№ 223
гр. Кюстендил, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „ Защита срещу
изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“,
чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по жалбата на „*********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: ********************************, представлявано от К.ИЛ.,
против разпореждане от 21.07.2022г. на ЧСИ М.ДЖ. с рег.№744 към КЧСИ и район на
действие Окръжен съд Кюстендил по изпълнително дело №20207440400670, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по посоченото
дело.
В жалбата се твърди, че постановеният отказ е неправилен, тъй като взискателят по
изпълнителното дело – „**************“ АД, с молба от 15.11.2021г., депозирана пред
съдебния изпълнител, е поискал прекратяване на делото, поради удовлетворяване на
вземането му, а с молба от 18.11.2021г. другият взискател, присъединен в производството,
„Феникс – Енергетика ремонт“ ООД, е изразил съгласие за прекратяване на изпълнителното
производство. Твърди се, че при постъпилата молба за прекратяване на изпълнителното
дело, незаконосъобразно ЧСИ бездейства и е постановил обжалвания отказ по подадената от
длъжника молба от 14.07.2022г., тъй като е изпълнено единственото условие, което законът
въвежда и счита, че дори да са налице дължими такси към съдебния изпълнител, то
последният разполага с други правни способи за събирането им. Моли се отмяна на
постановения отказ.
Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство -
„**************“ АД, не е подал възражение в дадения му срок.
Съдебният изпълнител не представя мотиви.
ОС-Кюстендил, в настоящия му състав счита, че подадената жалба е процесуално
1
допустима, тъй като е подадена в законоустановения 2-седмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК
(атакуваното разпореждане е постановено на 21.07.2022г., а жалбата е била подадена
директно в КнОС на 26.07.2022г., след което е била върната за администриране и изпратена
обратно в съда), от страна, която има право на жалба – длъжника по изпълнителното дело, и
срещу подлежащо на съдебен контрол действие на съдебния изпълнител (чл.435 ал.2 т.6 от
ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.).
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, по същество приема,
че жалбата е основателна, поради следното:
Изпълнително дело №20207440400670/2020г. по описа на ЧСИ М.ДЖ. рег.№744, с
район на действие – Окръжен съд – Кюстендил е било образувано по молба, подадена от
взискателя „**************“ АД срещу дължниците „*********“ ООД, К.В.ИЛ и ЕЛ.Д.ИЛ.
въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2020г., издаден по ч.гр.д.№1946/2020г. по описа
на РС-Дупница; изпълнителен лист от 18.11.2020г., издаден по ч.гр.д.№1945/2020г. по описа
на РС-Дупница и изпълнителен лист от 18.11.2020г., издаден по ч.гр.д.№1947/2020г. по
описа на РС-Дупница.
С разпореждане на ЧСИ от 21.12.2020г. като взискател е присъединено и
„*************************** ООД.
По изпълнителното дело са били предприети и извършени редица изпълнителни
действия като опис на недвижим имот, наложени запори на банкови сметки на длъжниците,
извършена оценка на недвижим имот и насрочена публична продан на същия.
На 15.11.2021г. с молба с вх.№13090 (л.395) взискателят „**************“ АД е
поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело с №670/2020г., да се
преустановят всички изпълнителни действия и да бъдат вдигнати наложените в полза на
дружеството обезпечителни мерки. В молбата е посочено, че дългът към банката е изцяло
погасен, както и е отразено прекратяването да бъде извършено след събиране на дължимата
пропорционална такса.
С молба с вх.№01059/18.11.2021г. съгласие за прекратяване на производството по
изпълнителното дело е дал и присъединеният взискател „***************************
ООД.
Съдебният изпълнител е събрал информация за размера на заплатените от длъжника
суми в полза на „**************“ АД, изчислил е, че му се следва заплащане на такси, в
това число пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7 217.08 лева и на
22.11.2021г. е разпоредил да се уведоми длъжника за размера и вида на подлежащите на
заплащане такси, посочвайки, че след плащането, производството ще бъде прекратено.
„*********“ ООД е депозирало жалба с вх.№011444/02.12.2021г. срещу
определените от ЧСИ разноски, в частност – определената за заплащане такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, по която жалба е било образувано в.гр.д.№19/2022г. по описа на КнОС, с
решение №27/18.02.2022г. по което съдът е оставил жалбата без уважение, приемайки, че
определената от ЧСИ такса е дължима и следва да бъде в тежест на длъжника в
производството.
По повод подадена от „*********“ ООД жалба до Гл.инспектор на Инспектората
към министерство на правосъдието, с писмо, изх.№94-00-41/08.06.2022г., получено от ЧСИ
на 14.06.2022г. е отправена препоръка до ЧСИ М.Джоргова да спазва разпоредбите на
чл.434 ал.1 от ГПК и чл.45 ал.1 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, с оглед
констатацията, че при извършената проверка е било установено, че по подадената от
взискателя по изп.д.№20207440400670 молба за прекратяване на делото и вдигане на
обезпечителните мерки от дата 15.11.2021г. липсва произнасяне от съдебния изпълнител в
разумен срок.
След получаване на писмото от МП, доколкото може да се съди по реда на
2
прошнуроване и прономероване на документите в изпратения на съда препис от
изпълнителното дело, но на неустановена дата с разпореждане, което не е датирано
(вж.л.464), ЧСИ се е произнесъл по молбата на взискателя от 15.11.2021г., като е оставил
същата без уважение с довод, че липсват данни за погасените суми, което е пречка за
изчисляване на дължимата пропорционална такса, която следва да бъде съобщена на
длъжниците и едва след заплащането й делото следва да бъде прекратено. Липсват данни
това разпореждане да е било съобщено на някоя от страните, в частност на длъжниците.
С молба с вх.№7728/14.07.2022г. „*********“ ООД е поискало незабавно
прекратяване на производството и вдигане на наложените обезпечения, позовавайки се на
подадената от взискателя молба от 15.11.2021г., съдържаща искане за прекратяване на
производството, даденото съгласие от присъединения взискател и липсата на задължения,
които да са предмет на изпълнителното производство. Според молителя, налице е
хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
С обжалваното разпореждане от 21.07.2022г. тази молба е оставена без уважение,
като съдебният изпълнител се е позовал от една страна на факта, че в молбата на взискателя
е било поискано прекратяване на изпълнителното дело след като бъде събрана таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ, а от друга страна на обстоятелството, че тази такса към момента на
произнасяне не е изплатена от длъжниците в пълен размер.
Така застъпеното от ЧСИ разбиране не се споделя от настоящия съд. Несъмнено е,
че по изпълнителното дело взискателят „**************“ АД е депозирал нарочна изрична
молба, с която е поискал производството да се прекрати. Присъединеният взискател е
изразил съгласие за прекратяване на изпълнителното дело.
Хипотезите, при които изпълнителното производство може да бъде прекратено са
изчерпатено посочени в чл.433 ал.1 от ГПК. Основанията за прекратяване на изпълнителния
процес се състоят в първоначалната липса или в последващото отпадане на някое от
условията за допустимостта му. Направеното от взискател писмено искане за прекратяване
на изпълнителното производство е сред предвидените от законодателя основания за
прекратяване, визирано в разпоредбата на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК. Тази норма съдържа
императивното изискване съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство
при писмено поискване на взискателя. Това задължение освен императивно е и безусловно.
Същото не е свързано с изпълнение на други изисквания или условия.
Дейността на ЧСИ е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде
десезиран от взискателя. Мотивът, поради който съдебният изпълнител е десезиран, е
ирелевантен. Това може да бъде сторено дори преди удовлетворяване на вземането.
Последното е така, доколкото именно взискателят е господар на образуваното по негова
молба изпълнително производство. В т.см.вж. Решение №102 от 10.07.2015г. на ВКС по
гр.д.№1136/2015г., III г.о., ГК.
След като ЧСИ бъде десезиран от взискателя писмено, той не може да извършва
каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на претендирани такси и
разноски. Ако такива задължения са налице, той следва да уреди отношенията си с
взискателя, който е възложил изпълнението, а след това го е десезирал. Възможно е – както
е в настоящия случай – таксите и разноските да следва да бъдат възложени в тежест на
длъжника, но дори в този случай ЧСИ не може да продължи изпълнението под предлог, че
има несъбрани такси, които са в тежест на длъжника, защото съдебният изпълнител не е
кредитор на длъжника. В изпълнителното производство, по което е десезиран, той може да
събере възложените в тежест на длъжника такси, само ако има събрани суми и преди
десезирането му е издадено постановление за разноски или има изготвено разпределение.
Това е така, защото след като взискателят е потвърдил погасяването на дълга и е поискал
прекратяване на производството, изпълняемо право вече няма. Посоченото изключва
възможността за продължаване на изпълнителното производство. Ако съдебният изпълнител
3
счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към него, той може да заяви
претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни субекти, но не й сам да ги
упражни в производство, чието продължаване е лишено от основание поради погасяване на
изпълняемото право и десезиране от взискателя.
Горното разбиране не може да бъде променено от факта, че в молбата за
прекратяване на изпълнителното производство, взискателят е посочил това да бъде сторено
след събиране на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Както се приема в Решение
№60273 от 10.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2413/2021г., IV г.о., ГК, извършването на
волеизявлението под условие за събиране на дължимите такси и разноски, е ирелевантно.
Процесуалните действия не могат да бъдат извършени под условие, освен по
вътрешнопроцесуално такова, а условието за събиране на дължими такси и разноски няма
такъв характер. Когато взискателят направи искане за прекратяване на производство, това
искане обвързва съдебния изпълнител, но не го обвързва условието, под което искането е
направено. Само ако волеизявлението на взискателя е неясно, съдебният изпълнител може
да изиска то да бъде уточнено, което в случая не е така. Ако взискателят потвърди, че е
удовлетворен изцяло, съдебният изпълнител е длъжен да прекрати производството и да му
върне изпълнителния лист.
Изложените доводи обосновават извода на съда, че отказът на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното дело, е незаконосъобразен. Длъжникът „*********“ ООД в
молбата си от 14.07.2022г. ясно е изложил своите твърдения, че е налице десезираща молба
на взискателя и съгласие от присъединения взискател за прекратяване на производството и е
поискал съдебният изпълнител да се произнесе като прекрати делото и вдигне наложените
обезпечения, с оплакване, че търпи вреди от бездействието му. Посочената в тази молба
правна квалификация, която самият длъжник е направил на искането си не е била коректна –
по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, но същата не е била обвързваща и не е обвързала ЧСИ, който в
обжалваното разпореждане е обсъдил действителните фактически и правни доводи на
длъжника, които са в посока за наличие на основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
Отказът на ЧСИ, съдържащ се в разпореждането от 21.07.2022г., доколкото е в
разрез с императива на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, следва да се отмени. Въззивният съд не може
да замести акта на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство,
поради което същото следва да му бъде върнато за произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.07.2022г. на ЧСИ М.ДЖ. с рег.№744 към КЧСИ и
район на действие Окръжен съд Кюстендил по изпълнително дело №20207440400670, с
което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по
посоченото дело.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.ДЖ. с рег.№744 към КЧСИ и район на действие
Окръжен съд Кюстендил с УКАЗАНИЕ за прекратяване на изпълнителното производство по
изп.д.№20207440400670 на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5