Р Е Ш Е Н И Е
№ ___/25.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар ***,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 246/2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „*** ВД” ЕООД, против Наказателно
постановление /НП/ № 456210-F501851/08.08.2019 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” Варна, Дирекция Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 800 лв., за нарушение на чл. 27, ал.
1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ.
НП е обжалвано от наказаното юридическо лице в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство. Моли се за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Алтернативно се прави искане
за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения
си представител поддържа депозираната жалба и моли за цялостна отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, а издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира
за неговото потвърждаване.
Районна прокуратура Каварна не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2019 г. служители на НАП – свидетелите Н.П.Т.
и Н.И.Д. извършили проверка на обект – къща за гости „***” находящ се в гр. ***,
ул. „***” № **, стопанисван и експлоатиран от „***-” ЕООД с ЕИК ***, при която
констатирали, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ е допуснал нарушение на разпоредбите на същата,
като не е регистрирал всяка продажба на стоки по данъчна група според вида на
продажбите. От изведените периодични отчети от монтираното в обекта ФУ модел
DATECS DP-35 с инд. № DT273800 и ФП
02273800 за периоди 01.01.2019 г. – 28.06.2019 г. и 02.07.2019 г. – 19.07.2019
г. е установено, че всички извършени продажби на стоки и услуги от „***-” ЕООД
са регистрирани в данъчна група „Б” – стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Установено е също, че всички
предлагани стоки и услуги в обекта са туристически и следва да се отразяват в
гр. „Г” – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху
добавената стойност. За извършената проверка и направените констатации е
съставен протокол № 0372254/20.07.2019 г. Проверката е извършена в присъствието
на упълномощено лице – Д.В.М., на когото е указано представляващият ЮЛ или
упълномощено от него лице да се яви на 25.07.2019 г. в ТД на НАП Варна за
съставяне на АУАН.
На 25.07.2019 г. Н.П.Т. – инспектор по приходите в НАП
при ЦУ на НАП, съставил АУАН № F501851, в който вписал констатациите от
проверката и посочил, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е връчен на
упълномощеното лице Д.М., който след запознаване със съдържанието му е направил
възражения, като е посочил, че констатираното нарушение е грешка на сервиза за
касови апарати, която грешка не ощетява по никакъв начин фиска, както и че
грешката е отстранена на 22.07.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН на 08.08.2019 г. било
издадено обжалваното НП за това, че „***-” ЕООД с ЕИК ***, в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 г., като не е регистрирало
всяка продажба на стоки по данъчна група според вида на продажбите. От
изведените периодични отчети от монтираното в обекта ФУ модел DATECS DP-35 с
инд. № DT273800 и ФП 02273800 за периоди
01.01.2019 г. – 28.06.2019 г. и 02.07.2019 г. – 19.07.2019 г. всички извършени
продажби на стоки и услуги от „***-”
ЕООД са регистрирани в данъчна група „Б” – стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Всички предлагани стоки и
услуги в обекта са туристически и следва да се отразяват в гр. „Г” – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Административнонаказващия
орган е приел, че с описаното е нарушен /осъществен/ състава на чл. 27, ал. 1,
т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което на осн. чл. 185, ал. 2
от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 800 лв.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.П.Т. и на
свидетеля Н.И.Д., както и от
присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, потвърждаващи се от останалите събрани доказателства. Съдът кредитира и събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна
проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна.
В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е описано достатъчно ясно, като са посочени всички елементи от
обективната страна на състава, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере
за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
С оглед изложеното настоящият
състав на съда намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че е налице осъществено от
дружеството – жалбоподател административно нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Това е така, тъй като съгласно чл. 27, ал. 1
от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга
по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите
на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива
чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011
г.) група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9
% данък върху добавената стойност.
(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или
не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно
ал.1.
В случая, дружеството жалбоподател извършващо по
занятие предоставяне на хотелиерски услуги, има фискален апарат, чрез който
инкасира продажбите, които извършва при предоставянето на хотелиерски услуги.
При отпечатани периодични отчети за периоди 01.01.2019 г. – 28.06.2019 г. и
02.07.2019 г. – 19.07.2019 г. е установено, че регистрираните продажби във ФУ
за периода са отразени в група "Б", вместо в група "Г",
като дружеството не извършва продажби на стоки или услуги, подлежащи на
облагане с 20 % ДДС, поради което и не следва да отразява същите в група
"Б", а следва да прави това в група "Г". С това от
обективна страна то е осъществило състава на нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което и за него законосъобразно е
била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В същото време обаче съдът
счита, че административно-наказващият орган не е извършил преценка и не е
изложил мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващите действия на жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, за отстраняване на същото.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус
извършеното нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ съставлява „маловажен случай”. При установяване на конкретното
административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият
орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане
приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28
и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни" и
"явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Прилагайки разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН,
да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на
наказателната колегия във ВКС на Република България (Тълкувателно решение №
1/2007 г.), е приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол, следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът счита, че особената обществена важност
на регулираните от ЗДДС
обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител.
В разглеждания случай, липсват
каквито и да било доказателства жалбоподателят да е санкциониран за други
идентични нарушения. Безспорно е, че се касае за осъществено нарушение, което е
явно с незначителна и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което може да се
заключи, че налагането на имуществена санкция дори и в минималния предвиден в
закона размер, би имало по-скоро негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, съобразявайки икономическата обстановка в
страната.
Изложените фактически
обстоятелства относно процесното нарушение мотивират съда да приеме, че в
разглеждания случай не са засегнати съществено и в такава дълбочина и степен
регулираните обществени отношения, поради което, инкриминираното нарушение
покрива признаците на "маловажен случай" на адм. нарушение по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 28, б.
"б" ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 456210-F501851/08.08.2019
г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Варна в Централно
управление на НАП, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800
лв., за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по
реда на АПК, чрез Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..