Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. Враца, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.06.2021
г. /двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 128 по описа на АдмС – Враца
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, предявена чрез процесуалния представител * К. М.,
против Решение № 260010 от 02.10.2020 г., постановено по АНД № 88 по описа на
Районен съд – Мездра за 2020 г., с което е отменено издаденото от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, НП № 003056/26.11.2019
г., с което на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на ответника по касация М.Ц. е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл.
139, ал. 6 от същия закон и е постановено заплащане на таксата по чл. 10а, ал.
2 от Закона за пътищата в размер на 10,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Изложени са съображения за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, като АУАН и последвалото НП са
издадени от компетентни органи, отговарят на законовите изисквания за
реквизитно съдържание, а нарушението и неговия автор са безспорно установени. Твърди
се, че неправилно районния съд в мотивите на оспореното решение е приел
нарушението за маловажен случай, тъй като ответникът е заплатил винетна такса на
терминал за самообслужване, но поради небрежност изписал буквите от регистрационния
номер на ППС, за което важи винетката,
на латиница вместо на кирилица. Изтъква се, че е налице изрична регламентация,
съгласно която отговорността при неправилно декларирани данни, включително при
сгрешен регистрационен номер, както задължението за декларирането на данните,
така и отговорността за допуснатите грешки по време на този процес са за собственика
или ползвателя. В подкрепа на аргументите за неправилност на оспореното решение
се сочи съдебна практика на окръжни и административни съдилища. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касация, М.Ц., редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява
становище по касационната жалба.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 003056/26.11.2019
г, издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр. София, с което на ответника в настоящото производство, М.Ц. ***
на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева
за нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП и е постановено заплащане на таксата по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата в размер на 10,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП
и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. В обстоятелствената част на НП административнонаказващият
орган е приел за установено, че на *** около *** часа лицето, в качеството на
водач, е управлявало ППС с рег. № ********
с обща допустима техническа маса до 3500 кг. по републикански път I-1 (Е-79), пътен участък в посока *** – ***, при
километър 154+600, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
последното не е заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата.
В
мотивите си първоинстанционният съд е приел, че е налице формално извършено от
ответника нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП в резултат на небрежност, тъй като от
доказателствата по делото е установено, че е била заплатена винетната такса,
определена в Закона за пътищата, за ППС с изписан на латиница рег. № ********,
а не действителния регистрационен номер ********, поради което Ц. е управлявал
автомобила, несъзнавайки, че е без редовна винетка, съответстваща по изписване
на регистрационния номер с разлика единствено в буквените символи ** вместо **
и ** вместо **. Цитирана е и релевантната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, съгласно която отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
За да отмени НП, районният съд е приел, че са налице условията за прилагане на
института за „маловажен случай“ на административно нарушение, тъй като от
представените и подробно обсъдени доказателства по делото е установено, че не
се касае изобщо за липса на винетка, а такава е закупена с погрешно изписване
на буквените символи, ответникът е изпълнил задължението си да я заплати, със
съзнанието, че е сторил това именно за управлявания от него автомобил. Посочен
е и факта, че не е ощетен фиска, тъй като в бюджета е постъпила съответната
сума за закупена винетка, макар с погрешно изписване на буквите, както и
обстоятелството, че са представени доказателства за втора закупена винетка, за
същия автомобил с правилно изписан рег. №******* и липсата на други такива
нарушения, като съвкупността от тези факти определя случая като маловажен.
Решението
на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. От установената по делото
фактология, съобразена с приложимите материалноправни норми, РС е извел правилен
извод, че макар формално да е извършено нарушението по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, наличните
по делото смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
предпоставят прилагането на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на административното
нарушение.
В
тази връзка настоящата инстанция не споделя изразеното от касатора становище,
че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като е формално,
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на
същия вид нарушения и са засегнати обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че не е налице изначална липса на винетка, а към датата на
извършената проверка е била заплатена винетна такса за ППС с рег. № ********, като
единствената разлика с рег. номер на процесното ППС е изписването на буквите на
латиница. Няма доказатлства, а и не се навеждат твърдения, че в Р. България има
друг автомобил с посочения рег. номер, който хипотетично би могъл да се ползва
от заплатената винетна такса. Освен това са представени доказателства, че
ответникът е заплатил втори път винетна такса за същия автомобил с правилно
изписан рег. № ********. При това положение не може да се приеме, че са
засегнати обществените отношения, свързани с ремонта и поддръжката на пътищата
в България, тъй като на практика не са настъпили вредни последици и фиска не е
ощетен, което противно на твърденията в жалбата сочи на по-ниска
степен на обществена опасност на констатираното деяние, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Критериите за преценка на
маловажността на случая се съдържат в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, която
намира приложение по силата на ограничителното препращане, уредено в чл. 11 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /тук - нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /нарушение/ от съответния вид, с оглед на което наказващият орган
не налага наказание, а предупреждава нарушителя устно или писмено, че при
повторно нарушение ще му наложи административно наказание. При това положение независимо от
правилната правна квалификация на нарушението, приложената санкционна норма по
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП макар и с фиксиран размер и относима към този вид
нарушение, в конкретния случай се явява несъответна на приобщените по делото
доказателства за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
каквито и да било вредни последици, поради което органът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Предвид
изложеното, като е приел, че са налице предпоставките за прилагане на института
за маловажност на административното нарушение по чл. 28 ЗАНН и съответно го е
приложил, районният съд е постановил решение в съответствие с приложимия
материален закон.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност или недопустимост, решението на РС - Мездра, с което е
отменено НП, се явява материално и процесуално законосъобразно и обосновано и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора претенцията на
касатора за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН
Административен съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 260010 от 02.10.2020 г., постановено по АНД
№ 88/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е отменено издаденото от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, НП № 003056/26.11.2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.