РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105499 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени Т. Т. К. срещу „Дитсманн“ АД, искове да
бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
93/02.06.2021 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност
„***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на
31404,78 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
считано от 02.06.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 128 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Съединен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2052,60 лева,
представляващо допълнително възнаграждение по чл. 70 ал. 9 от КТД за април и месец май
на 2021 г., на основание чл. 128 т. 2 от КТ.
Твърди се, че на 28.12.2017 г. между страните е сключен индивидуален трудов
договор, понастоящем безсрочен, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „***“ с
място на работа гр. Б. и основано месечно възнаграждение за труд към 01.04.2021 г. в
размер от 3421 лева. Сочи се, че на 17.02.2021 г. между ответника и Синдикат на
българските нефтохимици „***“ е сключен колективен трудов договор (КТД), по силата на
който работодателят следва да заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер от
30 % от основното възнаграждение за ВОМА и СМУ. Поддържа се, че в периода от
м.04.2021 г. до м.05.2021 г. на ищеца не е заплащано допълнително трудово
възнаграждение. Изложено е, че на 02.06.2021. на ищеца е връчена заповед, с която
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ.
Поддържа се, че извършеният подбор е незаконосъобразен, като се твърди, че на ищеца не
са връчени документи за извършения подбор и на същия не ясно по какви критерии е
1
преценено, че не е достатъчно квалифициран, при условие, че ищецът притежава най-
високата, международно призната квалификация за съответната длъжност и 20 г. опит в
областта, 15 г. от които са на длъжност „***“.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено, вследствие надлежно осъществена
процедура, като със Заповед № 89/27.05.2021 г. е взето решение за съкращаване на една
щатна бройка от общо четири бройки за длъжността „***“. Сочи се, че щатната бройка е
реално съкратена, като в новото щатно разписание щатните бройки са три. По отношение на
подбора се излага, че е назначена тричленна комисия, която е извършила подбора по
зададените от закона критерии, по които ищецът е получил най-нисък резултат. Твърди се,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, тъй като макар и същият да
притежава най-висока квалификация, останалите работници работят по-добре. Оспорва се
твърдението на ищеца, че подбора е незаконосъбразен, тъй като на последния не са
представени документи от осъществения подбор, като се сочи, че за работодателя не
съществува такова задължение. По отношение на претенцията за допълнително трудово
възнаграждение се посочва, че според чл. 70 ал. 9 от КТД такова се изплаща при спазване на
определени критерии за приложимост, съгласувани със синдикалното ръководство.
Поддържа се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
липсват такива критерии, съгласувани със синдикалното ръководство, поради което
ответникът счита, че на същия не се дължи допълнително трудово възнаграждение. Твърди
се, че бонусите изплащани на някой от работниците под формата на „оценъчен коефициент“
е осъществявано с нарочни заповеди на работодателя, но за месец април и май на 2021 г. за
ищеца не е предвиден такъв бонус. В условията на евентуалност, в случай, че бъде прието,
че иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е основателен се оспорва претендирания размер, като се
твърди, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер 4207,83
лева, а в размера посочен от ищеца с исковата молба. Направено е евентуално възражение за
прихващане между претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и изплатените от работодателя
обезщетения по чл. 220 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете. По делото е депозирана писмена защита от 01.04.2022 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. По делото е депозирана писмена защита от 01.04.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение
по сключен между тях на 28.12.2017 г. индивидуален трудов договор, по силата на който
ищецът е заемал длъжност „***“ и че това правоотношение е прекратено със Заповед №
93/02.06.2021 г. на работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ. В заповедта
е наредено да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ.
Видно от представеното допълнително споразумение към трудовия договор на
ищеца /л. 24/ е, че към 26.01.2018 г. основното трудово възнаграждение на същия е 2700
лева, а по силата на допълнително споразумение от 01.07.2018 г. последното е повишено на
2700 лева, считано от същата дата.
2
По делото е представен сключен между ответника и Синдикат на българските
нефтохимици „***” колективен трудов договор от 17.02.2021 г. Видно от чл. 70 ал. 9 от
същия работодателят се е задължил да предвижда средства в бюджета на предприятието за
допълнително трудово възнаграждение 30 % от основната заплата за ВОМА и СМУ и на 40
% от основната заплата за РАПК и ГПР при спазване на определените критерии за
приложимост, съгласувани със синдикалното ръководство.
От представения по делото оригинал от трудова книжка е видно, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът не е изпълнявал друга
работа по трудово или служебно правоотношение.
Приобщена по делото е Заповед № 89/27.05.2021 г. на ответника, с която е
наредено да се съкрати една щатна бройка на длъжност „***”, считано от 01.06.2021 г.,
като след извършване на подбор бъде прекратен съответният трудов договор.
Със Заповед № 90/27.05.2021 г., работодателят е утвърдил ново щатно разписание
на длъжностите, в което считано от 27.05.2021 г. щатните бройки на длъжност „***”
са намалени от четири на три.
Приобщен по делото е протокол за проведен подбор от 28.05.2021 г. от който се
установява, че комисия от трима е извършила подбор между заемащите длъжността "***" по
критерии професионална квалификация и оценка на работата. По критерия професионална
квалификация са поставени следните оценки по скала от едно до пет: К. П. Д с оценка 5, К.
М. Д. с оценка 3, С. Д. К с оценка 5 и ищецът с оценка 5. При критерия „Оценка на
работата” са взети предвид следните способности на работниците: точно и качествено
изпълнение на всички задачи възложени в процеса на работа, спазване на вътрешните
правила, познаване на оборудването, нормативната база, оперативната организация и
организацията на ремонтите, за които отговаря работникът, спазване на работното време,
умения за работа с техническата и проектната документация и способност за работа в екип.
По този критерий са поставени следните оценки по скалата от едно до десет: К. П. Д средна
оценка 10 /съответно дадени са по 10 точки за всяка от способностите/, К. М. Д. средна
оценка 10 /съответно дадени са по 10 точки за всяка от способностите/, С. Д. К средна
оценка 9 /съответно дадени са по 9 точки за всяка от способностите/ и ищецът средна оценка
5,5 /точките са съответно 4, 5, 9, 5, 5 и 5/.
Представени по делото са фишове за месеците от март до юли 2021 г., видно от
които е, че възнаграждението на ищеца през тези месеци е съответно 5042,55 лева,
4207,83 лева, 4207,82 лева, 11577,19 лева и 4207,84 лева. Представени по делото са на
хартиен носител и извлечения за извършени преводи на заплатата на ищеца за описаните
месеци.
Представени по делото са заповедни на работодателя, с които е определян
Оценъчен коефициент, на основание чл. 19 ал. 3 от Вътрешните правила за работната
заплата и съгласно КТД за месеците от април до юли на 2021 г.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят С.Б. /на длъжност „***” при
ответника/, от чийто показания се установява, че с ищеца се познават от 1996 г., като е
чувал само позитивни отзиви за неговата работа от негови колеги и подчинени, но
свидетелят заявява, че няма преки наблюдения над работата на ищеца. На въпрос на
процесуалния представител на ответника, свидетелят отговаря, че е имал конфронтация
с ръководството на ответника, но към настоящия момента няма такава.
По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят К. К., от чийто показания се
установява, че познава ищеца от 2002 г., като смята, че е добър професионалист и е
технически грамотен човек. Свидетелят заявява, че не му е известно дали ищецът е имал
конфликти с колеги и с ръководството на ответника.
По инициатива на ответника е разпитана свидетелката Д. Н. /на длъжност „***”
при ответника и член на комисията по подбора/, от чийто показания се установява, че с
ищеца се е работило трудно, като между него и работодателя са възникнали сериозни
3
конфликти, вследствие на поведението му. Същият не е споделял плановете си със своя
екип, като е поставял съответните задачи непосредствено преди момента, в който те
следва да бъдат изпълнени. Установява се, че ищецът е забранявал достъпа до
документация на мениджъра на проект г-н Т., поради което същият не е могъл да
осъществява контрол върху работата. Установява се, че са констатирани грешки от
технически характер вследствие работата на ищеца – липсващи елементи, некачествени
производствени елементи, непроизведени елементи. Свидетелят посочва, че са правени
опити да се работи нормално с ищеца и че оценките са дадени на база комплексни
наблюдения. По отношение на претендираното от ищеца допълнително възнаграждение
свидетелят посочва, че със сключването на колективния трудов договор е уговорено, че
следва да бъдат приети критерии за дължимост на тези възнаграждения, съгласувани
между ответника и синдиката. Установява се, че до прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца такива критерии не са били приети, като работодателя с
нарочна заповед е определял кои длъжности ще получат бонус и кои не. От момента на
съгласуване на критериите със синдиката е започнало изплащането на допълнителни
възнаграждения на всички длъжности.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят Д. Х. /на длъжност „***” при
ответника и член на комисията по подбора/, от чийто показания се установява, че е бил
пряк ръководител на ищеца и счита последния за добър професионалист, като сочи, че за
това комисията по подбора му е дала висока оценка по този критерий. Установява се, че
способностите на ищеца за екипна работа не са добри, тъй като същият е авторитарен и
има високо мнение за себе си. Установява се, че ищецът не е допускал началника на
контрола върху качеството до работната площадка. Свидетеля сочи, че ищецът е
задържал проекти и чертежи в себе си, планирал е сам всичко и е споделял с екипа
непосредствено преди момента, в който работата е трябвало да се извърши по начин, че
ако той отсъства от работа и самата работа ще спре. Вследствие на този тип работа
на предприятието се е наложило да заплати неустойка за един обект, поради изоставане
на графика.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на
страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал
сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на
твърдяното основание, размера на последното брутно трудово възнаграждение преди
уволнението, оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период,
респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период. По отношение на
претенцията за допълнително възнаграждение ищецът следва да установи изпълнение на
собствените си задължения по трудовото правоотношение, а именно, че реално е работил,
през работните дни включени в исковия периода и размера на претенцията си.
В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е
упражнил правото на уволнение, съответно, че съкращаването в щата е реално /т. е.
съответната функция действително е премахната/, че е било налице към момента на
уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция и че е
извършено по съответния ред /включително при спазване на изискванията за подбор/ и от
органа, който има право да извършва такива промени. Ответникът следва да докаже и
направеното възражение за прихващане по основание и размер, включително, че на ищеца
са изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ.
По исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение
по сключен между тях на 28.12.2017 г. индивидуален трудов договор, по силата на който
ищецът е заемал длъжност „***“ и че това правоотношение е прекратено със Заповед №
93/02.06.2021 г. на работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл 2 от КТ. Страните не
4
спорят, а и с нарочна молба от 19.11.2021 г., депозирана от ищеца изрично е уточнено, че не
се оспорва реалното съкращаване на щата, като длъжностите „***” са намалени от четири на
три щата.
Съобразно чл. 329 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание съкращаване на щата се извършва подбор и именно законосъобразността на
последния се оспорва от ищеца. Преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 от КТ – кой от
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, при упражняването на
който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии по чл. 329 ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа - ТР № 3/2011г.
ОСГК на ВКС.
Целта на подбора е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на
критериите на закона - ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална
квалификация. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока
квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка без да определя тяхната
тежест. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична
дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда.
Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от
работодателя показатели с действителните качества на работника /Решение
№52/06.03.2015г. по гр.д. 3627/2014г. на ВКС, IV г.о./.
Видно от приобщените писмени доказателства с нарочна заповед на работодателя е
възложено извършването на подбор от комисия с конкретни критерии, касаещи
квалификацията и изпълнението на работата между четирите лица, заемащи към момента на
подбора длъжност „***”. Ищецът е получил най-малко точки, включително по критерий
точно и качествено изпълнение на трудовия процес. В настоящото производство ищецът не
е оспорил с исковата молба конкретните оценки, обективирани в протокола. Такова
оспорване не е направено и впоследствие с молбата от 19.11.2021 г. или в някое от
съдебните заседания, след като с отговора на исковата молба са представени протоколите от
извършения подбор, съдържащ поставените от комисията по подбора оценки. Изложени са
единствено общи твърдения, че ищецът има висока професионална квалификация,
дългогодишен стаж и е един от най-добрите специалисти в страната в процесната сфера. Все
пак за пълнота, настоящият състав счита за необходимо да се посочи, че обективността на
дадените от комисията по подбор оценки се потвърди от разпитаните свидетели Д. Н. и Д.
Х., от които се установи, че ищецът притежава по-ниски способности за работа в екип в
сравнение с останалите трима работници участвали в подбора, тъй като е авторитарен, не е
допускал началника на контрола върху качеството до работната площадка, задържал е
проекти и чертежи в себе си, планирал е сам всичко и е споделял с екипа непосредствено
преди момента, в който работата е трябвало да се извърши по начин, че ако той
отсъства от работа и самата работа ще спре. Освен това се установи и че ответникът е
заплатил неустойка за забавени графици вследствие организация на проект осъществявана
от ищеца, както и че са констатирани грешки от технически характер вследствие
работата на ищеца – липсващи елементи, некачествени производствени елементи,
непроизведени елементи. Като взе предвид възможната заинтересованост на свидетелите
– работници при ответника, съдът дава вяра на депозираните от тях показания, тъй
като същите се отнасят до непосредствено възприети от тях обстоятелства и
кореспондират с отразеното в протокола за подбор. Установеното от тези свидетели и
протокола за подбор не се разколебава от показанията депозирани от свидетелите
разпитани по инициатива на ищеца, доколкото единият свидетел е заявил, че няма преки
наблюдения над работата на ищеца, а показанията на другия свидетел съдържат
единствено общи впечатления на този свидетел за професионалните качества на ищеца,
без каквато и да е конкретика досежно настоящият казус.
Така мотивиран, съдът намира че е налице действително съкращение и
5
работодателят е изпълнил надлежно задължението си да извърши подбор според уредените
в закона критерии, с участието на всички надлежни участници и според действително
притежаваните от тях качества.
Поради това, предявеният конститутивен иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на иска с правно осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, следва
да бъдат отхвърлени и обусловените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от
КТ за възстановяване на предишната работа и изплащане на обезщетение за времето, през
което служителят е останал без работа /периодът на претенцията е изтекъл към
датата на устните състезания, поради което съдът дължи произнасяне в цялост/.
При тези изводи съдът не дължи произнасяне по направеното в евентуалност
възражение за прихващане от ответника.
По иска с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ.
Сключеният от работодателя колективен трудов договор в чл. 70 ал. 9 предвижда
за работниците в предприятието допълнително трудово възнаграждение в размер от 30
% от основната заплата за РАПК и ГОР. Същата разпоредба обаче предвижда, че за
приложимостта на това допълнително възнаграждение следва да бъдат определени
критерии съгласувани със синдикалното ръководство. Тези критерии представляват
съгласувани със синдиката условия, при наличието, на които се изплаща допълнително
възнаграждение и следователно до определянето на критерии за приложимост
допълнително възнаграждение не се дължи, доколкото до този момент не съществуват
съгласувани със синдиката предпоставки, при които се поражда задължение за
работодателя за изплащане на допълнително възнаграждение по чл. 70 ал. 9 от КТД. Не
съществува обаче пречка до приемане на критерии за приложимост, работодателят с
нарочна заповед да стимулира чрез бонуси отделни длъжности за добре свършена работа.
От показанията на свидетелката Д. Н. се установи, че до прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца такива критерии за приложимост все още не са били определени
и съгласувани със синдиката, затова работодателят с нарочна заповед е определял дали и
кои длъжности ще получат паричен бонус за добре свършена работа, като за
претендираните месеци за ищеца такъв бонус не е определен. От показанията на същата
се установява, че критериите за приложимост са определени и съгласувани със синдиката
след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и от този момент е започнало
изплащането на допълнителните възнаграждения по чл. 70 ал. 9 от КТД. По изложените
съображения, съдът приема, че до приемане на критерии за приложимост на
допълнителните възнаграждения по чл. 70 ал. 9 от КТД, което в случая е осъществено след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, за работодателя не съществува
правно задължение за изплащане на такива, поради което и предявеният от ищеца иск по
чл. 128 т. 2 от КТ е неоснователен и следа да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане и на основание чл. 78 ал.
3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** срещу
„Дитсманн” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, ***, искове да
бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
93/02.06.2021 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност
„***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на
31404,78 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение,
6
считано от 02.06.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, включително иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2052,60 лева, представляващо допълнително възнаграждение по чл. 70 ал. 9 от КТД за април
и месец май на 2021 г., на основание чл. 128 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от
КТ.
ОСЪЖДА Т. Т. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., *** да заплати на „Дитсманн”
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, *** сумата от 200 лева /двеста
лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 ал. 3 и 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7