Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260124, 19.10.2020 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия
районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 261
по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 222.85 лв.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между
ответника и трето лице „Теленор България“ ЕАД е имало
сключен договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
М03144588 от 08.08.2016 год., по които ищеца бил
изпълнил задълженията си да предостави далекосъобщителните услуги, но ответника
не заплащал редовно фактурираната
стойност на услуги, поради което сключения договор бил прекратен
предсрочно едностранно от мобилния оператор, като съгласно договореното между
страните при предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента се начислил
неустойка. Твърди се в молбата, че ответника останал задължен със сумата от
222.85 лв., представляваща 108.72 лв. – неплатена цена на потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договора и 114.43 лв.-неустойка дължима
при предсрочно прекратяване на договора, като поради забава дължал и мораторна лихва в размер на 36.05 лв. Ищеца твърди, че
вземането срещу ответника е прехвърлено от кредитора на „Иновативни финанси“
ООД, което дружество го е прехвърлило на ищеца с Приложение № 1 към рамков
договор за цесия от 29.11.2019 г. , като прехвърлянето на вземането е съобщено на
ответника. Предвид липсата на изпълнение ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата в общ размер на 222.85 лв., включваща незаплатена стойност на
услуги по договора и неустойка и 36.05 лв. лихва за забава за периода
04.05.2018 год. – 06.12.2019 год., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника
, като последния подал възражение, че не дължи и на ищеца били дадени указания
да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.В съдебно заседание редовно
призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че
поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника е
упражнил правото да представи писмен отговор на исковата молба. В отговора
ответника оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че действително в периода
2016 год. – 2017 год. е ползвал услугите на „Теленор
България“ ЕАД, за който е заплащал редовно, но поради това, че е останал
недоволен от качеството на услугите, предоставени с допълнителното споразумение
от 08.09.2017 год. е поискал прекратяване на договора и след като заплатил
всички дължими до момента суми получил уверението на служителите на мобилния
оператор , че всички имуществени отношения за минало и бъдеще време са
прекратени. Твърди, че по никакъв начин
не е бил уведомяван за наличие на останали неразплатени задължения към мобилния
оператор, нито за извършените прехвърляния на вземания, поради което счита, че
цесията не поражда действие спрямо него, а предявения иск се явява
неоснователен. В съдебно заседание поддържа наведените в отговора доводи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2227/2019 год.
на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за
изпълнение против длъжника, искането е било уважено и ТРС е издал заповед за
изпълнение за сумата от 222,85лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за мобилни услуги от 08.08.2016г., сключен между длъжника и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283, гр.София, цедирано на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИИ“ЕООД, ЕИК *********, който
на свой ред е цедирал на заявителя вземането, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019год., до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 36,05лв. за периода от 04.05.2018г. до
06.12.2019г. и направените по делото
разноски. Длъжникът депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането
по заповедта в заповедното производство, поради което на ищеца били дадени
указания от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК, но само по отношение на главницата в размер на 108.72 лв. и мораторната лихва в размер на 36.05 лв.
В
частта в която е предявен установителен иск по чл.422
от ГПК за сумата от 114.43 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване и
неустойка за ползвано и невърнато устройство по договора от 08.08.2016 год. производството по делото следва да бъде
прекратено по следните съображения : Видно от приложеното към настоящото дело
заповедно производство заповедния съд с влязло в сила Определение №
333/18.02.2020 год. е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК в полза на ищеца в частта за присъдената главница за разликата
над 108.72 лв. до пълния размер от 222.85 лв., като в мотивите е посочил, че
предмет на заявлението и заповедта е било вземане в размер на 222.85 лв., възникнало
на посоченото от заявителя основание, а именно дължима главница по договор за
мобилни услуги от 08.08.2016 год., и заповедния съд
не е бил сезиран, и не е издавал заповед за вземане от неустойка в размер на
114.43 лв., каквато претенция заявителя е предявил за първи път в исковата
молба, и приемайки, че е подаден иск за установяване съществуване на вземане за
главница в размер на 108.72 лв., а не за 222.85 лв. е обезсилил заповедта. До
приключване на съдебното дирене в настоящото исково производство ищеца не е
преминал от установителен към осъдителен иск по
отношение на вземането в размер от 114.43 лв. т.е. за вземането по отношение на което заповедта
е обезсилена, каквато възможност има по чл.214, ал.1 от ГПК, а установителен иск по чл.422 от ГПК за вземане, което не е
било предмет на издадена заповед за изпълнение, или издадената заповед е била
обезсилена е недопустим, съгласно установената теория и съдебна практика. С
оглед изложеното производството по делото в частта в която е
предявен иск за установяване на вземане в размер на 114.43 лв.-неустойка дължима при предсрочно
прекратяване на договора и при невръщане на предоставено устройство от мобилния
оператор следва да се прекрати, поради недопустимост на иска, с правно
основание чл.422 от ГПК, в тази част.
По отношение претенциите за
съществуване на вземане в размер на 108.72 лв. – стойността на ползвани услуги
по договора за мобилни услуги и лихвата за забава върху това вземане съдът
счита следното: Безспорно е, че между ответника и „Теленор
България“ ЕАД са съществували облигационни отношения, възникнали въз основа на
сключен договор за мобилни услуги от 08.08.2016 год.
и допълнително споразумение към договора, сключено на 08.09.2017 год. за
фиксиран мобилен номер +359*********, по силата на които „Теленор
България“ ЕАД е предоставил на ответника мобилни услуги, а именно „Интернет 6500“
за мобилен номер **********, с месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, изменена на дата 08.09.2017г. с допълнително споразумение за промяна на ценовите условия, при които е предоставена услуга «Интернет»,
с цена на стандартния месечен
абонамент от 29.99 лева с ДДС, предоставена
при промоционални условия на цена от 24.99 лева с ДДС
за срок от 24 месеца, считано от дата на допълнителното споразумение, а ответника се е задължил да заплаща стойност на предоставените му услуги. Ответника не оспорва възникналата облигационна връзка
между него и мобилния оператор по силата на посочените по-горе договори, не
оспорва, че в някакъв период му е била предоставена посочената в договора
услуга.
Видно от приложените по делото фактури,
издадени в периода ноември 2017 год. – април 2018 год., за предоставени и
фактурирани услуги от „Теленор България“ ЕАД ответника е ползвал услуги в периода ноември
2017 год. – февруари 2018 год., на обща стойност от 115.85 лв., след приспадане от оператора на авансово
внесени суми за същия период стойността на услугите предоставени на ответника са в размер на 108.42 лв. ( виж
л.37 от делото). Ответника в отговора си е оспорил наличието на такова задължение, като е заявил, че договора му с мобилния оператор е бил прекратен
по негово искане и към него момент бил заплатил всички
дължими суми, но тези твърдения не се доказаха в процеса. В подкрепа на твърденията
бяха представени само гласни доказателства, показанията на св.Р. – майка на ответника, която освен, че е пряко заинтересована
от изхода на спора в показанията
си не е конкретна относно обстоятелствата
- кога и как ответника е
поискал прекратяване на договора, бил ли е прекратен същия, кога и какви суми
е изплатил ответника на мобилния оператор. От показанията
и се установи, че ответника е поискал прекратяване на договора, услугите
са били прекратени след този момент, но по никакъв начин
не се устаномви, че това е станало преди периода, за който се претендира вземането. С оглед на това и при липса на категорични доказателства подкрепящи твърденията на ответника, съдът счита, че в периода ноември 2017
год. – февруари
2018 год. договора е бил действащ и на ответинка са предоставени
услугите на стойност 108.42
лв., с ДДС, отразени в приложените фактури, които същия не е заплатил. Няма представени доказателства ответника да е
погасил задълженията си към
ищеца, или стария кредитор изцяло, или частично до приключване
на устните състезания по делото.
Видно от приложените договори за цесия се
установи, че «Теленор България
« ЕАД е прехвърлило вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договор, извадка
от което, касаеща вземането срещу ответника е
приложена на л.27 от делото на ”Иновативни
Финанси” ООД, което
дружество е прехвърлило същите
вземания на ищеца, с
договор за прехвърляне на вземания от 29.11.2019 г., в това число и вземането на ответника, като по този
начин ищеца е встъпил в правата на кредиторите. С оглед представените по делото
доказателства съдът счита , че цесията е породила своето действие спрямо
ответника, а възраженията на последния в посока, че цесията не му е съобщена по
съответния ред, до момента на получаване на препис от исковата молба, към която
е било приложено и уведомлението, поради което и цесията не е породила действие
спрямо него са неоснователни. По делото са представени доказателства, че „Иновативни
финанси“ като цесионер е бил надлежно оправомощен от стария кредитор „Теленор
България“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия, а в качеството си на цедент е уведомил ответника и за прехвърлянето на вземането
в патримониума на ищеца. Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента,
а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в
това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е
било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно
установената съдебна практика, обективирана в решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г,
II т. о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това
число и уведомлението са връчени на ответника. Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Освен това съобщаването на цесията на длъжника има за цел да защити
последния при изпълнение на задължението, за да изпълни на лицето, което е
носител на вземането и поради това длъжникът може да възрази успешно за липса
на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор, каквито
твърдения от страна на ответника са направени, но същите не бяха подкрепени с
доказателства и както беше посочено по-горе не се установи по делото ответника
да е извършвал погасяване на задължението си. Предвид горното, съдът приема, че
цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил
активната си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната
страна в този аспект е неоснователно.
С оглед всичко изложено съдът счита
предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за
сумата от 108.42 лв., представляваща потребени и
незаплатени услуги по договор за мобилни услуги, за което има издадена заповед
за изпълнение е доказан и по основание и по размер. По същите съображения е
основателен и иска за вземане в размер на 36.05 лв., мораторна
лихва за периода 04.05.2018 год. – 06.12.2019 год.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от
иска, а именно 249.59 лв. разноски в заповедното производство и разноски в
исковото производство в размер на 314.42 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК. Ответника не е направил искане за присъждане на разноски, а
и по делото не са представени доказателства за реално направени такива.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”,
№ 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
действащ чрез адв.В.П.Г. от САК, със съдебен адрес ***
, против С.М.С.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.С.
от ТАК, със съдебен адрес *** съществува вземане в размер на 108.42
лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на
ползвани услуги по цедиран Договор за мобилни услуги
от 08.08.2016 год. и Допълнително споразумение към
договора от 08.09.2017 год. и 36.05 лв.
мораторна лихва за периода 04.05.2018 год. –
06.12.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2019 год. до
окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена Заповед за
изпълнение № 1154/17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2227 / 2019 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********
***, действащ чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със
съдебен адрес *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., действащ
чрез пълномощник адв.В.
Петрова Г. от САК, със съдебен адрес *** направените по делото разноски в
размер на 314.42 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 249.59
лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 261/2020 год. на РСТ в частта,
в която от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”,
№ 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
действащ чрез адв.В.П.Г. от САК, със съдебен адрес ***
, против С.М.С.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.Н.С.
от ТАК, със съдебен адрес *** е предявен установителен иск по
чл.422 от ГПК за сумата от 114.43 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване и неустойка за ползвано и невърнато устройство по Договор за мобилни
услуги от 08.08.2016 год. и Допълнително споразумение
от 08.09.2017 год., поради недопустимост на иска, на осн. чл.130 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :