Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ
БОШНАКОВА
при секретаря
Ели Гигова,
като
разгледа
докладваното
от съдията
гр. дело
№ 16827
по описа
на съда
за 2019
година
и за да се произнесе,
взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът
А.Л.Й. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането си: образувано
наказателно производство по обвинение в извършване на тежко престъпление по чл.
242, ал. 1, б. „в“ и „д“ от НК, приключило след 9 години, 3 месеца и 3 дни с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.08.2017 г.
поради липса на обоснован извод за извършено от него престъпление; преживени
негативни емоции като стрес, раздразнителност, апатичност, песимизъм и други от
промяната на създадения от него ритъм на живот при осъществяване на социални и
професионални контакти и възможността му за осигуряване на основни средства за
живот, довели до траен психически стрес; психологическо напрежение и нервност
при всяко съдебно заседание; невъзможност да се осигури спокойна семейна среда
и нужното родителско присъствие и уронване на неговия авторитет и добро име,
предвид и на медийното внимание към наказателното производство, водено срещу 18
подсъдими. Претендира справедливо обезщетение за наведените в исковата молба
неимуществени вреди от 100000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
04.10.2017 г. до окончателното й изплащане (така изявление в съдебно заседание
от 08.07.2020 г.) и разноските по производството.
Ответникът
П.НА Р.Б.в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че липсват
доказателства за претендираните неимуществени вреди и причинната им връзка с
повдигнатото му обвинение по производството, което да е прекратено, а при
евентуалност – значително завишаване на размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД и полученото от
ищеца обезщетение по чл. 60а и сл. от ЗСВ.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното:
С
постановление от 29.05.2007 г. по
досъдебно производство № 49/2004 г. по описа на Национална следствена служба, предявено
му на 11.07.2007 г., ищецът А.Й. е
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ във
вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, затова че в периода от 28.01.2003 г.
до 12.04.2003 г. на ГКПП Кулата при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – старши инспектор в Митница Калотина,
изпълняващ длъжността на Митница Кулата въз основа на заповед за
командироването му, умишлено е улеснил водачи на товарни автомобили, като
извършители, и Николай Методиев, като посредствен извършител, в осъществяването
на 28 деяния, съставляващи пренасяне през границите на страната без знанието и
разрешението на митниците на стоки за търговски цели в големи размери (контрабанда
в големи размери). Като обвиняеми по наказателното производство заедно с ищеца А.Й.
били привлечени 19 лица.
Разследването
е приключило с внасянето на обвинителен акт на 25.09.2007 г., видно от
констативен протокол по чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ, като било образувано н.о.х.д № 3063/2007
г. по описа на СГС, НО, 2-ри състав. С разпореждане от 29.01.2008 г. делото е било
изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийски ОС. След повдигане на спор
за подсъдност Върховният касационен съд с определение от 12.05.2008 г.,
постановено по ч.н.д. № 254/2008 г., е изпратил делото за разглеждане на СГС.
След
връщането му на СГС е било образувано н.о.х.д. № 1567/2008 г., което с определение
от 01.10.2008 г., постановено в открито съдебно заседание, е било прекратено и
върнато на Прокуратурата за отстраняване на противоречие между обстоятелствена
част и заключителна такава на обвинителния акт. Такъв е бил внесен отново на 26.01.2009 г., като по него е било
образувано н.о.х.д. № 269/2009 г. на СГС, НО, 2-ри състав
В
така образуваното съдебно производство участвали 19 подсъдими, като за провеждането на съдебното следствие, свързано
със събирането на много доказателствени средства – чрез разпит на 118
свидетели, приемане на експертизи, провеждане на съдебни поръчки и други
способи за събиране на доказателства, и за постановяването на присъдата, са били
проведени 29 съдебни заседания, насрочвани
през периода м. април 2009 г. – м. юни 2013 г. и на които ищецът А.Й. винаги е
присъствал заедно със своите защитници. Съдебното производство пред първата
инстанция е приключило с постановяване на присъда от 12.06.2013 г., с която ищецът и останалите подсъдими били оправдани
по повдигнатите им обвинения.
Постановената
присъда е била протестирана от Прокуратурата. По протеста е било образувано
въззивното производство по в.н.о.х.д. № 358/2014 г. по описа на САС, приключило
с постановяване на решение № 282 от 17.07.2014
г., с което присъдата на СГС е била потвърдена. Решението на САС е било протестирано
от АП пред ВКС, който с решение № 90 от 04.03.2015
г. по к.н.д. № 1710/2014 г. отменя изцяло решението на САС и връща делото
на същия съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С
решение № 210 от 25.06.2015 г.,
постановено от САС след новото му разглеждане, постановената оправдателна
присъда е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от Прокуратурата.
Въззивният съд е изложил мотиви за наличието на неточно и непълно обвинение,
представляващо съществено процесуално нарушение, отстранимо с изготвяне и
внасяне на нов обвинителен акт.
Делото
е изпратено на СГП, което с постановление от 22.08.2017 г. на прокурор при СГП е било прекратено изцяло на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради невъзможност да бъде обоснован
извод за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК. Постановлението е
връчено на ищеца на 27.09.2017 г.
През
време на воденото наказателно производство ищецът А.Й. се е намирал в брак със
св. В.Й., от който имат двама синове, родени съответно през 2001 г. и 2008 г.
Бракът помежду им е бил прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила на
11.06.2018 г. решение, постановено по гр. дело № 24074/2018 г. на СРС.
Във
връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите В.Х. и В.Й. – близък приятел и бивша съпруга на
ищеца. В показанията си свидетелите заявяват, че воденото наказателно производство,
започването на което имало и медиен отзвук, е повлияло негативно върху
състоянието на ищеца А.Й., тъй като той бил под постоянен стрес и напрежение от
свързването му с осъществявана престъпна дейност с непознати за него хора и от участието
му в наказателното производство, довели до неговата раздразнителност, избухливост,
трудности в контактуването и влошаване на семейните му отношения – не говорил
със съпругата и децата си, за ангажиментите с които той дори забравял заради
състоянието си от огромния стрес от воденото наказателно производство и които
били лишени от очакваната емоционална подкрепа на присъстващ в преживяванията
им баща. Ищецът А.Й. харесвал работата си в Митницата и специализирал образованието
в тази област, за да продължи да работи там и да осигури възможност за професионалното
си развитие, но повдигнатото му обвинение не само го оставило без работа в Митницата,
но и трудно си намерил друга работа. След около година и половина по препоръка
на познат ищецът започнал като шофьор, а след това работил в рекламна агенция,
където бил и понастоящем.
Съдът при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК
цени за достоверни показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви,
възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца и се
потвърждават от другите данни по делото.
За
нарушаване с продължителността на наказателното производство на правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок на ищеца А.Й. е определено и
изплатено на реда на глава Трета „а“ от ЗСВ обезщетение в размер на 3800 лева.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността
на П.НА Р.Б.се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и
чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.НА
Р.Б.(като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на до-съдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно основателността на
иска предполага осъществяването на следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу
него да е прекратено, тъй като не е извършил деянието или извършеното деяние не
е престъпление; да е претърпял изложените в исковата молба вреди и между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици
(вредите) да е налице причинно следствена връзка, като тези елементи от
фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В
чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство. Това предполага постановлението за прекратяване
да е съобщено на лицето, което претендира вреди и последното да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В
разглеждания случай постановлението за прекратяване на наказателното
производство е съобщено на ищеца на 27.09.2017
г., като не се установява, а и не се твърди, той да е обжалвал постановлението
с искане за продължаване на наказателното производство и постановяване на
оправдателна присъда.
Предвид
изложеното, за ответника Прокуратурата на РБългария е възникнала отговорността
за причинените на ищеца А.Й. неимуществени вреди, в причинна връзка с воденото
срещу него наказателно производство по ДП №49/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр.
№ 2460/2004 г. по описа на СГП.
Установено
е по делото, че на 29.05.2007 г. срещу ищеца А.Й. е било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ във вр. с чл. 26, ал.
1 и чл. 20, ал. 4 от НК, за което образуваното наказателно производство било
прекратено поради липсата на извършено престъпление с постановление от 22.08.2017 г. При така установените
релевантни факти съдът приема, че са налице първите две от горепосочените
предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника обаче, следва да бъде установено
и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира,
и обвинението в престъпление, образуваното за което наказателно производство
срещу ищеца е било прекратено. За твърдените неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства по делото, от които се установява, че провежданото около 10
години и 3 месеца наказателно производство срещу ищеца А.Й., предвид неговата
фактическа и правна сложност, обусловена и поради факта на повдигнатото
обвинение срещу 19 лица, се е отразило неблагоприятно върху психическото му
състояние.
Настоящият
състав на съда приема, че негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 29.05.2007
г. до 22.08.2017 г., т. е. от привличането на ищеца А.Й. към наказателна отговорност
до прекратяването на наказателното производство, той несъмнено е имал неблагоприятни
психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди и подлежащи на репариране
от държавата. Обезщетение за тези неимуществени вреди според константната
практика на ВКС се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г.
по гр. д. № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр.
д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други), но такива доказателства са и
ангажирани в настоящото исково производство. Ето защо, при наличието на
прекратено наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение за
извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди,
чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което не
е осъществено, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така
решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид
на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се е
отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.
242, ал. 1, б. „в“ и „д“ във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, респ.
че са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим предвид пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”.
Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Критериите за определяне на този размер по справедливост са вид и обем на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС).
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото.
Съдът
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неиму-ществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата,
при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност,
каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото
лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са
били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не следва
да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018
г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други).
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че срещу ищеца А.Й. е било
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 242, ал. 1, б.
„в“ и „д“ във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 от НК, засягащо митническия
режим и наказуемо като квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три
до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, т. е. за
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Престъплението е
било квалифицирано и поради длъжностното качество на ищеца - -старши инспектор
в Митница Калотина, т. е. и в област, в която е била неговата професионална
реализация и в която той е искал да осъществи своето развитие, предпоставено от
висок професионализъм и нравствени качества и доверие на обществото, арг. и от
чл. 10 от Закона за митниците.
Общата
продължителност на наказателното производство е била 10 години, 2 месеца и 24
дни от привличането на ищеца като обвиняем до прекратяването на наказателното
производство, през което не се установи, а и не се твърди, спрямо него да е
била вземана мярка за неотклонение. Наказателното производство несъмнено се е
отличавало с голяма фактическа и правна сложност поради воденото му за
усложнена престъпна дейност срещу 19 лица (продължавано престъпление със
значителни на брой отделни деяния и с различни форми на съучастие) и с голяма
доказателствена съвкупност, обусловили провеждането на 29 съдебни заседания
пред първата инстанция, на които ищецът А.Й. винаги е присъствал. Въпреки сложността
на наказателното производство, изведена от посочените обективни признаци, то е
продължило в сравнително продължителен период от време, което е над разумния срок
и с което е било нарушено и правото на ищеца по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧ, предпоставящо
обезщетяване на причинените му морални вреди.
Към
момента на привличането към обвинението ищецът А.Й. е бил на 31 години – млада възраст, на която
житейски обичайно е човек да насочен към утвърждаване и развитие в
професионалното си поприще. Работил е в митническата администрация, където е
искал и да продължи своето кариерно развитие, като е предприел и повишаване на
своите образование и квалификация. Поради повдигнато му обвинение колегите му
се дистанцирали от него и той престанал да работи в митническата администрация,
а след това трудно успява да си намери работа и професионалната му реализация е
различна, като работи в рекламна агенция.
Към
момента на повдигане на обвинението ищецът е бил спокоен и общителен, но воденото
срещу него наказателно производство го е направил затворен, раздразнителен и
избухлив, повлияло върху общуването му. Незаконното обвинение повлияло и върху
отношенията му с приятели и в неговото семейство. Приятелите му се отдръпнали, а
той постепенно се отдалечил от семейството си – съпруга и деца (едно от които
било родено след обвинението), като причиненото му състоянието на стрес и
напрежение от воденото наказателно производство попречили на предоставянето на
пълноценни грижи и емоционална подкрепа, които били дължими и очаквани от него
като баща, и довело до развода с неговата съпруга.
По
делото не се установява медийната гласност на воденото наказателно производство,
за която сочат единствено свидетелите, да засяга и конкретно повдигнатото срещу
ищеца обвинение. А и изложеното обосновава извод, че посоченото обстоятелства
не би могло да обоснове по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Отчитайки
всички тези конкретни обстоятелства и при съотнасянето им с обществено-икономически
условия в страната и развитието на обществото към датата, на която е прекратено
наказателното производство, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на
сумата от 25000 лева. Този размер на обезщетението за неимуществените вреди от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, което включва и тези от
нарушеното право на приключване на наказателното дело в разумен срок, съдът
намира за съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но същият
следва да бъде намален с размера на вече определеното и изплатено на ищеца А.Й.
обезщетение въз основа на споразумението по глава Трета „а“ от ЗСВ, възлизащ на
3800 лева. Нарушението на правото по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧ е въведено изрично
от ищеца като основание на иска му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което
съдът е длъжен да съобрази цялостното негативно отражение на незаконното
обвинение в неимуществената сфера на увредения и да определи обезщетението за
неимуществени вреди в глобален размер, което да намали с вече определеното по постигнатото
споразумение по глава трета „а“ от ЗСВ (така решение № 42 от 01.07.2019 г. по
гр. дело № 1914/2018 г. на ВКС, ГК, III ГО, и други), поради което доводите на
ищеца в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Следователно,
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 21200 лева (25000 лева – 3800 лева), а за разликата над нея до пълния
предявен размер от 100000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
Частичната
основателност на иска води до основателност и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, поради което посочената сума следва да се присъди заедно със
законната лихва, която е дължима от увреждането. То е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – от датата
на постановяване на съобщеното постановление за прекратяването на наказателното
производство – 22.08.2017 г., но спазвайки диспозитивното начало в гражданския
процес, законната лихва следва да се присъди от 04.10.2017 г. до окончателното погасяване
на сумата за обезщетение за неимуществени вреди. Постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство поражда действие от момента на
постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е
съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 от НПК, защото може служебно
да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е
обжалвано, определенията на съда подлежат на проверка по реда на глава тридесет
и трета „Възобновяване на наказателни дела“ (чл. 419, ал. 1 от НПК).
Следователно стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по смисъла на т. 4 от Тълкувателното решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС, като основание за възникване на отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква същото да е съобщено
на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето
да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с постановяване
на оправдателна присъда (така решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. №
892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и други).
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 30 лева – платена държавна такса за разглеждане
на иска (10 лева) и за издадени съдебни удостоверения (20 лева). Съгласно чл.
10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, но не е представил по делото доказателства за
заплащане на адвокатското възнаграждение. В представения договор за правна
защита и съдействие от 16.12.2019 г. страните по него са уговори възнаграждение
в определяем размер – такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но в него липсва отбелязване за
плащането му. Други доказателства за реално извършени от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение също не се представени по делото, поради което и
такива не му се присъждат с решението.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. ********, да заплати на А.Л.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 21200 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване
на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл.
20, ал. 4 от НК, наказателното производството за което е прекратено с постановление
от 22.08.2017 г. по ДП № 49/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 2460/2004 г. по
описа на СГП, на прокурор при Софийска градска прокуратура, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.10.2017
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 30 лева – разноски по производството за
държавна такса от 10 лева и за удостоверения от 20 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 21200 лева до пълния предявен размер
от 100000 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова