№ 114
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500145 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е
по въззивна жалба на „О2“ ЕООД, чрез юрисконсулт Т. Т. срещу решение №
1456/23.12.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 246/2024г., с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Централен универсален магазин
Варна“ ЕАД- в ликвидация иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на
сумата от 27 500лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е бил
лишен ищеца, чрез ползването на имот с идентификатор 10135.1507.997 в
периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.02.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалните
правила, материалния закон и в противоречие със събраните доказателства.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, които са от
значение за правилното решаване на спора. Оспорва се като неправилен и
необоснован извода на съда, че не е налице обогатяване на ответника, тъй като
той е отдал под наем за паркиране на автомобили единствено собствения си
имот и не е получавал допълнително заплащане за това, че в паркинга влизат
повече автомобили над капацитета на отдадената под наем площ на имота.
Въззивникът счита, че от доказателствата по делото се установява обогатяване
1
от страна на ответното дружество, тъй като същото не е положило дължимата
грижа да отграничи частта от имота си, която е отдало под наем на трето лице,
като по този начин е създало предпоставка това лице да ползва и имота на
въззивника, която възможност се е реализирала фактически. Предвид
установеното по делото ползване на собствения на ищеца имот от
несобственик, чрез действията на трето лице – наемател, по сключен договор
за наем с ответника, ирелевантно е дали последния е получавал добиви от
имота, включително и наем. Отправеното до настоящата инстанция искане е
за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения
размер. Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор, депозиран в срока по чл.263 ГПК „Централен универсален
магазин Варна“ ЕАД- в ликвидация, представлявано от ликвидатора М. Й.,
чрез адв. Г. А. оспорва изложените в жалбата доводи, като поддържа други,
обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Отправено е
искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноските по
делото.
При извършената проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Първостепенният ОС – Варна се е произнесъл по предявен от „О2“
ЕООД срещу „Централен универсален магазин Варна“ ЕАД – в ликвидация,
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, вследствие на
което ответникът реализирал приходи, от които лишил ищецът. Искът е
основан на следните фактически твърдения:
По силата на Нотариален акт, вписан под № 171, том CXII, рег. № 34753,
дело № 26406 от 22.12.2005 г. на Агенция по вписванията – Варна, „О2“ ЕООД
е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.1507.997, с площ
893 кв. м. съгл. документ за собственост и 825 кв. м. съгл. скица на АГКК, с
адрес на имота: гр. Варна, ул. „* * *“ № *. Така описаният имот граничи от две
страни с ПИ с идентификатор № 10135.1507.1114, чийто собственик е
въззиваемата страна. Посочените имоти, заедно с ПИ с идентификатор №
10135.1507.1115 образуват терена на УПИ-I „за търговски дом“. Около 380 кв.
м. от ПИ 10135.1507.997, граничещи с ПИ 10135.1507.1114, са бетонирани. До
края на м. януари 2002г. посочените имоти не били отграничени. През
периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2020г. горепосочената бетонирана площ се е
ползвала от „Централен универсален магазин Варна“ ЕАД – в ликвидация или
от негов наемател като платен паркинг за автомобили. По този начин
ответникът неоснователно се обогатил за сметка на „О2“ ЕООД като е
реализирала облаги, получавайки наем за месечно и почасово ползване на
2
паркоместа, лишавайки собственика на имота от възможността сам да извлича
печалба от ползването му. Поради това въззивникът сезирал съда с искане за
осъждане на „Централен универсален магазин Варна“ ЕАД – в ликвидация да
заплати сумата от 27 500 лв., представляваща обезщетение за ползване на
процесната площ от ПИ № 10135.1507.997 за периода от 01.03.2019 г. до
31.01.2020 г., както и обезщетение за забава в размера на законната лихва от
датата на предявяване на иска – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума.
В отговор на исковата молба, ответникът е оспорил иска по основание.
Твърди, че наем е събиран единствено от възмездно предоставеното ползване
на ПИ № 10135.1507.1114, по силата на договор за наем от 21.12.2016 г.
сключен с „Абъри 15“ ЕООД и на договор за наем рег. № 20000843ВН от
14.07.2020 г. с Община Варна. Оспорени са, както знанието за ползване на ПИ
10135.1507.997, така и получаване на приходи от евентуално ползване на
посоченият имот.
При така очертания предмет на спора, наведените във въззивните
жалби оплаквания и въз основа на съвкупния анализ на доказателствата
по делото, и приложимия закон, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от ангажираните по делото
писмени доказателства, че „O2“ ЕООД, ЕИК: ********* е собственик на ПИ
10135.1507.997, с площ от 893 кв. м. по документ за собственост, а по скица –
с площ от 825 кв. м., придобит чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 148, том IV, рег. № 16476, дело № 732 от
2005г.
Видно от приложената на л. 8 от делото на ВОС скица № 15-
196537/29.03.2018г., посоченият поземлен имот граничи в северната и
източната си част с ПИ № 10135.1507.1114 по КККР за гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. От
своя страна ПИ № 10135.1507.1114 е включен в капитала на „Централен
универсален магазин Варна“ ЕАД – в ликвидация чрез апорт, извършен на
28.06.2011г., видно от представения устав на въззиваемото дружество и
служебно извършената справка от съда по партидата на същото в ТРРЮЛНЦ.
С договор от 21.12.2016г. въззиваемото дружество, като наемодател, е
предоставила за ползване 1 200 кв. м. (от общо 2 915 кв. м.) от ПИ
№ 10135.1507.1114 на наемателя „Абъри 15“ ЕООД срещу наемна цена от
2 000 лв. на месец, с вкл. ДДС за срок от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. вкл.
С договор рег. № Д20000843ВН от 14.07.2020г. „Централен универсален
магазин“ ЕАД, като наемодател е предоставила за ползване ПИ №
10135.1507.1114 на наемателя Община Варна срещу наемна цена от 2 702.88
лв. без ДДС за срок до приключване на ликвидацията на наемодателя, но не по
– късно от 31.12.2025 г.
Съобразно разрешение за поставяне на преместваем обект в частен
недвижим имот № О-4/03.08.2020г. на кмета на р-н „Одесос“ в гр. Варна, е
3
разрешено на „О2“ ЕООД да постави за срок от 5 години преместваем обект –
метална конструкция от готови панели и дървени ламели за декорация с площ
от 23.58 кв. м. и стоянка (навес) за велосипеди с площ 54.22 кв. м. в ПИ №
10135.1507.997.
По възлагане от „О2“ ЕООД с договор от 12.03.2019 г., изпълнителят
„Агора 66“ ООД е извършил тахиметрично заснемане, включващо трасиране
на ПИ № 10135.1507.997 (приложени са протокол от 24.04.2019 г. и скица за
трасиране, означение и координиране на границите на ПИ 10135.1507.997 по
кадастралната карта на р-н „Одесос, гр. Варна – л. 136 и 137 от делото на
ВОС). Установени са при извършване на трасирането границите на ПИ №
10135.1507.997 и същите са обозначени от геодезист.
От заключението по назначената от първостепенния съд съдебно-
счетоводна експертиза, което настоящият състав на съда намира за
всестранно, компетентно изготвено и изчерпателно, се установява, че за
периода 01.03.2019г. – 31.01.2020г. „Централен универсален магазин Варна“
ЕАД – в ликвидация е извършвало търговска дейност по експлоатация на
паркинг, като е реализирало приходи от отдаване под наем на „Абъри 15“
ЕООД 1 200 кв. м. от ПИ № 10135.1507.1114 г. (целият с площ от 2 915 кв. м.)
при договорена наемна цена от 2 000 лв./месец с вкл. ДДС. При проверка на
счетоводните регистри в счетоводството на въззиваемото дружество, вещото
лице е установило, че през посоченият период дружеството е реализирало
приходи от наем в общ размер на 22 000 лв. с вкл. ДДС.
Съдът приема, съобразно заключението по назначената от
първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, че за отдаването
под наем на площ от 380 кв. м. от ПИ № 10135.1507.997, находящ се в гр.
Варна, ул. „* *“ № *, наемната цена за 10 паркоместа през периода от
01.03.2019 г. до 31.01.2020 г. би била в общ размер на сумата от 9 900 лв., а
почасовата наемна стойност за 10 паркоместа – в общ размер на сумата от
16 500 лв. Горепосочените величини изразяват максималния приходен
потенциал на площта от 380 кв. м., концентрирана в ПИ № 10135.1507.997.
Следва да бъде съобразен и средномесечният коефициент на заетост – 35 %,
установен като отговор на допълнително определената задача на вещо лице –
оценител. При това положение средномесечният приход, реализиран от
отдаване под наем на 10 паркоместа през периода от 01.03.2019 г. до
31.01.2020 г. в гореописания поземлен имот би се равнявал на сумата 3 465 лв.
представляваща месечен наем, съответно на сумата от 5 775 лв. при почасов
наем.
В показанията си, свидетелят М. К. П. сочи, че посетил ПИ
10135.1507.997 през м. март 2019 г. по повод извършване на оглед с цел
поставяне на преместваем обект, представляващ стоянка за велосипеди. До
този момент по границите на имота липсвала ограда. При извършено
трасиране от геодезист, впоследствие били обозначени точките, очертаващи
границите на имота. На 17.07.2019г., при повторно посещение на имота,
свидетелят възприел четири паркирани автомобила на част от обозначените
точки. При предходни посещения паркирани автомобили в тази част на имота
не били установявани. Според свидетеля достъпът до терена е възможен
единствено от едно конкретно място в ПИ 10135.1507.1114, за което е
установен контролно-пропускателен режим.
4
Свидетелят В. Л. С. потвърждава, в показанията си, обстоятелството, че
при посещение през м. юли 2019 г., заедно с другия свидетел, възприел
паркирани автомобили върху обозначените от геодезист точки, очертаващи
границите на ПИ № 10135.1507.997.
При така установеното от фактическа страна спорният въпрос между
страните е налице ли е обогатяване на въззиваемият, което да е за сметка
обедняването на въззивника „О2“ ЕООД и ако да, какъв е размерът, до който
предявеният иск е основателен.
Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание е по чл. 59, ал. 1
ЗЗД /извън иска за граждански плодове, други добиви от вещта или
обезщетение за причинени вреди / съгласно приетото в Постановление №
1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ/. Вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се
реализира само в условията на субсидиарност. Установеното в практиката на
ВКС разбиране за относимите факти по този иск е съгласно установената по
реда на чл. 290 от ГПК практика /решение № 409/20.06.2012г. по гр. д. №
1411/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 55/28.02.2012 г. по гр. д. №
652/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о.; решение № 204/05.09.2013г. по т. д. №
1158/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 55/03.04.2014г. по гр. д. №
5712/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./, че лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД дължи на собственика й
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правно ирелевантно за
пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта
реално е била ползвана, получени ли са от това приходи, усвоени ли са
добивите – естествени или граждански плодове през исковия период. Без
значение за основанието и доказването му е конкретната печалба на
ответника, от конкретно реализирани добиви включително. Приема се, че
последният се е обогатил като си е спестил наем. Дължимото на основание чл.
59 ЗЗД е предвид установените за конкретния имот средни наемни пазарни
цени /решение 378/2010г., гр. д. № 148/2009 ІV г. о., решение № 131/2009г. по
гр. д. № 268/09г. І ТК, решение № 251/2010г. гр. д. № 366/09г. ІІІ г. о., решение
№ 398/2014г. по гр. д 1933/2013г., ІV г. о, решение № 135/2017г., по т. д №
512/2016г., ІІ т. о на ВКС и др./
Ползването от несобственика на имота препятства възможността
собственика лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира
имуществена облага, и в този случай от едни и същи факти произтича
обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността
да ползва сам или да отдава под наем на другиго имота за процесния период
от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването
на разходи за наем за ползване за процесния период /решение № 398/2014 г. по
гр. д. № 1933/2013 г., IV г. о. на ВКС/.
Фактическият състав на предявен иск по чл. 59 ЗЗД обхваща елементите
– 1) ищецът да е собственик на имота /вещта/; 2) ответникът да ползва
фактически имота без наличие на правно основание за това; и 3) сумата,
изчислена на база наемната цена на този функционален тип имоти, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото
му право за съответния период. Следва да се отчитат и различията на средната
наемна пазарна цена за недвижими имоти с различно предназначение.
5
В случая не се спори между страните, а и от доказателствата по делото
се установява, че ищецът е собственик на ПИ № 10135.1507.997. От
ангажираните писмени и гласни доказателства обаче не се установява, че
ответното дружество е ползвало идеалните части от имота на ищеца,
равняващи се на площта от 380 кв. м. Налице са единствено данни за
епизодично ползване от страна на неустановени физически лица на части от
недвижимия имот, по повод на което е възникнал спора. Този извод не се
разколебава и при съобразяване на обстоятелството, че достъпът до имота е
възможен единствено при контролно-пропускателен режим, установен в ПИ
№ 10135.1507.1114, тъй като евентуалното ползване се е осъществявало не от
въззиваемото дружество, а от трети лица.
Предвид обстоятелството, че по делото не се установи обогатяване на
ответника, то категорично следва да се изключи и възможността твърдяното
обогатяване и обедняването на въззивника да произтичат от един и същ факт
или група от факти.
Настоящият състав на съда счита за неоснователни наведените от
въззивника доводи за необоснованост на атакувания първоинстанционен
съдебен акт. Липсата на ограждение между двата съседни имота не води до
единствено възможен извод, че въззиваемото дружество е ползвало имота.
Напротив, от представените по делото доказателства се установява, че
последното е предоставило собствения си имот през процесния период, за
възмездно ползване на трето за производството лице – „Абъри 15“ ЕООД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ако евентуално е налице
обогатяване чрез спестяване на разход наем, това обогатяване е настъпило в
имуществената сфера на наемателя, т. е. на „Абъри 15“ ЕООД. Представянето
на приемо-предавателен протокол, ведно със скица на идеалните части от ПИ
№ 10135.1507.1114 също така не биха способствали за изясняване на предмета
на доказване на разглежданата искова претенция. Сключеният договор за наем
категорично изключва възможността въззиваемата страна да е осигурявала
достъп до ПИ № 10135.1507.997 за автомобили на трети лица.
Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора, направеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата
от 2 850 лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1456/23.12.2024 г. по гр. д. № 246/2024 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „О2“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „* *“ № *, ет. *, офис № *, представлявано от
управителя В. Б. П. да заплати на „Централен универсален магазин Варна“
6
ЕАД – в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, к. к. „Св. Константин, Слънчев ден“, хотел Палас, представлявано
от ликвидатора М. Р. Й., сумата от 2 850 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство пред
въззивната съдебна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7