Решение по дело №1423/2020 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       №  260112

гр. Севлиево, 29.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1423/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров  срещу В.В.А., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 912/2020 г., по описа на PC - Севлиево. В предоставения му срок предявява иск за установяване на вземането си. Ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, което дружество, от своя страна, било цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД  прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което ищеца прилага. Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 16553918001. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяло началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.  Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16553918001 от 20.01.2017 г. за ползване на далекосъобщителни услуги. По договора били издадени фактури, обективиращи вида и размера на претендираното вземане, а именно: фактури № **********/22.03.2017 г„ **********/22.04.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/22.06.2017 г., за периода на потребление от 22.02.2017 г. до 21.06.2017 г.. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги, като незаплащането в срок на издадените фактури за ползвани мобилни услуги обусловило едностранното прекратяване на договора на ответника и претенция за неустойка в размер на 185,91 лв.. За дължимата неустойка било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Севлиево, въз основа на което било образувано частно гражданско дело и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била предявена  исковата молба. С оглед гореизложеното, моли  да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по посоченото частно гражданско дело, против длъжника - ответник за описаната по – горе сума. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника  е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. В отговора същият твърди, че по делото е приложено 1 бр. уведомление за цесия без дата и място на издаване и без изходящ деловоден номер. Същото изглеждало подписано от Султанка Цампарова - управител на „С.Г Груп" ООД. С него ищецът „ЮБЦ" ЕООД се домогвал да докаже, че е извършено надлежно и едновременно уведомяване на длъжника-ответник В.А. за последователното сключване /в интервал от почти една година - съответно на 16.10.2018 г. и на 01.10.2019 г./ на два договора, за прехвърляне на вземане /цесия/. Общият документ уведомление и подписването му се оправдавали с пълномощно без дата, представено по ЧГД № 912/2020 г. по описа на РС-Севлиево, с което „БТК" ЕАД упълномощавало „С.Г. Груп" ООД да го представлява във връзка с уведомяването на длъжниците по неупоменат договор за цесия, но без право да преупълномощава трети лица. Следователно не било възможно горецитираното уведомление да е валидно издадено от името на две дружества „С.Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД и подписано от управителя само на едното. По делото нямало приложени доказателства, че този документ /общото за двете цесии уведомление/ е бил надлежно връчен на ответника А.. Чл. 99, ал. 3 ЗЗД предполагал всяка отделна цесия да бъде своевременно доведена до знанието на длъжника с отделно уведомление, за което имало доказателства кога и по какъв начин е връчено. Такива доказателства нямало и следвало да се приложи нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като прехвърлянето на задължението не можело да бъде противопоставено на третите лица и длъжника и за него кредитор продължавал да се счита „БТК" ЕАД. Предвид гореизложеното, счита, че от така приложените по делото писмени доказателства не можело да се направи извод, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане в посочения в исковата молба произход, размер и с длъжник ответника. По подробно изложени съображения оспорва изцяло  претендираните от ищеца разноски.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа предявените искове по доводите изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установяват се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги с клиентски номер 16553918001, Общи условия на „БТК" АД и фактури № **********/22.03.2017 г„ **********/22.04.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/22.06.2017 г., за периода на потребление от 22.02.2017 г. до 21.06.2017 г., за незаплатени далекосъобщителни услуги, следните обстоятелства: В.В.А. е сключил  с „БТК" АД твърдяният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16553918001 били издадени гореописаните фактури. В договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочното му  прекратяване, по вина на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, но представляваща сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси. Сборът на абонаментните такси, които се е задължил да заплати ответника по горния договор е сумата 71,77 лв..

Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. между „БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, представляващо извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., от договора за цесия от 01.10.2019 г. между "С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно за уведомяване и  уведомление за цесия, че са извършени посочените по -  горе, твърдяни от ищеца и описани в исковата молба действия по извършване на цесии.

От приложеното ч. гр. д. № 912/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 486/02.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата: 185,91 лева – обезщетение за неизпълнение на договор; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от  31.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между праводателя му и ответника със съществените му елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги;  поставянето на ответника в забава; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника; твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Установи се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги с клиентски номер 16553918001, Общи условия на „БТК" АД и фактури № **********/22.03.2017 г„ **********/22.04.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/22.06.2017 г., че В.В.А. е сключил  с „БТК" АД твърдяният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16553918001 били издадени гореописаните фактури. Ответника не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния оператор, произтичащи от договора за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства за заплащането им. В договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочното му  прекратяване, по вина на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, но представляваща сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси. Сборът на абонаментните такси, които се е задължил да заплати ответника по горния договор е сумата 71,77 лв., а претендираната в исковата молба неустойка не надвишава трикратния му размер. Процесните фактури за ползвани услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор не са оспорени изрично по настоящото дело. Същите се основават на вписвания в счетоводни книги, чията редовност съдът намира за установена, след преценка с оглед и на другите обстоятелства по делото, поради което процесните фактури установяват, че за ответника са възникнали задължения в посочените в тях размери /чл. 182 ГПК/. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на предявеният иск: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между  ищеца и ответника със съществените му елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата. Установи се от представените договори за цесия и наличие на договори за цесия между ищеца и твърдените му праводатели. Установи се и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесиите са съобщени на ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по  т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.

Неоснователни са възраженията в отговора на особения представител на ответника. Възраженията се основават на твърдения, че в приложеното по делото уведомление за цесия, няма посочени дата, място на издаване и изходящ деловоден номер, че същото е подписано само от Султанка Цампарова - управител на „С.Г Груп" ООД, поради което е невъзможно едновременното уведомяване на ответника В.А. за последователното сключване на цесиите от 16.10.2018 г. и на 01.10.2019 г./. По отношение уведомлението за цесия няма нормативноустановени или договорени от страните реквизити, нито по същия начин установено изискване всяка цесия да се съобщава с отделно уведомление, поради което към представеното по делото не следва да се предявяват посочените от особения представител на ответника изисквания. Приложено е по делото пълномощно от „БТК" ЕАД за „С. Г. Груп" ООД за уведомяване за първата цесия, поради което редовно е извършеното уведомление за двете цесии от представляващия „С.Г. Груп" ООД, с оглед и изложеното по – горе за разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

С оглед изложеното, установи се основателност на предявения иск, за вземането за което е издадена заповед за изпълнение, поради което иска следва да се уважи.

Относно разноските, предвид уважаването на иска, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 355,00 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника и за адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на исковете за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят разноски по същото - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, съществува парично вземане за следната сума: 185,91 лева, представляваща неустойка, по договор, заведен под клиентски номер 16553918001, сключен между ответника В.В.А. и „БТК" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника В.В.А., с ЕГН **********,***, за което вземане е издадена заповед № 486/02.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 912/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.В.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, направени по гр. д. № 1423/2020 г.  по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 355,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.В.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, направени по ч. гр. д. № 912/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в следните размери: платена държавна такса 25,00 лева и платено адвокатско възнаграждение 180,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: