РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 15271
по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от М.А.А. против Фонд за гарантиране на
влогове в банките, с която е предявен иск правно основание чл. 23, ал.1 във
връзка с чл. 4 от Закон за гарантиране влоговете в банките (отменен със ЗГВБ,
обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), във връзка с §5 от ПЗР
на ЗГВБ (обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г.) и при условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че е наследник по
закон и завещание на починалия си съпруг А.М. А., починал на 09.06.2014 г.
Твърди, че съпругът й е притежавал банков влог в евро в К.т.б. АД, както и че е
съставил саморъчно завещание, което е депозирано за съхранение при Нотариус А.А..
Твърди, че на 17.06.2014 г. е съставен протокол за обявяване на завещание,
което е вписано в имотния регистър. Поддържа, че завещанието е универсално.
Твърди, че ищцата е представила завещанието пред квесторите на К.т.б. с искане
да й бъде издадено удостоверение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 23, което да й
послужи пред обслужващата банка за изплащане на средства по банковия влог. С две писма от 27.01.2015 г. и от 13.03.2015
г. квесторите на банката са отказали
издаване на удостоверение, тъй като следвало да се явят всички наследници по
закон съобразно издаденото удостоверение за наследници. Поддържа, че влогът на А.М. А.се явява гарантиран влог
по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), като информация за този влог е
подадена към Райфайзенбанк (България) АД. Поддържа, че сумата, която следва да
бъде платена е в размер на 137841,18 лева, представляваща левовата
равностойност на сумата по влога на съпруга й А.М. А.. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати исковата сума. Претендира направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът поддържа, че не дължи плащане на исковата сума, тъй като ищцата е
получила максималния размер на гаранцията относно влоговете й в КТБ. Поддържа,
че доколкото има още един наследник по закон, то съгласно Общите условия на КТБ
АД при смърт на вложителя е необходимо да се явят всички наследници, за да
получат сумите по влога. Твърди, че доколкото това условие не е изпълнено, не е
възможно да бъде извършено плащане на исковата сума. Поддържа, че сумата е
подадена за изплащане от обслужващата банка, но поради бездействие на
правоимащите лица, плащане не е извършено. Твърди, освен това, че ищцата не е
наследник по завещание на починалия си съпруг, доколкото представеното
завещание е неистинско. При условията на евентуалност, ако завещанието е
действително, поддържа, че завещанието не е универсално и в този смисъл ищцата
не може да се легитимира като единствен наследник на починалия вложител. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 28.02.2018 г. като
трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), а с Определение от 16.05.2019 г. – А.М.М.. В отговор на
исковата молба „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) оспорва предявения иск по
съображенията, изложени от ответника. Третото лице-помагач А.М.М. не заявява
становището си по иска.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Установява се от приетото по делото
Удостоверение за наследници № 670/13.06.2014 г, че А.М. А.е починал на 09.06.2014
г. и е оставил като наследници по закон М.А.А. – съпруга и А.М.М. – внук (син
на починалия му син М.А.М.).
Със
саморъчно завещание от 27.01.2012 г. А.М. А.е завещал на съпругата си М.А.А.
цялото си движимо и недвижимо имущество, всички банкови сметки (депозитни,
разплащателни, спестовни и картови в лева и валута). Саморъчното завещание
е обявено пред Нотариус А.Ц.Н., с район на действие Софийски районен съд,
вписана в НК под № 558 на 16.06.2014 г, за което е съставен протокол. От
приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвено във
връзка с направено оспорване на истинността на саморъчното завещание, се
установява, че подписът на завещател в оригинала на документа е положен от А.М.
А., а текстът също е изписан от него.
Видно
от Съдебно удостоверение, издадено на 24.06.2015 г. М.А.А. е приела
наследството, оставено от А.М. А., починал на 09.06.2014 г., като заявлението й
е вписано в специалната книга на съда под № 558.
Не е
спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че А.М. М.е имал
спестовна сметка с IBAN ***, по която към датата на
решението на БНБ за отнемане на лиценза на „К.т.б.“ АД е имало сума в размер на
70477,08 евро. Установява се, че на 03.12.2014 г. сумата е прехвърлена към
Фонда за гарантиране на влоговете в банките и тя е подадена за изплащане към
обслужващата банка „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Установява се, че сметката е открита на
27.11.2013 г. по силата на рамков договор за платежни услуги за потребители
(физически лица), сключен между А.М. А.и „К.Т.б.“ АД при действието на Общи
условия за предоставяне на платежни услуги и откриване, обслужване и закриване
на банкови сметки на потребители. Съгласно чл. 13 от общите условия при смърт
на потребителя на платежни услуги неговите наследници могат да се разпореждат
със сметката, ако упълномощят всички заедно лице, който да получи от тяхно име
авоарите по сметката.
Вещото
лице дава заключение въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
че ищцата М.А.А. е притежавала влог в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) в размер
на 200465 лева, като на 08.12.2014 г. тя е получила сумата от 196 000 лева
от Фонда за гарантиране на влоговете.
Във връзка с подадено от М.А.А.
възражение с вх. № Н-2310-235/19.01.2015 г. квесторите на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с писмо изх. № Н-2310-465/27.01.2015 г. са я уведомили, че
сумите по влога на починалия А.М. А.ще бъдат изплатени ако се явят всички
наследници по закон и съобразно дяловете им, като само при съгласие на всички
наследници сумата ще бъде изплатена на наследника по завещание. С писмо изх. №
1981/20.04.2015 г. временните синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) са
уведомили ищцата, че съгласно постъпили указания от Фонд з.г.н.в.в б. до КТБ АД
с изх. № 10-0072/29.10.2014 г. лице, което има право да получи гарантирания
размер по собствения си влог, има право да получи и съответния дял от влог на
неговия наследодател, поради което подадено от нея възражение от 25.03.2015 г.
е уважено, но плащане до гарантирания размер може да се получи след представяне
на удостоверение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 23 за условията и реда да
изплащане на сумите по влогове в банка с отнет лиценз.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) Фондът изплаща
задължения на съответната банка към нейните вложители до гарантираните размери
на влоговете, когато Българска народна банка е отнела издадената лицензия за
банкова дейност на търговската банка. Условията и редът за изплащане на
гарантираните размери по влоговете са уредени в закона и Наредба № 23 на
Българска народна банка за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.). В чл. 4, ал. 1 от закона е
предвидено, че фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно
лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева, като в посочената
сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската
народна банка за отнемане на лиценза на търговската банка. В случаите, когато
влогът е в чуждестранна валута, то плащането се извършва в левова равностойност
на гарантирания размер на влога по курса на Българска народна банка в началния
ден на изплащате на гаранцията по влоговете.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 23/2009
г. на БНБ (отм.) до началния ден за изплащане назначените квестори, ликвидатори
или синдици или друго изрично упълномощено от тях лице подготвят информация на
хартиен носител и в електронна форма, в която посочват дължимата за изплащане
сума, съгласно гарантирания размер по влоговете на съответния вложител,
индивидуализиращи данни за вложителя и други данни според сключения договор с
обслужващата банка, както и общата сума на подлежащите на изплащане гарантирани
влогове. Всеки вложител има право да получи писмено удостоверение за подлежащата
на изплащане сума, въз основа на което да получи сумата от обслужващата банка.
Когато лице, което твърди, че притежава влог, но не е включено в списъка,
предоставен от квесторите, ликвидаторите или синдиците на банката с отнет
лиценз, то може да предяви писмените си възражения в срок до една година от
началния ден на изплащане на гарантираните размери по влоговете, подкрепени с
доказателства за правата му. При отказ да се уважи направеното възражение,
спорът може да бъде разгледан по предвидения в закона ред (чл. 10, ал. 2 от
Наредбата). В случай, че възражението бъде уважено, то се подава коригираща
информация до фонда и до обслужващата банка.
С оглед въведените с исковата молба
твърдения предмет на предявения иск е спор относно това дали ищцата има
качеството на наследник на вложител в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), както и
дали има правото да получи гарантирания размер на процесния влог.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това при
условията на пълно и главно доказване да се установи, че ищцата е наследник на А.М.
А., че той притежавал влог в търговска банка с отнет лиценз, че налице отказ да
получи претендираната сума по предвидения в специалния закон и Наредба №
23/2009 г. (отм.) ред. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
установяването на посочените обстоятелства е било в тежест на ищцата.
Ответникът е следвало да установи, че са били налице основания да бъде отказано
плащане на гарантираната сума по влога в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност),
предвидени в закона.
От събраните по делото доказателства
се установява, а и не е спорно между страните, че А.М. А., починал на
09.06.2014 г. е имал открита сметка в „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), по която
към датата на започване на изплащане на гаранцията е имало сума в размер на 137841,18 лева, представляващи
левовата равностойност на сумата от в размер на 70477,08 евро (вложена сума и лихви).
Следователно той е притежавал „влог“ по смисъла на §1, ал. 1 от ДР на Закона за
гарантиране на влоговете в банките (отм.) и съответно е имал качеството
„вложител“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на закона, т.е. при отнемане на лиценза
на търговската банка би имал правото да получи гарантирания размер на влога си,
доколкото не се твърди, а и не се установява по делото, че са налице
предвидените в чл. 5 от Закона изключения. Установява се също така, а и не е
спорно, че вземането е включено в списъка по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23/2009
г. (отм.) на БНБ, като информация за това е подадена както към Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, така и към обслужващата банка –
„Райфайзенбанк (България) ЕАД. Установява се, че с Писмо изх. № 1981/20.04.2015
г. правото на наследниците на починалия преди отнемане на лиценза на банката
вложител да получат гарантирания размер на влога на А.М. А.е признато от
временните синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), като подадено възражение
от ищцата М.А.А. е уважено. Независимо от това, настоящият съдебен състав
намира, че е налице отказ на компетентния орган да изпълни задължението си да
заплати гарантирания размер на влога на наследниците на починалия вложител,
доколкото въведени възражения в две насоки – оспорване на наследственото
правоприемство, както и правото на наследника да получи сумата с оглед
изплатени гарантирани суми по негови лични влогове. Този отказ обосновава
правният интерес на ищцата да предяви претенцията си по съдебен ред като в конкретния
случай този интерес е именно от предявяване на осъдителен иск., доколкото се
твърди неизпълнение на задължение на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките за заплащане на исковата сума.
Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 23/2009 г. (отм.)
не въвежда основание за допустимост или основателност на предявения иск,
а такава преценка може да се извърши единствено във връзка с твърденията на
страните и събраните по делото доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил правото на ищцата да претендира заплащане на гарантирания влог на
нейния наследодател. На първо място, е оспорено качеството й на наследник и на
второ място, е направено възражение, основано на общите условия на „К.т.б.“ АД,
приложими към Рамков договор за платежни услуги за потребители, сключен на
27.11.2013 г. с А.М. А..
От събраните по делото доказателства
се установява, че М.А.А. е наследник по закон на А.М. А., като в нейна полза е
съставено и саморъчно завещание, по силата на което завещателят е завещал
цялото си движимо и недвижимо имущество, като изрично е посочено, че завещава и
всичките си влогове в лева и в чуждестранна валута. Недоказано по делото е
направеното оспорване на саморъчното завещание като документ по реда на чл. 193
от ГПК, като доколкото се установява, че същото е написано и подписано от А.М. А.,
то то е породило правното си действие и ищцата се легитимира като наследник по
завещание на процесния влог. Ответникът е следвало да съобрази разпоредбите на
чл. 13 и следващи от Закона за наследството и да приеме, че единствен наследник
съобразно волята на завещателя е именно съпругата му М.А.А., доколкото тя се
легитимира като наследник по силата на саморъчно завещание. Незачитането на
волята на завещателя, изискванията за вписването на завещанието в
удостоверението за наследници, изискването на съгласие на наследник по закон
със завещанието, не намират опора в закона и представляват намеса в отношенията
на наследниците по закон и по завещание и са лишени от правен смисъл. Законът
за наследството определя кои са лицата, които имат интерес от оспорване на
действителността на завещанието, както и от намаляване на завещателните
разпореждания. При липсата на данни за спор между наследниците Фондът за
гарантиране на влоговете в банките или представляващите търговска банка с отнет
лиценз не са компетентни да разрешават спорове, свързани с правото на
наследяване.
Този извод не се променя от
разпоредбите на чл. 13 от Общите условия на „К.т.б.“ АД за предоставяне на платежни услуги и
откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на потребители. Това е
така, тъй като в този текст се урежда правото на потребителя да се разпорежда
със сметката си, както и представителството му пред банката. Т. 2 от чл. 13
предвижда, че в случай на смърт на потребителя всички наследници могат да
упълномощят едно лице заедно. На първо място, разпоредбата използва думата
„наследници“, но не е конкретизирано дали това са наследниците по закон или
наследници по завещание (т.е. такива по волята на потребителя). На следващо
място, не се урежда хипотеза на задължително явяване на всички наследници
едновременно, а касае едновременно упълномощаване на едно лице и документите,
които е необходимо да бъдат представени. Следователно общите условия на банката
не дерогират или ограничават правото на потребителя да завещава сумите по
влоговете си, а и дори да съществува такава разпоредба, то тя би била противна
на закона и съответно нищожна, доколкото ограничава правото на определено лице
да се разпорежда с притежавано от него имущество.
Ответникът и третото лице – помагач
„К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) са оспорили правото на ищцата М.А.А. да получи
исковата сума като твърдят, че тя е получила максималния гарантиран размер от
196 000 лева по притежаваните от нея влогове в банката с отнет лиценз.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.
1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) фондът гарантира пълно
изплащане на сумите по влоговете на едно
лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. В
конкретния случай, вложител по смисъла на разпоредбата на §1, т. 3 от ДР на
Закона за гарантиране на влоговете в банките е А.М. А., тъй като с него е
сключен Рамков договор за платежни услуги от 27.11.2013 г. и той е титуляр на
банкова сметка *** ***, по която към датата на
решението на БНБ за отнемане на лиценза на „К.т.б.“ АД е имало сума в размер на
70477,08 евро. След смъртта му, наследникът му М.А.А. не става титуляр на
банковата сметка, а придобива само правото да получи сумите по нея именно в
качеството си на наследник на вложителя. Следователно сумите по сметката, открита на името на Асен М. А.,
не могат да бъдат включени към сумите по влоговете на М.А.А., при определяне на
размера на задълженията и определяне на сумите за изплащане до гарантирания
размер. Нещо повече, списъкът със сумите по влоговете до гарантирания размер се
изготвя съобразно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23/2009 г. (отм.) от назначените
квестори, ликвидатори или синдици на банката с отнет лиценз и се предоставя на
ФГВБ и на обслужващата банка в деня, предхождащ началния ден за изплащане на
гарантираните размери по влоговете. В този ден Фондът извършва проверка за съответствието с чл. 4, ал. 2
на окончателно определената сума съгласно чл. 7, ал. 1 за изплащане на гарантираните
размери по влоговете, като в случай че при
проверката се констатират грешки или несъответствия, те следва да бъдат отстранени в
рамките на деня. В конкретния случай,
фондът не е констатирал несъответствия и вземането
е включено в списъка, а във връзка с възражение на ищцата по предвидения
ред, синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) са се произнесли, че тя има
право да получи суми по влога на наследодателя й, независимо че й е изплатена
максимална сума по гарантирани нейни лични влогове. Съгласно твърденията на
ответника в отговора на исковата молба, сумата е предоставена на обслужващата
банка и следователно не е налице посоченото основание да бъде отказано
плащането й.
Предвид на изложеното, предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в
размер на 14558 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
23, ал.1 във връзка с чл. 4 от Закон за гарантиране влоговете в банките
(отменен със ЗГВБ, обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), във
връзка с §5 от ПЗР на ЗГВБ (обн. ДВ бр. 62/14.08.2015 г.) ФОНД З.Г.Н.В.В Б. със седалище и адрес на управление *** да заплати
на М.А.А., ЕИК-**********,***, в
качеството й на наследник по завещание на А.М. А., починал на 09.06.2014 г.,
сумата от 137841,18 лева, представляваща
левовата равностойност на задължението на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) в общ
размер на 70477,05 евро по сметка с IBAN *** А.М. А.към датата на решението на БНБ за отнемане на
лиценза на „К.т.б.“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ФОНД З.Г.Н.В.В Б. със седалище и
адрес на управление *** да заплати на М.А.А.,
ЕИК-**********,*** сумата от 14558
лева, представляващи направени по
делото разноски.
Решението е постановено при участието на трети лица –
помагачи на страната на ответника – „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) и А.М.М..
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: