№ 2165
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205710 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 4817939, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на ИВ. Й. С., ЕГН: **********, в качеството на
законен представител на „ИНСА“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в писмена защита,
моли Съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира разноските по делото. Редовно призован чрез
адв. А.О., не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено
становище от представляващия страната **** Г.Б., която пледира за
потвърждаване на обжалвания електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноскитe по делото за осъществена
юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на
1
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима,
а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР – Пловдив е издаден електронен фиш К № 4817939 за това,
че на 17.04.2021 г. в 17:07 часа на Път II-56 км 75+300 до градински център
„Азалия“, посока от гр. Раковски към гр. Пловдив при ограничение 60 км/ч. и
допълнителна табела Т13000м, с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 648, било заснето движение на
лек автомобил „Мерцедес АМГ ГЛС 63” с рег. № ****** с установена
скорост от 99 км/ч. /с отчетен толеранс от -3 км/ч./ при ограничение на
скоростта от 60 км/ч. извън населено място, като по този начин
жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 39 км/ч. Констатациите
били определени като нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, въз основа
на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание
чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на И. Й. С., в качеството на
законен представител на „ИНСА“ ЕООД, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева. Същата не е представила справка-
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в случай, че друг е извършил
нарушението.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които Съдът
кредитира изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи
за разкриване на обективната действителност.
Съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата и място,
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Мерцедес АМГ ГЛС 63” с рег.
№ ****** със скорост от 99 км/ч е превишил ограничението от 60 км/ч за
извън населено място в този участък, с 39 км/ч, заснето с АТСС TFR1-M №
648.
Всъщност ограничението на скоростта безспорно се установява,че е
въведено с пътен знак В26 едва след анализ от страна на Съда на
приложените и събрани по делото писмени доказателства, в това число писмо
на Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление –Пловдив,
2
ведно с пътна схема. От същите се установява, че на процесния участък път
II-56 км 75+300 в двете посоки между гр. Раковски и гр. Пловдив има
поставени действащи пътни знаци В26/60/30км/ч/ в комплект табелки Т1
/3000/2000/.
Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол - TFR1-M
№ 648, която е от одобрен тип, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип № 10.02.4835/ 24.02.2010г. По
административната преписка са налични Протокол № 4-33-21 за проверка на
мобилната система за видеоконтрол на „TFR-1M” от дата 29.03.2021 г., с дата
на валидност 1 година от датата на протокола, считан за форма за одобрение
на АТСС в съответствие със закона, също Протокол за използване на
автоматизираното техническо средство или система от дата 17.04.2021, който
по съдържание съответства на процесните на нарушението време и място.
Представен е и снимков материал на заснетото МПС.
Въпреки гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че е
налице основание за отмяна на електронния фиш, поради нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и налагащи отмяната на атакувания акт, по следните
съображения:
В случая деянието на жалбоподателя е подведено под материалната норма
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, която предвижда когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Действително скоростта е различна от
общоприетата за извън населено място от 90 км, като е налично ограничение
от 60 км/ч. Това ограничение, обаче не става ясно за жалбоподателя на какво
се основава. В този смисъл в обстоятелствената част на процесния ЕФ
липсват данни, че ограничението е въведено, не от каквото и да е, а от пътен
знак, който пътен знак е конкретен - В 26, забраняващ движението със
скорост, по-висока от означената. Като посочването на пътния знак и
индивидуализирането му е съставомерен елемент на деянието, част от
фактическия му състав, който следва да намери израз в описанието на
нарушението. По този начин е допуснат съществен порок, касаещ
реквизитите, които следва да съдържа всеки електронен фиш по чл.189, ал.4
от ЗДвП, а именно описанието на нарушението – каквото в случая е непълно
и недостатъчно ясно, за да разбере жалбоподателят какво е конкретното
3
деяние, за което му е наложено наказание.
Констатираният порок при описание от фактическа страна на
съставомерните признаци на извършеното деяние няма как да бъдат санирани
на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит,
а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на
наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез
събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение
едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е
наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и
накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са
надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно-отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните в
админстративнонаказателното производство имат право на разноски по
делото. По този повод е направено искане от жалбоподателя, ангажирани са и
доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по
случая в размер на 300 лева, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие. Ето защо, с оглед изхода на делото и изложените по-горе
съображения, Съдът намира за основателна до пълния размер от 300 лв.
претенцията на жалбоподателя за разноски, като следва да се осъди ОД на
МВР Пловдив за тази сума. Предвид отмяната на обжалваното наказателно
постановление, за неоснователно се приема искането на въззиваемата страна
за присъждане на разноски за юрисконсултска защита, както и за намаляване
размера на адвокатския хонорар, доколкото е поискан минималния такъв на
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1, вр.ал.3 от ЗАНН
Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 4817939, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на И. Й. С., ЕГН: **********, в качеството на
законен представител на „ИНСА“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. С., ЕГН:
**********, в качеството на законен представител на „ИНСА“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5