Р Е Ш Е Н И Е
№ 710/23.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 541 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1
от АПК и е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик против Заповед
№ ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на Началника на Регионален отдел „Национален
строителен контрол“ – Пазарджик при бившата РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив към ДНСК
(понастоящем РДНСК – Пазарджик).
С Решение № 5789/01.06.2023 г., постановено по адм. дело
№ 14/2023 г. по описа на ВАС – Второ отделение, делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
В протеста се твърди, че оспорената
заповед е нищожна, поради липса на материална компетентност на издателя й,
който не е имал делегирани правомощия за издаването й, издадена е в пълно
противоречие с материално-правните разпоредби на закона, с целта на закона, в
грубо нарушение на процесуалните правила и пълна липса на фактическо и правно
основание за издаването й. Посочено е, че със заповед началникът на ДНСК е
предоставил права за издаване на заповеди за спиране на строителство, но не и
за отмяна на вече издадени заповеди, както и спиране и прекратяване на вече
образувани административни производства. Развити са съображения и за
незаконосъобразност на обжалваната заповед. Моли се същата да бъде обявена за
нищожна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Прави възражение
за прекомерност на разноските на ответните страни. Представя писмени бележки.
Ответникът по протеста – Началникът на
РДНСК – Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск. М., която по
изложени съображения моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
протеста като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Заинтересованата страна – “Елтрейд” ООД,
редовно призована, се представлява от адв. Г., която по изложени съображения
моли съдът да отхвърли протеста като неоснователен. Претендира направените по
делото разноски пред настоящата инстанция. Представена е и писмена защита от
адв. Б., който счита протеста за недопустим, поради което моли съдът да го
остави без разглеждане. Претендира направените по делото разноски при
първоначалното разглеждане на делото и пред касационната инстанция.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № ДК-09-ПЗ-2 от 12.07.2018
г., издадена от Началника на РОНСК – Пазарджик при РДНСК - ЮЦР гр.
Пловдив, с която: 1.
Отменя своя Заповед № ДК-09-ПЗ-1 от 16.02.2018 г., нареждаща спиране на
строителството на строеж „Микротурбина 20 kw за производство на електроенергия
от река Чепинска в землището на с. Варвара – Генераторно помещение, каменно-
насипна рампа и отводняващ канал за микротурбина“, изграждащ се в ПИ 000719,
землище на с. Варвара, община Септември, забранен е достъпа до строежа и е разпоредено
предприемането на мерки от възложителя за незабавното му обезопасяване и
предпазването от рушене, възникване на аварии и други до приключване на случая,
както и поставянето на строежа на сигнални ленти, носещи удостоверителните
знаци на ДНСК; 2. Разрешава продължаване на строителството на описания строеж
при спазване на действащата нормативна уредба.
Заповедта е мотивирана със следните факти - писмо от
13.06.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към
Министерство на околната среда и водите, обективиращо становище за попадане на
изградените съоръжения (микротурбина и земнонасипна рампа) в границите на
речното легло, чието изменение вследствие на естествени процеси е довело до
промяна на предназначението на ПИ 000719 и ПИ 000808 от горска в заета от
повърхностни води, съответно имотите представляват част от речното легло на р.
Чепинска, както и влязло в сила Определение № 793 от 22.06.2018 г. по адм. дело
№ 305/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без
разглеждане жалбата на „Елтрейд“ ООД срещу заповедта за спиране на
строителството и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т.
8 от АПК. Тези обстоятелства са приети като нови такива, съставляващи основание
за преразглеждане на образуваното пред органа административно производство.
Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 106 във вр. с чл. 239, т.
1 от АПК.
Накратко с протестираната Заповед № ДК-09-ПЗ-2 от
12.07.2018 г. Началникът на РОНСК – Пазарджик при РДНСК – ЮЦР отменя своя
предходна заповед за спиране на строителството на описания строеж и разрешава
продължаване на строително-монтажните работи. Отмененият акт е издаден на
правно основание чл. 224, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ и е мотивиран с извършването на
част от строежа извън коритото на р. Чепинска в имот - частна държавна
собственост на МЗХ и при съществено отклонение от Разрешение за строеж №
55/14.05.2016 г., като: 1. Генераторното помещение по проект е с размери в план
4,65 м х 3,05 м, а при проверката е констатирано с размери 4,70 м х 4,10 м; 2.
Каменно - насипната рампа липсва в одобрените проекти; 3. Отводняващият канал
за микротурбината по проект е с размери 3,05 м х 13,20 м, а е констатиран с
размери 4,10 м х 12 м. Прието е, че изброените отклонения са съществени
съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и е налице започнато незаконно
строителство на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Установи се по делото, че предходната Заповед № ДК-09-Пз-1/16.02.2018
г. на Началника на РОНСК – Пазарджик е била оспорена пред съда по жалба на
“Елтрейд” ООД и е образувано адм. дело № 305/2018г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят е оттеглил жалбата си, поради което и с
Определение № 793/22.06.2018 г., постановено по горното дело, влязло в законна сила на
24.07.2018 г., е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството
по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Протестът е подаден срещу акт,
подлежащ на оспорване, на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от АПК
административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването
им на страните, а в случаите на ал. 4, когато прокурорът не е участвал в
административното производство, той може да оспори акта до един месец от
издаването му. Този срок е преклузивен и с изтичането му страната губи правото
си спорът да се разгледа и да бъде разрешен от съда. В случая безспорно се
установи, че прокурорът при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик не е участвал в
административното производство по издаване на административния акт, т. е. срокът,
в който е могъл да депозира протеста си пред компетентния административен съд е
започнал да тече от датата на издаване на административния акт – 12.07.2018 г. и
е изтекъл на 12.08.2018 г. Протестът на прокурора при Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик, по който е образувано настоящото дело е подаден до Административен
съд гр. Пазарджик на 11.01.2022 г., т.е. близо три години и четири месеца след изтичането
на законово определения срок за оспорване.
Ето защо, подаденият протест се явява
процесуално недопустим, макар и подаден от надлежна страна, тъй като
оспорването е просрочено. Доколкото в протеста се съдържат доводи за нищожност
на оспорения административен акт и се иска прогласяване на нищожността му, то
същият ще следва да бъде разгледан по отношение на доводите за нищожност. Съгласно
чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да бъдат оспорени с искане
за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Следователно, протестът
се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество относно наведените от прокурора
съображения за нищожност на оспорения административен акт.
Протестът на прокурора по чл. 16, ал. 1,
т. 1 от АПК за отмяна на незаконосъобразни актове е самостоятелна хипотеза,
уредена в АПК, при която не се изисква доказване на важен държавен или
обществен интерес от предявяването му или наличието на други условия. Това е
разписано правомощие на всеки прокурор, който по закон е длъжен да следи за
спазване на законосъобразността на административния процес и постановените от
административните органи актове, което не се ограничава само до искане за
отмяната им в предвидения за оспорване на същите срок, а включва и претенцията
за обявяването им за нищожни. В този смисъл е и изрично предвидената в чл. 215,
ал. 3 от ЗУТ възможност за прокурора да подава протести относно
законосъобразността на подлежащите на обжалване актове. Предвид на това поддържаната
от ответното дружество теза за недопустимост на първоначалния протест, с който
се претендира единствено обявяване нищожността на административния акт, съдът
намира за неоснователна.
Разгледан по същество протестът е
неоснователен.
В процесния случай протестиращият твърди, че оспорената
заповед е издадена поради
липса на материална компетентност на издателя й, който не е имал делегирани
правомощия за издаването й, издадена е в пълно противоречие с
материално-правните разпоредби на закона, с целта на закона, в грубо нарушение
на процесуалните правила и при пълна липса на фактическо и правно основание за
издаването й.
Утвърдените в теорията и в съдебната
практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са
липса на компетентност на административния орган и издаване на административния
акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото
издаване, които правят акта негоден да породи правни последици.
С конкретния случай съдът намира, че протестираната
заповед е издадена от компетентен орган, а именно началникът на РОНСК –
Пазарджик при РДНСК – ЮЦР, в условията на делегиране на правомощия по чл. 222,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, което делегиране се основава на Заповед № РД-13-180 от
11.08.2014 г. на Началника на ДНСК. Със същата на началниците на регионалните
отдели „НСК“ към РДНСК са предоставени функциите да спират незаконни строежи по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, части от тях, както и отделни
строително-монтажни работи (т. 1) или строежи с нарушения по чл. 224 от ЗУТ; за
разрешаване продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на
дължимите глоби и имуществени санкции (т. 2); да забраняват достъпа до такива
строежи, както и да разпореждат поставянето на отличителни знаци за
ограничаване и недопускане на хора и механизация; съответно да забраняват
захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ за тези строежи и
други.
С оглед на съдържанието на посочената
заповед, съдът намира, че след като административният орган е оправомощен да
спре строителството по реда на чл. 224 от ЗУТ според кръга на предоставените му
правомощия, то той разполага и с материална компетентност да разреши
продължаването на строително – монтажните работи, при отпадане на пречките за
това. Правомощието произтича пряко от закона – чл. 224, ал. 4 от ЗУТ, като
функциите за разрешаване продължаването на строителството по спрени строежи
изрично са делегирани от началника на ДНСК на регионалните началници с
посочената по-горе заповед.
При осъществяване на контрола за
законосъобразност върху административните актове съдът извършва преценка дали
са спазени всички установени в чл. 146 от АПК условия за действителност на
административните актове: дали актът е издаден от компетентен административен
орган; в установената от закона писмена форма; при спазване на
материалноправните и административнопроизводствените правила и в съответствие
със закона. Подходът за разграничението между нищожните и унищожаемите
административни актове е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от
допуснатото нарушение при издаването на акта, което се отразява на съдържанието
на акта и засяга волеизявлението на административния орган. Нищожният
административен акт не поражда правни последици - той е засегнат от толкова
съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдебният
орган следва да обяви (прогласи) неговата нищожност. Унищожаемият
административен акт поражда правни последици, но страда от определен порок,
засягащ волеизявлението на административния орган и това налага отмяната на
административния акт с решение на компетентния съд, което има конститутивно
действие.
В случая съдът намира, че действително оспорената заповед
е издадена в нарушение на материалния и процесуален закон, но изложените доводи
в тази посока не са съществени, такива които да обуславят неговата нищожност.
Ако в рамките на едно административно производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, то това обуславя извода за унищожаемост на
административния акт, т.е. актът е засегнат от констатираните пороци, но същият
е породил действие и не е нищожен. Следователно, твърдението за нарушения в
процедурата не следва да бъде обсъждано с оглед предмета на делото – искане за
прогласяване на нищожност на административния акт.
Съдът намира, че административният орган при
постановяване на оспорената заповед е действал при условията на чл. 99, т. 2 от АПК, но без да са налице основанията за възобновяване посочени в нея.
Посочената разпоредба предвижда, че влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал,
когато: т. 2 се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство.
В случая следва да се отбележи, че отменената предходна заповед
е била оспорена пред съда от „Елтрейд“ ООД, като поради оттегляне на жалбата,
съдът с определение е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството
по делото. Вярно е, че към датата на постановяване на протестираната заповед –
12.07.2018 г., посоченото определение не е било влязло в законна сила (същото е
влязло в законна сила на 24.07.2018 г.), но впоследствие същото е влязло в
законна сила и с него не е разгледан въпроса по същество. Тоест може да се
приеме, че е налице първата предпоставка на чл. 99, т. 2 от АПК, а именно
административният акт да не е бил оспорен пред съда.
Съдът намира обаче, че не е била налице втората
предпоставка за възобновяване на производството, а именно да са налице нови
обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение
за издаването на акта. Посоченото писмо от 13.06.2018 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда
и водите (послужило за мотивиране на оспорения административен акт и обективиращо
становище за попадане на изградените съоръжения
в границите на речното легло, чието изменение вследствие на естествени
процеси е довело до промяна на предназначението на ПИ 000719 и ПИ 000808 от
горска в заета от повърхностни води), не представлява ново обстоятелство, което
да е от съществено значение за издаването на акта. Същото е било издадено преди
издаването на протестираната заповед и е било известно на страните в
административното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал. 4 от ЗУТ
съществени обстоятелства в случай на възобновяване на строителството, спряно
със заповед по ал. 1 на чл. 224а от ЗУТ, следва и могат да бъдат единствено причините
довели до спирането му и тяхното отстраняване. Видно от отменената Заповед №
ДК-09-Пз-1/16.02.2018 г., причините за спирането на строителството са
изчерпателно изброени и се отнасят до констатираните отклонения от издаденото
Разрешение за строеж № 55/14.05.2016 г., а именно: 1. Генераторното
помещение по проект е с размери в план 4,65 м х 3,05 м, а при проверката е
констатирано с размери 4,70 м х 4,10 м; 2. Каменно - насипната рампа липсва в
одобрените проекти; 3. Отводняващият канал за микротурбината по проект е с
размери 3,05 м х 13,20 м, а е констатиран с размери 4,10 м х 12 м. Прието е, че
изброените отклонения са съществени съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ
и е налице започнато незаконно строителство на строеж по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констатираните отклонения на строителството, които са
послужили като основание за спирането му, не са коментирани в протестираната
заповед. Не са изложени мотиви дали същите са били отстранени, за да е налице
основание за възобновяване на спряното производство, съответно да са налице
основания за продължаването му.
Всички тези доводи сочат обаче за незаконосъобразност на
протестираната заповед, но не и за нейната нищожност. За да е налице нищожност
на административния акт, трябва да е налице пълна липса на материалноправни
предпоставки, обусловили издаването на акта и този съществен порок да създава
пречки административният акт да породи годни правни последици.
Ето защо, съдът намира, че доводите за нарушение на
материалния и процесуалния закон, изложени в протеста, не сочат нищожност на
административния акт, а при тяхната основателност административният акт би бил
унищожаем. В процесния случай поради неупражняване на правото на протест в
установения от закона срок, то съображенията, изложени в него относно точното и
правилно прилагане на материалноправните и процесуалноправните разпоредби не
следва да бъдат обсъждани, поради неотносимостта им към предмета на спора.
По тези съображения, протестът на прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пазарджик срещу Заповед № ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на Началника на РОНСК – Пазарджик при РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив, с искане за
прогласяването му за нищожно следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника, протестиращата страна ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От заинтересованата страна е направено своевременно искане за присъждане на
разноски по делото за процесуално представителство пред настоящата инстанция, а
така също пред ВАС и при първоначалното разглеждане на делото. С оглед на това
ще следва да се осъди протестиращата страна да заплати на „Елтрейд“ ООД
направените по делото разноски в размер на 4150 лева, от които 1500 лева пред
настоящата инстанция, 1400 лева направени разноски при първоначалното
разглеждане на протеста и 1250 лева за процесуално представителство пред
касационната инстанция. Съдът намира възражението за прекомерност на разноските
за неоснователно предвид на фактическата и правна сложност на делото, а така
също и поради факта, че същото е в размер близък до минимално предвидения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик Стефан Янев против Заповед № ДК-09-ПЗ-2/12.07.2018 г. на Началника на
РОНСК – Пазарджик при РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик да заплати на РДНСК Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура гр. Пазарджик да заплати на “Елтрейд” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, ж.к. Индустриална зона, бул. Микроелектроника, представлявано
от Н. М. П., направените по делото разноски в размер на 4150 (четири хиляди сто
и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)