С решение № 115 от 19.10.2004 г., постановено по гр.д.№ 307/2004 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Венета Иванова Янчева от гр.Кърджали против Районна здравноосигурителна каса – гр.Кърджали искове за признаване за незаконно на извършеното със Заповед № РД-14-01/ 05.01.2004 г. на Директора на РЗОК – Кърджали уволнение, с която на основание чл.71, ал.1 от КТ е прекратено, считано от 13.01.2004 г., трудовото правоотношение с Венета Иванова Янчева и за отмяна на уволнението, за възстановяване на Венета Иванова Янчева на предишната й работа – счетоводител в РЗОК – Кърджали, за осъждане на РЗОК – Кърджали да заплати на Венета Иванова Янчева сумата в размер на 2 000 лева за периода 13.01.2004- 10.03.2004 г., представляваща обезщетение за времето, през което Венета Иванова Янчева е останала без работа поради уволнението и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Венета Иванова Янчева. С решението си съдът е осъдил Венета Иванова Янчева да заплати на РЗОК – Кърджали сумата в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Венета Иванова Янчева, която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи за немотивираност на заповедта за уволнение. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на предишната й работа, да й се присъди обезщетение в размер на 630.97 лева, представляващо разликата от обезщетението за отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст, което би получавала ако не бе прекратено трудовото й правоотношение и полученото обезщетение за безработица, за времето от 13.01.2004 г. до 14.09.2004 г. и да допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка. Претендира направените пред двете инстанции разноски. Въззиваемият – Районна здравноосигурителна каса гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба, като в представена по делото писмена защита излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове, прие за установено следното: Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ, както и иск за поправка на основанието за уволнение. Установено е по делото, че въззивницата Венета Янчева /ищца по предявените искове/ е започнала работа по трудов договор № ТД-14-16/15.01. 2002 г. в РЗОК – Кърджали на длъжността “Счетоводител – ТРЗ”, като трудовия договор е сключен на основание чл.70, ал.2 във връзка с ал.1 от КТ със срок на изпитване 6 /шест/ месеца в полза на РЗОК – Кърджали. От представените пред първоинстанционния съд болнични листове се установява, че след сключване на договора, считано от 06.02.2002 г. въззивницата е започнала ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, отпуск поради бременност и раждане и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като до издаване на атакуваната заповед е била на работа общо 93 календарни дни, за периодите както следва: от 15.01.2002 г. до 05.02.2002 г.; от 08.03.2002 г. до 07.04.2002 г. и от 13.04.2002 г. до 26.05.2002 г. Установено е също така, че от 28.12.2002 г. въззивницата е започнала ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Със заповед № РД-14-01/05.01.2004 г. на директора на РЗОК – Кърджали е прекратено трудовото правоотношение с Венета Янчева, на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 13.01.2004 г. При така събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и за признаване на уволнението за незаконно, за неоснователен. Установено е по делото, че с въззивницата Венета Янчева е бил сключен, на основание чл.70, ал.1 от КТ, трудов договор със срок за изпитване – 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, с който последната е била назначена на длъжността “Счетоводител – ТРЗ” при РЗОК – Кърджали. Установено е също така, че на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовия й договор е бил прекратен от директора на РЗОК – Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта – 13.01.2004 г., до която дата срока на изпитване не е бил изтекъл. Това е така, тъй като съгласно чл.70, ал.4 от КТ, в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, като в тази връзка от гореизложеното се установи, че до издаване на атакуваната заповед Янчева е била на работа общо 93 календарни дни. В тази връзка и с оглед направените във въззивната жалба доводи за немотивираност на атакуваната заповед следва да се отбележи, че трудовото правоотношение със срок за изпитване може да се прекрати от страната, в чийто интерес е уговорен срокът - в случая в полза на работодателя, по всяко време на изпълнението му, до изтичането на срока, с нарочен писмен акт, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като в този случай не се изисква заповедта, с която се извършва уволнението, да е мотивирана. Що се касае до обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е ползвала отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, то същото е ирелевантно за законността на уволнението, доколкото закрилата при уволнение, установена в чл.333, ал.1, т.1 от КТ е приложима само на посочените в този член основания и е неприложима при прекратяването на трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ, както е в настоящия случай. Предвид горното неоснователни се явяват и останалите предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ - за възстановяване на работата, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Ето защо като е приел, че така предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил, първоинстанционния съд е постановил правилно решение и като такова същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 19.10.2004 г., постановено по гр.д.№ 307/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
|