ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1259
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500701 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр.чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представляван от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър
Чавдаров Димитров, действащи чрез упълномощения си юрисконсулт Стилиян Радиев,
против разпореждане №2064 от 16.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 8848/2021 г. по
описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ
АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. М. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
ж.к..“М. Р.“ № ***, вх. *, ет. *, за сумата от 3583.71 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., дължимо по сключен между страните
договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018г. и за разноските над
уважения размер от 324.71 лв. до претендирания пълен размер от 434.21 лв.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително
разпореждане, като се навеждат подробни съображения за неправилност на изводите на
районния съд, с които е отказано издаване на заповед по чл.417 от ГПК за горепосоченото
вземане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново, с което да
бъде постановено издаване на заповед за незабавено изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за претендираното вземане, както и за неприсъдената част от разноските
в заповедното производство.
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
1
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „ТИ
БИ АЙБанк”ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист против длъжника С. М. АНГ. за вземанията, дължими по сключен
помежду им договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018г. съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката от 07.12.2021г., представляваща сбор от
неплатените от длъжника парични задължения, възлизащи в общ размер на сумата от
14210.42 лв., от която сумата от 6943.87лв., представляваща изискуема главница, сумата от
3682.84лв., представляваща изискуема договорна възнаградителна лихва за периода от
15.12.2018г. до 15.11.2021г., и сумата от 3583.71лв., представляваща обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.12.2021г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна
такса в размер на 284.21лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП вр. с чл.
37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 150лв.
С разпореждане от 23.12.2021г.заповедният съд е оставил производството без
движение с указания до заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи дали
претендираната лихва за забава е в размер на законната лихва или в договорен размер, като
в случай, че е в размер на законната лихва да уточни как е формирано претендираното
обезщетение за забава в заявения размер.
В указания срок, с молба от 04.02.2022г. заявителят е посочил, че обезщетението е
начислено съгласно договорните клаузи на чл.9.4 и чл. 15.1, чието съдържание е цитирал /с
изключване на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г./ Уточнил е, че се касае за мораторна
лихва /обезщетение за забава / начислено върху непогасените в срок просрочени суми
съгласно погасителния план в чл. 11. Посочено е също, че за срока на забавата банката е
начислила допълнително възнаграждение /извън индикативния погасителен план/ в размер
на договорната лихва от 30.11 % върху просрочената главницата и обезщетение в размер на
10% законна лихва или общо върху непогасената част от главницата сумата от 3682.84 лв.
или общо начислената лихва за забава възлиза в общ размер на 40.11%.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед по чл. 417 от
ГПК за незабавно изпълнение от 16.02.2022г. и изпълнителен лист от 17.02.2022г. за
главницата в размер на 6943.87лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 17.12.2021г. до окончателното й изплащане,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 324.71лв.,
представляващи разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
вземането.
С обжалваното разпореждане от 16.02.2022г.,е отхвърлено заявлението в останалата
част, като е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за вземането в размер на 3583.71 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., дължимо по сключен между страните
договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018г. и за разноските над
уважения размер от 324.71 лв. до претендирания пълен размер от 434.21 лв.
Районният съд е мотивирал отказът си за присъждане на претендираната мораторна
лихва с обстоятелството, че същата не се установява да е определена по основание, тъй като
видно от уточнението в тази сума е включена и друга стойност, начислена като
„допълнително възнаграждение”, без да е налице сочено от заявителя основание за това.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, като счита, че
частната жалбата е основателна, по следните съображения:
Видно от направеното уточнение, заявителят изрично е посочил, че основава
2
вземането си за претендираното обезщетение /мораторна лихва/ за забавено плащане на
просрочената главница на договорните клаузи на чл. 9.4 и чл. 15.1 от сключения с
кредитополучателя договор за потребителски кредит. Тези клаузи всъщност
преповтарят нормата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Това означава, че с така направеното уточнение заявителят е посочил ясно правното
основание на вземането си за претендираното вземане за обезщетение за забава, като същото
е основано на посочените договорни клаузи. Доколко обаче претендирания от заявителя
размер на обезщетението за забавено плащане е реално дължимия, респ. дали се дължи и
начисленото допълнително възнаграждение е обстоятелство, който не води до неуточненост
на основанието на вземането, а се отразява на правилното му изчисление съобразно
заявените от кредитора компоненти, който въпрос обаче не е предмет на изследване в
заповедното производство.
С оглед тези съображения, настоящата инстанция счита, че при ясно и точно
инвидуализиране на вземането за претендираната мораторна лихва, както по основание,
така и по размер, заповедният съд няма нито задължението, нито правомощието да
преценява дали заявеното основание съответства на размера на претендираното вземане за
лихва, тъй като това обстоятелство подлежи на установяване в исковото производство по
чл. 422 от ГПК.
По горните съображения, настоящата инстанция счита, че не са налице сочените в
обжалваното разпореждане основания за отказ за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
досежно претендираното вземане за мораторна лихва, което налага отмяната му и
постановяване на ново за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за отхвърленото вземане за мораторната лихва, както и за останалата
част от направените в заповедното производство разноски, в т.ч. и за юрисконсултско
възнграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №2064 от 16.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 8848/2021
г. по описа на РС-Бургас, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представляван от
изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров
срещу длъжника С. М. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к..“М. Р. “ № ***, вх. *, ет.
*, за следните вземания, дължими по сключен помежду им договор за потребителски
кредит № ********** от 07.11.2018г. за сумата от 3583.71лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.12.2018г. до 07.12.2021г., дължимо по сключен между страните
договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018г. и за разноските над
уважения размер от 324.71 лв. до претендирания пълен размер от 434.21 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4