Мотиви по НОХД № 2320 по описа на СГС, НО, 9 състав за 2017
г.
Софийската градска прокуратура
(СГП) е повдигнала обвинение против Й.Д.С. за това, че на 13.05.2013г., в гр.
София в Общинска служба по земеделие „П.”, като управител и представител на
юридическо лице - „СБ- С.” ЕООД, е представил - пред Н.Г.М. - служител - главен
експерт при Общинска служба земеделие „П.”, неверни сведения - в Таблица за
използваните парцели през 2013г., като неразделна част от Заявление за
подпомагане за кампания 2013г., с Уникален регистрационен номер (УРН): 254209,
УИН 22/030413/50551, в което заявил, че ползва - по схема за единно плащане на
площ (СЕПП) и по Мерките за плащания за площи с природни ограничения /НП/ - в частност
„Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони” /НР
1/ следните парцели:
- Парцел с БЗС №27632-1700-1-1,
находящ се в землището на гр. Е., общ. Е., обл. София, заявен като „Затревени
площи /мери пасища/ - постоянни пасища” с площ 79,19 хектара, като в
действителност парцелът е пустееща земя - неподдържан и непочистен, обрасъл с
висока храстовидна растителност;
- Парцел с БЗС №27632-2341-1-1, находящ се в
землището на гр. Е., общ. Е., обл. София, заявен като „Затревени площи /мери
пасища/ - постоянни пасища”, с площ 144,26 хектара, като парцелът не е бил
обработван и поддържан в своята цялост и допустимата за подпомагане площ
възлиза на 7,05 хектара, а останалата площ в размер на 137,21 хектара е била
необработвана;
- Парцел с БЗС №27632-2341-2-2,
находящ се в землището на гр. Е., общ. Е., обл. София, заявен като „Затревени
площи /мери пасища/ - постоянни пасища” с площ 62,25 хектара, като парцелът не
е бил обработван и поддържан в своята цялост и допустимата за подпомагане площ
възлиза на 14,3 хектара, а останалата площ в размер на 47,95 хектара е била
необработвана;
- Парцел с БЗС №07510-239-1-1,
находящ се в землището на с. Б., общ. Б., обл. Монтана, заявен като „Затревени
площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 290,05 хектара, като парцелът
не е бил обработван и поддържан в своята цялост и допустимата за подпомагане
площ възлиза па 65,81 хектара, а останалата площ в размер на 224,24 хектара е
била необработвана;
- Парцел с БЗС №78669-209-2-2, находящ се в
землището на с. Ц., общ. З.., обл. София, заявен като „Затревени площи /мери и
пасища/ - постоянни пасища” с площ 34,26 хектара, като парцелът не е бил
обработван и поддържан в своята цялост и допустимата за подпомагане площ
възлиза на 6,73 хектара, а останалата площ в размер на 27,53 хектара е била
необработвана, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския
съюз - от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, по отношение на
площта, заявена за подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по отношение на
площта, заявена за подпомагане по мярка „Необлагодетелствани райони 1“ /„HP 1
Планински райони”/, престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия Й.С., като твърди, че в
хода на съдебното следствие по безспорен начин е било доказано, че С. е очертал
парцелите, които е претендирал, че ползва. Сочи, че с попълването на
заявлението кандидат бенефициентът попълва и декларация, в която заявява, че
имотът е в добро земеделско състояние и се обработва, което не е отговаряло на
обективната истина, каквато тя е била констатирана при извършените през м.
септември, 2013 г. теренни проверки. Подчертава се, че престъплението е
формално, довършено е на посочената в ОА дата, а състоянието на терените към
този момент е установим от изготвената агротехническа експертиза, която сочи,
че растителността, установена по време на проверката е съществувала и към
инкриминираната дата. Счита, че съдът не следва да кредитира показанията на
свидетелите А. и Г., в които се констатират съществени противоречия с
депозираните от тези свидетели показания при разглеждането на делото от
предходен съдебен състав. Подчертава, че съставомерността на деянието от
субективна страна се извежда от показанията на св. Г., който е уверил
подсъдимия, че преди да кандидатства за финансиране, следва да почисти
терените, тъй като в този им вид не отговаряли на изискването за „добро
земеделско състояние“.
Защитата на подсъдимия Й.С. -
адв. М. излага съображения за недоказаност на обвинението, като моли на
основание чл. 304 от НПК съдът да постанови оправдателна присъда. Споделя
становището на СГП, че в инкриминирания период през 2013 г. С. като управител
на търговско дружество „С.“ ЕООД е подал заявление за кандидатстване за
финансиране от ДФ „Земеделие“ с намерение да поддържа в добро земеделско
състояние наетите от него площи в районите на землището на гр. Е., с.Б. и
частично в землището на с. Ц., общ. З... Счита, че по делото се установява, че
наетите площи като характеристика на теренната особеност и като начин на трайно
ползване са били изцяло пасища, мери и ливади. С цел трайното поддържане на
наетите имотите в добро земеделско състояние С. е извършил организация по
почистването на терените, включваща закупуване и наемане на машини, ангажирал е
работници, консултирал се е със св. Г. като експерт в областта относно това дали
и по какъв начин следва да бъдат почистени терените. Сочи, че се установява, че
подс. С. макар да не е посещавал лично терените, се е интересувал редовно за
резултатите от работата по почистването им, като в края на летния период е бил
уверен, че състоянието на терените съответства на нормативнити изисквания. Горното
от своя страна навежда на извод за липса на съставомерност на деянието от
субективна страна, тъй като в съзнанието на подсъдимия е била формирана
представа, че наетите от него имоти са изчистени и поддържани в добро
земеделско състояние. Счита, че не следва да бъде кредитирано с доверие
заключението на вещото лице Б., тъй като в материалите от ДП е приложен
екземпляр от експертизата, различаващ се от този, с който експертът разполагал по
време на разпита му в с.з. Както и поради това, че при изготвяне на
заключението си вещото лице е ползвал не намиращите се в делото фотоснимки, а такива
намиращи се на оптичен носител, който не се намира в материалите по делото. Намира,
че от заключението на обсъжданата експертиза не могат да се правят изводи в
полза на обвинението, тъй като е невъзможно установяването на местоположението
на имотите, с които експертът се е запознал и за които сочи, че не са били в
добро земеделско състояние, теренът не е бил посещаван, а заключението е
изготвено две години след инкриминирания период. Приема, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелите И. и К. поради съмнения в тяхната
компетентност, което е компрометирало констатациите от извършената от тях
проверка на място. Съмнения относно удостоверените от тях обстоятелства
защитата намира и в краткото време, за което двамата свидетели са извършили
проверка на терен с голяма площ, както и поради късното извършване на проверката – едва в началото и средата на
м. ноември, 2013 г. Невъзможност да се обоснове обвинението чрез показанията на
свидетелите К. и И. защитата намира и в невъзможността двамата свидетели
убедително да отговорят на въпросите, свързани с обходената от тях част от
инспектираните терени и ограничения брой снимки, изготвени по време на
проверката, от чието време на изготвяне се установява, че са правени в рамките
на няколко минути в часовите пояси преди и след обяд. Независимо от това на тях
се установяват такива на изцяло допустими за подпомагане площи, без да може да
се отговори на въпроса каква част от заснетия терен е непочистен и недопустим за подпомагане.
Излагат се аргументи, свързани с
това, че съобразно нормативната база стопанската година започва на 1 октомври и
завършва на 30 септември, като за цялата инкриминирана площ, представляваща нископродуктивни
високопланински пасища, съществува забрана за косене на тревостоя преди 15 юли
на съответната календарна година, поради което е било невъзможно към датата на
подаване на заявлението (през месеците април и май) подсъдимият да започне почистването
на терените. Сочи, че поддържането в добро земеделско състояние на площите не е
релевантно към датата на подаване на заявлението - 13.05.13 г., а е задължение,
което следва да бъде изпълнявано през цялата стопанска година. С оглед
изложеното и като намира, че обвинението е останало недоказано, както от
обективна, така и от субективна страна претендира посатновяването на
оправдателна присъда спрямо подс. С..
Подсъдимият С. заявява, че се
присъединява към казаното от защитника му, сочи, че е положил максимални
усилия, за да изпълни задължението си като земеделски стопанин. Дава обяснения,
в които сочи, че след наемането на инкриминираните площи е направил възможното,
за да ги почисти и подържа в добро земеделско състояние чрез наемане на
специализирана стопанска техника и работници. Моли за обективност и
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.Д.С. е роден на ***
***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан,
управител на „СБ-С.“ ЕООД, живущ ***, ЕГН **********. Същият е с добри
характеристични данни.
През периода 2013
г. (а и към настоящия момент) подс. Й.С. бил управител на търговско дружество „СБ-С.“ ЕООД. С
договор за наем от 01.02.2013 г. на дружеството „СБ - С.“ ООД, представлявано
от подс. Й.С. били предоставени за временно и възмездно ползване за срок от пет
години недвижими имоти с обща площ от 6 165,464 дка в районите на гр. Е. и
с. Б., община Б.. С наетите терени подс. С. възнамерявал да развива
селскостопанска дейност. За целта решил, че е подходящо да кандидатства за
подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика. Потърсил
за консултация св. Б.Г. – старши експерт в „Технически инспекторат“ към Държавен
фонд Земеделие. През м. март, 2013 г. се срещнали в гр. Е., където подс. С. споделил,
че има животни и възнамерява да купи още, поради което се интересува от
състоянието на земята и има ли нужда от почистване и какво трябва да се почисти,
за да може успешно да кандидатства за финансиране. Казал още, че ако успее да
се справи с работата по терена, ще кандидатства за подпомагане. Подс. Й.С. и
св. Г.отишли да огледат два терена в района на гр. Е.. Св. Г.огледал неголяма
площ, посочена му от подс. С., не обходил имотите. Успял да възприеме терени,
на които установил ниска трева и компактно разположена хвойна, за която не
разбрал дали попада в границите на парцелите, с които ще се кандидатства за
финансиране. Друга храстовидна растителност не забелязал. В единия от имотите
имало пашуващи животни. Св. Г.обяснил на подс. Й.С., че имотите трябва да се
почистят от храсти чрез изкореняване или изрязване преди кандидатстването за
подпомагане.
На 29.03.2013г., подс. Й.С. отишъл
в Общинска служба „Земеделие” /ОСЗ/ - П. и изразил желание представляваното и
управлявано от него търговско дружество - „СБ-С.” ЕООД да кандидатства за
подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, а именно
по схемата за единно плащане на площ /CEПП/ и по мерките за плащания на площи с природни ограничения
/НП/, „плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински
райони” /НР 1/.
За тази цел било необходимо да
подаде заявление за регистрация - с оглед придобиване на качеството „земеделски
стопанин”; да заяви карта на блоковете на земеделските стопанства, с което кандидатът
потвърждавал земеделските парцели, с които иска да кандидатства за подпомагане;
да се изготви таблица за използваните парцели, съдържаща информация за всички
ползвани от кандидата земеделски парцели, включително местонахождение, конкретно землище, номера на
конкретния БЗС, номера на земеделския парцел, площта му в хектари, начина на
трайно ползване, по коя от схемите за подпомагане се заявява конкретния парцел
и да подаде Заявление за подпомагане пред ОСЗ по мястото на регистрация на
представляваното от С. юридическо лице.
Земеделските парцели, с които подс.
С. имал намерение да кандидатства за финансиране чрез управляваното и
представлявано от него дружество през 2013 г., се намирали в землищата на
различни населени места - гр. София, гр. Е., с. Ц., община З.. и с. Б., общ. Б.,
обл. Монтана и същите следвало да се регистрират в Системата за идентификация
на земеделските парцели (СИЗП). Подс. С. също следвало с помощта на служител
при ОСЗ - П. да очертае в СИЗП площите, които ползвал и обработвал чрез дружеството,
което представлявал - „СБ-С.” ЕООД, като следвало да посочи землището на
населеното място, конкретния парцел в БЗС /физически блок или част от него,
регистриран в СИЗП, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един
земеделски стопанин/, начинът му на трайно ползване, площта му в хектари. След
всяко очертаване на всеки парцел върху цветна ортофото карта на компютър,
служителят пристъпвал към разпечатването му на хартиен носител на Карта на БЗС,
който се подписвал от заявителя и от длъжностното лице.
На 29.03.2013г. подс. С. отишъл
в ОСЗ - П. и представил пред св. Н.М. - служител при ОСЗ-П. на магнитен носител
/флаш памет/ файл в shp формат, съдържащ информация за един земеделски парцел,
който се намирал в землището на гр. София и с който „СБ-С.” ЕООД кандидатствало
за подпомагане. Подс. С., не посочил пред св. М. конкретното местонахождение на
парцела в съответното населено място - землище, а регистрирал земеделския
парцел чрез използване на технически средства за глобално позициониране (GPS).
Св. М. въвела в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/
данните за т. нар. шейп-файл, при което системата автоматично генерирала Карта
на блока на земеделското стопанство. Тази карта била разпечатана от св. Н.М. и
подписана от подс. С.. Тя обозначавала парцел № от ИСАК 68134-5856-6-1 с площ
от 5,65 хектара в землището на гр. София, с посочен начин на трайно ползване
„култура със слята повърхност” (овес). Програмата, с която се извършвало
изчертаването на парцелите, допускала изчертаване само на имоти, които са
подходящи за кандидатстване, в противен случай системата изписвала текст:
„неподходяща земя за подпомагане“. Пред св. М. подс. С. подписал Заявлението за
регистрация, кампания 2013 г., форма за юридически лица с УРН 254209. В
Заявлението за регистрация в раздел „Общи декларации”, подс. С. посочил, че
представляваното и управлявано от него дружество „СБ-С.” ЕООД ползва описания
земеделски парцел през текущата стопанска година, подписал се под текста, посочващ
произхода на финансирането по схемите и мерките на селскостопанската политика
на Общността. Попълнил собственоръчно и таблицата за използваните парцели за
2013г. от „СБ-С.” ЕООД, в която посочил, като ползван и обработен от
дружеството земеделския парцел, за който се снабдил с Карта на БЗС, както и
начина му на трайно ползване.
Тъй като адресът на регистрация
на ЮЛ - „СБ-С.“ ЕООД бил на територията на София - град, непосредствено след
разпечатването на заявлението за регистрация 2013, форма за ЮЛ, св. М.
разпечатала и заявление за подпомагане 2013 г., форма за ЮЛ с генерирани в него
данни от ИСАК ведно с таблица за използваните през 2013 г. парцели, напълно
идентична с тази от заявлението за регистрация 2013, форма за ЮЛ, попълнена
собственоръчно от подсъдимия. Подс. С. го подписал, с което управляваното и
представлявано от него търговско дружество заявявало искането си за подпомагане
по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, НДП и HP 1. Към заявлението за подпомагане, подс. С. представил и разпечатка от
Агенцията по вписванията, видно от която подсъдимият бил управител и едноличен
собственик на капитала на „СБ- С.” ЕООД.
До изтичане на крайния срок за
подаване на Заявление за подпомагане - 15.05.2013 г., подс. С., както и
останалите земеделски стопани можели да заявяват за подпомагане и нови
земеделски площи, невключени в предишни Заявления за подпомагане за кампания
2013 г. За това на 10.04.2013 г. подсъдимият посетил ОСЗ гр. Е. и изразил желание
да добави към вече подаденото заявление за подпомагане парцелите, находящи се в
землището на Е.. За целта било необходимо отново да очертае в СИЗП новите
парцели в ОСЗ по местонахождението им.
Служителката в ОСЗ - Е. - св. Й.В.
- С. разпечатала от ИСАК заявление за регистрация 2013 г., форма за юридически
лица с УРН 254209, попълнено с личните данни на подсъдимия и данните на „СБ-С.“
ЕООД, като в специално предвидена графа подсъдимият отметнал, че заявлението е
за „редакция на парцели“.
След разпечатването му св. В.
предоставила на подс. С. да попълни собственоръчно таблицата на използваните от
дружеството парцели, обективираща земеделските земи, с конкретизиране на
съответното землище, неговия код по ЕКАТТЕ, № на БЗС по СИЗП, групата култури,
площта им в хектари, както и конкретната схема и мярка за подпомагане. След
като попълнил таблицата с новозаявените парцели и я подписал с поставяне на
съответната дата на посещението си в ОСЗ, подсъдимият заедно със св. В. ги
идентифицирал в СИЗП в картата на блоковете на земеделското стопанство, след
което служителката разпечатала картата на БЗС на хартиен носител за всеки един
от тях. Картата на БЗС била подписана, както от служителя при ОСЗ, така и от
заявителя с декларация, че потвърждава заявката за участие по схемите и мерките
за директни плащания на площ с изчертания блок.
По този начин в ОСЗ гр. Е. подс.
С. заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка
Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони
/НР1/ парцели с номера на БЗС: 27632-1700-1-1, с площ 79,19 хектара; 27632-2341-
1-1, с площ 144,26 хектара; 27632-2341-2-2, с площ от 62,25 хектара;
78669-209-2-2, находящ се в землището на с. Ц., общ. З.., обл. София, с площ от
34,26 хектара, всички с начин на трайно ползване „затревени площи /мери и
пасища/ - постоянни пасища”. Към заявлението за регистрация 2013 г., форма за
ЮЛ подс. С. представил копие от личната си карта, писмо за актуална банкова сметка
***, удостоверение за актуално състояние на „СБ-С.“ ЕООД, подписал декларация с
данни за стартирала проверка.
След подписването на Таблицата
за използвани парцели и заявлението за регистрация 2013г., форма за юридически
лица (за редакция на парцели) в ОСЗ - Е. св. В. предоставила един екземпляр на подсъдимия,
ведно с картите на БЗС, тъй като С. трябвало да ги представи в ОСЗ по
седалището и адреса на управление на дружеството – бенефициент и там въз основа
на тях да подаде ново заявление за подпомагане.
На 13.05.2013 г. подс. Й.С. отишъл
отново в ОСЗ - П., за да подаде заявление за корекция на вече подаденото на
29.03.2013г. заявление за подпомагане, кампания 2013 г. форма за ЮЛ УРН 254209,
с което управляваното и представлявано от него търговско дружество „СБ-С.” ЕООД
претендирало подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ мярка
Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони
/НР1/ и схема национални доплащания (СНД) на новоочертаните в ОСЗ- Е. парцели. Заедно
с тях подсъдимият представил на служителката при ОСЗ - П. - св. Н.М. на
магнитен носител /флаш памет/ файл в shp формат, съдържащ информация за нов
земеделски парцел, находящ се в землището на с. Б., общ. Б., обл. Монтана. Св. М.
разпечатала от ИСАК ново заявление за регистрация с попълнени данни на
бенефициента „СБ-С.“ ЕООД и тези на подсъдимия С.. В предвидената за целта
графа подсъдимият отметнал, че се отнася за „редакция на парцели“. Попълнил
таблица за използваните парцели 2013 г., в която вписал парцела, находящ се в
землището на с. Б., неговия код по ЕКАТТЕ, № на БЗС по СИЗП, групата култури,
площта им в хектари, както и конкретната схема и мярка за подпомагане. Св. М.
въвела в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ данните за т.
нар. шейп-файл, при което системата автоматично генерирала Карта на Блока на
земеделското стопанство. Тази карта била разпечатана от св. Н.М. и подписана от
подс. С.. Тя обозначавала парцел № от ИСАК 07510-239-1-1, с площ от 290,05 хектара,
с начин на трайно ползване „Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни
пасища”. След като заявлението за редакция на заявлението за регистрация ведно
с приложенията било подписано от С., свидетелката разпечатала от ИСАК
заявлението за подпомагане, кампания 2013 г., форма за ЮЛ с попълнени
автоматично от системата пълни данни за кандидата за подпомагане - „СБ-С.”
ЕООД, включително - уникалния регистрационен номер на кандидата за подпомагане
- УРН 254209 и мерките и схемите за подпомагане, по които кандидатства. Подс. Й.С.
отново положил подписа си, на всяка една от частите на Заявлението за
подпомагане, включително и относно това, че „СБ-С.” ЕООД кандидатства за
подпомагане по СЕПП, НР1 и СНД, че е запознат с условията по схемите и мерките
за които кандидатства за подпомагане, че към датата на кандидатстване заявените
площи са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба №5/10г. и че е
запознат със задължението си да ги поддържа в добро земеделско състояние до
края на годината. Подс. С. подписал Заявлението за подпомагане за кампания
2013г., ведно с Таблицата за използвани парцели за 2013г., в която били
включени всички заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ
/СЕПП/, НР1 и СНД като ползвани от „СБ-С.” ЕООД парцели, а именно:
-парцел с БЗС № 07510-239-1-1, в землището на
с. Б., общ. Б., обл. Монтана, с начин на трайно ползване „Затревени площи /мери
и пасища/ - постоянни пасища” с площ 290,05 хектара;
-парцел с БЗС № 27632-1700-1-1,
в землището на гр. Е., общ. Е., обл. София, с начин на трайно ползване „Затревени
площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 79,19 хектара;
-парцел с БЗС № 27632-2341-1-1,
в землището на гр. Е., общ. Е., обл. София, с начин на трайно ползване
„Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 144,26 хектара;
-парцел с БЗС № 27632-2341-2-2,
в землището на гр. Е., общ. Е., обл. София, с начин на трайно ползване
„Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 62,25 хектара;
-парцел с БЗС № 68134-5856-6-1,
в землището на гр. София, с начин на трайно ползване „култура със слята повърхност”
с площ 5,65 хектара;
-парцел с БЗС № 78669-209-2-2,
в землището на с. Ц., общ. З.., обл. София, с начин на трайно ползване
„Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 34,26 хектара.
Заявлението за подпомагане от
13.05.2013г., ведно с Таблицата за използвани парцели за 2013г. и Картите на
БЗС били предадени на служител при отдел „Прилагане на схемите и мерките за
подпомагане” при ОД - ДФЗ София град - с което се финализирала процедурата по кандидатстване за кампания 2013 г. на „СБ-С.”
ЕООД с УРН 254209.
В края на м. май, 2013 г. подс.
Й.С. предприел действия по почистване на терените, с които кандидатствал за
подпомагане. За тази цел възложил на служителите на управляваното от него
дружество – св. Г. и св. А. ръководството на работата по почистването на двата
големи блока високопланински пасища всеки с площ от по около 300 ха.
Свидетелите Г. и А. предприели действия по почистване на терените със закупена
от дружеството „СБ-С.“ ЕООД техника и такава предоставена му за временно
ползване от други юридически лица, наели и работници от близките населени места,
чийто брой варирал от между 5-10 до 20-25 човека в зависимост от предстоящия за
почистване терен за деня. Работата продължила до периода около края на м.
август - първите дни на септември, 2013 г. През това време подс. Й.С. не
извършвал лични проверки на процеса по почистване на терените, доверявал се на
доклада на двамата ръководители на работата по почистването – свидетелите Г. и А.,
които го уверявали, че всичко е наред и терените се почистват. Подсъдимият
поемал разноските по дневните надници на работниците, горивото за машините,
както и другите текущи разходи. В края на м. август, 2013 г. свидетелите Г. и А.
преценили, че терените са почистени и уведомили за това подс. Й.С..
Въз основа на риск – анализа
била извършена проверка на заявените за подпомагане земеделски парцели от „СБ-С.”
ЕООД, така, както били посочени в Таблиците за използвани парцели през 2013г.,
като неразделни части от заявлението за подпомагане. Със Заповед № 257061/31.10.2013г. на Началник
отдел РТИ при ОД на ДФЗ — София град на експерта при РТИ – св. Г.И. било
разпоредено да извърши проверка на място на кандидата за подпомагане с УРН
254209 на парцелите, находящи се в землищата на София, гр. Е. и с. Ц., общ. З...
Със Заповед № 257060/18.11.2013 г. на Началник отдел РТИ при ОД на ДФЗ -
Монтана на експерта при РТИ – Монтана – св. К.К. било възложено извършване на проверка
на място на парцела, находящ се в землището на с. Б. общ. Б. обл. Монтана.
Св. И. извършил проверка на
земеделските парцели, посочени от подс. С. в Таблицата за използвани парцели
през 2013г., като за датата на проверката уведомил подсъдимия, с оглед
присъствието му при извършването й, от която възможност подс. С. се възползвал.
Св. И. се запознал с отразеното в Заявлението за подпомагане - схемите и
мерките за подпомагане, в Таблиците за използвани парцели, включително големината
на парцелите от съответното БЗС; групата култури и картите на БЗС. Целта на
проверката била да установи дали заявените парцели са допустими за подпомагане
- т.е. дали се ползват по заявения от кандидата начин на трайно ползване и дали
отговарят на условията за поддържане в добро земеделско и екологично състояние.
За всеки проверен парцел той бил длъжен да изготвя цветна фотоснимка с
означение на часа, минутата, деня, месеца и годината на заснемането й.
За извършената проверка св. И.
съставил Контролен лист, подписан от него, в който отразил констатациите си от
датите на проверката – 05.11.2013г. и 06.11.2013г., на заявените от „СБ-С.”
ЕООД за подпомагане по CEПП и HP 1 земеделски парцели. Св. И. обиколил
достъпните райони и очертал тези, които успял да възприеме като допустими за
подпомагане. Така без да обиколи заявените парцели в цялост св. И. отразил, че
парцел с № на БЗС 27632-1700-1-1, находящ се в землището на гр. Е., заявен като
„Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 79,19 хектара не е
стопанисван и представлявал пустееща земя, обрасъл с висока храстовидна
растителност и е изцяло недопустим за подпомагане. За парцел с БЗС №
27632-2341-1-1, находящ се в землището на гр. Е., заявен като „Затревени площи
/мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 144,26 хектара експертът посочил, че
само една част от него отговаряла на посочения начин на трайно ползване като
посочил размера й - 7,05 ха, а останалата част - в размер на 137,21 ха приел,
че не е почистена, включва сипеи и скали и е обрасла с хвойни и съответно не
била допустима за подпомагане. За парцел с БЗС № 27632-2341-2-2, находящ се в
землището на гр. Е., заявен като „Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни
пасища” с площ 62,25 хектара, експертът посочил, че 14,3 ха отговаряли на
посочения начин на трайно ползване, а останалата част - в размер на 47,95 ха приел
за непочистена от сипеи и скали и обрасла с хвойни и била преценена като
недопустима за подпомагане. За Парцел с БЗС № 78669-209-2-2, находящ се в
землището на с. Ц., общ. З.., обл. София, заявен като „Затревени площи /мери и
пасища/ - постоянни пасища” с площ 34,26 хектара, експертът приел, че частта в
размер на 6, 73 ха отговаряла на посочения начин на трайно ползване, а
останалата - в размер на 27,53 ха приел, че е непочистена от сипеи и скали и
обрасла с хвойни, поради което преценил като недопустима за подпомагане.
Констатациите си св. И. описал
в контролния лист и удостоверил със снимков материал, който изготвил за времето
от 10,39 ч. до 11,03 ч.; от 12,37 ч. до 13,15ч. и от 15,07 ч. до 15,40 ч. на
05.11.2013г., както и за времето от 10,04 ч. до 10,08ч. на 06.11.2013г.
Проверката на място на парцела,
заявен в землището на с. Б., обл. Монтана св. К.К. извършил на 19.11.2013 г.
Ден преди началото й св. К. уведомил по телефона обв. С. за дата на
провеждането й, но последният нямал възможност да присъства лично. В контролния
лист експертът вписал констатациите си от огледа на място, а именно поради
голямата си площ- 290,05 ха, заявеният парцел включва в себе си най-различни
растителни видове и елементи на природата. Направени са опити за почистване с
мулчери и ръчна дейност, като изсичане на дървета, борчета и храсти. Измерената
плащ е обработена с мулчер, като в нея има единични храсти, камъни или групи
храсти в рамките на допустимото. Останалата - неизмерена част от парцела, преценил като непочистена,
с храсти, боровинки, скални и каменисти участъци, характерни за надморска
височина около 1700 м. Така от цялата заявена за подпомагане площ на парцела с
БЗС № 07510-239-1-1, находящ се в землището на с. Б., общ. Б., обл. Монтана,
заявен като „Затревени площи /мери и пасища/ - постоянни пасища” с площ 290,04 хектара,
приел, че допустимата за подпомагане е в размер на 65,81 ха, а останалата площ
в размер на 224,24 хектара приел, че е необработена и недопустима за
подпомагане. Св. К. направил и снимки, отразяващи състоянието на парцела. Те
били изготвени за времето от 10,32ч. до 10, 33 ч. и от 15,08 ч. до 15,28 ч. Контролният лист бил изпратен на подс. С., за
да се запознае с констатациите.
От заключението на изготвената
по делото агротехническа експертиза се установява, че към датата на извършване
на проверката 05-19.11.2013 г. – края на вегетационния период, проверяваните
площи представляват постоянно затревени площи – естествени пасища, при които
растителната покривка се състои от тревни видове, като се вижда и
дървесно-храстовидна растителност от иглолистни видове, като най-голям дял от
нея заема мозаечно разпределена на по-малки и по-големи петна стелеща се
сибирска хвойна. Експертът заключава, че при високо планинските пасища, каквито
са процесните – с надморска височина над 1000 м., вегетационният период на
растителността при тях започва по-късно заради по-ниските въздушни и почвени
температури. По тази причина тревните видове в пасищата към м. май, 2013г. са
били в началото на вегетация и развитата биомаса е била минимална, т. е.
недостатъчна за косене и паша. Същото се отнася и за сибирската хвойна, която е
инвазивен вид за пасищата, като в зависимост от почвено-климатичните условия
средно-годишното нарастване е с около 25-30 см., а на туфите по диаметър 30-60
см. Вещото лице сочи, че поради късно извършената проверка – м. ноември, 2013
г. не може да се каже дали е извършвана коситба
или паша до 15.08.2013г., тъй като от този период до времето на
извършването на проверката и при достатъчно валежи е възможно възстановяване до
състоянието, заснето на снимковия материал. Експертът е посочил на каква част
от изготвения снимков материал за отделните парцели е отразен терен, отговарящ
на условията за допустимост и подържане на земята в добро земеделско и
екологично състояние и респ. в каква част тя е недопустима. Съгласно
заключението дървесно-храстовидната растителност, показана на снимковия материал
показва, че на по-големи части от постоянно затревените площи не са прилагани
добри земеделски практики, като е видно, че храстовата растителност (предимно
сибирска хвойна) като инвазивен вид за пасищата не е почиствана от няколко
години.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както
следва: обясненията на
подсъдимия Й.С., показанията
на свидетелите Н.М., Й.В. – С., Г.И., К.К., Д.Н., Б.Г., В.А., дадени на фазата
на съдебното следствие, включително и тези, дадени пред друг състав на съда,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК и на св.
Н.Г., дадени на фазата на съдебното следствие, включително и тези, дадени пред
друг състав на съда, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
281, ал. 1 от НПК, приетите по делото експертизи,
както следва: Агротехническа експертиза находяща се на лист от 100 до 104
от ДП и съдебнотехническа експертиза, находяща се на лист от 304 до 399 от
съдебното производство по НОХД № 3397/2015г. по описа на СГС, НО, писмените доказателства по
делото и най-вече контролни листове от проверка на място (л. 22-28 и л. 37-40 от
том 2 от ДП), ведно със снимков материал; заявления за регистрация 2013 г.,
форма за юридически лица; заявления за подпомагане 2013, форма за юридически
лица, ведно с приложенията към тях, представляващи неразделна част от него
включително и таблица за използваните парцели 2013г., Карти на БЗС за 2013г.; справка
за съдимост на подс. Й.С., както и останалите писмени доказателства, всички
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
На първо място съдът изцяло възприе
показанията на свидетелите Н.М. и Й.В.-С. – служители съответно в ОСЗ – П. и
ОСЗ – Е., които изясняват процедурата по подаване на заявление (и допълнение
към него) за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, а именно по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мерките за
плащания на площи с природни ограничения /НП/, „плащания за природни
ограничения на земеделски стопани в планински райони” /НР1/. Тези гласни
доказателствени средства не се опровергават от други събрани по делото гласни
или писмени доказателства. Съдът отчете и обстоятелството, че тези свидетелки
нямаха спомени за детайлите във връзка с кандидатстването на представляваното
от подс. Й. дружество по схемите за подпомагане на земеделски производители,
което в допълнителна степен го мотивира да приеме, че те добросъвестно
възпроизвеждат фактите, които са възприели и които са им известни във връзка с
тяхната работа. Така, безспорно от техните показания се установява, че
първоначално на 29.03.2013 г. и в последствие на 13.05.2013 г. подс. С. се е
явил в съответните общински служби по земеделие, където лично заявил границите
на имотите, за които представляваното и управляваното от него дружество „СБ С.“
ЕООД кандидатствало за подпомагане. Заявлението било попълнено от служителките
със съдействието на подсъдимия, той го
подписал, с което удостоверил не само границите на площите, с които дружеството
кандидатствало за подпомагане, но и това, че е запознат с всяка една от частите
на Заявлението за подпомагане, включително и относно това, че „СБ-С.” ЕООД
кандидатства за подпомагане по СЕПП, НР1 и СНД, че е запознат с условията по
схемите и мерките за които кандидатства за подпомагане, че към датата на
кандидатстване заявените площи са в добро земеделско състояние по смисъла на
Наредба № 5/10г. и че е запознат със задължението си да ги поддържа в добро
земеделско състояние до края на годината. Съдът кредитира показанията на двете
свидетелки и най-вече тези на св. Н.М., която посочи пред съда, че те не
провеждат разяснителна кампания с бенефициента относно срока за почистване на парцелите,
кога следва да се извърши процедурата по обработката, както и че единствено
приемат документите за съответните схеми за подпомагане и нямат други
задължения във връзка с кандидатстването. Съдът кредитира, показанията на св. М.
и в частта, в която посочи, че програмата, с която работят и се извършва
изчертаването на парцелите, с които бенефициентът кандидатства по мерките за
подпомагане не допуска изчертаване на парцел, който не е подходящ за
подпомагане. Съдът се довери и на твърденията й относно това, че ако имотът, с
който се кандидатства е с голяма площ е възможно при изчертаването му на екрана
да не се вижда състоянието му в детайли.
На следващо място съдът кредитира
показанията на св. К.К. и св. Г.И., с изключение на частта, в която двамата
свидетели посочват, че са обходили целия имот и са придобили непосредствена
представа, както от обработената/допустимата за подпомагане площ, така и от
необработената такава, т.к. счита, че извън посочените части същите не се
опровергават от други събрани по делото гласни или писмени доказателства. И двамата
свидетели съобщават за констатирани обработени площи и такива, които са били
допустими за подпомагане. След уточняващи въпроси на страните и съда двамата
свидетели допуснаха, че все пак са обходили единствено площта, която са
преценили като допустима за подпомагане, а недопустимата такава са изчислили
математически, като от цялата заявена за подпомагане площ са извадили тази, която
са преценили като отговаряща на условията за финансиране. В частта относно
размерите на недопустимите за подпомагане площи, обаче, показанията на двамата
свидетели представляват техни предположения и не възпроизвеждат лични наблюдения
на факти и обстоятелства, които са възприели лично. И двамата свидетели не
можаха да посочат по какъв начин са преценили, че теренът извън обходения и
преценен като допустим за подпомагане не отговаря на изискванията за
финансиране. Не посочиха критериите, по които са преценили несъответността на тази
част от площите. Не посочиха с категоричност и да са ги порверили лично, респ. да
са придобили преки впечатления от състоянието им. Изобщо показанията им бяха
неубедителни относно възможността да са останали непроверени участъци от
заявената за подпомагане площ извън приетата от тях като допустима. Ето защо и
доколкото в тази им част показанията на свидетелите се базират само на техни
предположения съдът не възприе същите. Налице са също така известни
противоречия в показанията на двамата свидетели досежно това, дали са извършили
единствено визуална проверка на възприетата като допустима за подпомагане площ
или са придобили представа за целия терен и ако да по какъв именно начин. Свидетелите
не успяха с категоричност да посочат и поради какви характеристики на терена са
констатирали недопустимост за подпомагане на част от заявените площи. Горното
обстоятелство е от значение, доколкото регламентът на Наредба № 5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на
земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални
критерии за постоянни пасища допуска известни отклонения в състоянието на
площите, с които се кандидатства за подпомагане и въвежда допустимост за
подпомагане на площи, с дървета и/или храсти до определен брой или когато дървесната
и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване
на селскостопанските животни.
Съдът отчете, че показанията на
свидетелите К. и И. са откъслечни и не могат да допринесат за изясняване на
обективната истина по делото в пълнота. От датата на инкриминираното деяние е
изминал значителен период от време и двамата свидетели нямат ясен спомен за
факти и събития от тогава. Така св. И. и св. К. не можаха да посочат нито точния
размер на проверените от тях площи, нито времето, което им е отнело това, както
начинът, по който са установили размера на неподходящите за финансиране площи.
Свидетелите бяха категорични, че са обходили площ, която са приели за допустима
за подпомагане, а размерът на недопустимата са изчислили математически. Нито
един от експертите обаче не можа да посочи по какъв начин се е уверил дали
приетата за недопустима площ действително е била такава и възможно ли е да не
са възприели визуално поради характеристики на терена или други причини други
допустими за подпомагане площи. Практически двамата свидетели И. и К. възпроизвеждат
в показанията си освен личните си възприятия за обективното състояние на
проверените на място терени, но и излагат субективни преценки и предположения
относно състоянието на непроверената и необходена част от площите.
Както бе посочено вече, нито св. Г.И.,
нито св. К.К. можаха да посочат причините за невъзможността да обходят и лично
да възприемат състоянието на проверяваните площи, не успяха (включително и след
предявяване на изготвения от тях снимков материал) да посочат каква
приблизително площ е заснета, въз основа на какво приемат част от изображенията
за недопустими за подпомагане, както и какво е количеството на констатираната
дървесна и храстовидна растителност, която обуславя изводите им за
недопустимост на площта за подпомагане. По делото също така липсват, каквито и
да е било писмени доказателства, установяващи конкретното място на изготвяне на
снимковия материал от двамата свидетели, респ. частта на заснетата площ. Следва
да се подчертае, че макар и двамата свидетели да заявиха пред съда, че са
запознали със състоянието на терените в цялост, че проверките са им отнели цял
ден за К. и два дни за И., както и че по време на цялата извършвана проверка са
изготвяли снимков материал, се установява, че часовия диапазон, в който
снимките са били правени е незначителен в сравнение с твърдяното време на обход
на проверяваните площи. Изложеното, както и твърденията за обход единствено на част
от заявените от подс. С. площи, които свидетелите И. и К. възприели за
допустими и признаването за практическа липса на проверка по границата на
заявените площи в цялост, от своя страна даде основание на съда да приеме, че макар
и добросъвестно депозирани показанията на тези свидетели представляват
субективна преценка, а не обективно възприети факти.
Съдът намира, че не може да се направи
извод за виновността на подс. Й. от показанията на свидетелите К. и И. и поради
обстоятелството, че тези двама свидетели са извършили проверка на площите през
м. ноември, 2013 г., без да могат да дадат каквато и да било информация относно
състоянието им към инкриминирания период - около шест месеца по-рано.
На следващо място съдът кредитира
показанията на св. Г., тъй като не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал, не се отричат и от самия подсъдим. Чрез тях обаче се
установява единствено, че по молба на подс. Й.С. е отишъл през м. март, 2013 г.
да огледа два имота и да даде своята преценка относно необходимостта от обработката
или почистването им и вида на същата с оглед намерението на подсъдимия да
кандидатства за финансиране по схемите за подпомагане за земеделските стопани. Установява
се още, че са били огледани два имота в района гр. Е., които по негова преценка
се нуждаели от почистване. От тези гласни доказателствени средства обаче не се
установява, нито точното местонахождение на имотите, респ. дали те са идентични
с инкриминираните, не се установят и точните граници на същите и дали
констатираната от св. Г. нужда от почистване на имота и обработка е била
релевантна към парцелите, с които подс. С. е имал намерение да кандидатства.
Последното обстоятелство се извежда от категоричните твърдения на Г., че площта
на огледаните от него терени не е била много голяма, без да може да посочи конкретна
площ, граници, нито надморска височина на същите. Съдът отчете и твърденията,
че терените не са били обходени от него и подс. С., а само е добил груба визуална
представа. Свидетелят не можа да посочи дори ориентировачно количеството на намиращата
се в района хвойна, като обясни тази невъзможност с незнанието на точните граници
на парцела, респ. дали тя влиза и ако да - в каква част, в границите му.
Практически св. Г. посочи, че не може да отговори дали имотът е бил добър за
кандидатстване или не, именно поради факта, че не е бил запознат конкретно с границите
на имота, което го препятства да посочи и дали забелязаната от него храстовидна
растителност е относима към него. С оглед изложеното и независимо, че кредитира
с доверие показанията на св. Г. като добросъвестно депозирани и необорени от
останалия събран по делото даказателствен материал, съдът прие, че в резултат на
същите не може да гради правните си изводи относно действителното състояние на
имотите, с които подс. Й.С. чрез представляваното от него дружество е имал
намерение да кандидатства за подпомагане, още повече, че впечатленията му са
придобити през м. март, 2013 г. или около два месеца преди инкриминираната
дата.
Съдът прие като достоверни и подкрепени
и от останалия събран по делото доказателствен материал и показанията на св. Д.Н.,
св. В.А. и св. Н.Г. (за последните двама включително тези, депозирани пред друг
състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК). Същите разкриват
обстоятелства относно положените от подс. Й.С. усилия за почистване и обработка
на терените, с които представляваното от него дружество е кандидатствало за
субсидии по схемите за подпомагане на земеделските стопани. Съдът не намери
основание да приеме за недостоверни посочените гласни доказателствени средства,
още повече, че твърденията на св. Н. се подкрепят и от писмените доказателства
– договор за наем на техника с представляваното от подс. С. дружество, а тези
на свидетелите А. и Г. – от показанията на експертите К. и И., които излагат
факти за установени почистени части в проверяваните площи. Относно
противоречията в показанията на свидетелите А. и Г., депозирани пред настоящия
съдебен състав и тези, дадени пред друг състав на съда, свързани с периода на
почистване и броя наети за тази дейност лица, съдът се довери на обясненията на
двамата свидетели, че при разпита си пред друг състав на СГС са посочили единствено
броя на лицата, наети на трудов договор, като са считали, че в противен случай
биха уличили себе си и подс. С. в нарушение на трудовото законодателство.
Подобна мотивация за дадените показания, съдът намира за логична с оглед
големия брой наети лица, чиито трудови правоотношения не са отговаряли на
изискванията на трудовото ни законодателство. Що се отнася до твърденията им за
периода от време, през което се е извършвала дейността по почистването, съдът
прие, че е напълно нормално тези свидетели да нямат точен спомен, тъй като
както заявиха и пред настоящия съдебен състав, работата се е движела с различни
темпове, но на финала са считали, че са се справили с поставената им задача.
Практически дори да се допусне, че свидетелите А. и Г. не са изпълнявали
възложената им работа през целия период, за който това им е било възложено
и/или не са го правили с нужното
усърдие, това не променя извода относно наказателната отговорност на
подс. С., за престъплението, за което е предаден на съд по настоящето дело. В
случая от значение е обстоятелството, че на тези свидетели е бил възложен
контролът на работата по почистването на терените, именно те са запознавали
подс. С. с резултата от дейността. Показанията и на двамата, в посока на това,
че са информирали подсъдимия, че работата напредва с добри темпове и се справят
с поставената задача са еднопосочни и безпротиворечиви. Тези гласни
доказателствени средства не могат да бъдат третирани с недоверие единствено
поради близостта на А. и Г. с подс. С. към датата на деянието. Нужно е да се
подчертае, че действително подс. С. е работодател на св. А., но това не се
отнася до св. Г., който към датата на разпита му пред настоящия съдебен състав
не се намира в каквито и да било трудовоправни или други близки отношения с
подсъдимия, поради което и не може да се приеме, че лъжесвидетелства в негова
полза. Същевременно и двамата свидетели бяха категорични, че подс. С. през
целия период на почистването не е проверявал лично състоянието на терените, а
се е осведомявал за това от свидетелите А. и Г.. Фактът, че свид. Г. и А., на чиито
твърдения подсъдимият се е доверил са били негови служители, не може да ги
дискредитира изначално като свидетели, респ. твърденията им да служат като
доказателство за установяването на вината на С.. Фактът на отношенията между
работник и работодател и отношенията между тях, които то предполага е възможно
да служи като логическа база при преценката на показанията на свидетелите, но тя
не е от категорията на известните с истинността си положения, нито е
универсален принцип или ноторен факт. Необходими са конкретни доказателства,
които да установят, че подсъдимият действително е знаел, че обстоятелствата,
които декларира пред ОСЗ са неверни. От формално логическа гледна точка също
толкова важим е извода, че на базата на отношенията между работодател и
работник и взаимното доверие, което те предполагат, подкрепени и от дългогодишна
работа, подсъдимият се е доверил изцяло на твърденията на двамата свидетели.
Съдът прие за достоверни тези гласни
доказателствени средства не само защото не се оборват от останалия събран по делото
доказателствен материал – те намират опора и в показанията на св. И. и св. К.,
които сочат за установени при проверката следи от почистващи дейности. Подкрепят
се включително от обясненията на подс. С., който добросъвестно изложи, че е
възложил извършаването на работата по почистването на свидетелите А. и Г. и се
е доверил на твърденията им без да е извършвал лично проверка на терените. От
своя страна тези твърдения на подсъдимия звучат логично и с оглед данните по
делото, че се касае за личност с бизнес, насочен в различни области, чиято
заетост не позволява редовни проверки на мястото на терените, още повече когато
е възложил работата на хора, с които има дългогодишни отношения и наблюдение
върху работата им и за които знае, че се намират денонощно в района на
почистващите дейности. Относно твърденията на подс. С. относно начина и
времетраенето на извършената от св. И. проверка, съдът приема, че същите представляват
субективни възприятия на подсъдимия, повлияни допълнително от изминалия период
от време, поради което независимо, че намира, че са добросъвестно депозирани,
не ги кредитира. В останалата част настоящият състав даде вяра на обясненията
на подс. С., доколкото същите се подкрепят напълно от показанията на св. Г.
(относно търсеното съдействие за консултация относно необходимостта от почистване
на терените с оглед намерението му да кандидатства за подпомагане), на св. Й. С.
и св. Н.Г. (относно подаването на заявлението за подпомагане и изчертаването на
терените), на св. И. (относно факта на извършване на проверката и присъствието
на подсъдимия в хода на провеждането й) и свидетелите А. и Г. (относно
възлагането на контрола по почистващата дейност на терените).
Съдът възприе заключението на изготвената
агротехническа експертиза, като отчете, че същата е изготвена единствено на
база на направения от експертите при ДФЗ снимков материал по време на
извършената от тях проверка на място на заявените от подс. С. терени за
подпомагане – през м. ноември, 2013 г. и фактът, че вещото лице не е посещавало
терена лично. Последното обстоятелство повлиява обективността и достоверността
на експертизата относно действителното състояние на целия заявен за подпомагане
терен. Това е така, доколкото както беше посочено по-горе съществува реално
съмнение относно това дали свидетелите И. и К. са обходили, респ. заснели целия
терен, обект на проверката, респ. на експертизата. Още повече, че впечатление
правят кратките времеви периоди, през които се е извършвало фотографирането на
значителни по големина терени. По същия начин съдът се отнесе и към заключението
на вещото лице, че дървесно-храстовидната растителност, отразена на снимковия
материал показва, че на по-големи части от постоянно затревените площи не са
прилагани добри земеделски практики, като е видно, че храстовата растителност
(предимно сибирска хвойна) като инвазивен вид за пасищата не е почиствана от
няколко години. В тази част експертизата е базирана на неясни критерии за
„по-голяма“ част, като по време на личния разпит в хода на съдебното следствие
експертът не можа да посочи абсолютни стойности на тези затревени площи.
Същевременно не може да се установи с категоричност дали по-голямата част от
изготвения снимков материал съответства на по-голямата част на проверените от
експертите на ДФЗ площи. И какъв е техният конкретен размер.
Съдът прие като обективно, достоверно и
неповлияно от субективните възприятия на други лица заключението в частта, в което
вещото лице, заключава, че при високопланинските пасища, каквито са процесните
– с надморска височина над 1000 м., вегетационният период на растителността при
тях започва по-късно заради по-ниските въздушни и почвени температури, като по
тази причина тревните видове в пасищата към м. май, 2013г. са били в началото
на вегетация и развитата биомаса е била минимална, т. е. недостатъчна за косене
и паша, което се отнася и за сибирската хвойна, която е интензивен вид за
пасищата, като в зависимост от почвено-климатичните условия средно-годишното
нарастване е с около 25-30 см., а на туфите по диаметър 30-60 см. Като такова
беше възприето и становището на вещото лице, в което сочи, че поради късно
извършената проверка – м. ноември, 2013 г. не може да се каже дали е извършвана
коситба или паша до 15.08.2013г., тъй като от този период до времето на
извършването на проверката и при достатъчно валежи е възможно възстановяване до
състоянието, заснето на снимковия материал.
Съдът изгради своите изводи и въз основа
на писмените доказателства по делото – като по отношение на изготвените от
свидетелите И. и К. контролни листове съдът приема, че същите не могат да
служат като доказателство, установяващо обективното състояние на заявените за
подпомагане от подс. С. терени към инкриминираната дата и тяхната допустимост
за подпомагане по следните съображения. Обсъжданите писмени доказателства
обективират възприятията на свидетелите И. и К.. Както беше обсъдено и по-горе
двамата експерти към техническия инспекторат на разплащателната агенция
заявяват, че са обходили единствено допустимата за подпомагане площ, а
останалата площ, отразена в контролните листове като недопустима за
подпомагане, е била изчислена математически без да съществува яснота дали по
някакви причини са останали непроверени участъци от заявените площи. Не може да
бъде подминат и факта, че при извършената проверка и съставянето на контролните
листове не са присъствали други лица (извън подс. С.), които да могат да
потвърдят добросъвестното и обективно провеждане на контролната дейност, както
и достоверността на отразените в съставените документи обстоятелства. Така
изложеното мотивира съда да изключи от доказателствения материал по делото, контролните
листове, изготвевни от свидетелите И. и К., както и да приеме, че същите не могат
годно да удостоверят констатациите, отразени в тяхното съдържание.
Съдът кредитира като относими към
предмета на доказване по делото останалите приети писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно и неопровержими доказателства, подсъдимят Й.Д.С. да е осъществил
състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно такова по чл.
248а, ал. 3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2
от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че
деянието на подс. Й.С. остава недоказано да съставлява престъпление по чл.
248а, ал. 3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 от НК.
Престъплението по чл.248а, ал.3, пр.1 вр.ал.2, пр.1 от НК е формално. От обективна
страна е необходимо деецът да представи неверни сведения, с цел да му бъдат
предоставени средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз или
предоставени на българската държава от Европейския съюз.
Престъплението е довършено с
представянето на неверните сведения пред съответните длъжностни лица, в
конкретния случай пред служител - главен експерт при Общинска служба земеделие
„П.”.
Безспорно е, че пред свидетелката пред Н.Г.М.
- служител - главен експерт при Общинска служба земеделие „П.”, подс. Й.С. е
подал Заявление за подпомагане за кампания 2013г., с Уникален регистрационен
номер (УРН): 254209, УИН 22/030413/50551, в което заявил, че ползва - по схема
за единно плащане на площ (СЕПП) и по Мерките за плащания за площи с природни
ограничения /НП/ - в частност „Плащания за природни ограничения на земеделски
стопани в планински райони” /НР 1/ общо пет парцела с различна площ и
местонахождение, за които декларирал, че към датата на кандидатстване заявените
площи са в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба №5/10г. и че е
запознат със задължението си да ги поддържа в добро земеделско състояние до
края на годината. Безспорно е също така, че именно подс. С. е подал
заявлението, с негово съдействие е станало изчертаването на точните граници на
парцелите, с които е кандидатствал за подпомагане, че е действал в качеството
си на управител и представител на дружеството „СБ-С.“ ЕООД, както и че СЕПП
представлява схема за получаване на директни плащания на площ от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието, а Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони финансира подпомагането по мярка „Необлагодетелствани райони
1“ /„HP 1 Планински райони”/.
Конкретиката на настоящия случай обаче
не дава възможност да се установи по несъмнен начин обективната страна на
престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК, а именно, че представените от подс. С.
данни на мястото и датата, посочени в повдигнатото обвинение са били неверни.
Липсват категорични доказателства, че представените пред свидетелката Н.М. данни
- предмет на престъплението, а именно, че парцелите не са били обработвани и поддържани в своята
цялост, са били неверни.
На първо място по делото не са събрани
каквито и да било безспорни и несъмнени доказателства, установяващи точното
състояние на инкриминираните парцели към датата на инкриминираното деяние –
13.05.2013 г. Установи се, че към м. март, 2013 г. подс. С. е поканил експерт
от ДФЗ – св. Б.Г., който посетил два терена, за които посочил, че следва да
бъдат почистени, тъй като констатирал, че има растителност, която прави площите
недопустими за подпомагане. Не се установи обаче, по безспорен и несъмнен
начин, св. Г. да е възприел визуално именно площите, с които в крайна сметка
подс. С. е кандидатствал по програмите и схемите за финансиране, както и дали
тази растителност е била в границите на същите. В показанията на св. Г. се
съдържат сведения единствено относно ориентировачното местоположение на площите,
с които подс. С. е заявил, че има намерение да кандидатства за подпомагане, без
да носят информация относно тяхната големина, надморска височина,
предназначението им или количеството храсти на единица площ с оглед извършване
на преценката относно съответността към на изискванията на Наредба № 5/2010 г.
За състоянието на инкриминираните площи
към инкриминираната дата – 13.05.2013 г., доказателствата по делото са
недостатъчни, респ. липсват и писмени такива, установяващи степента на
допустимостта им за подпомагане. В този смисъл по делото не се установи към
датата на деянието инкриминиранте терени да не са били почистени, респ.
обективното им състояние да е било несъвместимо с изискванията на нормативната
уредба. Напротив, от показанията на св. Н.М., се установява, че при попълването
на заявлението за подпомагане от подс. С. не му е разяснявала изискванията към
състоянието на терените с оглед допустимостта им за финансиране, респ. не е
узнала какво е то. От тези гласни доказателствени средства се установява още,
че софтуерния продукт, с който се изчертавали площите, с които се
кандидатствало за подпомагане, позволявал очертаването само на такива, които
били зададени в системата като допустими. При опит за изчертаване на други
земеделски терени – се генерирало автоматично съобщение за недопустимост. Така
на практика при попълването на заявлението за подпомагане на подс. С. били
очертани границите само на допустими за подпомагане площи.
Безспорни и несъмнени доказателства за
това, че на инкриминираната дата и място подсъдимият С. като управител и
представител на юридическо лице - „СБ-С.” ЕООД е представил пред служител при
Общинска служба земеделие „П.”, неверни сведения, а именно парцелите, с които е
кандидатствал да не са бил обработвани и поддържани в своята цялост не се
съдържат и в показанията на свидетелите И. и К.. Не могат да бъдат изведени и от
съставените от тях контролни листове, обективиращи констатациите от извършените
проверки. Както бе обсъдено и по-горе експертите, извършили теренните проверки,
не са обходили заявените парцели в тяхната цялост. Възприели са единствено част
от тях, която приели като обработена площ, а всички останали площи – отразени
като недопустими за подпомагане, са били изчислени математически, без да са били
изследвани. Или, свидетелите И. и К. са отразили размера на необработените
площи без практически да са извършвали проверка на тези площи, като по време на
разпита им в хода на съдебното следствие, експертите не можаха да дадат ясен и
категоричен отговор относно възможността допустими за подпомагане площи да са
останали извън обхвата на проверката, респ. поради особености на терена или
поради други причини да не са успели да ги възприемат. Поради идентични
съображения съдът не възприе като доказателства относно обективното състояние
на парцелите и изготвените от И. и К. контролни листове, както и приложения към
тях и към материалите по делото снимков материал.
По отношение на доказателствената
стойност на последния съдът възприе и становището на вещото лице, изготвило
назначената агротехническата експертиза, изпълнена въз основа единствено на
коментирания снимков материал, две години след датата на инкриминираното деяние.
При разпита си вещото лице посочи, че на част от снимките са заснети камъни и
храсти в близък план, като не можа да уточни каква площ от парцелите заемат те.
Такова заключение не успяха да дадат и самите проверяващи дори и след като им
бе предявен изготвения от тях снимков материал. Последното мотивира съда да
приеме, че направените в хода на извършените теренни проверки снимки не отразява
действителното състояние на имотите и не може да обоснове изводът, направен от
свидетелите И. и К. досежно недопустимостта на заявените площи и техните размери.
С оглед всичко изложено съдът прие, че
не е безспорно доказано деянието от неговата обективна страна, тъй като не е
установено по категоричен и неподлежащ на съмнение начин, че определените като
недопустими площи в действителност са такива и не отговарят на изискванията,
предвидени в Наредба №5/2010 г., за конкретния вид земеделски земи, а именно,
както е в настоящия случай - високопланински пасища.
Но дори да се приеме, че подс. Й.С. е представил
на 13.05.2013 г. пред свидетелката М. неверни сведения относно състоянието на
парцелите /каквито доказателства според настоящия съдебен състав не са налице/,
то не се установи, че подс. Й.С. е
съзнавал, че представената информация относно земеделското и екологично
състояние на парцелите представляват неверни данни.
В хода на съдебното следствие се събраха
доказателства, че подс. С. е предприел действия и е създал организация за почистване
на процесиите имоти. Наел е техника, ангажирал е хора и в продължение на няколко
месеца от края на м. май до началото на м. септември, 2013 г. са извършвани
дейности по почистване на процесиите имоти. Относно наемането на техника за
почистване на парцелите, по делото се съдържат и писмени доказателства. Данни
за такава дейност се съдържат и в показанията на експертите при техническия
инспекторат, които сочат, че при проверката са били констатирани следи от
почистваща дейност. Неопровергани от други събрани по делото доказателства
останаха твърденията на свидетелите А. и Г., които посочиха, че в края на
почистващите дейности са уверили подс. С., че работата е завършена и площите са
в добро земеделско състояние.
С оглед горното, съдът прие, че не е
налице изискуемия от закона пряк умисъл от страна на подсъдимия при заявяване
на процесиите имоти, тъй като според неговата субективна преценка и с оглед
насоките, дадени му от свидетеля Г. и твърденията на св. М. за изчертаване на
терени, които са допустими за подпомагане, е заявил имоти, отговарящи на
условията за подпомагане. Подсъдимият С. е положил нужните според него и според
ангажирания от него експерт усилия за почистване и обработка на площите,
резултатът от които е бил задоволителен (според становището на ръководителите
на дейностите по почистването – А. и Г.).
Изложеното и липсата на доказателства,
че подсъдимият е познавал фактите с правно значение, би могло да обоснове единствено
непредпазлива негова вина при декларирането.
По никакъв безсъмнен начин не е
установено, че подс. С. е имал представа, че свидетелите А. и Г. е възможно да не
са изпълнили почистващите дейности, по начинът, по който им е било вазложено.
Това обстоятелство може единствено да се предполага, доколкото е установено, че
подс. С. е създал организация за почистването на парцелите и не е посещавал
терените на място, докато е траело почистването.
Липсата на еднопосочни доказателства, че
подс. С. е имал представа за верността на представените данни пред св. М. не
дават възможност да се направи и категоричен извод за наличие на субективната
страна на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение.
Ето защо, дори да се направи извод, че
деянието е доказано от обективна страна /с което настоящият съдебен състав не е
съгласен/, то субективната страна на престъплението, предмет на повдигнатото
обвинение, също не е установена по какъвто и да е безпротиворечив начин, тъй
като не са налице безсъмнени доказателства, че подс. Й.С. е имал съзнание, че
представя неверни данни пред съответното длъжностно лице.
За да бъде постановена осъдителна
присъда, е необходимо всички факти, касаещи обективните и субективните признаци
на престъплението, да бъдат установени по несъмнен начин, каквото е изискването
на императивната норма на чл. 303 от НПК, което е гаранция за реализиране на
правата на подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията
за невиновност, установена в чл. 16 от НПК. Недопустимо е осъдителният акт да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
осъществяването на обективните и субективните признаци от състава на
престъплението.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав прие, че повдигнатото от представителя на Софийска градска
прокуратура обвинение не бе доказано по безспорен и категоричен начин съгласно
изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, поради което изцяло оправда подс. Й.С. по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2,
пр. 1 от НК.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът прие, че направените по делото разноски следва да
останат за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
Съдия
при СГС: