Р Е Ш Е Н И Е
Номер 7 06.04.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Русе, четвърти
състав, на седемнадесети
март две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при
секретаря Диана Михайлова и с
участието на прокурор Радослав Градев като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело номер 12 по описа за 2022
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова
молба на Д.В.Н.,
ЕГН **********; с адрес *** чрез пълномощник адв. Р.М.,*** и съдебен адрес *** против
Национална агенция по приходите (НАП).
С исковата молба се претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от Н. имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
от него разноски за адвокатско възнаграждение по повод обжалване по
административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на Разпореждане изх. №
С180019-125-0339685/18.11.2019 г. за разпределение на суми, издадено от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Варна, постановено по изп. д. №
18150005624/ 2015 г. на ТД НАП Варна, Офис Русе, ведно със законната лихва
върху тази сума. Посоченото разпореждане се атакува като
незаконосъобразен административен акт, защото е отменено с влязло в сила решение
на Административен съд – Русе по адм. д. № 150/2020 г. В
производството по обжалване на разпореждането ищецът е бил
представляван от адвокат, заплатил му е съответното възнаграждение по договора за правна защита и съдействие и пред настоящия съд
претендира именно тази сума.
Следва да се уточни, че в
проведеното съдебно производство по оспорване решението на горестоящия орган,
съдът е присъдил в полза на Н.
единствено разноски за възнаграждение за
адвокат в съдебното производство. Развиват се пространни доводи в подкрепа на
иска и се претендира присъждане на разноските по списък, който не е приложен към
жалбата. Направено е искане за присъждане на акцесорно
вземане – законна лихва върху главницата, считано от 09.12.2019 г. - датата на
подаване на жалбата срещу посоченото разпореждане пред директора на ТД на НАП
Варна. В съдебно заседание ищецът Н. не се явява и не се представлява.
Ответникът – Национална агениця по приходите (НАП) се
представлява в съдебно заседание от главен юрисконсулт Б. Г., която прави
изявление, че искът е допустим, но неоснователен по размер. Посочва, че казусът
не е от особенна сложност и посочената сума в договора за правна помощ
надвишава това, което урежда Наредба № 1/2004 г., защото съгласно чл. 10, т. 4
минималния размер на възнаграждението следва да е 200 лева за действия, които
се извършват в административното производство. Ангажира доказателства.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура – Русе застъпва
тезата, че предявения иск е процесуално допустим и основателен, като са налице
трите кумулативни предпоставки, предвидени в закона - незаконосъобразен акт,
вреда и причинна връзка за това. По
отношение направеното от ответника възражение за прекомерност споделя доводите
като в допълнение посочва, че и според прокуратурата не се касае за казус с
особенна сложност. Иска съдът да се съобрази с факта за липсата на фактическа и
правна сложност и да присъди обезщетение в намален размер.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд – Русе намира за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане за разпределение на суми изх. № С
180019-125-0339685/ 18.11.2019 г., постановено по изп. д. № 18150005624/2015 г.
на ТД на НАП Варна, Офис Русе, публичен изпълнител е разпределил постъпилата
сума в нарушение на нормите на ДОПК. Посоченото разпореждане е обжалвано по
административен ред пред директора на ТД на НАП Варна, който се е произнесъл с Решение
№ 373/ 23.12.2019 г. като е потвърдил разпореждането. При обжалването са
направени разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение за наетия
от жалбоподателя адвокат. Договорът за правна помощ и адвокатското пълномощно
са приложени към жалбата пред Директора на ТД на НАП Варна.
Недоволен от така потвърденото разпореждане, Н. е
обжалвал същото по съдебен ред. Образувано е адм. д. № 150/2020 г. по описа на
Административен съд – Русе, предмет на което е решението на директора на ТД на
НАП Варна. В резултат на обжалването, съдът е постановил Решение № 4/25.06.2020
г., с което са отменени Решение № 373/23.12.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна
и Разпореждане изх. № С 180019-125-0339685/18.11.2019 г., постановено по изп. д.
№ 18150005624/2015 г. на ТД НАП Варна, Офис Русе. Със съдебното решение са присъдени само направените в хода на
съдебното обжалване разноски. Относно разноските за адвокатско възнаграждение,
направени в административното производство, съдът е посочил, че „При липсата на
друг специален ред за обезщетяване, за страната, направила разноски в
производство по оспорване по административен ред, остава възможността да ги
претендира с иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ."
По искане на ишеца, към доказателствената съвкупност по
настоящото дело е присъединено адм. д. № 150/2020 г. на Административен съд –
Русе. С приобщаването се цели да се докаже, че по същото не са присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производството по
административно обжалване, но същите са надлежно поискани. В посоченото
административно дело, на л. 16 (обратна страна) се намират договор за правна защита и
съдействие със страни Д.В.Н. *** и адвокат Анатоли Станчев. В договора е
записано, че негов предмет е оказване на правна защита и съдействие по повод
обжалване на разпореждане изх. № С190018-125-0339685/18.11.2019 г., постановено
по изп. дело № 18150005624/2015г. В т. III от
договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в
брой. Договорът е сключен на 04.12.2019 г. На л. 17 от делото е представено подписаното
на 04.12.2019 г. пълномощно, с което упълномощава адв. Анатоли Стефанов Станев
да обжалва пред директора на ТД на НАП Варна разпореждане изх. № С190018-125-0339685/18.11.2019
г., постановено по изп. дело № 18150005624/ 2015 г.
Разгледан по
същество, искът е частично основателен и доказан, като за да
достигне до този извод, съдът приема за установено
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Не е спорно между
страните, че ищецът Н. е с адрес *** и последиците от увреждането са настъпили
също в гр. Русе, поради което предявеният иск е местно и родово подсъден на
Административен съд – Русе, който е компетентен да разгледа предявения иск.
Искът е допустим за разглеждане като предявен от лице с
правен интерес и е насочен срещу надлежен ответник, като отговаря на формалните
изисквания на закона за съдържание.
Ицецът е направил изявление, че в неговия патримониум са
настъпии имуществени вреди от действието на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно
Разпореждане изх. № С 180019-125-0339685/18.11.2019 г., постановено по изп. д. №
18150005624/2015 г. на ТД НАП Варна, Офис Русе, потвърдено от решаващия орган
при обжалването по административен ред – директорът на ТД на НАП Варна.
Имуществените вреди представлявата сумата, която Н. е заплатил за
възнаграждение на адвокат за защитата му в административното производство, като
тази сума е в размер на 300 лева.
Разпоредбата на
чл. 203
от АПК предвижда, че исковете за обезщетение за
вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на глава единадесета от АПК, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
съгласно чл. 205
от АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. Предвид
разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните
правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на
ищеца.
Ищецът е ангажирал
доказателства за наличието на първата предпоставка – незаконосъобразен акт на
държавен орган при изпълнение на административна дейност – Разпореждане изх. №
С180019-125-0339685/18.11.2019 г. за разпределение на суми, издадено от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Варна, постановено по
изп. д. № 18150005624/2015 г. на ТД НАП Варна, Офис Русе, потвърдено с решение
на директора на ТД на НАП Варна и отменено по надлежен ред с вече посоченото
съдебно решение по адм. д. № 150/2020 г. на Административен съд – Русе.
Цитираното разпореждане е индивидуален административен акт, който се издава по
реда на ДОПК. Издаването на този вид актове е възложено от закона на
административен орган - публичен изпълнител съгласно чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Не
се спори между страните, че този акт е издаден при изпълнение на административна
дейност, защото съгласно чл. 210, ал. 2 от ДОПК обезпечението и принудителното
изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.
Имуществените вреди представляват сумата, която Н. е
заплатил на адвокат за защитата му в административното производство, като тази
сума е в размер на 300 лева. Следователно, доказана е втората предпоставка,
необходима за осъществяване отговорността на държавата.
Действително, в
административното производство не е налице изискване за процесуално
представителство пред горестоящия административен орган при обжалване по
административен защото жалбоподателя в това производство има право да избере
начина по който да бъде представляван, за да се гарантира в пълен обем неговата
защита. Ищецът не би използвал процесуален представител, ако не беше издадено
незаконосъобразното разпореждане и ако в приложимия нормативен акт (ДОПК) не се
съдържаше установено изискване за задължително обжалване по административен
ред, преди да се търси съдебна защита. Поради което заплащането на адвокатско
възнаграждение е пряко свързано със задължителността на провеждането на
обжалване по административен ред на административния акт, което от своя страна
доказва причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Това плащане,
съгласно Закона за адвокатурата, се урежда с Договор за правна защита и
съдействие от 04.12.2019 г. (л. 16 – обратна страна от приобщеното дело) Не се
спори между страните, че този договор е бил приложен към жалбата до директора
на ТД на НАП Варна и същото е с предмет „ДА ОБЖАЛВА Разпорежданес изх. №
Ъ190018-125-039685/18.11.2019г ПО изп.д.№18150005624/2015г на ТД НАП Варна Офис
Русе пред директора на ТД на НАП Варна“.
Правото на защита, включва и правото на
адвокатска такава, като основно конституционно право, което не може да бъде
ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и когато не е задължително в определен
вид производство пред административен орган и/или пред съда. При липсата на
друг процесуален способ за обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ е единственият
възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменено като
незаконосъобразно разпореждане с изх. № С180019-125-0339685/18.11.2019 г. при
оспорването му по административен ред и с участие на адвокат в това
производство.
Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на
разпореждане с изх. № С180019-125-0339685/18.11.2019 г. е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на административния спор, поради което
и вредите са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
отмененото, макар и по съдебен ред, разпореждане на публичния изпълнител. В
този смисъл налице е и последната предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението:
Ищецът претендира имуществени вреди в размер
на 300 лева - заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие по повод обжалване пред решаващия орган - директорът
на ТД на НАП – Варна на разпореждане изх. № С180019-125-0339685/18.11.2019 г.,
постановено по изпълнително дело № 18150005624/2015 г.
От приобщените с адм. д.
№ 150/2020 г. по описа на Административен съд -Русе доказателства е видно, че Н.
е заплатил в брой по договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство пред директора на ТД на НАП – Варна адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
В проведеното по делото
съдебно заседание на 17.03.2022 г. процесуалният представител на ответника е
направил възраежние, че съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, в приложимата редакция към 04.12.2019 г.,
възнаграждението за изготвяне на жалба в административно производство е 200
лева. Друго възражение в тази насока е и представянето на 11 бр. еднотипни жалби,
всички свързани с оспорвания на разпореждания за разпределени суми по изпълнително дело № 18150005624/2015г.,
издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе. Съдът намира,
че при така ангажираните доказателства, следва да уважи направеното възражение
относно размера на предявения иск и да присъди обезщетение, предвидено в
подзаконовия нормативен акт, в размер на 200 лева.
Плащането
в брой на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално
представителство е действително, тъй като е отразено изрично в приложения
договор за правна защита и съдействие на ищеца по образуваното пред
Административен съд-Русе адм. дело № 150/2020 г. по описа на съда, което е
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т. 1 от ТР №
6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТП на ВКС.
С оглед гореизложените
мотиви съдът приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване
на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на претенцията 200 лева,
представляващ платените от Н. разноски за адвокат в производството при
оспорването по административен ред на отмененото като незаконосъобразно
разпореждане изх. № С180019-125-0339685/18.11.2019 г.
При така изложените
мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция е напълно доказана
по основание и частично доказана по размер, поради което следва да се уважи
относно сума в размер 200 лева и в останалата част да се отхвърли.
Съдът приема за
основателно искането за присъждане на законна лихва. Н. претендира присъждане
на законна лихва с начална дата 09.12.20219 г. – датата, на която дирекотрът на
ТД на НАП Варна е сезиран с жалба срещу посоченото разпореждане на публичния
изпълнител. Това искане на практика следва да се разглежда като такова за
присъждане на компенсаторна лихва за периода от вече посочената дата 09.12.2019
г. до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на
незаконосъобразния акт 25.06.2020 г. При използване на услугата „Лихвен
калкулатор за просрочени задължения“ на електронния портал на НАП, за периода
09.12.2019 г. – 24.06.2020 г. включително,
върху главница 200 лева се дължат лихви в размер на 11,06 лева.
В настоящият казус
съдът, на основнаие чл. 130, ал. 2 от
Закона засъдебната власт, следва да приложи
ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004 г. в частта му по
т. 4, съгласно която вземането за обезщетяване на вреди възниква след
признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието
на държавния орган. Следователно от влизане в сила на решението, с което се
отменя като незаконосъобразен съответния административен акт, (решение по адм.
д. № 150/2020 г. на Административен съд - Русе, влязло в сила на 25.06.2020 г.),
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. В този смисъл върху главницата започва да тече
лихва от 13.08.2020 г. до вовента на окончателното й изплащане.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни.
Относно разноските на
ищеца съдат намира следното: Н. претендира в исковата молба разноски, като в
приложението е записал, че представя списък на разноските. Съдът не установи
подобен списък между кориците на делото. Предвид своевременно заявеното искане,
съдът счита, че няма пречка да уважи направеното искане, макар да не е представен
списък, като съобрази, че от ищеца са заплатени 10 лева държавна такса и 300
лева възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Следователно, НАП следва да бъде осъдена да заплати на Н. държавна такса в
размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 206,67 лева.
Относно разноските на
ответника: Според разпоредата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази цитираната правна норма
и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на НАП следва да
се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен
съд - Русе, четвърит състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите -
София да заплати на Д.В.Н., ЕГН **********;
с адрес *** чрез пълномощник адв. Р.М.,*** и съдебен адрес *** сумата
от 200 (двеста)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – изплатено
възнаграждение за осъществена адвокатска защита в производство пред директора
на ТД на НАП Варна по обжалване на Разпореждане изх. № С180019-125-0339685/ 18.11.2019 г. за разпределение на суми, издадено от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП Варна, постановено по изп. д. №
18150005624/2015 г. на ТД НАП Варна, Офис Русе,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решение № 4/25.06.2020
г., постановено по адм. Д. № 150/2020г.
по описа на Административен съд – Русе – 25.06.2020
г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претениция на Д.В.Н., ЕГН ********** в останалата част.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите - София да заплати на Д.В.Н., ЕГН ********** компенсаторни
лихви върху главница – обезщетение в размер на 200 лева,
считано от 09.12.2019 г. до 24.06.2020 г. включително, в
размер на 11.06 лева (единадесет лева и шест
стотинки).
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите -
София да заплати на Д.В.Н., ЕГН **********
сума в
размер 206,67 лева
(двеста и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция по приходите – София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва по
касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: