Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1732                                  14.05.2018 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16216 по описа за 2017 година.

 

Предявен е иск с правно основание 108 ЗС вр. чл.54, ал.2 ЗКИР.

Ищецът Г.Н.Г. твърди, че е собственик на поземлен имот № *********, който се намира в гр. К.**********. Имотът бил с площ 523 кв.м. Твърди се, че правото на собственост е придобито чрез договор за  дарение, обективиран в нот. акт от 08.08.1994 г. Ответникът по делото бил собственик на съседен имот с № *********** по кадастралната карта. През м. октомври 2016 г. ответникът започнал да изгражда ограда с бетонна основа, бетонни колове и оградна мрежа, поради което е било извършено трасиране от правоспособно лице. За целта бил съставен протокол, който бил подписан от двамата собственици – ищеца и ответника. След изграждането на оградата ищецът установил, че тя не е построена по линията, дадена в протокола, а е изместена по посока на неговия имот. В резултат на  което ответникът владеел неоснователно една площ от около 45 кв.м. и бил навлязъл в имота на ищеца. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да предаден на ищеца владението върху въпросната площ разположена по цялата дължина на имотната граница в посока север – юг между двата имота съобразно скицата от 23.08.2017 г., приложена по делото.

Ответникът К.Г.П. не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че твърденията за грешка при изграждането на оградата и за владение на част от имота на съседа не са верни.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

С договор за дарение от 28.04.1994г. ищецът Г. придобил от своите родители Н.П. и Я.П. правото на собственост върху дворно място в гр. К., цялото с площ 478 кв.м., съставляващо имот с пл. номер *** от квартал ** за който е отреден парцел **, ведно с построената в мястото масивна жилищна сграда, при граници на парцела: ************* /лист 3/.  По действащата кадастрална карта на града имотът описан в нотариалния акт за дарение е заснет с идентификатор ************ / лист 4/.

По делото не спорно, че ответникът е собственик на имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. К., с който имотът на ищеца граничи на запад / лист 35/.

 

Установява се че на 23.06.2016г. правоспособно лице – „****“ ООД е извършило трасиране на граничните точки между имоти ***************, за което бил съставен протокол / лист 6 и 7/.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза представения по делото протокол за трасиране отразява координати които са идентични с тези от кадастралната карта. Съгласно трасирането граничните точки са описани по следния начин: точка №1 е югозападния ръб на селскостопанска сграда №5 с площ 3 кв.м., находяща се в поземлен имот ***според кадастралната карта; точка №2 – северния край на фугата, между селскостопанската сграда №4 в п.и *** и сграда №3 – гараж от 34 кв.м. в п.и  ***. гранична точка №4 е южния край на фугата между селскостопанска сграда №4 в п.и.*** и сграда №3 – гараж 34 кв.м. в п.и. *** според кадастралната карта. Вещото лице е установило, че на скицата от трасирането границата между процесните два имота е нанесена с условен знак за лека ограда, разположена с равни части в двата имота. По същия начин оградата е отразена и в кадастралната карта - приложение №1от заключението / лист 45/. При огледа на място експертът е установил, че е не е строена нова ограда, а е излят бетонов пояс с височина около 25 см и дебелина около 10 см. по съществуващата ограда и са поставени допълнително няколко метални кола, наред с бетоновите колове от старата ограда / лист 46/. При направено контролно замерване между точки 3 и 5, които вещото лице е отразило на приложение №2 от заключението, се установява, че в точка 5 се събират границите на имоти **********. Граничният кол не е изместван и отчетено по кадастралната карта разстоянието между двете гранични точки – 1,43 м. е идентично на измереното на терена, което е около 1,44 м. Според вещото лице материализираните гранични точки №1 и №2 са спазени при отливането на бетоновия пояс. Поради това експертизата е достигнала до извод, че съществуващата на мястото ограда е материализираната граница между имоти ******************, като тя не навлиза към поземлен имот ********** / лист 44/.

Според свидетелката Я.А.П. между имота на ищеца и ответника съществувала стара ограда направена от мрежа и циментови колове. Преди години ответникът бил изхвърлил старата ограда и прибрал мрежата. Понастоящем между двата имота нямало ограда. Твърди, че предишната ограда била на същото място, където била и при закупуването на имота. Същевременно поддържа, че преди около 5-6 години ответникът навлязъл с метър и нещо в мястото на ищеца с което бил намалил площта на двора.

Съдът намира, че показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви – веднъж тя твърди, че между имотите няма ограда, а след това, че ответникът е преместил оградата по-навътре в имота на ищеца. От друга страна в частта относно оградата, те се опровергават от констатациите на експерта и приложението към неговото заключение /лист 46/ от които е видно, че между двата имота съществува ограда. Ето защо съдът намира, че не следва да приема за достоверни показанията на П., която освен това е и майка на ищеца.  

При така установените факти се налагат следните изводи:

Разпоредбата на чл.108 ЗС дава възможност на собственика да претендира връщане на притежаваната вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание.

В случаите, като настоящия, когато се претендира възстановяване на владението върху реална част от недвижим имот, неправилно заснета като част от съседен имот, предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е установяването на несъответствие между материализираните на терена граници и тяхното отразяване в кадастралната карта.

По настоящото дело се установи безспорно, че ищецът е собственик на имота с идентификатор ********** по плана на гр. К., но не се доказа наличие на упоменатото по-горе несъответствие между кадастралната карта и местоположението на оградата. Като е видно от заключението на експертизата направената лека ограда е разположена върху граничната линия, отразена в приложената по делото скица и е в съответствие с координатните точки, отразени при трасирането. Поради това не е налице твърдяното от ищеца навлизане на оградата в неговия имот, което да има за резултат упражняване от страна на ответника П. на неоснователно владение върху част от имот ************.

С оглед така изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски. Такива не се присъждат и на ответника, поради липса на заявена от него претенция.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА с осн. 108 ЗС вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Г.Н.Г. ЕГН ********** с адрес *** за признаване на установено по отношение на К.Г.П. ЕГН ********** адрес ***, че ищецът е собственик, на основание договор за дарение, на площ от около 45 кв.м., разположена по дължината на имотната граница между имота на ищеца с идентификатор ********* и този на ответника с идентификатор **************, погрешно заснета към имота на ответника съгласно кадастрална карта на гр. К., одобрена със Заповед №*********г. на изп. директор на АГКК и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на ищеца владението върху тази част от имота.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

          Вярно с оригинала

          ВД