Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 07.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА
в.гр.
дело №1351/2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Т.С.И. срещу
решение №1377/30.03.2018г., постановено по гр.дело №4387/2017г. по описа на
ВРС, в частта, с която претендираните от него суми, представляващи незаплатено
трудово възнаграждение за положен от него труд през месец януари
2015 г., месец април 2015 г., месец май 2015 г., месец юни 2015 г., месец юли
2015 г.,
на осн. чл.128 от КТ, обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2015 г., ведно с обезщетение за забава върху исковите претенции, считано от
датата на депозиране на исковата молба, срещу Булминерал АД да заплати
солидарно с „ВМ Интернешанъл” ЕООД за реализиране на отговорност на беърбоут
чартьора на м/к Батя срещу трети лица, са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят счита решението в тази част за
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,
както и в противоречие с ратифицираната Конвенция 2006 на Международната
организация на труда. Твърди, че съдът не е обсъдил писмените доказателства, установяващи
по безспорен начин, че реалният корабопритежател на кораба в процесния период е
бил Булминерал АД, действащ чрез член на своя СД и действителен собственик – А.
В. У. Всички оперативни решения, вкл. и тези свързани с плащанията на
задължения и с експлоатацията на кораба са били взимани именно от това лице,
действащо от името на Булминерал АД, лицето, което реално е експлоатирало
кораба. Излага, че не са обсъдени и доводите му, че българското законодателство
не допуска вписване в регистровите книги за беърбоут чартър на наематели, които
не са български физически или юридически лица. Счита, че вписването на Шипинг
Лоджистик СА. в регистровите книги на беърбоут чартърите е нищожно и не е
породило правно действие, с оглед на което се приеме, че дружеството Булминерал
АД е носител на отговорността по чл.199з от КТК. Счита, че в нарушение на
закона и при неотчитане на доказателствата по делото съдът е приел, че
договорът за подбеърбоут чартър между ответника Булминерал АД и Шипинг Лоджистик
СА. е сключен законосъобразно, като не е отчел факта, че чл. 22 от договора за
беърбоут чартър категорично забранява последващо преотдаване на кораба под наем
без предварително писмено съгласие на собственика. Доколкото такова не е
предоставяно от собственика, то пренаемането на кораба е в пряко нарушение с
цитираната разпоредба от договора за беърбоут чартър. Твърди, че отговорен за
изплащане на възнагражденията на екипажа е именно ответникът Булминерал АД,
поради качеството му на беърбоут чартьор и лице експлоатиращо кораба през
процесния период по договор за беърбоут чартър по аргумент от нормата на чл.
199ж, ал.1 от КТК. Счита, че опитът на
ответника Булминерал АД да се освободи от отговорностите си на работодател
чрез сключване на договорите с членовете на екипажа от трето лице /първия
ответник/, което няма регистрация на посредник при наемане на работна сила, е
опит за заобикаляне на закона. Твърди, че първоинстанционният съд е препятствал
разкриването на факти от значение за спора, а именно кой е реалният
корабопритежател на м/к Батя за процесния период, като не е допуснал до разпит свидетели, от
чиито показания щяло да се установи, че Булминерал АД е действителното лице,
което е експлоатирало кораба. Твърди, че в хода на съдебното дирене е станало
ясно, че ответниците ВМ Интернешанъл ЕООД, Булминерал АД и Шилинг лоджистик СА.
са свързани лица, че през процесния период са имали за пълномощник едно и също
лице Ксения Иванова. В тази връзка жалбоподателят моли да бъде извършена
служебна справка по партидите на първите две дружества в търговския регистър,
както и да му бъде предоставена възможност да ангажира писмени доказателства в
тази насока. Счита, че неоснователно, първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на ищеца по реда чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответникът
Булминерал АД да представи тристранно споразумение от 06.01.2012 г. между
Булминерал АД, Индивидуал- Технолоджи СА. и Еурокуест Шилинг, тристранно
споразумение от 07.05.2013 г. между Булминерал АД, Еурокуест Шипинг и Шипинг
Лоджистик СА., както и издаваните въз основа на тях заповеди за периода от
31.05.2013 г. до 30.11.2015г. В заключение моли обжалваното решение да бъде
отменено в частта му, в която са отхвърлени исковете му срещу Булминерал АД,
като вместо него бъде постановено ново, по силата на което Булминерал АД бъде
осъдено да заплати в полза на Т.С.И. следните суми: 4001.20 щ.д. , представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2015 г.; 930.66 щ.д., представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за м. април 2015 г.; 4655.45 щ.д., представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за м. май 2015 г.; 4653.52 щ.д. ,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за . юни 2015 г.; 3520 щ.д.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2015 г., както и
обезщетение по чл. 224 от КТ за 2015 г. в размер на 1120 щ.д., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяване на исковата молба в съда 03.06.2016 г. до
окончателното им изплащане, както и лихва за забава с правно основание чл. 86
от ЗЗД в общ размер на 1665.89 щ.д. за периода 23.07.2015 г. -03.06.2016 г. В о.с.з. жалбата се подържа чрез
пълномощник.
Въззиваемата страна „Булминерал” АД /в
открито производство по несъстоятелност/, в о.с.з., чрез своя пълномощник
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде потвърдено.
След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
При извършената съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК проверка за валидност на решението в обжалваната му част,
съставът на ВОС не установи наличието на пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост.
За да се произнесе по съществото на
спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и
чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Т.С.И., ЕГН ********** срещу „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Девня”, № 10, ет. 2, офис 4 и
„БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Сливница” № 28 за
солидарното осъждане на ответниците да му заплатят следните суми: сумата
от 4001.20 щатски
долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение
за месец май 2015г., 4653.52 щатски
долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 3520 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1120
щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 7 дни за 2015г., както и 1665.89
щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава върху вземанията в общ
размер на 18880.83 щатски долара за периода 23.07.2015г. до 03.06.2016г., както
и законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че в
периода 17.04.2015-22.07.2015г., работел на кораб м/к „Батя” в съответствие със
сключения на 15.04.2015г. между него и „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД индивидуален
трудов договор, на длъжност „старши помощник капитан” на м/к „Батя”, плаващ под
български флаг с основно трудово възнаграждение от 4800 щ.д. Ищецът твърди, че
въпреки, че в периода януари – юли 2015г. изпълнявал задължението си да престира труд на кораба, към
настоящия момент не е получил дължимото му трудово възнаграждение, трудовото му
възнаграждение за месец януари 2015г. и за периода от април до юли 2015г. не му било изплатено. Въпреки, че в
трудовия договор не е уговорен падеж на задължението за заплащане на трудовото
възнаграждение, счита, че същото е било дължимо най-късно към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което работодателя е
изпаднал в забава на 23.07.2015г. – деня следващ прекратяване на трудовото
правоотношение – слизането от кораба на 22.07.2015г. Излага, че подписването на трудов договор с корабния
мениджър „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД е довело до възникване на трудово
правоотношение с корабопритежателя, а м/к „Батя“ е бил експлоатиран от беърбоут
чартьора „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, който е пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск. Счита, че тъй като ответникът „БУЛМИНЕРАЛ” АД е имал качеството на
беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд, то същият на основание чл.
199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото
възнаграждение, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 199ж КТК възнагражденията
на екипажа са разходи, свързани с експлоатация на кораба. Ищецът счита, че
вземането му за трудово възнаграждение е срещу „ВМ Интернешанъл" ЕООД, но
насочва претенцията си и срещу дружеството „БУЛМИНЕРАЛ" АД, което към
датата на сключване и действие на трудовия договор е действало като беърбоут
чартьор на Кораба, вписан като такъв в регистъра, воден от Изпълнителна агенция
„Морска администрация", видно от „Непрекъснат документален запис № 7 на
историята на кораб Батя, ИМО № 8000836”, издаден от Изпълнителна агенция
„Морска администрация". Ищецът
обосновава правния си интерес от водене на исковете срещу беърбоут
чартьора на кораба, тъй като съгласно действащото в Република България
законодателство, приложимо към всички търговски кораби, плаващи под български
флаг, а именно чл.199з от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), беърбоут
чартьорът отговаря за задълженията срещу трети, по отношение на договора за
беърбоут чартър, лица, за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на Кораба. Позовава се на разпоредбата на чл.199ж от КТК, според
която възнагражденията на екипажа са разходи, свързани с експлоатацията на кораба.
Това обосновава правният интерес на ищеца да ангажират солидарна отговорност
наред с работодателя на беърбоут чартьора, във връзка с неизплащането на
възнагражденията на екипажа на кораба в предвидените за това срокове. Излага,
че този ответник изрично е признал отговорността си за задълженията на кораба,
произтичащи от заплати, в споразумение за разсрочване на плащанията от
11.08.2015 г., сключено с други членове на екипажа, които вече са получили
доброволно плащане на дължимото им се възнаграждение. Счита, че отговорността
на беърбоут чартьора към ищеца е възникнала поради неизпълнение задължението на
дружеството-работодател да заплати дължимите трудови възнаграждения, се налага
извода, че беърбоут чартьора носи солидарна отговорност с работодателя за
задълженията му за заплащане на трудовите възнаграждения на екипажа. По изложените съображения моли така
предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „БУЛМИНЕРАЛ” АД, чрез депозирания писмен отговор излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е страна
по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания за ангажиране
на отговорността му за заплащане на претендираните суми. Не оспорва, че в
периода 08.01.2015 г. – 13.11.2015 г. е имал качеството на беърбоут чартьор на
м/к „Батя” съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с корабособственика
„Индивидюъл Технолъджи СА”, Маршалски острови, но счита, че отношенията по
договора се уреждат съгласно правото на Англия, поради което и нормата на чл.
199з КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност между беърбоут
чартьора и работодателя не възниква относно задължения за заплати, тъй като
работниците не са трети лица, а такива са само тези, които нямат договорни
отношения с наемателя или лица, за които той отговаря. На следващо място
излага, че с договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 г. преотдал кораба под
наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалски острови, за срок от 07.05.2013 г. до
07.05.2016г., като между последния и ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД бил
сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016
г., като в изпълнение на задълженията си по този договор първият ответник е сключвал
договорите с екипажа, поемайки задълженията и отговорностите на
корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. Твърди,
че трудовият договор на ищеца е бил
сключен от първия ответник „ВМ Интернешънъл" ЕООД, като мениджър на
Кораба, действащ от свое име и за сметка на корабопритежателя „Шипинг Лоджистик
СА." Като наемател по договора за
беърбоут чартър от 07.05.2013 г „Шипинг Лоджистик СА" е получило
владението и контрола върху Кораба и осъществявало експлоатацията му от свое име
и за своя сметка. По такъв начин „Шипинг Лоджистик СА" е придобило
качеството на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК и на наемател
по смисъла на чл. 199 „а" и следващите от КТК, с всички произтичащи от
това отговорности. Счита, че не е отговорен за заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца, тъй като не е страна по трудовите му договори. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът „ВМ Интернешанъл" ЕООД
не е депозирал отговор на исковата молба, нито е изпратил представител в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид предметните
предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания, събраните
по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят, че по силата на
трудов договор от 15.04.2015г. между ищеца Т.С.И.
и ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД е възникнало и съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши
помощник капитан” с месторабота – м/к „Батя”, с месечно трудово възнаграждение
в размер на 4800 щ.д., до 22.07.2015г., считано от когато трудовото правоотношение е било
прекратено със заповед №343/22.07.2015 г.
Между страните липсва спор и относно
обстоятелството, че в периода м. януари
2015г. – м. юли 2015 г. ищецът реално е престирал труда си съгласно договора в
полза на работодателя.
Не
са оспорени и твърденията на ищеца, че считано от 24.07.2015г., работодателят
„ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД е изпаднал в забава за дължимото му трудово
възнаграждение. Претендираните от ищеца суми се потвърждават и от
извършеното извънсъдебно признание на дължимостта и размера на задълженията в
справка за дължими суми към 24.07.2015г. /л. 30 от първ. делото/.
От заключението по изслушаната и
приета в о.с.з, проведено на 24.11.2017г. ССЕ, се установява, че за периода м.
януари 2015г. до м. юли 2015г., на Т.И. се дължат суми както следва: 4001.20 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., 4653.52 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г.
От приетото по делото извлечение от
Регистъра на корабите с № ІМО 8000836.,
изходящо от Агенция „Морска администрация” Варна,, се установява, че по
партидата на м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна на 09.05.2013г. е
извършено вписване на договор за подбеърборт-чартър между „Булминерал” ООД като
наемодател и „Шипинг лоджистик С.А” като наемател. Вписването е заличено на
17.11.2015 г. поради продажбата на кораба на трето лице.
Съдът, като взе предвид така
установеното от фактическа страна, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно чл. 12 от Кодекса на
търговското корабоплаване, правното положение на екипажа и отношенията между
членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете
на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от
гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали. Видно от
приетите писмени доказателства, в периода от първоначалното вписване в корабния
регистър до 17.11.2015г., м/к Батя е плавал под български флаг. Следователно,
след като към датата на сключвана на трудовия договор, корабът, на който ищецът
е полагал труда си е бил под български флаг, то приложимо е българското
материално право.
Английското право би било приложимо
при разрешаване на спорове, възникнали между страните по сключения договор за
беърбоут чартър.
След като не е спорно, че ищецът реално е
полагал труд по така съществувалото трудово правоотношение, то съобразно
разпоредбата на чл. 128 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд,
както и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост, или по писмено искане от същия – на негови близки или по банков път.
При изплащане по ведомост, полагането на подпис от страна на получилия
трудовото си възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата.
Предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане на
договореното трудово възнаграждение, настоящият състав намира, че на ищеца се
дължи заплащане на следните суми: от
4001.20 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., 4653.52 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 3520 щатски
долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., 1120
щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 7 дни за 2015г., както и 1665.89 щатски долара, представляваща мораторна
лихва за забава върху вземанията в общ размер на 18880.83 щатски долара за
периода 23.07.2015г. до 03.06.2016г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 06.06.2016г.
до окончателното им изплащане, на основание чл.128, т.2 КТ, чл. 224 ал.1
от КТ и чл.86 ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Т.С.И., ЕГН ********** следните суми: сумата от
4001.20 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., 4653.52 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 3520 щатски
долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., 1120
щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
от 7 дни за 2015г., както и 1665.89 щатски долара, представляваща мораторна
лихва за забава върху вземанията в общ размер на 18880.83 щатски долара за
периода 23.07.2015г. до 03.06.2016г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба
- 06.06.2016г. до окончателното им изплащане, на основание
чл.128, т.2 КТ, чл. 224 ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД, е
влязло
в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство в частта.
Първоинстанционното решение се обжалва
само в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца вторият ответник
„БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Сливница” № 28 да му заплати солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК
********* исковите претенции, намиращи правното си основание в чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че задължен
да изплати дължимото възнаграждение, ведно със законната лихва е само първият
ответник „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, като не са налице основания за ангажиране на
солидарната отговорност на втория, по следните съображения:
Договорът на Т. Ст. И. е сключен на
15.04.2015г. с ВМ „Интернешанъл” ЕООД в качеството му на работодател и място на
работа МК Батя. Видно от съдържанието на договора, ВМ „Интернешанъл” ЕООД е
посочен като работодател, без да е посочено никакво друго качество–нито, че е
корабен мениджър, нито, че действа от
името на корабопритежателя, нито е упоменато името на корабопритежателя.
От приетия по делото договор за
стандартен Беърбоут Чартър, сключен на 06.01.2012 г. между „Индивидуал
Технолоджи” С.А., Маршалски острови в качеството му на корабособственик и
„БУЛМИНЕРАЛ” ООД в качеството му на беърбоут чартьор /наемател на кораба/, се
установява, че на „БУЛМИНЕРАЛ” ООД /преобразувано в последствие в АД/ е бил предоставен под наем кораб м/к „Батя”
за срок от 5 години /от 06.12.2012 г. до 06.12.2017 г./.
С договор за пренаемане на кораба от
07.05.2013 год., сключен между беърбоут чартьора на м/к „Батя“- „Булминерал”
ООД и под-беърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик С.А.“, „Булминерал“ ООД – Варна е
предоставил на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови острови под наем м/к „Батя“,
IMO 8000836 за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
На същата дата- 07.05.2013 „Шипинг
Лоджистик С.А.“ е сключил с ВМ
„Интернешанъл” ЕООД договор за мениджмънт на м/к Батя.
Видно от извлечението от корабния
регистър и данните в ИА „Морска администрация“, предоставени с писмо № В-2994/02.02.2016год. (л. 62-63 от
делото на ВнРс), като беърбоут чартьор на м/к „Батя“ IMO 8000836 за процесния
период –11.01.2012 год. – 06.01.2017г. год. е вписан „Булминерал” ООД, а
под-беърбоут чартьор за периода -07.05.2013г-07.05.2016г. - „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК
С.А.“, Маршалови острови.
Установява се още, че м/к „Батя“ е
заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, на дата
17.11.2015 год. по молба на корабособственика във връзка с прекратяване на
договора за беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“ ООД поради продажбата на
кораба.
Видно е, че от датата на вписването на
м/к „Батя“ на 11.01.2012 год. в регистъра на корабите, наети на беърбоут
чартър, до датата на заличаването-17.11.2015 год., корабът е плавал под
български флаг.
Предвид така описаните писмени доказателства
се налага изводът, че корабопритежател
на кораба „Батя” по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК за процесния период м. март
2015 г. – м. април 2015 г. е „Шипинг лоджистик С.А.”, Маршалски острови.
Съобразно разпоредбата на чл. 199е и
чл. 199 ж КТК, наемателят комплектова кораба с екипаж като търговската
експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията
по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Във връзка с възраженията на
жалбоподателя, следва да се отбележи, че за да възникне солидарна отговорност,
то такава, съобразно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД трябва да е предвидена в
закона или да е уговорена между длъжниците.
В случая доколкото става въпрос за
неизплатени трудови възнаграждения, със връзка с полагане на труд на кораб, то
съобразно чл. 9 КТК, приложение следва да намерят правилата, установени в
Кодекса за търговско мореплаване, който се явява специален закон по отношение
на общия Кодекс на труда.
В разпоредбата на чл.199а КТК е
посочено, че договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за
определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение
и контрол върху кораба.
В разпоредбата на чл. 199г КТК е
предвидена възможност, в случай, че не е уговорено друго, наемателят в
границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, да може да
сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут
чартър на трето лице за срока на действие на договора или за част от него.
Нормативно уредени са и задълженията
на наемателя по договора за беърбоут чартър, приложими и за договора за
под-беърбоут чартър, като е предвидено, че търговската експлоатация на кораба
се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър, както и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително
възнаграждението на екипажа, са за негова сметка - чл. 199ж от КТК.
Съдът намира, че в настоящия случай е
липсвала пречка за законосъобразното сключване на договора за подбеърбоут
чартър между „БУЛМИНЕРАЛ” ООД като основен беърбоут чартьор и „Шипинг лоджистик
С.А.” като под-беърбоут чартьор /пре-наемател на кораба/ от 07.05.2013г., след
което последният е сключил посоченият по-горе договор за мениджмънт на кораба с
ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНАЛ” ЕООД от 07.05.2013 г.
Според разпоредбата на чл. 225а /т. 2/
от КТК, с договора за управление на кораб /договор за корабен мениджмънт/,
корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за
сметка на корабопритежателя и комплектуването на корабния екипаж с
правоспособни морски лица. Следва да се има предвид, че според КТК /чл. 9, ал.
3/, корабопритежателят е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо
дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
Следователно, „Булминерал“ АД не носи
задължение да заплаща трудовото възнаграждение на наетия екипаж, тъй като,
считано от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., м/к Батя вече е бил преотдаден под наем на „Шипинг
Лоджистик С.А“, предвид което в
процесния период този ответник не е корабопритежател по см. на КТК и няма
задължения във връзка с екипажа.
Разпоредбата на чл. 199з от КТК е неприложима,
тъй като касае отговорност на наемателя пред трети лица, относно основателните
претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за
претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и
за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества, а членовете на
екипажа не са трети лица по смисъла на тази разпоредба предвид наличието на
сключен договор за престиране на труд.
С оглед събраните писмени
доказателства, съдът намира, че сключеният втория договор за беърбот – чартър
между „Булминерал“ АД и „Шипинг Лоджистик С.А.“ е действителен.
По делото е прието заверено за вярност
и придружено с превод на български език пълномощно, заверено на 11.04.2013г. в
гр. Пирея, РГърция, от което е видно, че законният представител на Шипинг
Лоджистик С.А. Денис Дж. Рийдър е упълномощил Ксения Иванова да подписва,
извършва и представя всякакви споразумения, договори и други документи от името
на дружеството, да извършва всякакви
действия от името на дружеството.
Приети са и множество писмени
доказателства – фактури и банкови извлечения за плащания в чужбина, с оглед на
които се установява, че именно „Шипинг
лоджистик С.А.” е осъществявал реалната експлоатация на кораба „Батя”.
От приетото писмо от директора на
дирекция „Морска администрация – Варна”, се установява, че м/к „Батя” е заличен
от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015 г. по молба на
корабособственика. М/к „Батя” е вписан в регистрите на наетите кораби на
беърбоут чартър на 11.01.2012 г. Като корабособственик е посочен „Индивидуал Технолоджи С.А.”, Маршалски
острови, за беърбоут чартьор – „БУЛМИНЕРАЛ” ООД за периода 11.01.2012 г. –
06.01.2017 г.; за подбеърбоут чартьор за периода 06.01.2012 г. – 06.01.2017 г.
„Euroquest Shipping LLC” /договорът му е прекратен на 07.05.2013 г./; за
подбеърбоут чартьор за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. - „Шипинг
лоджистик С.А.”, Маршалски острови.
Вписването на последното обстоятелство
в корабния регистър, дори да е извършено незаконосъобразно, не влияе върху
действителността на сключения между „БУЛМИНЕРАЛ” ООД и „Шипинг лоджистик С.А.”
договор за пренаемане. Целта на вписването в този регистър, както и в другите
публични регистри е за да се оповестят вписаните обстоятелства и да станат те
достояние до трети лица, но не влече
като последица нищожност на сключен договор, ако по отношение на същия не са
налице основанията за нищожност изрично
посочени в закона.
Дори обаче този договор да е бил
симулативен, то отново не са налице основания за възникване на солидарна
отговорност, тъй като такава не е предвидена нито в КТК, нито са представени
доказателства за уговорена такава между двамата ответника.
Трудовите договори с членовете на
корабния екипаж могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от
негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра
съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният
мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж
от името и за сметка на корабопритежателя, в който случай правата и
задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания
корабопритежател, но също така е възможно договорът да се сключи от корабния
мениджър от негово име, като в такъв случай същият ще дължи изпълнение на своя
съконтрахент, включително и заплащане на
трудово възнаграждение, а отношенията между корабопритежателя и корабния
мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение ще се уреждат
съгласно договора за корабен мениджмънт.
Съдът счита, че по настоящото дело трудовият
договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД в качеството му на
работодател, а не на мениджър, който при сключването му е действал от свое име,
поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в
неговата правна сфера. Нито в КТК, нито в КТ е предвидена солидарност на
отговорността между корабния мениджър и
корабопритежателя в този случай.
По изложените съображения и предвид
липсата на договорно или законно основание за ангажиране на солидарната
отговорност на ответника „Булминерал“ АД за заплащане на претендираните суми,
настоящият състав намира, че исковете на ищеца против този ответник следва да
бъде отхвърлени като неоснователни.
Предвид съвпадащите правни изводи
относно неоснователността на предявените искове по отношение на ответника
„Булминерал“ АД, обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала присъждането на разноски във
въззивното производство, нито представя доказателства за направени такива,
предвид което съдът не ѝ присъжда
разноски.
Водим от горното, съставът на ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1377/30.03.2018г., постановено по гр. дело № 4387/2017г.
по описа на ВРС, 18-ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.