Решение по дело №1318/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 279
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20215510101318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. К., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101318
по описа за 2021 година
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. М. заявяват, че
на *** г. закупили с писмен договор 1 дка лозе в местността „Т.", гр. К., при
съседи: на изток-път; на запад - С.С.К., север - С.С.А. и на юг - Я.Ц. и Х.Н., за
сумата от 800 лв., който имот е идентичен към настоящия момент с поземлен
имот с идентификатор №*** от 962 кв.м. урбанизирана територия - нива в
местността „С." в гр.К. при граници: имоти № ***
Сочат, че предишният собственик, от когото закупили имота, нямал
нотариален акт, а решение на РС – К., но това не ги притеснило, тъй като
познавали продавача много добре, знаели, че имотът е негов и че
впоследствие ще се снабдят с документ за собственост.
Твърдят, че от момента на закупуване на имота - *** г. до настоящия
момент, ползват, стопанисват и владеят имота само те, а преди тях - техният
праводател. Облагородили имота, като са го поддържали и поддържат и до
ден днешен в добро състояние, оградили са го, засаждали си вътре различни
зеленчуци и никой не им го е спорил през всичките тези години. Никой не е
заявявал претенции към него, нито пък се е опитвал да им отнеме владението
върху него, и те знаели, че е техен.
Тази година - 2021 г. решили да се снабдят с документ за собственост.
Оказало се, че този договор за покупка, който притежават, не е достатъчен и
че следва да се извърши процедура по т.н. „обстоятелствена проверка".
Когато обаче подали молбата-декларация до Община К., на нея общината
отразила, че имотът е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1 т.1 и т.7
от Закона за общинската собственост.
1
От записаните в молбата законови разпоредби не можело да се направи
обоснован извод на какво точно основание ответникът се счита за собственик
на имота. От скицата също не можело да се извлече информация за правно
основание и титул за собственост на имота.
Горното породило у тях правен интерес да се обърнат към съда и да
поискат да бъде установено, че имотът е тяхна собственост, тъй като те са го
закупили и са го владяли повече от 10 години, а ответникът без основание
претендира същият да е негова собственост. Тъй като процесният имот
вероятно е частна общинска собственост, считат, че за него няма пречка да
бъде придобиван по давност.
Сочат, че макар ответникът Община К. да не предприема фактически
действия, с които да смущава владението им, безспорно е от записването на
молбата-декларация, че ответникът счита имота за свой. Това обуславя
правния им интерес от успешното провеждане именно на установителен иск
за собственост и то срещу ответника.
Предвид изложеното молят съда да постанови съдебно решение, с което
да признае по отношение на ответника, че ищците Н. ЗЛ. ТР., ЕГН
********** и Д. Т. ЗЛ., ЕГН ********** са собственици по давностно
владение и покупка на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № *** от 962 кв.м. урбанизирана територия - нива в
местността „С." в гр.К. при граници: имоти № *** Претендират присъждането
на разноски. С допълнителна молба вх. № 1033/14.05.2021 г. по описа на
Районен съд – К. ищците, чрез пълномощника си адв. М. заявяват, че цената
на предявения иск е 8 153 лева. В съдебно заседание исковата молба с
поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да уважи предявеният иск като
основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община К.,
представлявана от Г.С. – кмет, чрез юриск. З. Б., с който заявява, че счита
предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло.
Излага следното становище:
Ищците твърдят, че са закупили процесния имот на *** год. с писмен
договор, тъй като нямал нотариален акт, а съдебно решение, с което се
титулувал като собственик, освен това нямали притеснения, тъй като те го
познавали и знаели, че той е собственик.
Счита за безспорно, както осъзнават и ищците, че с представения към
ИМ писмен договор, собствеността не може да бъде прехвърлена. Освен това
липсата на нотариален акт не е пречка за сключване на договор за продажба
на недвижимия имот в предвидената от закона форма. Съдебното решение
също по безспорен начин доказва правото на собственост. В този смисъл,
странен е факта, че ищците не представят, нито искат да бъде приложено по
делото цитираното решение. Позовават се единствено на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, но счита, че тя също не е налице, като мотивите
им за това са следните:
Представения към исковата молба „договор за покупко-продажба на
недвижим имот", не може да бъде ползван от ищците дори и за начало на
2
давностно владение. В този договор, предмет на продажба е лозе от 1 декар
при посочени съседи - физически лица. Имотът, предмет на ИМ е поземлен
имот с идентификатор ***, който е в урбанизирана територия и представлява
нива с площ от 962 кв.м. По предходен план имота е с номер *** и в
разписните списъци към него е записан като собственик без посочен
документ за собственост Б.М. Б.. Видно е, че този собственик няма нищо
общо с посочения в договора С.С.К., още по малко със С.П.С.. Освен това и
съседите посочени в разписния списък и тези в договора не съвпадат. От
всичко изложено следва извода, че имота, посочен в ИМ и този в
представения към нея писмен договор не са идентични.
Това се потвърждава и от друго обстоятелство. При изготвяне на
Кадастралния план на гр. К., одобрен със Заповед № *** год. е извършвано
анкетно проучване на територията по отношение на собствеността,
включително и за процесния имот, като от лицето извършило анкетата не
установяван нов собственик или ползвател на процесния имот и отново е
вписал в регистъра на имота като собственик Б.М. Б.. От това следва също
така и че към 2000 год. ищците дори не са владяли имота - т.е. не е налице
една първата от предпоставките за придобиване на собственост чрез
давностно владение — осъществяване на фактическа власт. Ако ищците,
просто са минавали покрай процесната нива в продължение на 10 години и са
чакали да се появи собственикът и в случай, че не се появи те да претендират
за придобиване правото на собственост, тогава не е упражняване на
фактическа власт спрямо вещта.
Освен всичко посочено до тук, представения договор няма и достоверна
дата.
По отношение на втората материална предпоставка за придобиване по
давност - намерение за своене на вещта. За да се признае правото на
собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗС изисква освен да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10
години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик
поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически
правомощия за себе си. В ИМ ищецът нито твърди, нито представя
доказателства за това. Напротив, при служебна проверка в Дирекция „Местни
приходи" при община К. не се установи ищците да са декларирали имота като
свой и да заплащат данъци за него, което би направил всеки собственик. По
този начин безспорно биха манифестирали собственическото си намерение,
включително по отношение на Община К., но тези обстоятелства не са
налице. Ако както се твърди в ИМ ищците са го засаждали тайно и скрито, то
това определено сочи, че не владеят имота като собственици защото няма
собственик на имот, който да се крие, че е такъв.
На следващо място, противно на твърдението на ищците, че тъй като
имота най-вероятно бил частна общинска собственост, то за него нямало
пречка да бъде придобиван по давност, процесния имот като общинска
собственост, макар и частна общинска собственост не може да бъде
придобиван по давност, защото същата е спряна и към настоящия момент по
силата на §1 от ЗИДЗС (Обн. - ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.; в сила от 01.06.2006
г.; изм., бр. 105 от 22.12.2006 г.; изм., бр. 113 от 28.12.2006 г., в сила от
31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008. г.; изм., бр.
3
105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в
сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп.,
бр. 18 от 28.02.2020 г.). Дори и да се приеме, че от *** год. ищците владеят
процесния имот, то той не е могъл да бъде обект на придобивна давност
предвид забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението ДВ бр. 33/1996 г.,
а след този момент до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в
закона 10 годишен давностен срок, тъй като с § 1 ЗИДЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./
придобивната давност за общински имоти е спряна.
Предвид изложеното по-горе, възразява изцяло срещу предявения иск.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения иск от Н. ЗЛ. ТР. и Д. Т. ЗЛ. с предявен иск срещу
Община К. за признаването им за собственици чрез давностно владение и
покупка на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 962 кв.м., като
неоснователен и недоказан. В съдебно заседание юрисконсулт К. Бяйков в
качеството му на процесуален представител моли съда да отхвърли
предяявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим
имот от ***г., от който се установява, че Д. Т. ЗЛ. и Н. ЗЛ. ТР. са купили от
С.П.С. един декар лозе в местността „Т.“ при граници : на изток – път, на
запад С.С.К., север С.С.А. и на юг – Я.Ц. и Х.Н. за сумата от 800 лева.
Договора е подписан от двама свидетели.
От представената молба – декларация от Н. ЗЛ. ТР. до Община К. се
установява, че същия е поискал да му бъде признато правото на собственост
върху поземлен имот ***, местност „С.“, при съседи *** на основание чл.79
от ЗС.
Представено е удостоверение от Община К., че посочения в молба-
декларация недвижим имот *** е общинска собственост на основание чл.2,
ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост. Съгласно изготвените
кадастрални планове от 1996г. и 2000г. имот пл.№ *** е идентичен с ПИ ***
и е собственост на Община К..
Представена е скица на поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -18-
88/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот : град К., местност „С.“, трайно предназначение на територията
:урбанизирана, начин на трайно ползване : нива, съседи : ***.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
И.И.А., Н.А.К. и А.И.А., за да установи обстоятелството, че от ***г ищците
владеят процесния имот.
От показанията на свидетеля А. се установява, че познава Н. и Д..
„комшии сме в Източното и по места. Моят имот е на 100 м. над тях“. Съседи
били С.К. на запад, на север С.А., на изток път. Имота представлявал
„правоъгълник, около 1 дка. имота били купили преди 15 – 20 години и
оттогава го обработвали. „Сеят зеленчуци, картофи“. Заявява, че само тях бил
4
виждал в имота и никой не им спорил имота. Имота бил ограден с мрежа,
другите имоти в радиус 200 метра били запустели.
Свидетелят Касабов знаел, че Д. и Н. имат имот в „С.“. „Когато го
купуваха аз бях свидетел, когато отидоха да платят имота“. Заявява че
подписа положен в договор за покупко продажба за свидетел е негов. Д. и Н.
закупили имота от С.. „от тогава до ден днешен те ползват имота“. Имота бил
около 1 дка, правоъгълник, при съседи : запад – С.К., север С.А., изток път.
Имота се обработвал с фреза сеели зеленчуци от 1991г. - домати, картофи,
боб, пипер Имота бил ограден. Останалите имоти били пусти. Само техния
имот се обработвал. Заявява, че в мота не бил виждал други хора. Н. поливал
всяка вечер през лятото от чешма под имота. Не знаел „някой да е спорил
имота“.
От показанията на свидетеля А. се установява, че „комшии сме в
източното с Д. и Н. по апартаменти, и горе местата са ни близо“. Местата
били над 46 – ти блок – С.. Знаел, че са купили имота „може би над 20
години“. Имотът представлявал правоъгълник, около декар. Съседи на имота
били от изток път, от север С.А., С.К.. Имотът бил ограден с мрежа. “Нашето
е на около 100 метра над тяхното“. В имота сеели, домати, чушки, краставици.
Минавал покрай имота всеки ден, тъй като имал животни и ходел да ги храни.
Постоянно били в имота работили го, поливали. „В моя имот ходя над 20
години, Тях ги видях оттогава“. Не знаел някой да им е спорил имота.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява че процесният имот №*** в
кадастралния план одобрен 1996г., в кадастралния план одобрен 2000г. и в
кадастралната карта е отразен с една съща конфигурация и площ т.е. в трите
плана е идентичен. В разписните списъци към план 1996 и 2000г. е вписан в
графата собственик Б.М. Б.. В КККР процесният имот е с идентификатор ***
с начин на трайно ползване - нива, с площ от 962 кв.м. Местността „Т.“
упомената в договора от *** е подместност на „С.“. Процесният имот преди
1990г. е бил извън регулация За тази територия е одобрен кадастрален план на
ползвателите през 19996г. Територията е смесена има собственици, има и
ползватели по различни ПМС след колективизацията. При проверка в
Общинска служба „Земеделие“ не са открити реституционни претенции към
процесния имот или да е внасян в ТКЗС или ДПФ. Установено е, че имота не
е актуван като общинска или държавата собственост. Вещото лице сочи, че
упоменатата площ в договора от един дка и тази в в плановете и в КККР от
962 кв.м. може да се приеме като една и съща. При извършения оглед на
място вещото лице е констатирало, че имотът е идентичен по
местоположение и конфигурация с имот №*** от кад. план от 1996г., кад .
план от 2000 г. и кадастрална карта от 2015г.
При така установената фактическа обстаановка се налагат следните
правни изводи :
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да
5
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на
иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право.
По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищците, че са
собственици, заявявайки собственически права по отношение на процесното
лозе. С оглед на изложеното съдът преценя предявения установителен иск за
допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл.77 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират
давностно владение като основание за придобиване на правото на
собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова
разпоредба не изключва този придобивен способ. От събраните по делото
доказателства писмени и гласни се установи, че ищците е владеят имота от
1991 г., когато е подписан писмен договор с предмет 1 дка от нива, която
съвпада с процесния имот, а след неговата смърт децата му са продължили да
владеят процесният недвижим имот, като владението продължава и до днес.
Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези
земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва
да държи вещта “като своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията:
”предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От данните по делото е
видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателят на ищците и самите
ищци, през цялото време са изразявали трайна воля да държат имота за себе
си. Владението е явно и несъмнено, т.е. Н. ЗЛ. ТР. и Д. Т. ЗЛ. са
манифестирали поведение, което не е оставяло никакво съмнение, че
упражняват фактическата власт за себе си. Владението е непрекъснато.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствата по делото
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че
към 1991 г. и през следващите годините ищците – Н. ЗЛ. ТР. и Д. Т. ЗЛ. са
притежавали недвижим имот – 1 дка лозе, в местността „Т.“, което по
кадастралния план от 1996 г. е обозначен като лозе и записан начин на
трайно ползване – лозе. От заключението но вещото лице се установява, че
мещтността „Т.“ е подместност на „С.“ като в КККР на град К. процесния
имот е с идентификатор ***. От свидетелските показания се установява, че
имота се обработва от ищците и е ограден. Установи се, че през годините Н.
ЗЛ. ТР. и Д. Т. ЗЛ. не са губили владението върху имота, тъй като не се
установи процесното лозе да е било стопанисвано или завладяно от другиго.
По делото няма доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като
няма и доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за
отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за
оценка и заплащане/ имотът да е бил отнет от владението на ищците чрез
отчуждаване или одържавяване. Следва да се приеме, че имотът не е бил
включен в ДПФ и съответно не е бил държавна респ. общинска собственост и
по отношение на същия не се прилага забраната за придобиване по давност,
6
визирана в чл.86 от ЗС.
Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на
ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.
Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти-
земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в
реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.
№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г.
на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о.,
Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени
по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10
от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е
запазил статута си на частна собственост и е владян от ищците в реални
граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито
разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за
възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а
след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле
на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок. В този фонд влизат само земеделски земи, които
са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако
имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може
да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове / Решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.№3255/
2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение №21/04.02.2011 г. по гр.д №1327/2009 г. на
ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от
ГПК/. Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на
процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй
като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет
от собственика поради което и не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ и
общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за
землището на гр.К. на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с чл.19 от
ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел твърдения и не е представил и
доказателства, че е придобил имота на друго правно основание.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
7
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното :
Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, при защита по
дела с определен материален интерес от 5 000 лева до 10 000 лева, каквото е
настоящото, - 580 лева + 5% за горницата над 5 000 лева т.е. размерът на
минималното адвокатско възнаграждение е 737.65 лева. Договореното и
заплатено от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение е в
размер на 500 лева. Предвид горното съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 840 лева,
представляващи платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящият случай ищците са представили списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К., с ЕИК ***, с
адрес на управление град К., ***, представлявана от кмета Г.С. №6, че Н. ЗЛ.
ТР., ЕГН **********, с *** и Д. Т. ЗЛ., ЕГН **********, с *** са
собственици по давностно владение на следния недвижим имот: с
идентификатор № ***, нива с площ от 962 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, в местността „С.“, в землището на град К., при
граници и съседи на имота : имоти № 3***.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК ***, с адрес на управление град К., б***,
8
представлявана от кмета Г.С. №6 да заплати на Н. ЗЛ. ТР., ЕГН **********, с
*** и Д. Т. ЗЛ., ЕГН **********, с *** сумата в размер на 840 лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9