№ 26
гр. Русе, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000372 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, ЕИК *********, чрез
пълномощник адвокат П. А., АК-Плевен, е обжалвало постановеното по гр.д.
№2357/2020г. по описа на РРС решение №260051/29.09.2022г., в частта, с
която е осъдено да заплати на ищеца „УСТРЕМ“ООД Русе: сумата 24500лв. –
частично предявени от 107 561.53 лева, съставляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран
в застрахователна полица №111218171012982 от 11.09.2018г. със срок на
действие от 00.00 часа на 28.09.2018г. до 24.00 часа на 27.09.2019г. за щети
по сграда и продукция, погинала при пожар на 19.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2020г. до окончателното
й изплащане; 500 лева – лихва за забава върху главницата 24 500 лева за
периода 19.12.2018г. – 19.06.2020г., както и 7558.13 лева – разноски по
делото.
Излагат се доводи, че първоинстанционния съд се е произнесъл по
непредявено материално право-застрахователна полица №111218171012982
1
от 11.09.2018г., която не е въведена като предмет на делото. На следващо
място се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, при липса на произнасяне по част от предявените
искове. Излагат се оплаквания и за необоснованост на решението в
обжалваната част. Иска се то да бъде отменено и постановено друго от
въззивната инстанция, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се
присъждане на разноски за двете инстанции.
Насрещната страна „УСТРЕМ“ООД Русе с подаден чрез
пълномощник адвокат Г. М. отговор на въззивната жалба, заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като
провери допустимостта и правилността на решението в обжалваната част,
намира за установено следното:
Постановеното от районния съд решение е недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено и делото-върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, поради следното:
В исковата молба ищецът „Устрем“ООД е твърдял, че е
пострадал при пожар на 19.12.2018г., били застраховани при ответника „ДЗИ
Общо застраховане“ЕАД и въз основа на застрахователни полици
№110118171000057 от 25.10.2018г. и застрахователна полица
№111218171014457 от 25.10.2018г., наречена „Комфорт на бизнеса“ била
образувана преписка по щета 11122131808800/2018г. Получили отказ за
обезщетяване във връзка с погиналата движима вещ-зърнени храни пелети
290 тона в насипно състояние на стойност 129190.60лв., при пожара в силоз
на дружеството, която била собственост на влогодател-„ДЗУО“ЕООД.
Твърдял е, че застрахователят на влогодателя изплатил 40000лв. частично
обезщетение за изгорялата стока, поради което влогодателят поддържал иска
си по заведеното арбитражно дело за остатъка от 89190.60лв. Твърди, че
ответника не постъпил по този начин, не заплатил обезщетение за стоката и за
нанесените вреди по недвижимата собственост на дружеството и ги направил
ответник по арбитражно дело №128/2019г. по описа на АС при БТПП, в което
вложили големи суми за адвокатски хонорари, такси за арбитри и вещи лица,
за насрещен иск и възражения за прихващане, за да защитят интереса си. По
2
арбитражното дело по искане на страните била назначена пожаро-техническа
експертиза, която оборвала заключението на назначената от застрахователя
такава. Тази експертиза използвали в ново искане по процедура по
възражение по отказ изх.№0-92-10876/07.2019г. по образуваната преписка по
щета №11122131808800/2018г. Били задължени да запазят фактическото
положение и съществуващите увреждания, за да може вещите лица да
проведат разследване на случая. Ищецът твърди в исковата молба, че
ответника следва да му заплати сумите: иск на влогодателя-
89190.60лв.+разноски по делото; насрещен иск, предявен от ищеца-
арбитражна такса 2018лв., адвокатски хонорар 7500лв. и др. Твърди, че
застрахователя му дължи обезщетение за погиналата стока, за нанесените
щети от пожара и от претърпените щети с това дело, както и пропуснати
ползи в размери: 1.Хидроизолация на покрива на силоз 5000т.-7776лв.;
2.Почистване на изгорелите 290т. зърнени пелети-11050лв., включват
/изкопаване, пълнене в съдове и изхвърляне ръчно, за да не предизвикат нов
пожар/; 3. Пропуснати ползи от неизползваем обем на склада за съхранение-
12325лв. За трите позиции-31151лв. Обща сума за обезщетение-131059.60лв.-
имуществени вреди, претърпени от пожара. Твърди ищецът, че е претърпял и
неимуществени вреди, които оценява на 4000лв., за накърнен престиж и
репутация на дружеството, което е с лиценз за съхраняване на стоки от
МЗХП, отлив на клиенти, поради информацията, че при проблем не получава
обезщетение. Твърди, че на 10.06.2020г. поканил ответника съгласно КЗ
доброволно да заплати нанесените имуществени вреди на застрахованата
стока и недвижимо имущество, но той не сторил това. По заведената преписка
за щета при ответника, не е получено обезщетение за нанесените материални
щети на стоката на влогодателя. Ищеца иска съдът да осъди ответника да му
заплати сумата 2500лв.-частично от 135059.60лв. вреди, от които 2000лв.
имуществени вреди от общо 131059.60лв. и 500лв. неимуществени вреди от
общо 4000лв., ведно с лихва за забава 500лв., считано от датата на деликта
19.12.2018г. до завеждане на иска, както и законна лихва върху главницата от
завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира и разноските по
делото. Представени са с исковата молба застрахователна полица
№110118171000057 от 25.10.2018г. и застрахователна полица
№111218171014457 от 25.10.2018г., както и други писмени доказателства,
описани като приложени. С молба /л.47/ ищецът е направил изискани от съда
3
уточнения на исковата молба, като е посочил, че е налице печатна грешка в
исковата молба, уточнил е, че претърпените имуществени вреди от пожара в
размер на 131059.60лв. са сбор от сумите по т.1-4, описани в молбата.
Уточнил е също така, че от тази сума иска е частично предявен за 2500лв., а
иска за неимуществени вреди е предявен частично за 500лв. от общо 4000лв.
С нова молба /л.54/, ищецът отново повтаря твърденията си в исковата молба,
уточнява, че между страните е налице застрахователно правоотношение по
двете посочени в исковата молба застрахователни полици, които са
застрахователни договори с уговорени клаузи и по чл.3.4.1 от Общите
условия за застраховка „имущество“ „Комфорт на бизнеса“ и това е
основание на исковата молба и за претендираната сума 88735.53лв.-цена на
застрахована стока. Отново прави уточнение на петитума на иска. С
определението за насрочване съдът е изготвил проект за доклад по делото,
който е връчен на страните. В проведеното съдебно заседание на 17.02.2021г.
съдът е докладвал делото, разпределил е тежестта на доказване, страните не
са имали възражения по доклада. Като обстоятелства, на които се основават
претенциите в доклада са посочени двете застрахователни полици, на които е
основана претенцията в исковата молба. В заседанието пълномощникът на
ищеца е пояснил исковата молба в диспозитивната й част /молба л.152-153/.
Посочил е отново, че дружеството е пострадало при пожар на 19.12.2018г.,
както и че всички документи касаещи пожара, както и застрахователните
полици двете цитирани в исковата молба, както и №111218171012982 от
11.09.2018г. и №111218171012961 от 11.09.2018г. са представени на
ответника и въз основа на тях е образувана преписка по щета
№11122131808800/2018г. Уточнил е клаузите в Общите условия по които се
дължи обезщетение, отново е направил уточнение на петитума на исковете,
представил е застрахователна полица №111218171012982 Комфорт на
бизнеса. Уточнено е в съдебно заседание, че мястото на пожара е в гр.Русе,
Източна промишлена зона, както и че в молбата-уточнение отново са
допуснати грешки по отношение на посочени суми. По делото са събрани
множество писмени доказателства, изслушани са свидетели, както и са
изслушани и приети заключения на съдебно счетоводна експертиза,
строително техническа експертиза, както и на тройна комплексна пожаро-
техническа експертиза. В съдебно заседание на 12.09.2022г. ищецът е
представил молба /л.678/, с която е направил увеличение на иска по размер,
4
като е поискал искът за застрахователно обезщетение за изгорялата стока
/зърнени пелети/ да се счита предявен частично за сумата 24500лв., от общо
88735.53лв., частичният иск за щета, нанесена на хидроизолацията на покрива
на силоза да се счита предявен за 14959.92лв. без ДДС, частичния иск за
200лв. от 20026лв. за изкопаване на изгорялата стока от силоза, да се счита
предявен за сумата 14500лв. Направено е в молбата уточнение на петитума на
иска. Съдът е допуснал изменение на иска за заплащане на застрахователно
обезщетение по чл.3, т.4, т.1 от застрахователния договор за щети по сградата
и погиналата от пожара стока, чрез увеличението му от 2500лв. на 24500лв.,
частично предявени от 107561.53лв. По останалите искания в молбата на
ищеца по чл.214, ал.1 ГПК /л.678/, районният съд не се е произнесъл.
С постановеното решение №260051/29.09.2022г. в
обжалваната му част, районният съд е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, бул.“Витоша“№89Б да заплати на „Устрем“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Зад ТЕЦ изток
Русе“ сумите: 24 500 (двадесет и четири хиляди и петстотин) лева – частично
предявени от 107 561.53 лева, съставляваща застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Комфорт за бизнеса“, обективиран
в застрахователна полица №111218171012982/11.09.2018г. със срок на
действие от 00.00 часа на 28.09.2018г. до 24.00 часа на 27.09.2019г. за щети
по сграда и продукция, погинала при пожар на 19.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2020г. до окончателното
й изплащане; 500 лева – лихва за забава върху главницата 24 500 лева за
периода 19.12.2018г. – 19.06.2020г. и 7558.13 лева – разноски по делото.
Приел е за безспорно, че страните са обвързани от правоотношение по
договор за застраховка „Комфорт на бизнеса“, обективиран от
застрахователна полица №111218171012982/11.09.2018г. и е приел за
очевидно, че това е застраховката, на която ищецът основава претенцията си,
което било пояснено в молба на л.152.
Настоящият състав намира, че постановеното решението е
недопустимо, тъй като съдът в нарушение на диспозитивното начало не се е
произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства, а се е произнесъл по
незаявени такива, респ. на непредявено договорно основание, в случая
застрахователна полица №111218171012982/11.09.2018г., на основание на
5
която не е претендирано от ищеца застрахователно обезщетение. Всяка
застрахователна полица съставлява отделен застрахователен договор, който
следва да отговаря на посочените и изискуеми от чл.343 и сл. КЗ форма и
съдържание, в частност, това в чл.345 КЗ. Внимателния прочит на цитираната
от съда в мотивите му молба на л.152, за да приеме, че и тази застрахователна
полица е въведена като основание на иска, показва, че ищецът не е навел като
основание на иска си застрахователна полица
№111218171012982/11.09.2018г., а е уточнил, че освен двете посочени в
исковата молба полици, е представил на ответника и още две-застрахователна
полица №111218171012982/11.09.2018г. и застрахователна полица
№111218171012691 от 11.09.2018г., съгласно негово искане, а въз основа на
представените документи била образувана преписка по щета
№11122131808800/2018г. В доклада по чл.146 ГПК съдът не е посочил като
основание на иска /обстоятелствата от които произтича претендираното право
на застрахователно обезщетение/, застрахователна полица
№111218171012982/11.09.2018г.
Съгласно т. 9 на ППВС № 1 от 10.11.1985г., когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, т. е. разгледал е иск, който не е
предявен и не е разгледал предявения, постановеното решение е недопустимо
и след обезсилването му, делото се връща на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика
на ВКС - решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о.,
решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от
14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329 от 20.12.2011 г.
по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 157 от 30.10.2013 г. по т. д. №
1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, а именно, решение
№ 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о., решение № 163 от
24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др. се приема, че основанието за
обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо
и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан
непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на
търсената защита. Предмет на делото е спорното материално субективно
право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от
6
основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава,
решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.
От мотивите на обжалваното решение е видно, че основните правни
изводи за основателност на исковата претенция са изведени без да се
съобразят изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, а
именно, наличието на застрахователни правоотношения между страните,
основани на двете сочени в исковата молба застрахователни полици. Като се е
произнесъл по спора на непредявено основание, районният съд е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото-върнато на
районния съд за ново разглеждане от друг състав, от фаза проверка на
редовността на исковата молба. Според настоящия състав е налице неяснота
относно това какви искове са предявени и са предмет на делото, какъв е
техния размер, частично ли са предявени. Нередовностите на исковата молба,
поради недопустимостта на постановеното решение, не могат да бъде
отстранени от настоящата инстанция във въззивното производство.
По от отношение на дължимостта на разноските на страните,
районният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото.
По тези съображения, на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260051/29.09.2022г., постановено по гр.д.
№2357/2020г. по описа на Районен съд Русе, в обжалваната част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав
на съда, от фаза проверка на редовността на исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8