О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 29.03.2021г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 29 март
2021 г.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3668 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, против К.Г.А.,***,
с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. На ответника е назначен особен представител, който в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към тях
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК и следва да се произнесе по направените от страните
искания. Следва да приложи към делото изисканото
ч.гр.д.№ 1643/2020г. по описа на РС-Стара Загора.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140,
ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като
доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: Копие на договор за кредит от 30.03.2019г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“; Извлечение от
погасителен план по кредит CREX 16886559.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 1643/2020 г., по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал.1 ГПК, ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ да представи по делото банковия или касов
документ с който твърди, че е извършено предвиденото в чл.1 от договора плащане
към съответния търговски партньор за заплащане на цената на финансираната
покупка на стока от ответника, а също и издадения за покупката на въпросната
стока документ - фактура или друг стоково-разпоредителен документ, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
задължението, ще понесе отговорността по чл. 161 ГПК – „с оглед на
обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създава пречка за събиране на допуснати доказателства“.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД по делото :
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
гр. София,
чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че с Разпореждане
№ 4794 от 10.08.2020г. по ч. гр. д. № 1643/2020 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К.Г.А., с ЕГН ********** по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-16886559 е отхвърлено.
Предвид изложеното и съгласно Разпореждане
от 10.08.2020г (получено от ищеца на 21.08.2020г.), и на основание чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК за него възниквал правен интерес от завеждането на настоящия
осъдителен иск, с който К.Г.А. да бъде осъден да му заплати на сумите, за които
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
1643/2020г., а именно:Главница по Договор за потребителски кредит CREX-16886559
- 876.11 лева; мораторна лихва - 46.67
лева от 05.06.2019 г. до 20.05.2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Сочи, че вземането му се основава на Договор
за потребителски заем № CREX-16886559 от 30.03.2019г., съгласно който ищцовото
дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, е отпуснало паричен кредит в
размер на 1579.41 лева.
Сумата, предмет на горепосочения договор е
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Съгласно
условията на Договора, за ответника възниквал задължението да погаси заема на 9
месечни вноски - всяка, от които в размер на 191.28 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно
годишния процент на разходите - 20.40% и годишния лихвен процент - 22.42%,
посочени в параметрите по договора.
Твърди, се че длъжникът е преустановил плащането
на вноските по кредит № CREX-16886559 на 05.05.2019г. (първа неплатена вноска),
като към тази дата няма погасени вноски. На основание чл. 3 от договора
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж рег.№ *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечни вноска, която в настоящия
случай е - 05.06.2019 г. Предвид изложеното ответникът следвало да изплати
пълния размер на кредита, а именно 1721.52 лева, представляващи всички 9 броя
погасителни вноски към 05.06.2019г., към която дата станал изискуем в целия му
размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят
не изпълнил задължението си.
След обявяване на кредита за предсрочно
изискуем постъпило едно плащане от К.Г.А., както следва:на 10.08.2020г., на
стойност от 230.00 лв.Плащането е погасило задължението в реда на чл. 76 ЗЗД.
Поради неизпълнението на договорните задължения
от страна на ответника, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България подало
заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
до Районен съд - Стара Загора, като е образувано частно гражданско дело №
1643/2020г., по описа на съда. С Разпореждане от 02.06.2020г. заявлението е
отхвърлено.
Предвид изложеното и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България възниквал
правен интерес от завеждането на настоящия осъдителен иск, с който К.Г.А. да
бъде осъден да заплати на ищеца остатъчните дължими суми, а именно:
- 692.78
(шестстотин деветдесет и два лева и 0.78) лева — представляващи оставащата
главница по договор № CREX-16886559;
- законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението
Ищецът моли, след като докаже твърдените от
него обстоятелства, съдът да осъди К.Г.А. да му заплати сумата в размер на
692.78 лева, представляваща дължимата към момента сума към „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България. Моли да бъде осъден ответника да заплати и съдебните
разноски по заповедното производство, в размер на 25.00 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 50.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
по настоящото делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Посочва банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа
АД, клон България
Назначеният на ответника К.Г.А. особен представител в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на иска. Счита, че липсват каквито и да е данни или
доказателства, които да установяват, че ищецът действително е извършил плащане
по начина, описан в чл. 1 от договора, а именно директно да е заплатил сумата
на търговец, от който К.А. е закупил стоки.
Твърди, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и
ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - недействителност
на договора за кредит. Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределението им
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Съдържащият се в договора от 30.03.2019 г. погасителен
план включва единствено информация за размера, броя и падежните дати на
месечните погасителни вноски, но в същия не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми - главница, лихва и
други. Въпросната информация била представена най-общо и не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Погасителен план, отговарящ на въпросните изисквания е представен като
приложение едва с исковата молба, но същият бил съставен с дата 21.09.2020
година и не е подписан от ответника по делото. Следователно в случая е налице
нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК.
На следващо място, от процесния договор
ставало ясно, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
тази разпоредба „договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин“. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Счита, че
спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът
се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият размер 22,42%). Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК
годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща
обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай, в
договора за кредит липсвала яснота относно тези обстоятелства, т.е. неясни
остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
Предвид гореизложеното, счита, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит № CREX-16886559 от
30.03.2019 г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т. 11 от ЗПК и не поражда целените правни последици. При
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс - арг. чл. 23 от
ЗП, ако такова предоставяне бъде установено.
По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението: Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД „При неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня ка
забавата“. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на
следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение (при
задълженията без определен срок за изпълнение) и вина за неизпълнението.
В процесния случай нямало установена
изискуемост на претендираното вземане отпреди завеждане на делото. Нямало и
законоустановен срок за изпълнение на задължението по чл. 23 от ЗПК за връщане
чистата стойност на кредита, поради което простата изискуемост на вземането не
е основание за изпадане на длъжника в забава. Необходимо било отправянето на
покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престария в определен
подходящ срок - чл.84, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл са: решение № 1412/04.11.2003
г. на ВКС по гр.д.№ 336/2003 г., V г.о., решение № 11/18.01.1980 г. по гр.д. №
1877/79 г., I г.о. и др./. По делото не били представени доказателства, от
които да е видно, че кредиторът е отправил такава покана към ответника, което
налагал извода, че същият не е изпаднал в забава към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Следователно
сумата от 46,67 лв., посочена в исковата молба като мораторна лихва за периода
от 05.06.2019 г. до 20.05.2020 г. била недължима и като такава е неправилно
погасена с направеното на 10.08.2020 г. от ответника К.А. плащане на вноска от
230 лв.
Особеният представител на ответника моли,
съдът да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.
В случай, че намери основания да възприеме,
че сумата по сключения договор за потребителски заем е била реално
предоставена, то моли, съдът да оцени изложените аргументи, че същият е недействителен,
като осъди ответника К.А. да върне само чистата стойност на кредита, и то само
до размера, който се явява непогасен след отнасяне на всички направени от него
вноски за погасяването на тази именно стойност, а не на договорни и мораторни
лихви, каквито той не дължи.
От изложените в исковата
молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4857/2019г. по описа
на Районен съд-Стара Загора, съществува. В
тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит между него и ищеца, реалното получаване на сумата по кредита и непогасяване на
задължението от страна на ответника. Ответникът следва да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните по делото за
възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 17.05.2021г. от 9.30ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: