Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2043 16.12.2016 година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря К.К.
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 8081 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на „ПОРТ БЪЛГАРИЯ УЕСТ” ЕАД /с предишно наименование ФИШ
ПОРТ/ с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от О.П.Р., против „СЛАВЯНКА” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от П.П.Г., с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ответното
дружество не е собственик на 200 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 07079.**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри за гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/******
г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР засягащо
поземления имот, адрес на поземления имот: гр. Бургас, ул. „Индустриална”, с
площ от 7 617 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид
производствен, складов обект, номер по
предходен план: **, кв. 7, парцел XL, при
съседи: 07079.****, 07079.****, 07079.****, 07079.****, 07079.**** и 07079.****, както и на находяща се в имота сграда
– метален склад с площ от 200 кв.м.
– паянтова постройка, с неизяснен статут, ненанесена в одобрената кадастрална карта на гр. Бургас. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот
с идентификатор 07079.**** и поземлен
имот с идентификатор 07079.****,
като същите е придобил след включването
им в капитала на дружеството, като непарична вноска от страна
на бившия им собственик „Атлантик Груп” ООД и извършеното вписване в търговския регистър. Праводателят му „Атлантик Груп” ООД придобило имотите чрез договор за
доброволна делба от 05.09.2008 г.
Независимо от това
обаче, ответното дружество оспорвало собствеността му, като заявявало собственически права върху 200 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.**** и
находящата се в него сграда – метален
склад, за които се легитимирало
като собственик въз основа на
нотариален акт, съставен по реда
на чл. 587, ал. 1 от ГПК от
2008 г., съгласно който е признат за собственик
на терен с площ от 200 кв.м.,
представляващ част от неурегулиран поземлен имот № 20, по плана на
гр. Бургас, кв. Победа, целият
с площ от 41 806 кв.м., ведно с построената в имота сграда – метален склад със застроена
площ от 200 кв.м. и за който
твърдял, че попадат именно върху процесния имот.
Правното основание на исковете е чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата молба
от всеки от ответното дружество.
Със същия не се оспорва
допустимостта на исковете, доколкото ищецът формално се легитимирал като собственик на поземлен имот
с идентификатор 07079.****. Независимо,
че ищецът се легитимирал за собственик на
УПИ XL-** в кв. 7, същият не бил
собственик на спорните 200 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.**** и построения
върху терена склад с площ от
200 кв.м., тъй като нито праводателят
му, нито лицата, от които
последният черпи права били техни
собственици. В тази връзка се оспорват
нотариалните актове, с които „Атлантик Груп” ООД се легитимира
за собственик на терена.
Собственик на спорните имоти било ответното дружество, за което
се легитимирало като такъв с цитирания
в исковата молба нотариален акт, като в същия имотите
били идентифицирани съобразно състояние на кадастралната карта към момента
на издаването му и скица, издадена
през 2006 г., като били налице последващи
промени в кадастралната основа. Ответникът заявява, че е собственик
на процесните имоти, като придобил
същите по реда на чл.
17а от Ззакона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия ЗППДОП
/отм./ при преобразуването на ДФ „Рибно стопанство”, от която била
създадена ДФ „Славянка” - Бургас, впоследствие преобразувана в „Славянка” ЕООД, след това в АД при изпълнение на програмата за
приватизация чрез инвестиционни бонове. Евентуално се заявяват,
че спорните имоти са придобити
от ответника по давност, при
все че дружеството
ги владеело от момента на
възникването си като самостоятелно юридическо лице – търговско дружество по ТЗ до настоящия
момент, като от 01.04.2012 г. владението се упражнявало чрез държатели, на които дружество
е отдало под наем имота си. Също търси направените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 05.09.2008 г.,
сключен между „КРЗ ПОРТ - БУРГАС” АД, „БУЛДЖАК” АД, „ФИШ ПОРТ” АД, „АТЛАНТИК
ГРУП” ООД и „ЧЕРНОМОРСКИ РИБОЛОВ” АД , в дял на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД е поставено
УПИ XLІ- ** с площ от 8 686 кв.м. и XL-** с площ от 7
619 кв.м.
С
нотариален акт ******, дело № 419/12.09.2008 г. на
нотариус с рег. № 247 в НК – Л.К.,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 13118/16.09.2008 г., ******,
„АТЛАНТИК ГРУП” ООД с ЕИК ********* е признато за собственик на УПИ ХLI- ** и на УПИ XL-** с площ от 7 619 кв.м., въз
основа на горния договор за делба, видно от отбелязването в акта.
В
последствие урегулиран поземлен
имот XL-**, в кв. 7 е внесен в капитала
на ищцовото дружество от страна на „АТЛАНТИК ГРУП” ООД на 18.07.2013
г., което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 28.08.2013 г., видно
от данните в регистъра.
С
нотариален акт ******, дело № 444/18.04.2008 г. на нотариус с рег. № 285 в НК –
А.Д., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 8746/04.06.2008 г., ******,
ответното дружество е признато за собственик на терен с площ от 200 кв.м.,
представляващ част от неурегулиран поземлен имот № 20 по плана на гр. Бургас,
промишлена зона „Победа”, целият с площ от 41 806 кв.м., при описани в
акта граници, ведно с построената в него сграда – метален склад /отбелязана под
номер 24 в АДС № 11505/04.05.1995 г. и комплексен ген. план/ със застроена площ
от 200 кв.м.
Видно
от цитарания акт за държавна собственост на основание
чл. 77, ал. 1 от НДИ са описани имоти – терен и сгради, включени в баланса на
„Славянка” ЕООД – Бургас, сред които и склад за отпадъчна хартия с площ от 200
кв.м. -1 етаж, записана под номер 24.
С
решение от 24.01.1991 г. на министерство на земеделието и хранителната
промишленост / МЗХП/ на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за
стопанската дейност и във връзка с чл. 5, ал. 1 от Постановление № 2 на МС от
15.02.1989 г., считано от 01.02.1991 г. е прекратена фирма „Рибно стопанство” –
Бургас, като въз основа на поделенията й е разпоредено да се образуват фирми с
държавно имущество, които да поемат активите и пасивите, както и други права и
задължения на стопанството. Решението е вписано по ф.д. № 12/1989 г. и
публикувана в Държавен вестник, бр. 40 от 26-ти май, извлечение от който е
представен по делото. Регистрират се следните поделения на прекратената фирма,
надлежно изброени, сред които и Рибноконсервен
комбинат „Славянка” - Бургас. От споразумителен
протокол № 1 е видно на които имоти става собственик фирма „Славянка”. С решение
от 27.02.1991 г. по ф.д. № 2381/1991 г. на БОС е регистрирана фирма с държавно
имущество „Славянка” – Бургас. Изрично в решението е отбелязано, че тя поема
активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма „Рибно
стопанство”, по баланса й към 31.12.1990 г., съгласно разделителен протокол.
Отбелязано е също така, че уставният фонд на „Славянка” е държавно имущество в
размер на 12 121 000 лв., което тя получава като провоприемник
на предприятие „Славянка” – Бургас от фирма „Рибно стопанство”-Бургас, която е
прекратена. Представено е и решение № 500/08.01.1991 г., с което на основание
на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за стопанската дейност и
във връзка с чл. 5, ал. 1 от Постановление № 2 на МС от 15.02.1989 г. е
създадена фирма „Славянка” –гр. Бургас с държавно имущество. В последствие с
решение № 3628/17.06.1992 г. по ф.д. 3942/1992 г. е вписано „Славянка” ЕООД ,
като капиталът на дружеството е държавно имущество в размер на 28 364 лв.,
получени от правоприемството на прекратената държавна
фирма „Славянка”- гр. Бургас. В последствие капиталът на дружеството е увеличен
на 158 170 лв. със Заповед на министерството на земеделието и хранителната
промишленост. Със Заповед от 30.09.1996 г. „Славянка” ЕООД е преобразувано в
„Славянка” АД, като на базата на извършена преоценка на ДМА, капиталът на дружеството
е намален на 158 170 лв. С решение от 02.09.1997 г. по ф.д. № 3942/1992 г.
е вписана промяна на „Славянка” ЕАД на „Славянка” АД.
От заключението на
вещото лице Д.П. по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
изцяло кредитира, като изготвено от лице с нужните специални познания и като
неоспорено от страните, допълнено с изявленията на експерта в съдебно
заседание, се установява, че сградата, посочена под номер 24 в горецитирания акт за държавна собственост /АДС/ като „склад
за отпадъчна хартия” със застроена площ от 200 кв.м. и терен от 200 кв.м., са
отразени като дълготрайни материални активи /ДМА/. Прилежащия терен към
сградата /ид.части от имот 07079.****/ от 200 кв.м. е
индивидуализиран в счетоводните книги в инвентарен опис, справка за сгради,
водещи се по счетоводните регистри и стопанисвано от фирмата сега „Славянка”
АД като: склад за отпадъчна хартия, застроена площ от 200 кв.м.с инвентарен
номер 10102, като подшифър на сметка 201/1 – земи
/терени/, с отчетна стойност от 1 **5. 49 лв., а като ДМА с инвентарен номер 30030 „склад отпадъчна
хартия” срещу вх. цех стерилен е записан в счетоводните регистри –
инвентарен опис за сметка 203-1-сгради производствени, с отчетна стойност от
1 663. 20 лв., с исторически проследима година
на въвеждане в експлоатация – 1984 г. Вещото лице е проследило и счетоводните
записвания, като установява, че хронолически
най-старият документ, в който е заведен имота в счетоводната отчетност на
предприятието е Журнал 17 – систематичният счетоводен регистър от 1984 г. Последващо съществуващи в архивите на
предприятието в счетоводния документооборот регистри
от 1992 г. са картата и справката на активите. Включен е и в писмо
1897/30.12.1992 г. на Института за развитие на промишлеността – София, придружено
в оценителски доклад, в който се включва обяснителна
записка с писмено заключение на ДМА и инвентаризационен списък на материалните
активи, в съответствие с инвентаризационния опис, съдържащ тяхната материална
оценка. По-късно се съдържа и в активите на предприятието към 31.12.1994 г. –
справка амортизационен план за състоянието на материалните активи и размера на
амортизационните отчисления. През 1994 г.- 1995 г. в предприятието е извършен
вещно-правен анализ на активите на „Славянка” ЕООД, елемент от цялостния правен
анализ на дружеството. След издаването на АДС № 11431/27.03.1995 г. с преписка
№ 11505 се обособяват самостоятелни имоти. Към настоящия момент ДМА – „склад
отпадъчна хартия вх. цех стерилен” е с инвентарен номер 30030, като шифър по
сметка 203/1 – сгради производствени с проследим в регистър „Инвентарен опис” с
отчетна стойност от 1 663. 20 лв. Застроената площ от 200 кв.м. е с
инвентарен номер 10102, като подшифър на сметка 201/1
– земи /терени/ с проследим в регистър „Инвентарен опис” с отчетна стойност от
1 **5. 49 лв., като са проследимо исторически
–информационно в „Справка за активите” на предприятието за всички отчетни
години до 30.09.2016 г. Имотите участват със стойността си в счетоводния баланс
на дружеството – раздел ДМА – земи и сгради. ДМА с инвентарен номер 30030
участва в справката за амортизируемите активи към
годишните данъчни декларации по ЗКПО за съответните финансови години. Вещото
лице сочи в съдебно заседание, че записванията са достоверни и са въз основа на
първични счетоводни документи. По време на проверката си установила по
безспорен начин, чрез хронологично проследяване на всички налични първични
счетоводни документи, как в информационна връзка са отразени във всички
счетоводни регистри на дружеството от Журнал 17 до инвентарната книга,
отделните картони за всеки един актив, счетоводните записвания в данъчните
амортизационни планове, които формират балансовите числа в балансите на
дружеството през годините и данъчните декларации по ЗКПО. Експертът заявява
също така, че имотът, описан в нотариалния акт от 2008 г. е идентичен с
дълготрайните активи, които ответникът води с инвентаризационни номера 10102 и
30030, което установила от хронологията на всички налични първични документи.
От заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло
кредитира, като изготвено от лице с нужните специални познания и като
неоспорено от страните, също допълнена с изявленията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че за терена, където попадат спорните имоти – терен
от 200 кв.м. и метален склад, построен върху него, Община Бургас представя
единствено кадастрален план на ПЗ „Победа”, изработен през 1979 г., за който
липсват данни по одобряването му. В него имот с пл. № 20 е записан като двор на
КРЗ „Драгни Недев”., имот пл. № 21 – къща „Славянка”, имот с пл. № 23 – двор
„Славянка”, имот с пл. № ** – двор на Рибно стопанство. За тази територия няма
одобрен общ ПУП – план за регулация и застрояване. Във връзка с преобразуването
на ДФ „Рибно стопанство” е извършено разпределение на терена, сградите и части
от тях между отделните подразделения на бившото
„Рибно стопанство”. Изготвен е комплексен генплан, в
който с различни цветове са очертани териториите на „Океански риболов”,
„Славянка”, „Черноморски риболов” и Кораборемонтен завод. С АДС № 11505 е
актуван за държавна собственост терен от 41 806 кв.м. и сгради,
предоставен за оперативно управление на „Славянка” ЕООД – Бургас. В преписката
към него в областна администрация е приложен генерален план, в който е нанесена
легенда с цветове, с които са обозначени отделните терени на ИРП, „Славянка”,
„Черноморски риболов”, „Океански риболов” и Кораборемонтен завод. В оцветения в
кафяво терен и сгради на „Славянка”, под номер 24 фигурира „склад ламар. отпад. хартия” – 200
кв.м., като под № 24 в АДС допълнително е вписана тази постройка. Според
експертът постройката попада в имот с пл. № ** по кадастралния план от 1979 г.,
записан в разписния списък първоначално на „Рибно стопанство”, независимо, че в
АДС е посочено, че попада в имот с пл. № 20. Този извод вещото лице обосновава
с обстоятелството, че в кадастралните планове, когато има сгради, би
следвало да се отразяват графично с един
знак за общност
(Зет) върху границата, който да сочи конкретна
сграда към кой имот попада.
В случая нямало такова отбелязване и затова не може да
се каже къде
точно е преминавала границата между двата имота и съответно
- в кой имот е попадала сградата– дали в № 20 или в № **. Впоследствие със Заповед 20** от ****** г. тази граница е нанесена, като вече след
нанасянето на границата е видно, че складът
попада в имот **. Именно поради вещото
лице това счита, че
се стигнало до такова отбелязване
в АДС, тъй като тогава не е била
ясна границата между имотите. Същност през 2007 г. е одобрен ПУП-ПРЗ за
имоти с пл. № ** и 85 по плана ПЗ „Победа”. В образувания УПИ XL-** в кв. 7 попада спорния имот.
Заповедите обаче по одобрението на ПУП-а - Заповед № 20**/****** г. и №
2161/09.11.2007 г. на гл. архитект на Община Бургас, са отменени и т.е. процесният имот остава в неурегулирана част от имот с пл. №
**. Кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/****** г.
на изпълнителния директор на АГКК отразява регулацията, одобрена със Заповед №
20**/****** г. и № 2161/09.11.2007 г. на гл. архитект на Община Бургас, но
същите са отменени с решение № 669/07.04.2016 г. по адм.д.
№ 2674/2013 г. по описа на БАдмС. В кадастралната
карта процесният терен попада в имот с идентификатор
07079.****, но в него не е нанесен процесния склад.
Самият склад не е монолитно строителство, а е от метална, сглобяема
конструкция, с носещи метални колони, монтирана върху бетонова основа – отделни
стъпки с метални планки, които са прикрепени трайно, а стените и покривът са от обшити с профилна ламарина.
По делото страните
са ангажирали и гласни доказателства. В показанията си свидетелят Д.Р. –
служител на „Булджак” АД от 2001 г., на длъжност организатор хладилно-складова дейност, сочи,
че „Славянка” е стопанисвала склад за отпадъчна хартия, но той попадал на друго
място – бил залепен за тяхната сграда и към момента не съществувал. Иначе имало
три други склада, разположени успоредно един от друг на разстояние от по 10 м.,
два от които били премахнати и сега на място съществувал само един склад, който
се ползвал под наем от някаква фирма за сладолед „Рафи”. Свидетелят обаче не
знае дали някога се е ползвал от „Славянка”.
Свидетелката В.Х. –
технолог по професия и образование, работила в „Славянка” в периода от 1974 г.
до 2014 г. е запозната с изграждането на склада за отпадъчна хартия от
„Славянка” през 1984 г. с основно предназначение – съхранение на отпадно
велпапе, като в него била монтирана и балираща машина. Складът представлявал
метална конструкция, по която имало прикрепени метални плоскости, а основата му
била от циментова замазка. През 1984 г. и към настоящия момент складът бил в
този си вид. Отделно от това действително имало друг цех непосредствено до
административната сграда с подобни характеристики, като в него се съхранявали
ел. повдигачи, мотокари и други машини, който към
момента не съществувал.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна
страна следното:
Независимо, че между страните няма
спор за допустимостта на
претенциите, съдът намира, че
следва да отбележи, че за ищеца е налице правен интерес от воденото на
отрицателния установителен иск, тъй като при
евентуалното му уважаване същият формално би се легитимирал за собственик на
спорните имоти и би могъл да проведе успешно административното производство по
одобрение на ПУП-ПРЗ досежно процесния
поземлен имот, за което към настоящия момент е възпрепятстван от страна на
ответника, с оглед заявените от последния собственически права и иницираното от негова страна съдебно производство пред БАдмС. Интерес е налице и от воденето на иск досежно процесния склад,
независимо, че последният не е нанесен в кадастър, при все че от данните по
делото се установи, че същият е самостоятелен обект на собственост, досежно който е налице и спор между страните, чие
притежание е.
С оглед правното естество на предявяните искове е в тежест на ответника да установи, че
е собственик на спорните имоти, както и основание си за това.
В тази връзка съдът следва да се отбележи, че ЗППДОП
/отм./ урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в
еднолични търговски дружества и за приватизация. Преобразуването на
държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото,
предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. Чл. 17, ал. 1 от ЗППДОП
/отм./ предвижда преобразуването на
държавни предприятия в еднолични търговски дружества да се извършва от
Министерския съвет или определен от него орган. От данните по делото се
установи, че именно въз основа на чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за
стопанската дейност и във връзка с чл. 5, ал. 1 от Постановление № 2 на МС от
15.02.1989 г., с решение № 500 от 08.01.1991 г. на МЗХП е образувана фирма
„Славянка” с държавно имуществото, която е поела част от активите и пасивите на
прекратената фирма „Рибно стопанство”. В последствие същата е преобразувана в
ЕООД с държавно имущество, след което в еднолично акционерно дружество и накрая
в акционерно дружество. Чл. 17а от ЗППДОП /отм./ гласи, че при преобразуването на
държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с
акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен
ако в него не е предвидено друго. При това и с оглед представения АДС, както и горецитираните решения на МЗХП, и с оглед заключенията на
вещите лице са налага извода, че част от активите, които е поела „Славянка”, които
са включени в нейния капитал и са станали нейна собственост, обхваща и 200
кв.м. идеални части от спорния имот и находящия се в него метален склад със
същата площ. Това се потвърждава и от хронологията в счетоводните записвания на
„Славянка” при различните й форми на правосубектност
като юридическо лице - от държавна фирма до акционерно дружество.
За пълнота
следва да се отбележи, че не установи и доказа от една страна ответникът да е
губил придобитото от него право на собственост върху спорните идеални части от процесните терен и склад. От друга страна не установи също,
че праводателят на ищеца е собственик на същите, при
все че представеният договор за доброволна делба и съставеният въз основа на
него нотариален акт, не обосновават обратния извод и не могат да бъдат противопоставени
на ответника, който не е страна по договора. Друг е въпросът, че не се установи
и доказа въз основа на какво е възникнала съсобствеността между страните по
договора за делба, за да се изследва евентуално дали същите действително са
били съсобственици на имотите – негов предмет.
Поради това
съдът намира, че предявените отрицателни установителни
искове досежно 200 кв.м. идеални части от спорния
терен и досежно процесния
склад, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за заплащане на направените по делото разноски следва на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищцовото
дружество да заплати на ответното сумата от 355 лв.
Съответно неоснователна е претенцията на
ищеца за заплащане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ПОРТ БЪЛГАРИЯ УЕСТ” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от О.П.Р., против „СЛАВЯНКА” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от П.П.Г., за приемане на установено в отношенията между страните, че „СЛАВЯНКА” АД с ЕИК ****** не е собственик на 200 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Бургас,
одобрени със Заповед
№ РД-18-9/****** г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение
на КККР засягащо поземления имот, адрес на поземления имот: гр. Бургас, ул. „Индустриална”, с площ от 7 617 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид
производствен, складов обект, номер по
предходен план: **, кв. 7, парцел XL, при
съседи: 07079.****, 07079.****, 07079.****, 07079.****, 07079.**** и 07079.****, както и на находяща се в имота сграда – метален склад
с площ от 200 кв.м., ненанесена в одобрената кадастрална карта на гр. Бургас.
Осъжда „ПОРТ
БЪЛГАРИЯ УЕСТ” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от О.П.Р., да заплати на „СЛАВЯНКА” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от П.П.Г., сумата 355 лв. /триста петдесет и пет
лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.