но твърди, че не е в състояние да осигурява по-
голяма издръжка, позовавайки се на материалните си затруднения и липса на
доходи.
Съдът намира, че тези
съображения са релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 от СК, съгласно която
разпоредба конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да
се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава,
но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва
да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства.
Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
При прилагането им към
настоящия казус по отношение на жалбоподателя, съдът взе предвид, че
възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите
доходи, имущество и квалификация. В конкретния случай не са ангажирани
доказателства за образованието и квалификацията на Д., нито за притежаваното от
него имущество. От представените пред първата инстанция доказателства се
установява единствено, че към настоящия момент той не е трудово ангажиран, и,
съответно, не получава трудово възнаграждение.
От друга страна, страните не спорят, а и от показанията на разпитаната
свидетелка се установява, че детето В. живее при майка си. Поради това съдът
намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените
ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.
Съобразяването с този фактор обуславя задължение на жалбоподателя да осигурява
по- голяма част от необходимата парична издръжка на въззиваемия.
Друг релевантен факт,
влияещ върху преценката за размера на издръжката, е, че майката на ищеца и също
задължено за неговата издръжка лице получава средно брутно месечно трудово
възнаграждение от около 2300лв. лв. за 2019г., като в края на този период
размерът на възнаграждението й показва устойчива тенденция към нарастване (л.
61 от първоинстанционното дело). От свидетелските показания се установява също,
че тя притежава собствен поземлен имот с жилищна сграда в с. М.. Това означава,
че тя има и обективно по- голяма възможност да
предоставя парична издръжка на ищеца, отколкото неговия баща.
Преценявайки нуждите на
правоимащото лице в светлината на насоките, залегнали в т. 4 от ППВС № 5 от
16.XI.1970 г., съдът намира, че по делото не се твърдят и не се доказват
изключителни нужди и потребности на детето В. по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК. Поради това няма основание за присъждане на издръжка в размер, надхвърлящ
обичайния за дете на тази възраст.
Преценявайки тези
съображения в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят следва да осигурява част от издръжката на въззиваемия в размер,
близък до минимума, а именно - 180 лв. месечно. Този размер е съобразен от една
страна с липсата на регулярен доход на жалбоподателя и с високите доходи на
майката на възззиваемия, а от друга страна – с факта, че жалбоподателят е в
активна възраст и живее в собствено жилище, което го освобождава от необходимостта
да заплаща наем. При
определяне на материалните му възможности не следва да се вземат предвид заплащаните от
него вноски за погасяване на кредит, тъй като те предполагат предходно
получаване на еквивалентен приход и по този начин не водят до намаляване на
имуществото му.
С оглед
гореизложеното, жалбата е частично основателна. Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в частта му, с която ЕПРС е присъдил издръжка до размер от 180
лв. месечно, и отменено за разликата над 180 лв. до пълния присъден от БРС
размер от 250 лв. месечно.
Решението не е обжалвано
в частта по иска за издръжка за минал период, както и в отхвърлителните му
части, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
ІV.
По разноските
С оглед изхода на делото пред въззивния съд и
направено в този смисъл искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъди
част от направените от него разноски във въззивното производство,
пропорционална на уважената част от жалбата. Такива се установяват в размер на 218,40
лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 350 лв. – адвокатско
възнаграждение. Поради това и с оглед уважаване на жалбата до размер от 80%, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 0,8*(218,40+350)= 454,72 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд и
направено в този смисъл искане, в полза на въззиваемия следва да се присъди
част от направените от него разноски във въззивното производство,
пропорционална на отхвърлената част от жалбата. Такива се установяват в размер
на 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Поради това в полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски от 60 лв.
Частичната отмяна на първоинстанционното
решение налага промяна на отговорността за разноските в производството пред
КРС, както следва:
-
Дължимата
държавна такса по двата предявени иска е определена от ЕПРС в общ размер 436,80лв.,
но, с оглед уважаване на иска по чл. 143 от ГПК до размер от 180 лв. и
отхвърлянето му за разликата до 250 лв., същата следва да бъде намалена до 336 лв.
-
Пред
ЕПРС ищецът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение от 250 лв. Първоинстанционният
съд е присъдил част от него в размер на 139,10 лв. Настоящият съдебен състав
намира, че този размер е изчислен неправилно. С оглед размера на уважения
материален интерес, ищецът има право на 56,67% от него, т.е. 141,67лв., което
означава, че присъденото адвокатско възнаграждение от ЕПРС в размер на 139,10
лв. следва да се увеличи с 2,57 лв.
-
Ищецът
следва да заплати на ответника разноски, пропорционално на отхвърлената част от
исковете. Такива се установяват в размер на 700 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, но, при
зачитане на уваженото от ЕПРС възражение за прекомерност, и с оглед
съотношението между уважена и отхвърлена част от исковете, ищецът следва да
заплати на ответника 216,76лв. Това означава, че присъденият с обжалваното
решение размер от 221,79лв. следва да се намали с 5,04лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
167/22.12.2020г., постановено по гр.дело № 412 по описа РС- гр. Елин Пелин за
2020 г., В
ЧАСТТА МУ, с която С.Г.Д. е бил осъден да заплаща на сина си В.С.Д., чрез неговата майка
и законен представител М.Г., месечна издръжка за разликата над 180 лв. до 250
лв., считано от 22.07.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла или просрочена вноска, както и В ЧАСТТА МУ, с която С.Г.Д. е бил осъден да заплати на РС Елин
Пелин държавна такса за разликата над 336 лв. до 436,80 лв., като вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 143 от СК за разликата над 180лв. месечно до присъдения от ЕПРС размер от 250 лв. месечно.
В отхвърлителните части, както и в
частта, с която се уважава иска за издръжка за минал период,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Л.К., да заплати на С.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, разноски във въззивното
производство в размер на 454,72
лв.
ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на В.С.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Л.К., разноски във въззивното производство в
размер на 60 лв.
ОТМЕНЯ решение №
167/22.12.2020г., постановено по гр.дело № 412 по описа РС- гр. Елин Пелин за
2020 г., В ЧАСТТА МУ, с която М.И.Г. с
ЕГН ********** е била осъден да заплати на С.Г.Д. с ЕГН **********, разноски в първоинстанционното производство за разликата над 216,76 лв.
до присъдения от районния съд размер от 221,79лв.
ОСЪЖДА С.Г.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, да доплати на сина си В.С.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв. Л.К., разноски в първоинстанционното
производство в размер на 2,57
лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.