Р Е Ш Е Н И Е № 71
Гр. Самоков, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Самоковският районен съд, ІІІ – ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Симеон Стойчев
секретар Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело номер 891 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на В.С.С., с ЕГН ********** ***. С исковата молба се твърди, че ищецът по трудов договор от 2011 г. е на работа при ответника, като работи на длъжността „горски стражар“ с място на работа ТП ДГС Самоков, ГСУ Боровец, Радуил, Марица. Твърди, че със Заповед № РД-07-305/22.07.2019 г. работодателя едностранно е променил мястото на работа от ТП ДГС Самоков, ГСУ Боровец, Радуил, Марица в ТП ДГС Самоков, ГСУ Самоков. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради извършената без съгласието на работника едностранна промяна в мястото на работа и се иска нейната отмяна. От ответника е постъпил отговор с който исковата молба се оспорва, твърди се, че е променено единствено работното място на ищеца, което е в правомощията на работодателя и без съгласието на работника, като с издадената заповед не се изменя съдържанието на трудовото правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 118 КТ за отмяна на незаконосъобразна заповед за едностранна промяна от работодателя на мястото на работа на работника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител излага съображения за уважаване на предявения иск, предвид установеното разграничение между понятията място на работа и работно място, като сочи, че в случая е налице промяна на мястото на работа. Ответника чрез процесуалния си представител сочи, че заповедта за изменение на трудовото правоотношение е законосъобразна. Излага подробни съображения в писмена защита.
Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, както и същото се установи от събраните по делото писмени доказателства, че В.С.С. работи по трудово правоотношение в ТП ДГС Самоков на длъжност „горски стражар“, с място на работа ТП ДГС Самоков, ГСУ Боровец, Радуил, Марица, при основно месечно трудово възнаграждение в размер от 985 лв., с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 36%, на 8-часов работен ден, при ненормиран работен ден. Установи се че последното изменение на трудовото правоотношение между страните е сторено с допълнително споразумение от 11 декември 2018 година, с което са изменени условията по трудов договор номер РД 08-05 от 11 юли 2011 година. Установи се че със заповед на директора на ТП ДГС Самоков № РД-07-305 издадена на 22 юли 2019 година, Директора на ответника работодател е наредил В.С.С. на длъжност „горски стражар“, ГСУ Боровец, Радуил, Марица да премине в ГСУ Самоков, ТП ДГС Самоков. Заповедта е връчена на ищеца на 23 юли 2019 година.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи
По допустимостта на предявените искове съдът намира, че същите са допустими – не са налице отрицателни и не липсват положителните процесуални предпоставки за разглеждането им. Между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е възникнало по сключен между страните трудов договор.
По основателността на исковете съдът намира следното:
В тежест на ищеца бе да докаже наличието на валидно трудово правоотношение между страните, да докаже едностранното изменение на мястото на работа от страна на работодателя без съгласие на работника, в тежест на ответника бе да докаже твърдените от него обстоятелства. Установи се валидното трудово правоотношение между страните, както и че с последното допълнително споразумение, установяващо съществените елементи на това трудово правоотношение, страните са договорили, че мястото на работа на ищеца е ГСУ Боровец, Радуил, Марица. Горскостопанските участъци обхващат територии към посочените населени места. Обособяването им е на териториален принцип, свързан с посочените населени места – Боровец, Радуил, Марица. Чл. 66, ал. 3 КТ предвижда, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Нормата свързва на териториален принцип населеното място в което е седалището на работодателя с мястото на работа, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В настоящият случай е уговорено друго/други населени места, като същото следва и от характера на работата. Ето защо съдът намира, че мястото на работа е свързано с населеното място и географската територия на която работникът осъществява трудовите си задължения. За разлика от мястото на работа, работното място съгласно § 1 т. 4. от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 118, ал.1 КТ: „Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.“
Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя (ал.2).ф
Съгласно цитираната по-горе законова забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, работодателят не може едностранно да изменя мястото на работата. Допустимо е изменение по взаимно съгласие – чл. 119: „Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.“ Това изменение по същество е договор между страните, в който те се споразумяват относно промяната в трудовото правоотношение. Доколкото взаимно съгласие не е налице, едностранно изменение е незаконосъобразно.
Не са налице предпоставките за изменение мястото и характера на работата от работодателя, съгласно КТ, чл. 120, ал. 1 - по изключение, работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой – докато той продължава.
Може да се направи извода, че едностранната промяна на мястото на работата, сторено с атакуваната заповед е незаконосъобразна. Настоящият състав достига до извод, че със заповедта е сторена едностранна промяна на мястото на работа, доколкото се очертава различно населеното място и географска територия, на която работникът да осъществява трудовите си задължения занапред. Тази едностранна промяна не е промяна на работното място, тъй като надхвърля понятията за помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Поради горното е незаконосъобразна и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КТ.
По изложените съображения настоящият състав намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да го уважи.
При този изход на делото съдът следва да осъди ответника да заплати в полза на Самоковски районен съд държавна такса в размер на 80 лева. Следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Самоковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-07-305/22.07.2019 г. издадена от директора на ТП ДГС Самоков, с която едностранно е изменено мястото на работа на В.С.С. ***, ГСУ Боровец, Радуил, Марица на ГСУ Самоков, ТП ДГС Самоков, като незаконосъобразна на основание чл. 357, вр. 118, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ТП ДГС Самоков да заплати на В.С.С. сумата от 300 лв. - разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА ТП ДГС Самоков да заплати в полза на Районен съд гр. Самоков сумата от 80 лв. - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Софийски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Преписи от решението да се изпратят на страните ведно със съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: