Решение по дело №989/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№..................................................2022 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на седми октомври 2022 г., в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

с участието на секретаря Веселка Крумова,

като разгледа докладваното от съдия Желязкова адм. дело № 989/2022 г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от Б.Г.Й., съгласно която, и предвид направеното от пълномощника на жалбоподателя уточнение в първото по делото открито съдебно заседание, се оспорва Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.09.2020 г. в размер на 12 960,00 лева – главница, и 1 551,79 лева – лихви, за д.п.м.10.2020 г. в размер на 5 528,00 лева – главница, и 612,97 лева – лихви, за д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 842,00 лева – главница, и 595,74 лева – лихви, за д.п.м.12.2020 г. в размер на 9 876,00 лева – главница, и 849,38 лева – лихви, за д.п.м.03.2021 г. в размер на 20 202,31 лева – главница, и 863,85 лева – лихви, и за д.п.м.04.2021 г. в размер на 4 355,20 лева – главница, и 113,74 лева – лихви, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД.

В жалбата, по подробно изложени съображения, се релевира незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради издаването му в нарушение на материалния закон. Конкретно се сочи, че необосновано и в противоречие на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено от Съда на Европейския съюз /СЕС/, е отказано на дружеството право на приспадане на данъчен кредит поради неоткриване на доставчика на декларирания от него адрес за кореспонденция и непредставянето на доказателства за произхода на стоките. В тази насока се цитира практика на СЕС по конкретни дела. Твърди се, че по преписката са налице доказателства за реалното изпълнение на доставките по процесните фактури – приемо-предавателни протоколи, пътни листи, документи за извършени банкови плащания по фактурите и счетоводни регистри за отразяване на доставките. Оспорват се изводите и твърденията на органите по приходите за извършена инвентаризация, установяваща липсата на стоки – агнешки кожи. На изложените основания се отправя искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа и по съществото на спора се излагат обстойни доводи за незаконосъобразност на РА.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а ревизионния акт за законосъобразен по съображения, идентични с изложените в потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2430 лева.

По допустимостта на жалбата:

РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № 6648-4/25.01.2022 година. От матариалите по делото се установява, че Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 01.04.2022г. /л.12 от делото/, а жалбата до съда е подадена по пощата на 15.04.2022г. /л.10/, т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок, същата се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321002943-020-001/25.05.2021г. /стр.1/, издадена от Е.С.Х. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП Варна. Съгласно ЗВР обхватът на ревизията включва установяване на задължения за ДДС за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 година. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000321002943-020-002/02.08.2021г. /стр.5/ и ЗИЗВР № Р-03000321002943-020-003/01.09.2021г. /стр.9/, издадени също от Х., е продължаван срокът за извършване на ревизията. Органът, издал посочените заповеди, е надлежно оправомощен да издава ЗВР по чл.112 от ДОПК със Заповед № Д-799/10.05.2021г. на Директора на ТД на НАП Варна /стр.13/.

За резултатите от ревизията, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000321002943-092-001/18.11.2021г. /стр.15-45/.

Производството е финализирано с РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. /стр.852-862/, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на същата в определения в чл.119, ал.2 от ДОПК срок, с който в тежест на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.09.2020 г. в размер на 12 960,00 лева – главница, и 1 551,79 лева – лихви, за д.п.м.10.2020 г. в размер на 5 528,00 лева – главница, и 612,97 лева – лихви, за д.п.м.11.2020 г. в размер на 6 142,99 лева – главница, и 595,74 лева – лихви, за д.п.м.12.2020 г. в размер на 9 876,00 лева – главница, и 849,38 лева – лихви, за д.п.м.03.2021 г. в размер на 20 202,31 лева – главница, и 863,85 лева – лихви, и за д.п.м.04.2021 г. в размер на 4 355,20 лева – главница, и 113,74 лева – лихви, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД и от „Май Сървис“ ЕООД.

Ревизионен акт № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022 г. го е потвърдил изцяло.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.м.09-12.2020г. и м.03-04.2021г., общо в размер на 58 763,51 лв. и лихви – 4 587,47 лв., във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД. В така посочения размер на задълженията не се включва сумата от 300,99 лева, представляваща непризнат данъчен кредит за д.п.м.11.2020 г. по фактура № **********/11.11.2020 г., издадена от „Май Сървис“ ЕООД, която съгласно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя изявление в първото по делото открито съдебно заседание не се оспорва от „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД. Видно от ревизионния доклад, ревизионния акт и потвърждаващото го решение, върху сумата от 300,99 лева не са начислени закъснителни лихви, поради което размерът на начислените с обжалваната част от РА лихви не се променя.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

Основната дейност на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД за ревизираните данъчни периоди е търговия на едро с текстил и галантерийни стоки. Дейността се упражнява в наети помещения – склад, находящ се в гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ № 6, съгласно договор от 30.12.2019 г. със срок до 31.12.2021 г., и магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 4, съгласно договор от 02.01.2020 г. със срок от 3 /три/ години.

Установено е, че дружеството е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит по 23 броя фактури /стр.511-513, стр.516-519, стр.521-549/, издадени от „Мебико“ ЕООД, посочени в таблица на стр.6-9 от РД /стр.20-23/, както следва:

 

фактура №	дата	предмет	данъчна основа	ДДС
**********	10.09.2020 г.	черна агнешка кожа	26 100,00 лева	5 220,00 лева
**********	14.09.2020 г.	черна агнешка кожа	10 200,00 лева	2 040,00 лева
**********	25.09.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	28 500,00 лева	5 700,00 лева
**********	02.10.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	8 530,00 лева	1 706,00 лева
**********	05.10.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	9 630,00 лева	1 926,00 лева
**********	10.10.2020 г.	черна, кафява, бяла, агнешка кожа	7 910,00 лева	1 582,00 лева
**********	17.10.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	9 480,00 лева	1 896,00 лева
**********	11.11.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	10 800,00 лева	2 160,00 лева
**********	13.11.2020 г.	лен, дантела, деним, трико, сатен, кадифе	11 550,00 лева	2 310,00 лева
**********	17.11.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	10 500,00 лева	2 100,00 лева
**********	24.11.2020 г.	лен, дантела, деним, трико, сатен, кадифе	11 470,00 лева	2 294,00 лева
**********	03.12.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	9 900,00 лева	1 980,00 лева
**********	07.12.2020 г.	лен, дантела, деним, трико, сатен, кадифе	10 160,00 лева	2 032,00 лева
**********	10.12.2020 г.	черна, кафява, бяла, бордо, бежова агнешка кожа	6 300,00 лева	1 260,00 лева
**********	04.03.2021 г.	памук	11 385,78 лева	2 277,16 лева
**********	08.03.2021 г.	хасе	7 236,70 лева	1 447,34 лева
**********	10.03.2021 г.	лен	20 309,76 лева	4 061,95 лева
**********	16.03.2021 г.	вискоза	12 986,00 лева	2 597,26 лева
**********	19.03.2021 г.	деним	16 003,32 лева	3 200,66 лева
**********	24.03.2021 г.	полиестер	13 460,40 лева	2 692,08 лева
**********	30.03.2021 г.	капитониран	19 629,28 лева	3 925,86 лева
**********	02.04.2021 г.	вълна	10 632,00 лева	2 126,40 лева
**********	06.04.2021 г.	кадифе	11 144,00 лева	2 228,80 лева
Общо:			293 817,56 лева	58 763,51 лева

 

Извършена е насрещна проверка на доставчика „Мебико“ ЕООД, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-16001621097694-141-001/28.06.2021 г. /стр.632-636/. От дружеството не са представени поисканите обяснения и документи. При извършена проверка в информационния масив /ИМ/ на НАП е установено, че издадените на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД фактури са включени в дневниците за продажби и в справки-декларациите /СД/ по чл.125 от ЗДДС за съответните данъчни периоди, с изключение на фактура № **********/06.04.2021 г. и фактура № **********/02.04.2021 година. Констатирано е, че за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021 г. в „Мебико“ ЕООД са назначени три лица на трудов договор на длъжност „асистент продавач“, „офис мениджър“ и „отчетник“.

В хода на ревизионното производство с Протокол № Р-03000321002943-ППД-004/24.06.2021 г. /стр.712-716/ към доказателствата по делото са присъединени документи, налични в досието на доставчика „Мебико“ ЕООД – PA № Р-16001621002527-091-001/21.10.2021 г. /стр.794-804/ и РД № Р-16001621002527-092-001/14.09.2021 г. /стр.805-851/, издадени на дружеството по повод извършена ревизия.

От ревизираното дружество са представени копия на фактурите, приемо-предавателни протоколи /стр.512-555 и стр.602/ и пътни листи /стр.556-601/ към всяка от фактурите. В пътните листи е вписано, че транспортът на стоките е извършен от водачите Б.Й. и Пламен Петков с автомобил с рег. № В****НР по маршрут Варна-Пловдив-Варна. Същите са оспорени от органите по приходите, тъй като е прието, че не кореспондират с данните по предоставена от ГД „БОБ“ справка за движение на посоченото в тях МПС по републиканската пътна мрежа на датите, на които са съставени приемо-предавателните протоколи, фактурите и пътните листи /стр.623-626/. Видно от справката са установени данни за движението на МПС с регистрационен номер В****HP само на две дати /05.10.2020 г. и на 02.04.2021 г./ и само в една посока. Органите по приходите не са кредитирали с доверие и представените приемо-предавателни протоколи, според които предаването на стоките е извършено на датите на издаване на фактурите в гр. Пловдив между представляващите „Мебико“ ЕООД – Н.А., и „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД – Б.Й., тъй като по отношение на посоченото в тях място /адрес, на който са получени стоките/, е установено от писмо на Община Пловдив, че съгласно картата с административните адреси на Район „Централен“, Община Пловдив, няма административен адрес – гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, вх. Г, ет. 3, ап. 28. При физическите посещения на място, органите по приходите са констатирали, че на адреса има сграда с офиси на адвокати и счетоводни кантори, известна като Дом „Васил Левски“, както и че сградата няма вход „Г“, а на пощенските кутии, намиращи се на партера, липсват табели с надпис с наименование на дружеството или представляващ – Н.А.

В хода на ревизията с нарочни протоколи №№ Р-03000321002943-ППД-001/24.06.2021 г. /стр.645-647/, Р-03000321002943-ППД-002/24.06.2021 г. /л. стр.676-678/, Р-03000321002943-ППД-003/24.06.2021 г. /стр.689-691/ и Р-03000321002943-ППД-004/24.06.2021 г. /стр.712-717/ са приобщени протоколи за извършени оперативни проверки /стр.648-656, стр.679-684 и стр.692-707/, протокол във връзка с установяване на наличност на стоки към 30.09.2020 г. /стр.697-707/ и протокол за извършена инвентаризация на ревизираното лице /стр.719-723 и стр.724-734/. Установено е, че част от фактурираните от „Мебико“ ЕООД стоки – агнешка кожа /черна, кафява, бяла, бордо и бежова/ не са налични при физическото изброяване в обектите на ревизираното дружество към 30.10.2020 г. /стр.698/. Посочено е, че това се установява и от представените от дружеството описи на наличните стоково-материални запаси по сметка 304 „Стоки“ към 30.10.2020 година /стр.779/. Констатирано е, че от ревизираното лице не са представени доказателства каква част от стоките, доставени от „Мебико“ ЕООД, са налични, изписани и реализирани.

Анализирайки събраните в хода на ревизията доказателства и установените факти и обстоятелства, органите на приходната администрация са счели, че по отношение на посочения във фактурите доставчик „Мебико“ ЕООД не може да се установи реално извършваната от него дейност, както и реалността на фактурираните доставки и място на извършване на дейността. Посочено е, че не е установена материална и техническа обезпеченост на задълженото лице, както и че по две от фактурите, издадени от „Мебико“ ЕООД на ревизираното лице, не е начислен ДДС по чл.86, ал.1 от ЗДДС, доколкото фактурите не са включени в СД по чл.125, ал.1 от ЗДДС и данъкът, посочен в тях, не участва при определяне на резултата за данъчния период, през който същият става изискуем. Предвид липсата на данни за движение по републиканската пътна мрежа на вписания в пътните листи автомобил на посочените в тях дати и с оглед предоставените от Община Пловдив сведения за липса на административен адрес – гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, вх. Г, ет. 3, ап. 28, данъчните органи са достигнали до извод за липса на осъществен транспорт и предаване на стоките, а оттам и за липса на настъпило данъчно събитие по спорните доставки.

При тези констатации органите по приходите са приели, че не са налице доказателства за действително извършване на доставки на стоки съгласно чл.6 от ЗДДС и наличие на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС, поради което, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Мебико“ ЕООД фактури.

В хода на задължителния административен контрол горестоящият административен орган /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА в обжалваната част.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение /л.38-44 от делото/ се установява, че стоките по процесните фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД, по които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит са заприходени по вид, количество и стойност в счетоводството на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД. В Приложение № 1 към заключението /л.45-47 от делото/, в табличен вид, вещото лице К.К. е проследила всички процесни доставки на стоки от „Мебико“ ЕООД и движението по тях. В колони от 1 до 10 са проследени доставките от „Мебико“ ЕООД по фактура, вид на стоката, количество, единична цена, данъчна основа, ДДС и сума за плащане, а в колони от 11 до 17 са отразени датите и номерата на фактурите за продажби на стоки или номерата на складовите искания за изписване на стоки, предназначени за производството, вид и количество на изписаните стоки, както и наличните количества стоки към 31.12.2021 година. В колона 8 са посочени количествата на доставените стоки, като общият им сбор /в кв.м. или м/ е 21251. Експертът е установил, че сборът на изписаните (4963,80 кв.м./м. общо продадени или вложени в производството) и наличните стоки (16287,67 кв.м./м. общо) е равен на сбора на осчетоводените стоки, получени от доставчика „Мебико“ ЕООД по процесните фактури.

Според експертизата в счетоводството на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД са отчетени разходи за гориво във връзка с представените по делото пътни листи, като за периода 10.09.2020 г. – 31.12.2020 г. тези разходи за дизел са в размер на 1 549,58 лева общо, а за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. са в размер на 1 169,60 лева. Вещото лице дава заключение, че към датите на продажбите по процесните фактури с получател „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД „Мебико“ ЕООД е разполагало със стоките, предмет на процесните фактури. Този извод е обоснован чрез проследяване в счетоводството на дружеството-доставчик на получените от него стоки от предходни доставчици. Установено е, че процесните фактури за доставки на стоки на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД са отразени в счетоводството на доставчика „Мебико“ ЕООД, с изключение на фактури № **********/06.4.2021г. и № **********/02.04.2021г., които не са включени в дневника за продажби на доставчика за данъчен период месец април 2021 година. Посочено е, че според представения отчет за приходите и разходите /ОПР/ за 2020 г. дружеството-доставчик е отчело приходи от продажби на стоки в размер на 448 814.28 лева. Експертът е констатирал, че „Мебико“ ЕООД е отразило процесните фактури, издадени на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, в счетоводството си, като дружеството е отчело приходи по тях. Изключение правят посочените две фактури № **********/06.04.2021г. и № **********/02.04.2021 година.

В заключението на ССЕ е посочено, че според дадените обяснения от пълномощника на доставчика „Мебико“ ЕООД – А.А., дружеството е ползвало до 31.12.2021 г. офис в сградата на Дом „Васил Левски“, гр. Пловдив, като наемател на помещението по договора, подписан с управителя на Дом „ Васил Левски“, е било физическото лице И.Р. Офисът е ползван без договор, на базата на устни договорки с физическото лице-наемател. Платовете са съхранявани в офиса на адрес гр. Пловдив, Район Централен, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 3, офис 28. Дружеството не е разполагало със собствено помещение за съхранение на стоките.

Вещото лице е установило, че „Мебико“ ЕООД е разполагало със собствен персонал за извършване на доставките, тъй като през процесните периоди дружеството е имало 3 /три/ лица, назначени по трудов договор, които са продължили да работят до 31.05.2021г. и за които са начислявани трудови възнаграждения, социални осигуровки и данъци, и са подавани уведомления по чл.62 от Кодекса на труда и декларации обр.1, и обр.6 по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Те са изпълнявали длъжностите „отчетник“, ,,офис мениджър“ и ,,асистент продавач“ или „снабдител доставчик“.

При изслушване на заключението по повторната ССЕ в открито съдебно заседание вещото лице К. пояснява, че в частта, в която дава отговор на въпроса относно наличните стоки при доставчика, тъй като стоките са заведени само стойностно, се е съобразила с фактурите за доставки към „Мебико“ ЕООД, в които са отразени количествено-стойностно доставките към процесния доставчик. Посочва, че въпреки че счетоводството на доставчика „Мебико“ ЕООД не е водено количествено и стойностно, видно от доставните фактури на самия доставчик, издадени от негови доставчици, се установява, че количествата стоки по всяка фактура, издадена към жалбоподателя, са били начини при прекия му доставчик.

Заключението по ССЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира с доверие като компетентно дадено и безпристрастно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените задачи и кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

В хода на съдебното производство са изслушани обясненията на Б.Г.Й. – управител на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, който заявява, че е избрал за доставчик „Мебико“ ЕООД заради по-ниската цена на стоките, предложена от това дружество, като не е имал съмнение относно произхода на последните, тъй като е посещавал офиса на доставчика и се е уверил в наличността на стоката. Посочва, че стоките са натоварвани от паркинга зад офиса на доставчика, който се намира в гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 3, офис № 28, като най-голямото натоварвано количество е бил един палет с размери 120 см/80 см, който може да се събере и в пикап, и в лека кола, и в автобус. Дава показания, че транспортът е осъществяван със собствен на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД автомобил, управляван от него и от служителя на фирмата П.П. Сочи, че е пътувал и по пътища, за които не се дължат ТОЛ-такси, тъй като е съчетавал пътуванията си, например до с.Мъдрино, намиращо се между Карнобат и Сунгурларе, където има земеделски земи, като основно е минавал през Провадия и през Ришкия проход.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК и предвид представените в хода на настоящото съдебно производство доказателства на електронен носител съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК.

Обжалваният ревизионен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Подробни констатации във връзка с доставките се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл.120, ал.2, изречение първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

Всички развити от жалбоподателя доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материално-правните разпоредби, съдът съобрази следното:

Основният спорен въпрос между страните по делото е налице ли са реално осъществени доставки на стоки по издадените от „Мебико“ ЕООД 23 броя фактури, описани в таблицата по-горе, които да послужат като основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД.

Според ЗДДС наличието на доставка /данъчно събитие/ е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е „неправомерно“ по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределяне на доказателствената тежест в процеса по съдебно обжалване на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи за разпределяне на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на §2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл.154, ал.1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл.69 и следващите от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл.70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя – възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл.70 от ЗДДС.

За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Мебико“ ЕООД фактури, органите по приходите са приели, че не са налице доказателства относно материалната и техническата обезпеченост на доставчика за изпълнение на фактурираните доставки, за транспортирането и реалното предоставяне /получаване/ на стоките, както и за произхода на същите.

По делото е безспорно обстоятелството, че „Мебико“ ЕООД е издало на жалбоподателя 23 броя фактури, описани в табличен вид по-горе в настоящото изложение, за доставка на посочени в тях стоки – различни по вид и количество платове и естествени кожи, по които „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД е упражнил право на приспадане на пълен данъчен кредит. Като първични счетоводни документи същите са отразени в счетоводството на ревизираното лице и отговарят на визираните в ЗСч и ЗДДС изисквания.

Независимо от притежаването на редовно издадени фактури обаче, само наличието на първични счетоводни документи и счетоводното отразяване на операциите не е достатъчно основание съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена. За да бъде реално осъществена една доставка, следва стоките, предмет на същата, да бъдат действително получени от получателя, респ. извършени от посоченото във фактурата като неин издател лице.

В разглеждания казус правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25 във връзка с чл.6 от ЗДДС. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на всички процесни фактури, са родово определени вещи – различни по вид и количество платове и естествени кожи, поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, са приложими общите правила на гражданското законодателство. Съгласно чл.24, изречение второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на вещите или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и липсва облагаема доставка.

Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане, е призната от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, т.1 от диспозитива, СЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“ Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – в този смисъл практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13, „Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25.

В конкретния случай за доказване факта на предаването на съответните количества платове и естествени кожи, респ. на извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, от жалбоподателя са представени копия на процесните фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи към тях, пътни листи, банкови документи за извършени плащания по фактурите и счетоводни регистри за отразяване на доставките.

От анализа на съпътстващите фактурите документи /приемо-предавателни протоколи и пътни листи/ се установява, че упоменатите в тях количества стоки кореспондират с тези по издадените от прекия доставчик фактури. Посочени са имената на шофьорите, извършили превоза на стоките, както и номера на превозното средство, с което е осъществен транспортът, като видно от представените още в хода на ревизионното производство свидетелства за регистрация на МПС част I /стр.509/ и декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение /стр.660/, процесните количества платове и естествени кожи са транспортирани с превозно средство, собственост на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, управлявано от лице, намиращо се в трудовоправни отношения с оспорващия търговец и от неговия управител. Тези обстоятелства, напълно кореспондират със заявеното в писмените обяснения на ревизираното лице /стр.612/, че транспортът на стоките е извършен за сметка на жалбоподателя с транспортно средство с рег. № В****НР, като стоката е получавана в гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53 от Б.Й. и П.П. Във връзка с това, аргументът на данъчните органи за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, свързан с липса на кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик, се явява неотносим към процесните доставки на стоки. Въпреки това от заключението на изслушаната по делото ССЕ се установява, че „Мебико“ ЕООД е разполагало със собствен персонал за извършване на доставките, тъй като през процесните периоди дружеството е имало 3 /три/ лица, назначени по трудов договор, които са изпълнявали длъжностите „отчетник“, ,,офис мениджър“ и ,,асистент продавач“ или „снабдител доставчик.

Неоснователно данъчните органи са счели, че представените в хода на ревизията пътни листи не доказват транспортирането на процесните стоки. Действително, от представената в хода на ревизията справка от ГД „БОБ“ за движение на МПС, не се установяват данни за движение на същото по републиканската пътна мрежа на датите на приемо-предавателните протоколи и пътните листи, но това обстоятелство, освен че е косвено спрямо главния факт на доказване – предаването на стоките /установено от приемо-предавателните протоколи и заключението по ССЕ/, не е изчерпателно, доколкото ТОЛ-системите в Република България са мобилни, като същевременно по делото няма данни, че по пътищата, по които е преминал автомобилът на жалбоподателя на датите на осъществяване на доставките, е имало контролни точки на ТОЛ-системата и монтирани технически средства за засичане на транспортните средства и отчитане на трафика. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 4227/21.03.2019 г. по адм. дело № 14447/2018 година. Освен това, съгласно обясненията на управителя Й., при осъществените пътувания от Варна до Пловдив и обратно, същият се е придвижвал и по пътища, за които не се дължат ТОЛ-такси.

Ето защо представените данни за движението на автомобила, с който са транспортирани стоките, по републиканската пътна мрежа, не са в състояние да дискредитират пътните листи като доказателствено средство, установяващо извършения транспорт. Противно на приетото от приходните органи, отчетеното в справката, че вписаният в пътните листи автомобил е преминавал по посочения маршрут е косвено доказателство за осъществен транспорт, а не обратното. В тази връзка следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че справката съдържа данни за движение на МПС само в едната посока на всяко от пътуванията, което е нелогично и води до извода, че по обратния път автомобилът не е засечен. Следователно няма как тези справки да бъдат приети като доказателства водещи до категоричния извод за неосъществен транспорт.

Не може да обоснове извод за липса на предаване на стоките и предоставената от Община Пловдив информация относно липса на територията на общината на административен адрес гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, вх. Г, ет. 3, ап. 28, който е посочен в приемо-предавателните протоколи. Дори да се приеме, че адресът е неточно посочен в съставените протоколи, това обстоятелство не лишава същите от тяхната доказателствена стойност при положение, че основните реквизити /дата, предмет, страни – предаваща и приемаща, и подписи на съставилите ги лица/ са налице и информацията в тях кореспондира с останалите доказателства по делото /фактури, и пътни листи/. Освен това, управителят на оспорващото дружество, който е осъществил превоза, в с.з. описва подробно механизмът на осъществяване на доставките, откъде и от кого са транспортирани стоките. Същият заявява, че в сградата всъщност има вход, без да уточнява дали това е именно вход Г. Обясненията му са убедителни и непротиворечиви, като съответстват на останалите, събрани по делото, доказателства, поради което, въпреки свързаността му с жалбоподателя, няма основание да не бъдат кредитирани.

От изложеното се налага извод, че посредством цитираните доказателства /приемо-предавателни протоколи и пътни листи/ стоките са индивидуализирани, установено е отделянето им от рода и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Вярно е, че се касае за частни документи, без обвързваща съда материална доказателствена сила, но същите, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото – счетоводни регистри за отразяване на доставките при доставчика и получателя, документи за извършени плащания по фактурите, свидетелски показания, както и с приложения на л.198-200 от делото договор за доставка от 10.03.2020 г., съгласно който „Мебико“ ЕООД – доставчик, се задължава да достави, а „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД – купувач, да приеме и заплати платове и естествени кожи по поръчка по цени, посочени в т.5 от договора, трябва да бъдат кредитирани. С оглед на изложеното съдът намира за доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките, предмет на спорните доставки.

В подкрепа на извода за реалност на доставките по процесните фактури е и приетото без оспорване от страните по делото заключение на ССЕ, съгласно което стоките по процесните фактури са заприходени по вид, количество и стойност в счетоводството на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, за което не се спори, че е водено редовно, във връзка с представените по делото пътни листи са отчетени разходи за гориво, като към датите на продажбите доставчикът „Мебико“ ЕООД е разполагал със стоките, предмет на процесните фактури. Последният извод на вещото лице опровергава твърдението на данъчните органи за липса на данни за произхода на стоките и разполагаемостта на прекия доставчик с тях към датите на издаване на фактурите. Експертът се е обосновал чрез извършването на проверка в счетоводството на „Мебико“ ЕООД, при която са проследени получените от дружеството стоки от предходни доставчици и преглед на фактурите за доставки към „Мебико“ ЕООД /л.175-189 от делото/, в които са отразени количествено-стойностно доставките към процесния доставчик. В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице К. заявява, че видно от доставните фактури на самия пряк доставчик, издадени от негови предходни доставчици, се установява, че количествата стоки по всяка фактура, издадена към жалбоподателя, са били налични при „Мебико“ ЕООД. Горните изводи на вещото лице са обосновани от представените по делото фактури от предходни доставчици на „Мебико“ ЕООД, счетоводни документи на прекия доставчик, включително аналитични и хронологични регистри на сч. сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ за периода 01.01.2020г. – 2021г. /л.121-124 и л.127-132 от делото/ и хронологичен регистър на сметка 411 „Клиенти“, партида „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, за периода 01.01.202 г. – 31.12.2021 година.

При доказване на всички елементи от фактическия състав по извършване на доставки на стоки по процесните фактури, ирелевантно е констатираното от органите по приходите и от вещото лице, изготвило заключението по ССЕ, обстоятелство, че две от фактурите не са осчетоводени от „Мебико“ ЕООД и не са отчетени приходи по тях. Осчетоводяването на фактурите от прекия доставчик не е предвидено като задължително условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 и следващите от ЗДДС, поради което липсата на такова не представлява самостоятелно основание за отказ на това данъчно предимство.

Неоснователно отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по издадените от „Мебико“ ЕООД фактури е обоснован с присъединените към ревизионната преписка протоколи за извършени инвентаризации, във връзка с които на стр.11 от РД /стр.25 от адм. преписка/ от органите по приходите се твърди липса на агнешка кожа, доставена по процесните фактури. Протоколите за инвентаризации на органите по приходите са от 30.10.2020 г., а приложените към същите описи за наличните стоки по сметка 304 „Стоки“ са към 30.09.2020 г., т.е. налице е разлика от един месец. Агнешката кожа, за която се твърдят липси от органите по приходите, е по фактури, издадени през д.п.м.10.2020 г., поради което няма как въз основа на описи към 30.09.2020 г. да се твърди, че има липса на такава стока. Освен това видно от приложения на стр.682-684 от адм. преписка инвентаризационен опис е констатирана липса само по отношение на плат лен, 640м, за който в последващ протокол № П-03000320140213-073-001/27.11.2020 г. /стр.736-745 от адм. преписка/, на стр.5, предпоследен абзац /стр.740 от адм. преписка/, е констатирано, че липсата се дължи на извършени продажби, като е констатирано, че всички останали стоки са налични и без съществени разлики. Тоест няма протокол, който да удостоверява липсата на агнешка кожа, поради което тази констатация на ораните по приходите е необоснована. Напротив, със самите протоколи за инвентаризацията органите по приходите установяват наличността на стоките, които са доставени от „Мебико“ ЕООД преди 30.10.2020 г. – датата на инвентаризацията.

От данните по делото категорично се установява както прехвърлянето на правото собственост върху стоките, така и последващата реализация на част от тях. В Приложение № 1 към заключението по ССЕ вещото лице К. е проследила всички процесни доставки на стоки от „Мебико“ ЕООД към „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД и движението по тях. Видно от данните в изготвената таблица е налице пълно съвпадение между изписаните – продадени или вложени в производството, и наличните при жалбоподателя стоки, и осчетоводените стоки, получени от доставчика „Мебико“ ЕООД по процесните фактури /вж. колони 8, 16 и 17 от таблицата на л.47 от делото, представляваща Приложение № 1 към заключението по ССЕ/. Тоест закупените от прекия му доставчик стоки са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, което съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС е предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит.

От представените в хода на ревизионното производство банкови извлечения за движението на паричните средства по банковата сметка на жалбоподателя Юробанк България АД и преводни нареждания /стр.603-605/ се установява, че е налице плащане по част от фактурите. Плащането на цената по спорните фактури само по себе си не е елемент от фактическия състав, обуславящ правото на приспадане на данъчен кредит, но наличието на такова представлява, допълнителна индиция, че процесните доставки действително са извършени, тъй като същото се явява лишено от икономическа логика при твърдение за липса на реални доставки.

Неправилно органите на приходната администрация са обосновали отказа на право на приспадане на данъчен кредит и с обстоятелства, отнасящи се до прекия доставчик, като например неоткриването му на адреса за кореспонденция, непредставяне на поисканите документи и писмени обяснения, липсата на ресурси за извършване на доставките и невключването в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на две от фактурите.

От заключението на ССЕ и събраните по делото доказателства се установи наличието на материален и кадрови ресурс на прекия доставчик „Мебико“ ЕООД за осъществяване на доставките по спорните фактури.

Осчетоводяването, респ. отразяването на издадените фактури в счетоводството и дневниците за продажби на прекия доставчик, е ирелевантно за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не зависи от получателя по доставките и не може да бъде контролирано от него, поради което последният не следва да понася негативни последици от неизпълнение на задължения от страна на неговите преки доставчици. Още повече, че съгласно изразеното от СЕС в Решение от 22 декември 2010 г. по дело С-438/09 разбиране данъчно задължено лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация. В същото решение е посочено, че не се допуска национална правна уредба, която изключва правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен от данъчно задължено лице на друго данъчно задължено лице, доставчик на услуги, когато последното не е регистрирано по този закон.

Относно твърденията за недоказан произход на стоките следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, което не предполага обусловеност от по-предходни доставки. Правнорелевантни са доставките между прекия доставчик и жалбоподателя. Липсата на доказателства за произхода на стоката не може да се разглежда като основание само по себе си за отказ от правото на данъчен кредит. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. При действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., ирелевантно е изследването на поведението на предходните доставчици, тъй като в него няма легална дефиниция за предходна доставка, подобна на нормата на чл.20, т.19 от ЗДДС /отм./, нито е предвидено като основание за отказването на приспадането на данъчен кредит поведението на предходните доставчици, с оглед принципите, залегнали в Директива 112/2006. Установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв произход не обуславя извод, че тази стока не съществува и не може да е предмет на доставка и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Следователно произходът на стоката не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит. Независимо от всичко изложено дотук по делото, посредством заключението на ССЕ, се доказа, че стоката е била налична у прекия доставчик, както и по фактури от кои предходни доставчици е получена същата.

При наличието на достатъчно доказателства за получени от ревизираното лице стоки, посочените данни, касаещи прекия му доставчик, не следва да го лишават от предоставеното му право на данъчен кредит, тъй като то не може да им влияе по никакъв начин. В този контекст следва да бъде отбелязано, че съгласно Решение от 21 Юни 2012 година на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалваната част от РА. С последния правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС – поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами /чл.177 от ЗДДС/. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и от заключението по ССЕ, се констатира издаването на фактурите, съответствие на количеството на стоките по тях и съпътстващите ги документи, осчетоводяването им при жалбоподателя и включването на почти всички от тях в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на прекия доставчик, осъществено плащане, получаването на стоката от жалбоподателя, както и частичното ѝ последващо реализиране, т.е. налице са реално осъществени доставки по процесните фактури.

По изложените съображения и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по фактурите, издадени от „Мебико“ ЕООД, с предмет на доставка стоки /различни видове платове и естествени кожи/, по които ревизираното лице е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая са представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото дружество за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до противоположен извод, органите по приходите са издали незаконосъобразен ревизионен акт в обжалваната част, който следва да бъде отменен.

При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. С оглед направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски, за чието извършване са представени доказателства, в общ размер на 3330 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лева /л.9 от делото/, заплатен депозит за вещо лице в размер на 400 лева /л.28 от делото/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лева /л.8 и л.252 от делото/.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 25/29.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.09.2020 г. в размер на 12 960,00 лева – главница, и 1 551,79 лева – лихви, за д.п.м.10.2020 г. в размер на 5 528,00 лева – главница, и 612,97 лева – лихви, за д.п.м.11.2020 г. в размер на 5 842,00 лева – главница, и 595,74 лева – лихви, за д.п.м.12.2020 г. в размер на 9 876,00 лева – главница, и 849,38 лева – лихви, за д.п.м.03.2021 г. в размер на 20 202,31 лева – главница, и 863,85 лева – лихви, и за д.п.м.04.2021 г. в размер на 4 355,20 лева – главница, и 113,74 лева – лихви, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., сумата от 3 330 /три хиляди триста и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: