Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 2 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от С.Н.Л. в качеството на
управител на „ Груп-7” ЕООД-София, чрез адв. С. Б. от САК против Решение № 812 от 21.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1497/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш серя К №
2483495 издаден от ОДМВР-Русе , с който за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП е наложено адм. наказание глоба в размер на 600лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Сочат се доводи досежно наушена
процедура при установяване на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно
отмяна на електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба
изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски
в размер на 120лв по представен списък.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията
в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С Решение № 812 от 21.11.2019 г., постановено по АНД № 1497/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, съдебния
състав е потвърдил електронен фиш серя К
№ 2483495 издаден от ОДМВР-Русе , с който за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на касационния жалбоподател в качеството му
на законен представител на „ Груп-7” ЕОО, собственик на т.автомобил с рег № ******* е наложено адм. наказание глоба в размер на 600лв. Деянието, за което е наказан нарушителя е
свързано с неизпълнение на задължението
му по чл. 21 ал. 1 ЗДвП – нарушение на скорост, установено и заснето с
техническо средство - дигитална
стационарна радарна установка "SITRAFFIC ERS 400". АНО е приел, че при разрешена стойност
на скоростта 50км/ч в населено място, нарушителят е управлявал МПС с установена
скорост 93км/ч,, при приспдане на дължимия толеранс от 3 км./ като по този
начин превишената стойност на скоростта е 43 км/ч. Нарушението било установено и
заснето с техническо
средство - дигитална
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения "SITRAFFIC ERS 400", с фиксиращо устройство за скорост,
дата и час, на 24.02.2018г.,
в 13.34ч. в гр.Русе, на бул.“България“ – до бензиностанция „Лукойл“, посока
ГКПП Дунав мост. Въз основа
на установеното с техническото средство и след установяване на собственика на
моторното превозно средство, на името на жалбоподателят е бил издаден процесния ел.фиш
на 07.01.2019г.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след подробен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е анализирал приложимите правни
норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е
доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, изложил е
подробни съображения относно възражението на жалбоподателя за неспазване на
срока по чл. 34 ЗАНН при съставяне на АУАН. Развил е подробни правни
съображения и по въпроса кои са приложимите правни норми, отговорил е по
основното възражение относно оспорване на авторството, като е акцентирал върху липсата
на декларацията по чл.188 ЗДвП, именно в която касатора не е посочил, лицето,
на което е бил предоставил на процесната дата собственото си МПС, за което чрез
стационарна радарна установка е заснето превишаване на скоростта с 43км/ч след
приспадане на толеранса.
Решението е правилно.
В касационната жалба се твърди,
че при постановяване на решението на въззивния съд е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила – тъй като е липсвал пътен знак Е 24,
изискуем по силата на чл.7 от Наредба 8121з-532/12.05.2015г. Касационната
инстанция счита, че възраженията са неоснователни ,тъй като с изменението на
наредбата от 16.01.2018г. / преди датата на нарушението/ това изискване е
отпаднало. Неоснователни и са поддържаните пред въззивната инстанция възражения
за неприспаднат толеранс от 3 км/ч до скорот от 100 км/ч, видно от приложените
разпечатки. Видно е от материалите, съдържащи се в административнотаказателната
преписка, а и от самата жалба, че жалбоподателят не оспорва факта на извършване
на нарушението. Разпоредбата на чл. 188 ал. 1 изр. 2 ЗДвП дава възможност на
собственикът на автомобила, който не го е управлявал при извършване на
нарушението, да посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
противен случай собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Анализът на
цитираната разпоредба налага извода, че е въведена една оборима презумция, като
тежестта за доказване кой е управлявал процесното МПС е именно на собственика
му. Законът е предвидил достатъчна гаранция за собственика да се защити още
преди издаването на ел.фиш или дори след неговото издаване. След като
жалбоподателят не е написал и подписал собственоръчно декларация, в която да е
декларирал, че друг е управлявал собственото на дружеството-търговец МПС , то
законосъобразно е издаден ел.фиш предвид разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП.
Поради изложеното касационният съд
счита, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато съществено
нарушение на процесиалните правила. При преценка относно прилагането на материалния
закон настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на
решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.
С оглед на изложеното правилен е
изводът на РРС за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което
решението следва да се остави в сила.
С оглед на измененията на
чл.63 ал.5 вр.ал.2 ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ОДМВР-Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП вр.чл.27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.С оглед приложимата норма на чл.63
ал.5 ЗАНН вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ
вр.чл.143 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не
може да надхвърля размерите по чл.27 е от НЗПП/ в случая от 80 до 120лв./.По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната стрна ОДМВР-Русе следва да бъдат присъдени деловодно разноски за
процесуално представителство в размер на 80лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
и ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № №
812 от 21.11.2019 г., постановено по АНД № 1497/2019 г. по описа на Районен съд
– Русе
ОСЪЖДА С.Н.Л. ***, в качеството на управител на „ Груп-7”
ЕООД-София, ул. Ален
Мак 2 р-н Младост, Горубляне да заплати на ОДМВР-РУСЕ сумата от 80лв.деловодни
разноски
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.