Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260550 23.02.2021
година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18725 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против А.И.А., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 92, чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.03.2018 г. между
ответника и трето лице – кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор
за паричен заем № ..., при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума
от 600 лева, платима ведно с договорна лихва от 119,76 лева в срок до 10.03.2019 г. на 12 вноски.
Ответникът следвало в 3 – дневен срок да
предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Поради неизпълнение, била начислена неустойка.
Съгласно договора, дължал и такси за разходи за събиране на просрочени вземания
в размер на 45 лева. Поради неизпълнение на задълженията в срок, било начислено
и обезщетение за забава.
С приложение № 1 от 01.10.2018 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
вземанията били прехвърлени от кредитора на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен, а следвало да се счита за
такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.
Поради липсата на погасяване, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
3747/07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 6982/2019
г. по описа на ПРС, VIII гр. състав, за следните суми: 600 лева – главница; 119,76
лева – договорна лихва за периода 14.04.2018 г. – 10.03.2019 г.; 45 лева – такса разходи; 538,32 лева – неустойка за периода
14.04.2018 г. – 10.03.2019 г.; 35,19
лева - обезщетение за забава за периода 15.04.2018 г. – 03.05.2019 г.,
връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за
уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда – 03.05.2019 г. до погасяването. Претендират се разноските в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения особен представител, е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер, в т.ч. – наличието на валидно договорно
правоотношение; липсвало информирано съгласие на потребителя за сключване на
договора и подписи в ОУ; размерът на неустойката бил прекомерно завишен; нямало
доказателства за уведомяване за цесията.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 6982/2019
г. по описа на ПРС, VIII гр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно при условията на чл. 47,
ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по
чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи възникване на вземанията и техния размер, в
т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, сключен на 13.03.2018 г., при спазване на
законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който
е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът
за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема,
ведно с договорна лихва в определен размер, т.е. както по основание, така и по
размер, дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и
правомерността на начисляването им; включително предпоставки за начисляване на
обезщетение за забава, като установи главния дълг и настъпването на падежа за
погасяването му. Следва да докаже и валидни уговорки за дължимост на - търсената неустойка, размер и период, за
който се претендира, както и за такси за събиране на просрочени вземания в
претендирания размер, като установи и направени разходи от заемодателя;
прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че длъжникът е уведомен за
цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца
– да установи, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената
доказателствена тежест, исковете са неоснователни.
Предвид
оспорването на ответника /истинността на документите досежно авторството на
подписите в договора и предложението за сключването му/, с определението по чл.
140 ГПК ищецът е задължен да представи оригинала на договора, както и по реда
на чл. 183 ГПК – оспорените документи относно неговата активна материалноправна
легитимация и уведомяване на ответника за прехвърлянето чрез цесия - рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., приложение № 1 към него от 01.10.2018 г.;
потвърждения за сключена цесия, уведомително писмо от 02.10.2018 г. и от
23.10.2019 г., ведно с товарителница и обратна разписка. Изрично са
указани последиците при неизпълнение. Съд. акт е редовно връчен на страната
/л.65/, като в предоставения срок, оригиналите на документите не са представени
/нито впоследствие/. При това положение и на осн. чл. 183 ГПК, с протоколно
определение, всички копия на описаните документи са изключени от
доказателствения материал по делото.
С
оглед горното, не се установява възникване на твърдяното правоотношение между
първоначалния кредитор и ответника. Доколкото липсва доказателство за
основанието на вземанията, исковете се явяват неоснователни. Те са такива и
доколкото не се установява ищецът да има качеството на надлежен нов кредитор
след валидна цесия, за която ответникът да е уведомен от цедента. Ищецът не доказва да е носител на твърдените вземания, въз
основа на договор за цесия със сочения предмет.
Въпреки
указанията и изрично посочените последици при неизпълнение, в проведеното
о.с.з. не бяха представени документи, нито бяха направени док. искания.
Съдът приема, че липсват
доказателства за всички основни елементи на фактическия състав на претенциите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия
състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените
искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* против А.И.А., ЕГН **********
обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между
страните дължимостта от страна на А. на следните суми: 600 лева – главница; 119,76 лева – договорна лихва за периода
14.04.2018 г. – 10.03.2019 г.; 45 лева
– такса разходи; 538,32 лева –
неустойка за периода 14.04.2018 г. – 10.03.2019 г.; 35,19 лева - обезщетение за забава за периода 15.04.2018 г. –
03.05.2019 г., по договор за потребителски кредит от 13.03.2018 г., сключен
между А. и трето лице –„Изи Асет Мениджмънт” АД, прехвърлени с приложение № 1
от 01.10.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
03.05.2019 г. до окончателното погасяване,
за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3747/07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 6982/2019 г. по описа на ПРС,
VIII гр. състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП