Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3300 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.М.Б. срещу
наказателно постановление № 103 от 01.03.2019 г., издадено от заместник – кмет
на Община Варна, с което на въззивника на основание
чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
(петдесет) лева за това, че на 09.02.2019 г. около 21,30 ч. в гр. Варна като
водач на МПС – лек автомобил „Волво“ с рег. № В 4650
КМ при следните обстоятелства: в гр. Варна на ул. „Дунавски лебед“ до № 8 е
паркирал върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците
с лек автомобил „Волво“ с рег. № В 4650 КМ -
нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят е паркирал
на тротоар, който е успореден на оста на пътя и се явява продължение на ул.
„Дунавски лебед“, като тротоарът до дом № 8 е различен от този, върху който е
бил паркиран автомобилът. Навеждат се доводи, че нормата на чл. 94, ал. 3, изр.
2 ЗДвП допуска паркирането върху тротоар при спазване на посочените в нея
условия. Според жалбоподателя законодателят не е въвел забрана за паркиране
върху тротоар, доколкото тротоарът е с широчина 4,50 м., представляващ
продължение на прекъснатата точно там ул. „Дунавски лебед“ и който тротоар е
далече от тротоара, разположен непосредствено пред жилищната сграда на ул.
„Дунавски лебед“ № 8. Намира, че са налице предпоставките за приложението на
чл. 28 ЗАНН. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание Х.М.Б. поддържа съображенията, изложени
във въззивната жалба и искането за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Община - Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
като чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.К. изразява писмено
становище по същество. Отправя искане за потвърждаване на наказателното
постановление, аргументирайки се, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, от една страна,
а от друга страна, на мястото, на което е установен автомобилът, няма
определени от собствениците на пътя или администрацията тротоари, на които да
се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона. Излага съображения, че не са налице предпоставките
за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
09.02.2019 г. около 21,30 часа въззивникът Х.М.Б.
паркирал лек автомобил марка „Волво“ с рег. № В 4650
КМ в гр. Варна на тротоар на ул. „Дунавски лебед“ до дом № 8.
На същата
дата св. Н.Р.П. бил на работа към група „Общинска полиция“ при ОДМВР -
Варна. По повод постъпил сигнал за
неправилно паркирали ППС на ул. „Дунавски лебед“ св. П. бил изпратен на място
за проверка на сигнала.
При
пристигане на място установил паркирания на тротоара от въззивника
лек автомобил.
В тази
връзка на същата дата в отсъствие на въззивника бил
издаден фиш № **********, с който му била наложена глоба в размер на 50,00 лева
за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Въз основа
на фиша и предвид постъпилото възражение срещу него бил издаден акт за
установяване на административно нарушение, с който св. Н.Р.П. вменил на
жалбоподателя нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от
жалбоподателя.
На 01.03.2019 г. Т.В.Т.
(зам. кмет на Община Варна), приемайки идентична фактическа обстановка като
тази в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се
потвърди въз основа на следните гласни доказателствени
средства: показанията на св. Н.Р.П.; писмени доказателства и доказателствено средство:
акт за установяване на административно нарушение; свидетелство за регистрация
на МПС, част I; свидетелство за управление на МПС; разпечатка от портал за
електронни административни услуги на МВР; справка за издадени АУАН и НП и
сигнал за паркиране на тротоар от П. Д., както и веществени доказателства: 8
броя цветни снимки и четири броя черно-бели снимки.
Съдът кредитира свидетелските
показания на св. Н.Р.П. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на представеното по делото писмено доказателствено
средство – АУАН.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, съставеният АУАН
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът намира, че и
представените по делото веществени доказателства (снимки) допринасят за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства и доказателствени
средства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви,
поради което въз основа на тях, веществените доказателства и свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка констатира, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
АУАН и НП са изготвени от
длъжностно лице със съответната компетентност, но не съдържат необходимите
реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН
предвижда като задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Съобразно разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които
е извършено.
Действително и в АУАН, и в НП е
посочено, че процесното МПС е паркирано върху
тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява административно
нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП
паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места,
определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на
изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на
изискванията за разстояние откъм страната на сградите. Нито в АУАН, нито в НП
не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 ЗДВП – дали МПС
е било паркирано извън разрешените за това места, определени от администрацията
или собственика на пътя, или паркирането е в нарушение на изискванията за
разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние
откъм страната на сградите. Административнонаказателното производство е строго
формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва
да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на
наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое
конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от
фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при
които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието
индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
наказаното лице.
Липсата на индивидуализация на
нарушението чрез посочване на съставомерни факти в
АУАН и НП съгласно изискванията на чл.
42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 103
от 01.03.2019 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което на Х.М.Б. на
основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: