МОТИВИ
към ПРИСЪДА № /09.06.2020г., постановена по НОХД №
71/2020г. по описа на ОС - Разград, съдия Теодора Нейчева
Производството
е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Ф.Ю.Х., роден на *** ***, община П., област Търговище,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан/реабилитиран/, работи като шофьор и
механик във „Финик Трейд“ ЕООД - село Л., община П., област Търговище, ЕГН **********,
за това, че на 14.01.2011 година
в гр.Разград, в качеството си на собственик и представляващ ЕТ „*** - Ф.Х.“***,
опосредено чрез М. К. М.- счетоводител в ET„Г. М.“ - К., упълномощена с пълномощно рег.№ 07009
от 06.10.2009 г. да представлява ЕТ „*** - Ф.Х.“***, за данъчен период от
01.12.2010 г. до 31.12.2010 г., е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - данък добавена стойност в размер
на 62 086 лева, като потвърдил неистина в подадената на основание чл.125, ал.1
във вр. с чл.87, ал.2 от ЗДДС справка- декларация по ЗДДС вх.№
17000981490/14.01.2011 г. на ТД на НАП-Варна - офис Разград, относно наличието
на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, стойността на
получените доставки и данъчния кредит, използвал документи с невярно съдържание
- справка-декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011г. на ТД на
НАП-Варна-офис Разград, дневник за покупки към нея и данъчни фактури №
38/10.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“, с данъчна основа 125 850 лв. и
включен ДДС 25 170 лв. и № 40/13.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“ с
данъчна основа 184 580 лв. и включен ДДС 36 916 лв. с доставчик „***“ ЕООД, в
които удостоверил, че ЕТ „*** - Ф.Х.“ е получател по посочените в данъчните
фактури доставки, при воденето на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите, приспаднал в нарушение на чл.70, ал.5
във вр. с чл.68, ал.1,т.1 и ал.2, чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен
кредит в размер на 62 086 лв., като в справка- декларация по ЗДДС вх.№
17000981490/14.01.2011г. на ТД на НАП-Варна- офис Разград, в клетка 41 ДДС с
право на пълен данъчен кредит - декларирал 62086 лв., вместо 0,00лв., в клетка
40 Общо данъчен кредит (кл.41+кл.42 х кл.33+кл.43) - декларирал 62086 лв.,
вместо 0,00 лв. - престъпление по
чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6
и т.7 от НК.
Производството беше проведено по
реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград
поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага на съда като бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства - съдействието, което е оказал на разследващите
органи за разкриване на обективната
истина, самопризнанието направено още в досъдебното производство и
реабилитацията, която предпоставя и чистото му съдебно минало, да бъде
определено на подсъдимия наказание
лишаване от свобода към
минимума, предвиден в закона за престъплението, за което е обвинен, като
наказанието да бъде редуцирано с 1/3 с оглед процедурата, по която се провежда
съдебното производство - съкратено съдебно следствие по реда на чл. чл. 371, т.2 НПК. Относно по - лекото
наказание конфискация - представителят
на държавното обвинение предлага на съда да не бъде налагано това наказание,
тъй като не са налице основание за това, с оглед обстоятелството, че подсъдимият
не притежава каквото и да било недвижимо и движимо имущество. Предлага на съда
като отчете посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, да
приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 НК и да
определи изпитателен срок от около три години
и половина, тъй като са налице
предпоставките за това, за който да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода. Относно гражданският иск от Министъра на
финансите/предявен чрез юрисконсулт от ТД НАП - Варна, ИРМ - Разград/ като
представляващ Държавата, предявен срещу подсъдимия, по отношение на допустимостта
му - представителят на държавното обвинение изрази становище, че поради изтекла
погасителна давност не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в
наказателния процес, а в хода на пледоарията, с оглед това, че съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
гражданския иск, изрази становище, че независимо от наличието на влязъл в сила
ДРА, следва да бъде уважен иска, тъй като е доказан по основание и размер.
В съдебно заседание пълномощникът на
гражданския ищец Министър на финансите, като представляващ държавата –
юрисконсулт Недкова, изразява становище, че предявеният граждански иск против
подсъдимия за заплащане на сумата в размер на 62 086лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3,
във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, се явява основателен и доказан,
поради което моли съда да бъде уважен.Относно обвинението против подсъдимия,
изразява становище, че е доказано по безспорен начин.
В
съдебно заседание защитникът
на подсъдимия Ф.Ю.Х.
- адвокат Р.В. изразява становище относно
повдигнатото обвинение, че е доказано, както от обективна, така и от
субективна страна, като се има и предвид
и това, че подсъдимият, респективно защитата са признали фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласили са се да не се събират нови доказателства. В този смисъл не оспорват
изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт,
начина на извършване на деянието, съставените съответни документи,
справките-декларации, попълване в книгата за доставки, реалността и по-точно
нереалността на съответните доставки по фактури, изложени в диспозитива на
обвинението. При определяне наказанието по отношение на подсъдимия, моли съда,
да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието, което е
оказал на разследващите органи за разкриване на обективната истина, самопризнанието направено още в
досъдебното производство, чистото му
съдебно минало, недоброто му здравословно състояние, породено от трудова
злополука, което му е попречило да възстанови дължимото си по ДРА данъчно
задължение към държавата, относително дългия период, който е изминал от момента
на извършване на деянието до сега. Ето защо моли съда да определи наказанието
лишаване от свобода при условията на чл.55 НК, алтернативно към минимума, предвиден
в закона за престъплението, за което е обвинен, като наказанието да бъде редуцирано
с 1/3 с оглед процедурата, по която се провежда съдебното производство -
съкратено съдебно следствие по реда на чл. чл. 371, т.2 НПК. Относно по -
лекото наказание конфискация -
представителят на държавното обвинение предлага на съда да не бъде налагано
това наказание, тъй като не са налице основание за това, с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не притежава каквото и да било недвижимо и
движимо имущество. Моли съда като вземе предвид смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и като отчете, че са налице законовите предпоставки, да
приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 НК и да
определи изпитателен срок към минимума, предвиден в закона, за който да бъде
отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. Относно
гражданският иск от Министъра на финансите/предявен чрез юрисконсулт от ТД НАП
- Варна, ИРМ - Разград/ като представляващ Държавата, предявен срещу
подсъдимия, по отношение на допустимостта му защитата изрази становище, че
поради изтекла погасителна давност не следва да бъде приеман за съвместно
разглеждане в наказателния процес, а в хода на пледоарията, с оглед това, че
съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес гражданския иск, изрази становище, че искът е неоснователен
и недоказан и поради което следва да бъде отхвърлен изцяло, като в този аспект бе
направено и отново възражение за изтекла
погасителна давност.
Подсъдимият Ф.Ю.Х.
поддържа изложеното
от защитника си и изразява
самокритично отношение като съжалява за това, което се е случило. Заявява също, че е имал желание да
поеме отговорност за заплащане на данъчното си задължение, но поради обективни
обстоятелства/влошено здравословно и не добро финансово състояние/ не е могъл
да изплати задължението си към държавата.
В хода на съдебното производство подсъдимият Ф.Ю.Х.
заяви, че разбира в какво е обвинен, че е вярно
изложеното в обвинителния акт,
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и, че
се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти, както и, че е съгласен доказателствата от досъдебното
производство/№ 41/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Разград/ да се ползват при
постановяване на присъдата.
На
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието на
подсъдимия Ф.Ю.Х. се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие на основание чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на
свидетелите.
Разградският окръжен съд, след преценка на
доказателствата по досъдебното производство, прие за установено от фактическа
страна, следното:
Подсъдимият
Ф.Ю.Х. е роден на *** ***, община П., област Търговище, български
гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан/реабилитиран/, работи като шофьор и механик във „Финик Трейд“
ЕООД - село Л., община П., област Търговище, с ЕГН **********.
През 2008, 2009 и 2010година подсъдимият Ф.Х. ***, където е отглеждал животни и земеделски култури. В
дейността си той е бил подпомаган от съпругата си свидетеля Ш. Х.. И двамата са били регистрирани като земеделски
производители в ДФ “Земеделие“.
Земеделската си дейност подсъдимият Х.
е развивал под името на Едноличен търговец „***-Ф.Х.“, със седалище и адрес на управление ***,
регистриран през 1990г. по ф.д. № 1124/1990г. по описа на Окръжен
съд - Разград, с БУЛСТАТ № *********.
От 03.09.2009г. фирмата е била
регистрирана за нуждите на ЗДДС с данъчен ***. По същото това време подсъдимият Х. е
сключил договор за счетоводно обслужване по ДДС с ЕТ „Г. М.“ - гр.К..
Посочената фирма е била семейна, за счетоводно обслужване на самия Г. М./починал
през 2018г./, съпругата му свидетеля М. К. М. и дъщеря им С..
С възлагането на счетоводната дейност,
на 06.10.2009г. подсъдимият Х. е упълномощил
кантората с пълномощно с нотариално заверка - рег.№07009 на Нотаруис
С. С. - гр.К..
Свидетелят М. М. е изготвяла дневниците за покупки и продажби,
както и ежемесечната СД по ЗДДС. Впоследствие ги е подписвала и подавала в НАП,
със своя електронен подпис. Тя е изготвяла тези СД съобразно клаузата, каквото
представи подсъдимия Х., това да декларира. В повечето случаи СД по ДДС са били
нулеви - тоест без покупки и продажби на стоки за деклариране.
В края на 2010година подсъдимият Х. е намерил купувач на своя
слънчоглед. Но е нямал толкова голяма оборот, за да приспадне платеното му ДДС
и да се възползва от него. Решил е привидно да посочи пред НАП-Разград фиктивна
покупка на слънчоглед, с което е целял да му бъде признато право на данъчен кредит
по ЗДДС. По този начин е целял икономически ефект - реално използване на
получената сума по ДДС, а не да го внася в НАП. Така той се е снабдил с фактури от „***“ ЕООД - гр.Варна, както следва: фактура №38 от
10.12.2010г. с данъчна основа 125 850,00 лв. и начислен ДДС за покупката - 25
170,00 лв. и фактура № 40 от 13.12.2010г.с данъчна основа 184 580,00 лв. и
начислен ДДС за покупката - 36 916,00 лв. за покупка на слънчоглед на името на
неговата фирма ЕТ “***“.
Той е издал фактури № 4/10.12.2010 г.
и № 5/13.12.2010 г. по сделки за продажби с контрагенти ЕТ „*** - Ф.Х.“-
продавач и „ВЕРТУС АГРО“ ЕООД- купувач. Начисленията по тях са : фактура №4 от
10.12.2010г. с данъчна основа 126 000,00 лв. и начислен ДДС за продажбата 25
200,00 лв., предмет на доставката са 150 тона слънчоглед, и фактура № 5 от
13.12.010г. за продажбата на 220 тона слънчоглед с данъчна основа 184800,00 лв.
и начислен ДДС за продажбата 36 960,00 лв. Към фактурите са приложени
Декларация за произход и добра земеделска практика.
Тези фактури с двете фирми подсъдимият
Х. е предал на свидетеля М., за да ги
подаде пред НАП-Разград.
Така тя в дневниците за покупки и
съответно в справка-декларацията за ДДС с вх.№ 17000981490/14.01.2011г., е включила
стойности за данъчна основа и начислен ДДС за покупките по фактури от „***“
ЕООД, както следва: фактура № 38 от 10.12.2010г. с данъчна основа 125 850,00
лв. и начислен ДДС за покупката - 25 170,00 лв. и фактура № 40 от 13.12.2010г.с
данъчна основа 184 580,00 лв. и начислен ДДС за покупката - 36 916,00 лв.
Също така свидетелят М. в дневниците
за продажби е включила фактура № 4 от 10.12.2010г. с данъчна основа 126000,00
лв. и начислен ДДС за продажбата 25200,00 лв., предмет на доставката са 150 тона
слънчоглед, и фактура № 5 от 13.12.2010г. за продажбата на 220 тона слънчоглед
с данъчна основа 184 800,00 лв. и начислен ДДС за продажбата 36 960,00 лв. Тези
продажби са към „Вертус Агро“ - ЕООД - гр.Смядово.
Към фактурите са приложени Декларация за произход и добра земеделска практика.
Фактурите са описани в счетоводните книги на клиента по сметка 401 Доставчици и
сметка 304 Стоки. По доставките „Вертус Агро“ ЕООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит, но не са представени документи за извършено
плащане по фактурите, представени са документи за извършен транспорт и
документи за наем на механизирана площадка.
СД по ЗДДС и дневниците за покупки и
продажби свидетелят М. е представила пред НАП-Разград, на 14.01.2011г. по
електронен път.
Възникнали съмнения в СД по ЗДДС с
вх.№ 17000981490/14.01.2011 г. и НАП-Разград е започнала ревизия на ЕТ “***“.
Ревизията е извършена по реда на
чл.122 от ДОПК. Установените факти и обстоятелства са обективирани в Ревизионен
доклад № 1102662/08.08.2011г. с констатация за неправомерно ползван данъчен кредит
за период месец декември 2010г. от ЕТ „*** - Ф.Х.“ и подаване на декларация по
ЗДДС за период декември 2010г. с входящ номер 17000981490 от 14.01.2011г.,
съдържаща данни за данъчен кредит, които не се следва и декларирани величини на
данък за внасяне в
размер, различен от изчисления от
ревизиращия орган.
Ревизионният акт е обжалван от ЕТ
"Лазур - 91 - Ф.Х." и е постановено решение за потвърждаване на РА
№********* от 14.09.2011г. Установено е, че фирма "***" ЕООД гр.Варна
не е откриваема на известните адреси, нито неговия управител св.С. Г.. Също
така е установено, че двете фактури издадени на ЕТ"***" не са
отбелязани в дневника за продажби касаещ месец декември 2010г.
В хода на разследването са разпитани
лицата имащи отношения към инкриминирания случай, както следва:
Свидетелят В. С. В. е бил пълномощник
на „ВЕРТУС АГРО"ЕООД-Смядово в инкриминирания период месец декември 2010
г. Представлявал майка си Д. Н. С.. Не си спомня за сделките с ЕТ "*** - Ф.Х.".
Имал много сделки в периода, но твърди, че щом сделките са осчетоводени, то
значи са били реални. Не пазел оригинали на фактури и други счетоводни
документи.
Свидетелят М. К. М. е работела като
счетоводител в ЕТ „Г. М.” гр. К.. Свидетелства, че е подала СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ
/СД/за ДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011г. за Ф.Ю.Х.-ЗП. Декларациите е подала с
нейния си подпис. Фирмата на Х. е била обслужвана от ЕТ"Г. М." гр. К.
няколко месеца. От името на фирмата с нея контактувала жена. Не помни коя е
жената и не може да я разпознае ако я види. Тази жена ѝ носела
документите, които осчетоводявала. Прекратили обслужването на фирмата на Х.,
защото не им плащали за счетоводните услуги и имали нередовна дейност, в смисъл
че не извършвали постоянно сделки. Върнала всичките налични при нея счетоводни
документи на същата тази жена от фирмата на Ф., с която контактувала.
Свидетелката Д. Н. Д. е обслужвала
счетоводно „***" ЕООД- Варна. Във връзка с осъществяваната от нея
счетоводна дейност, тя подала СД с вх.№ 1032332/14.01.2011 г. от името на
дружеството / в която са били включени инкриминираните сделки между „***"
ЕООД- Варна и ЕТ "*** - Ф.Х."***/. От името на дружеството с нея са контактували
и мъж и жена, които не можела да разпознае. Фактурите, които осчетоводявала и са
били изпращани чрез куриер /по Еконт/. Отказала се да обслужва счетоводно
фирмата, поради проблеми с данъчното. Дошли мъжа и жената представляващи
дружеството с такси. Дала им пълномощното, с което ги представлявала и всички
счетоводни документи.
Свидетелят И. Я. Д. по документи е
представляващ „РЕД ЛАЙТ ДИСТРИКТ" ЕООД-Варна. Дружеството е предходен доставчик
на ***" ЕООД- Варна. Заявил, че имал проблеми с наркотиците.
Регистрирането на фирмата направил по искане на непознато лице с име Г. на
когото дължал пари за наркотици. Не бил работил с фирмата. Не знае за сделки на
фирмата. Не познава С. К. Г., представляващ ***" ЕООД- Шумен.
Свидетелят С. К. Г.ев
по документи е представляващ „***" ЕООД - Варна. Знае че се води управител
на дружеството. Регистрирал го срещу 300 лева по искане на непознат за него
човек. В периода имал проблем с наркотиците. Не знаел нищо друго за фирмата. Не
бил сключвал сделки. Не познава Ф.Х., ЕТ "*** - Ф.Х."***, „Ф.Х."
ЧЗП. След регистриране на фирмата не знае какво се е случвало с нея.
Свидетелят Ш. Б. Х. е съпруга на Ф.Х.,
собственик на ЕТ "*** - Ф.Х."***. Не познава счетоводител на "***
- Ф.Х."***. Не помни за сделки между ЕТ"*** - Ф.Х. *** и „***"
ЕООД- Шумен. Помни че в периода са имали земи, животни, купували, продавали и
произвеждали. Минала през депресивен период и нямала спомени за инкриминирания
период.
Видно от назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:
По точка първа от задачата
заключението е следното: в периода по ДДС - месец декември 2010г., дружеството
не декларира правилно данъчните основи за покупките, начисления данък за
покупките /данъчния кредит/ и данъка за внасяне, както и размера на внесения
данък.
В дневниците си за покупки и съответно
в справка-декларацията за ДДС с вх.№ 17000981490/14.01.2011г., включва
стойности за данъчна основа и начислен ДДС за покупките по фактури от "***"
ЕООД, както следва: фактура №38 от 10.12.2010г. с данъчна основа 125850,00 лв.и
начислен ДДС за покупката - 25170,00 лв. и фактура № 40 от 13.12.2010г.с
данъчна основа 184580,00 лв. и начислен ДДС за покупката - 36916,00 лв.
По точка втора от задачата заключението
е следното: от представените по делото документи и на база констатациите в
ревизионния доклад и ревизионния акт, съставени за период 12.2011г. не може да
се съди за "финансова дисциплина" в ЕТ "*** - Ф.Х.", ЕИК
*********. Нарушени са принципите и изискванията на счетоводството, като процес
на стойностно отразяване на реални стопански операции и обработка на информация
по първични счетоводни документи, съставяни за тяхното отразяване. Нарушени са
следните разпоредби на счетоводното и данъчно законодателство в страната:
Разпоредбите на Закона за
счетоводството - чл.1, ал.1 относно всеобхватността и достоверността на
счетоводството, чл.4 ал. 3 относно документалната обоснованост на
счетоводството на предприятието, чл.6, ал.1, т.1, относно първичните счетоводни
документи и чл.42, ал.1 относно съхраняването на счетоводната информация.
Сами по себе си, отразени в
счетоводството на фирмата, получените и издадени фактури не доказват по
безспорен начин извършването на реални доставки, а предметът на реално
извършената доставка предполага наличието на определена техническа, кадрова и
материална обезпеченост за извършването на фактурираните доставки.
За да има право на приспадане на
данъчен кредит, за да намали данъкът за продажбите си, с данъка на покупките
си, задълженото лице, трябва да: притежава данъчен документ-чл.71, т.1 от ЗДДС,
но само притежаването на такъв документ, не поражда самостоятелно правото на
данъчен кредит, когато не са събрани достатъчни доказателства, от които да се
направи безспорния извод, че доставките отразени в този документ са
действително осъществени;
-да
е настъпило данъчно събитие т.е. стоката да е прехвърлена или услугата да е
извършена чл.25 от ЗДДС; данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена -чл.25, ал.2 от ЗДДС;
-да има реално изпълнена облагаема
доставка или услуга - чл.68,ал.1 от ЗДДС.
При липса на реално осъществена
доставка на стока, не е налице условието по чл. 68 ЗДДС и не възниква и право на
данъчен кредит за получател на такава доставка, която съществува само
документално.
Когато не е доказана с неоспорими
доказателства извършена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и реално настъпило
данъчно събитие по чл.25, ал.2 от ЗДДС, са налице обстоятелства по чл. 70, ал.5
от ЗДДС по отношение на този доставчик - не възниква право на данъчен кредит за
получател на доставка, която не е реална и данъкът е начислен неправомерно .
За покупките по фактури от "***"
ЕООД, както следва: фактура №38 от 10.12.2010г. с данъчна основа 125850,00 лв.и
начислен ДДС за покупката - 25170,00 лв. и фактура № 40 от 13.12.2010г. с
данъчна основа 184580,00 лв. и начислен ДДС за покупката - 36916,00 лв. не са
налице неоспорими доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на
чл.25 от ЗДДС, с което да са изпълнени условията за възникване на право на
приспадане на данъчен кредит от ЕТ "*** - Ф.Х.", ЕИК *********.
По точка трета от задачата
заключението е следното: нарушенията по декларираните обстоятелства за данъчен
период декември ( 2010г. се свеждат до некоректно попълнени данни в
Справка-декларация поЗДДС.
В Раздел Б: Данни за упражнено право
на данъчен кредит, в Раздел В: Резултат за периода и в Раздел Г: ДДС за
внасяне.
Справка декларация по ЗДДС на Ф.Ю.Х.
ЗП за данъчен период декември 2010г. е подадена на основание чл. 125 от Закона
за данъка върху добавената стойност вх.№ 17000981490/14.01.2011 г. на ТД на
НАП-офис Разград, с която декларира в Раздел А: Данни за начислен данък върху
добавената стойност данъчна основа на извършените облагаеми доставки, в клетка
01 Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС (сума от клетка 11 до
клетка 16) - 310800 лв., в клетка 11 Данъчна основа на облагане със ставка 20%
: - данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условия на
дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната - 310800
( лв.; в клетка 20 Всичко начислен ДДС /сума от клетка 21 до клетка 24/-62160
лв. и в клетка 21 Начислен ДДС- 62160 лв.
В Раздел Б: Данни за упражнено право
на данъчен кредит, в клетка 31 - с право на пълен данъчен кредит - декларира
310430 лв., вместо 0,00 лв, в клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен кредит -
декларира 62086 лв., вместо 0,00 лв., в клетка 40 Общо данъчен кредит (кл.41
+кл.42 х кл.ЗЗ+кл.43) - декларира 62086 лв., вместо 0,00 лв.
В Раздел В: Резултат за периода, в
клетка 50 - декларира 74 лв., вместо 62160 лв.
В Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка
71 Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно-. - декларира 74 лв, вместо 0,00
лв.
Справка декларация по ЗДДС на Ф.Ю.Х. ЗП
за данъчен период 01.12.2010г. - 31.12.2010г., подадена на основание чл. 125 от
Закона за данъка върху добавената стойност с вх.№ 17000981490/14.01.2011 г. на
ТД на НАП-офис Разград, следва да бъде попълнена по следния начин:
В Раздел А: Данни за начислен данък
върху добавената стойност данъчна основа на извършените облагаеми доставки, в
клетка 01 Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС (сума от клетка 11
до клетка 16) -310800,00 лв., в клетка 11 Данъчна основа на облагане със ставка
20% : -данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условия на
дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната -
310800,00 лв.; в клетка 20 Всичко начислен ДДС (сума от клетка 21 до клетка
24)- 62160,00 лв. и в клетка 21 Начислен ДДС- 62160,00 лв.
В Раздел Б: Данни за упражнено право
на данъчен кредит, вклетка 31 - с право на пълен данъчен кредит - 0,00 лв., в
клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен кредит - 0,00 лв., в клетка 40 Общо
данъчен кредит (кл.41 +кл.42 х кл.ЗЗ+кл.43) - 0,00лв.
В Раздел В: Резултат за периода, в
клетка 50 - 62160,00 лв.
В Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка
71 Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно'. - 0,00 лв.
Като упълномощено лице в справката-декларация
по ДДС за период 12.2010г. е посочено лице с ЕГН **********, М. К. М..
Видно от приетата в хода на съдебното следствие и приобщена
като писмено доказателство по делото характеристика
по отношение на подсъдимия Ф.Ю.Х. с дата 30.04.2020г., издадена от кмета на с.Л.,
Община П., се установява, че Ф.Ю.Х. е добър човек, отзивчив, възпитан,
уравновесен, обществена личност, позитивен, обединителен и уважаван.
Видно от приетата в хода на съдебното следствие и приобщена
като писмено доказателство по делото справка за съдимост по отношение на
подсъдимия Х., издадена от Бюро „Съдимост“ при РС-Благоевград с вх.
№1741/08.06.2020г., се установява, че Ф.Ю.Х. е реабилитиран с влязло в сила на
28.01.2008г. определение на Окръжен съд – Разград от 18.01.2008г., по ЧНД №
370/2007г., за посочени в справката
осъждания
Описаната фактическа обстановка,
изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена
въз основа на направеното самопризнание на подсъдимия Ф.Ю.Х. и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и
начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят, както
следва: показанията на разпитаните свидетели - И. К. (папка 2, л. 68-69 от ДП), С. К.
Г.ев ( папка 2, л. 84-85; л. 88 и папка 3 , л. 66-68
от ДП), В. С. В. ( папка 3, л. 10-12 от ДП), М. К. М. ( папка 3, л. 17-20 от ДП),
Д. Н. Д. ( папка 3, л. 33-36 от ДП), И. Я. Д. ( папка 3, л. 37-40 от ДП) и Ш. Б. Х. ( папка 3, л. 41-43 от ДП),
заключение на съдебно-счетоводна и икономическа експертиза ( папка 4 от ДП), Ревизионен акт № *********/14.09.2011
год. (папка 1, л. 90-100 от ДП), определение № 368/14.01.2019 год. на
Административен съд - гр. Разград ( папка 2, л. 57 от ДП), заверени разпечатки
на СД по ЗДДС ( папка 2, л. 89-101; 103-110; 112-120 от ДП), както и от приетите
в хода на съдебното следствие и приобщени
като писмено доказателство по делото - характеристика
по отношение на подсъдимия Ф.Ю.Х. с дата 30.04.2020г., издадена от кмета на с.Л.,
Община П. и справка за съдимост по отношение на подсъдимия Х., издадена от Бюро
„Съдимост“ при РС-Благоевград с вх. №1741/08.06.2020г.
Съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия Ф.Ю.Х. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното
производство доказателства.
От събраните по
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на И. К. (папка 2,
л. 68-69 от ДП), С. К. Г. ( папка 2, л. 84-85; л. 88 и папка 3 , л. 66-68 от
ДП), В. С. В. ( папка 3, л. 10-12 от ДП), М. К. М. ( папка 3, л. 17-20 от ДП), Д.
Н. Д. ( папка 3, л. 33-36 от ДП), И. Я. Д. ( папка 3, л. 37-40 от ДП) и Ш. Б. Х. ( папка 3, л. 41-43 от ДП) се изясняват обстоятелствата относно времето,
мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на
подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, съответстват на данните, които се
извличат от писмените документи по делото, а и не са налице каквито и да било
данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, поради което
съдът ги кредитира изцяло като достоверни и обективни, при изграждане на
становището си относно авторството на инкриминираното деяние. Обстоятелствата
относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и
участието на подсъдимия в него, се изясняват освен от посочените гласни
доказателствени средства и от приложените по делото доказателства и
доказателствени средства - Ревизионен акт № *********/14.09.2011 год. (папка 1,
л. 90-100 от ДП), определение № 368/14.01.2019 год. на Административен съд -
гр. Разград ( папка 2, л. 57 от ДП), заверени разпечатки на СД по ЗДДС ( папка
2, л. 89-101; 103-110; 112-120 от ДП), както и от заключението на съдебно-счетоводна
и икономическа експертиза ( папка 4 от ДП),
и от от приетите в хода на
съдебното следствие и приобщени като писмено доказателство по делото - характеристика по отношение на подсъдимия Ф.Ю.Х.
с дата 30.04.2020г., издадена от кмета на с.Л., Община П. и справка за съдимост
по отношение на подсъдимия Х., издадена от Бюро „Съдимост“ при РС-Благоевград с
вх. №1741/08.06.2020г.
Съдът кредитира с доверие заключението
на съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, тъй като същото кореспондира
изцяло с показанията на разпитаните свидетели, с обясненията на
подсъдимия/тогава, в хода на ДП – обвиняем/ и с писмените доказателства по
делото.
Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, извършените
проверки от ревизиращите органи, безсъмнено е установено, че е налице
фиктивност на сделките с дружествата – контрагенти, които не са развивали
никаква дейност. Тези доказателства категорично са установени от гласните
доказателства и данните от проверките на данъчните органи. Установено е също,
че справката -декларация по ЗДДС и дневника за покупки, подадени пред ТД на
НАП, както и изготвените счетоводни първични документи са предавани от
подсъдимия на водещата счетоводството -
свид. М.. Те са били осчетоводени, за да се заяви право на данъчен кредит.
Установено е също, че подсъдимият е ползвал фактури от фирми, които не водят
счетоводства, нямат персонал и материални активи и не осъществяват реални
сделки.
След доказателствен
анализ на всички събрани на досъдебното производство доказателства/като между
тях не са налице никакви противоречия/,
поотделно и в съвкупност, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание,
съдът приема от правна страна, че подсъдимият Ф.Ю.Х. на 14.01.2011 година в гр.Разград, в качеството си на собственик и
представляващ ЕТ „*** - Ф.Х.“***, опосредено чрез М. К.
М.- счетоводител в ET„Г. М.“ - К.,
упълномощена с пълномощно рег.№ 07009 от 06.10.2009 г. да представлява ЕТ „***
- Ф.Х.“***, за данъчен период от 01.12.2010 г. до 31.12.2010 г., е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
данък добавена стойност в размер на 62 086 лева, като потвърдил неистина в
подадената на основание чл.125, ал.1 във вр. с чл.87, ал.2 от ЗДДС справка-
декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011 г. на ТД на НАП-Варна - офис
Разград, относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12,
ал.1 от ЗДДС, стойността на получените доставки и данъчния кредит, използвал
документи с невярно съдържание - справка-декларация по ЗДДС вх.№
17000981490/14.01.2011г. на ТД на НАП-Варна-офис Разград, дневник за покупки
към нея и данъчни фактури № 38/10.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“, с
данъчна основа 125 850 лв. и включен ДДС 25 170 лв. и № 40/13.12.2010 г. с
предмет на доставка „стока“ с данъчна основа 184 580 лв. и включен ДДС 36 916
лв. с доставчик „***“ ЕООД, в които удостоверил, че ЕТ „*** - Ф.Х.“ е получател
по посочените в данъчните фактури доставки, при воденето на счетоводството и
при представяне на информация пред органите по приходите, приспаднал в
нарушение на чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1,т.1 и ал.2, чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер на 62 086 лв., като в справка-
декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011г. на ТД на НАП-Варна- офис
Разград, в клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен кредит - декларирал 62086
лв., вместо 0,00лв., в клетка 40 Общо данъчен кредит (кл.41+кл.42 х
кл.33+кл.43) - декларирал 62086 лв., вместо 0,00 лв. - престъпление по чл. 255,
ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият Ф.Х.
е действал при условията на пряк умисъл като е съзнавал, че като собственик на ЕТ „*** - Ф.Х.“***, представлявано от него, опосредено чрез М. К. М.- счетоводител в ET„Г. М.“ - К.,
упълномощена с пълномощно рег.№ 07009 от 06.10.2009 г. да представлява ЕТ „***
- Ф.Х.“***, не е получило реално посочените по-горе доставки, които въпреки
това подсъдимият допуснал да бъдат отразени в дневниците за покупки на
дружеството и ги е подал в НАП, чрез своя пълномощник като преди това с него са
били съгласувани дневниците за покупки и Справката-декларация по ЗДДС/за
данъчен период от 01.12.2010 г. до 31.12.2010г. като е съзнавал и че по този
начин ще попречи да се установят реално дължимия се от ЕТ „*** - Ф.Х.“***, Данък
върху добавената стойност.
Подсъдимият Ф.Х. е съзнавал също така, че в Справката-декларация по
ЗДДС, се отразява неистина относно размера на ДДС с право на данъчен кредит и е
съзнавал, че по този начин ще се стигне до приспадане на неследващ се данъчен
кредит, които суми е следвало да постъпят в Държавния бюджет, като по този
начин е съзнавал и че ще се стигне до неплащане на данъчни задължения.
Изпълнителното
деяние се състои в избягване установяването и плащането на данъчни
задължения/данък добавена стойност/, като подсъдимият го е извършил чрез
няколко негови форми – като е потвърдил неистина в подадената на основание чл.125, ал.1 във вр.
с чл.87, ал.2 от ЗДДС справка- декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011
г. на ТД на НАП-Варна - офис Разград, относно наличието на реални облагаеми
доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, стойността на получените доставки
и данъчния кредит/т.2 на чл.255, ал.1 НК/; като е използвал документи с невярно
съдържание - справка-декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011г. на ТД на
НАП-Варна-офис Разград, дневник за покупки към нея и данъчни фактури №
38/10.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“, с данъчна основа 125 850 лв. и
включен ДДС 25 170 лв. и № 40/13.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“ с
данъчна основа 184 580 лв. и включен ДДС 36 916 лв. с доставчик „***“ ЕООД, в
които удостоверил, че ЕТ „*** - Ф.Х.“ е получател по посочените в данъчните
фактури доставки, при воденето на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите/т.6 на чл.255, ал.1 НК/ и като е приспаднал в нарушение на чл.70, ал.5 във вр.
с чл.68, ал.1,т.1 и ал.2, чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в
размер на 62 086 лв., като в справка- декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011г.
на ТД на НАП-Варна- офис Разград, в клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен
кредит - декларирал 62086 лв., вместо 0,00лв., в клетка 40 Общо данъчен кредит
(кл.41+кл.42 х кл.33+кл.43) - декларирал 62086 лв., вместо 0,00 лв./ т.7 на
чл.255, ал.1 НК/.
Данъчните задължения/данък добавена стойност/ са в особено големи размери по смисъла на
чл. 93, т.14 от НК, като общата стойност на данъчните задължения/ данък добавена стойност/, чието
установяване и плащане подсъдимият е
избегнал е в размер на 62 086 лева,
тоест надхвърля посочените в чл. 93, т.14 от НК - 12 000 лева, и което
обуславя и квалификацията по ал.3 на чл.255 НК.
По делото съдът прие за установено, че подсъдимият е избегнал
установяването и плащане на ДДС като е
потвърдил неистина в подадената от упълномощения му представител/ М. К. М.-
счетоводител в ET„Г. М.“ - К., упълномощена с пълномощно рег.№ 07009 от
06.10.2009 г. да представлява ЕТ „*** - Ф.Х.“***/ на основание чл.125, ал.1 във
вр. с чл.87, ал.2 от ЗДДС справка- декларация по ЗДДС вх.№
17000981490/14.01.2011 г. на ТД на НАП-Варна - офис Разград, относно наличието
на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, стойността на
получените доставки и данъчния кредит, използвал документи с невярно съдържание
- справка-декларация по ЗДДС вх.№ 17000981490/14.01.2011г. на ТД на
НАП-Варна-офис Разград, дневник за покупки към нея и данъчни фактури №
38/10.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“, с данъчна основа 125 850 лв. и
включен ДДС 25 170 лв. и № 40/13.12.2010 г. с предмет на доставка „стока“ с
данъчна основа 184 580 лв. и включен ДДС 36 916 лв. с доставчик „***“ ЕООД, в
които удостоверил, че ЕТ „*** - Ф.Х.“ е получател по посочените в данъчните
фактури доставки, при воденето на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите, приспаднал в нарушение на чл.70, ал.5
във вр. с чл.68, ал.1,т.1 и ал.2, чл.69, ал.1,т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен
кредит в размер на 62 086 лв., като в справка- декларация по ЗДДС вх.№
17000981490/14.01.2011г. на ТД на НАП-Варна- офис Разград, в клетка 41 ДДС с
право на пълен данъчен кредит - декларирал 62086 лв., вместо 0,00лв., в клетка
40 Общо данъчен кредит (кл.41+кл.42 х кл.33+кл.43) - декларирал 62086 лв.,
вместо 0,00 лв.
В резултат на приспадането без
основание на неследващия се данъчен
кредит, по този начин не внесъл в бюджета дължимото се ДДС.
Понятието "данъчен кредит" е дефинирано в чл. 68, ал.1 от ЗДДС
(ред. 01.01.2007 г.), според който данъчен кредит е сумата от данъка, която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС
за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;
Правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период,
през който е издадена съответната данъчна фактура, данъчното дебитно известие
или митническата декларация, и се упражнява чрез отразяването им в Дневника за
покупките, Справката-декларация и в счетоводните регистри на дружеството,
получател на доставката за текущия или в един от следващите три данъчни
периода.
Съгласно ЗДДС (ред. 01.01.2007 г.), чл. 6, "Доставка на стока или
услуга по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката".
Съгласно Закона за ДДС (ред. 01.01.2007 г.) задълженото лице подава
Справка-декларация заедно с отчетните регистри, изискуеми съгласно
чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС за съответния данъчен период, като същите
следва да се подадат до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят.
Подсъдимият е избегнал установяване и плащането на данъчни задължения, като е
използвал документи с невярно съдържание, а именно - Дневниците за покупки на на ЕТ „*** - Ф.Х.“***,
в които са били отразени данни за извършени покупки, за които е установено, че
не са реално извършени, като тази дейност на подсъдиимя е свързана с
последващото установяване и неплащане на данъчни задължения и приспадане на неследващ
се данъчен кредит. Според правната доктрина, избягването на установяването на
данъчни задължения е една предхождаща дейност, спрямо последващата форма –
неплащането на данъчни задължения. Така се разширява обхвата на избягването на
данъчните задължения, като се криминализира и приготовлението към подобна
дейност. Избягването на данъчните задължения от страна на собственика и
представляващ ЕТ „*** - Ф.Х.“***, опосредено чрез М. К.
М.- счетоводител в ET„Г. М.“ - К., упълномощена с пълномощно рег.№ 07009 от
06.10.2009 г. да представлява ЕТ „*** - Ф.Х.“*** – подсъдимият Ф.Х., е сторено
чрез първични счетоводни документи - фактури с невярно съдържание, които са
използвани пред органите на НАП, с които се цели доказване на заплатени сделки,
които реално не са извършени. По този начин се увеличава размера на разходите
за стопанска дейност с размера на сумите по тези фактури, които са с невярно
съдържание, намалява се размера на задълженията към бюджета, като се увеличава
размера на разходите, завишава се данъчната основа на получените от ЕТ „*** - Ф.Х.“***
доставки с право на пълен данъчен кредит, завишава се правото на данъчен кредит
и се намалява разликата като данък за внасяне като резултат между общата сума
на изискуемия се такъв и общата сума на данъчния кредит, за който се упражнява
правото на приспадане.
Доколкото същият е съзнавал и размера
на данъчните задължения/данък добавена стойност/, чието установяване и плащане
е избегнал, то настоящия състав счита, че субективната страна обхваща и факта,
че сумата е в особено големи размери.
Съдът счита, че подсъдимият е действал
при форма на вина именно пряк умисъл, тъй като от действията му може да се
направи категоричен извод, че е търсил и целял престъпния резултат.
Относно
индивидуализация наказанието на подсъдимия
Ф.Ю.Х., съдът ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.
С
оглед това, че делото се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр.
с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
За престъплението по
по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, извършено от
подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Ф.Х., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието,
обусловена от завишения ръст на престъпленията против финансовата, данъчната и
осигурителната система, както и това, че размерът на данъчни задължения - данък добавена стойност - 62 086 лева надвишава/надхвърля/ няколко пъти/около пет пъти/ размера посочен в т.14 на чл.93 НК,
който е 12 000лева, като критерий съобразно който се определя, че данъците
са в особено големи размери.
Отчете като смекчаващи отговорността
на подсъдимия следните обстоятелства: чистото му съдебно минало, в частност не
е осъждан за престъпления против
финансовата, данъчната и осигурителната система, много добрите характеристични
данни, направеното от него самопризнание и
оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина по делото, самокритичното му отношение към извършеното, не доброто му
финансово състояние, както и продължителния времеви период от извършване на
деянието, който се явява извън разумния срок съгласно Конвенцията за ЗПЧОС.
Ето защо отчитайки посочените по –
горе от една страна смекчаващи и от друга отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът прие, че по отношение на подсъдимия следва да
бъде определено на основание чл. 54 от НК
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" към минимума, предвиден в
закона за деянието, а именно за срок от ТРИ ГОДИНИ, което с оглед редът, по
който се провежда съдебното производство/съкратено съдебно следствие по реда на
глава 27 НПК в хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намалява
с една трета и го
ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок
от ДВЕ ГОДИНИ, което счете за съответно на
извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и
генералната превенция.
Изтъкнатите по-горе обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че поправителната и превантивната функции на наказанието могат
да бъдат реализирани и без ефективна изолация на подсъдимия Ф.Х. от обществото,
поради което изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода в
размер на ДВЕ ГОДИНИ бе отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.55, ал.3 от НК,
НЕ НАЛОЖИ на подсъдимия Ф.Ю.Х., с ЕГН **********, наказание конфискация, с оглед това, че по делото са
налице доказателства, че съшият не притежава каквото и да било имушество.
Гражданският иск е с правно основание
чл. 45 ЗЗД.
Относно допустимостта на гражданския иск,
съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
гражданския иск на Министър на финансите, /предявен чрез юрисконсулт от ТД на
НАП-Варна, ИРМ-Разград/ като представляващ държавата, срещу подсъдимия Ф.Ю.Х. с ЕГН **********, за
заплащане на сумата в размер на 62 086лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1,
т.2, т.6 и т.7 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане и бе конституиран като граждански ищец в настоящото
наказателно производство - Министър на
финансите, като представляващ държавата.
Безспорно предявеният граждански
иск е допустим по следните съображения: произхожда от легитимирано лице,
обхваща вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението,
предмет на обвинителния акт. Относно допустимостта на иска, съдът съобрази и
задължителния характер на ТР № 4/12.03.2016г. на ОС на наказателната колегия на
ВКС. Съгласно посоченото ТР, т.1, в резултат на престъпленията по чл.255 НК,
чл.255а от НК, чл.256 НК, респективно чл.257 НК, ДВ /бр.62/1997г./ в частност
настоящия случай, в който се касае за престъпление по чл.255 от НК, се
причиняват имуществени вреди на централния бюджет. Престъплението по посочените
текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, съгласно т.1.1 от
същото ТР. Гражданската отговорност за деликта носи извършителя на престъплението.
Съгласно т.2 на същото ТР, когато за данъчни задължения, предмет на
обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК /какъвто е настоящият
случай/, в който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно
задължено лице, данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на
основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявени от държавата
чрез Министър на финансите за съвместно разглеждане в наказателното
производство, е допустим. В този аспект граждански иск в рамките на
наказателното производство представлява самостоятелен път на защита и не се
конкурира с предвидения в специалното данъчно производство ред, предвид
автономността на наказателното и данъчното производство /ТР №1/2009 на ОСНК
ВКС/.
Същевременно обаче, съдът намира, че гражданският
иск на Министъра на финансите/предявен чрез юрисконсулт от ТД НАП - Варна, ИРМ
- Разград/ като представляващ Държавата, предявен срещу подсъдимия Ф.Ю.Х.,
живущ ***, с ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 62
086лв./шейсет и две хиляди и осемдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6
и т.7 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
й изплащане, е погасен по
давност, поради което съдът го отхвърли на посоченото основание.
Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗД, давността за това вземане тече от откриването на дееца. В повечето случаи
деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на
извършване на деликта, тоест ако извършването на деянието и откриването на
извършителя съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако
откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен
момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки конкретен случай /ТР
5-2005-ОСГК и ОСТК/. В този аспект следва да бъде посочено, че началото на
давността по ЗЗД е свързана с момента на
узнаване от увредения, че фактическият състав на деликта е реализиран. В случая
знанието за реализирания състав на деликта е възможно едва при реализиране на
ревизионното производство, защото до този момент данъчният субект има
задължение за самоизчисляване на данъчното задължение по чл. 107 от ДОПК и за
неговото вярно деклариране. Отнесено към фактите по казуса, вземането на
Държавата за вреди е станало изискуемо от момента на узнаване на увреждането, с
най-ранен момент влизане в сила на Ревизионен акт /РА/ № *********/14.09.2011г./виж
папка 1 от ДП/, който е връчен на Ф.Х. на 03.10.2011г. Ревизионният акт е
обжалван от ЕТ "Лазур - 91 - Ф.Х." и е постановено решение №
802/15.12.2011г., с което е потвърден изцяло Ревизионен акт /РА/ № *********/14.09.2011г.
Видно от разписка/на лист 32, папка 1 от ДП/ се установява, че решение №
802/15.12.2011г. е връчено на Ф.Х. в качеството му на собственик и
представляващ ЕТ "Лазур - 91 - Ф.Х."***.2012г., от който момент е
започнал да тече 14 дневен срок от връчването на решението относно обжалването
му пред Административен съд - Варна. Решението не е било обжалвано.
Следователно с изтичането на този 14 дневен срок, считано от 06.02.2012г.,
следва влизането в сила на ревизионния акт, от когато започва да тече и
давностния срок по ЗЗД. Исковата молба на Държавата чрез Министъра на финансите
е подадена по НОХД № 71/2020 година на 28.05.2020 година , тоест извън рамките на пет годишния срок по чл. 110
от ЗЗД, поради което съдът отхвърли като погасен по давност гражданският иск на
Министъра на финансите/предявен чрез юрисконсулт от ТД НАП - Варна, ИРМ -
Разград/ като представляващ Държавата, предявен срещу подсъдимия Ф.Ю.Х., живущ ***,
с ЕГН **********, за заплащане на сумата в размер на 62 086лв./шейсет и две
хиляди и осемдесет и шест лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК. С оглед
това, че съдът отхвърли като погасен по давност главния гражданският иск, то
следва да бъде отхвърлен и акцесорния
иск - този за претендираната законна лихва от датата на увреждането до окончателното
й изплащане, поради което съдът го
отхвърли като погасен по давност.
Само за пълнота следва да бъде
посочено, че досъдебното производство е образувано срещу Ф.Х. в качеството му
на собственик и представляващ ЕТ "Лазур - 91 - Ф.Х."***.2018г./виж
лист 1, папка 2 от ДП/, което предпоставя извода, че още към момента на
образуване на наказателното производство правото на иск на Държавата относно
вземането си от непозволено увреждане спрямо Ф.Х. в качеството му на собственик
и представляващ ЕТ "Лазур - 91 - Ф.Х."***, е било пагасено
по давност.
Тъй като подсъдимият Ф.Х. е
признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание
чл. 189, ал.3 от НПК същият е осъден да
заплати направените по делото разноски, а именно да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжна прокуратура - гр. Разград, за разноски на досъдебното
производство, сумата от 159.60лв./ сто петдесет и девет лева и шейсет
стотинки/.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.
Съдия:
MH