О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………../…….05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №628 по описа за 2019г.,
Производството
е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Ленно“ АД, с предишно наименование “ТНК Кепитъл Мениджмънт“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.“Мария Луиза“ №2, ет.5, представлявано от А.Г.Т., със съдебен адрес:***, против Разпореждане №12924 от 25.03.2019г. по ч.гр.д.№4288 от 2019г. на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, срещу длъжника Й.С.Й., в частта относно претендираната сумата от 282.81 евро, представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1-Погасителен план към Договор за заем Потребителски кредит “Прайм“-Клиентски №5287 от 30.05.2016г. за периода от 31.05.2016г. до 30.11.2016г. и за сумата от 4465.92 евро, представляваща неустойка за забава по чл.4.2 /а/ и /b/ от договора.
С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като механизмите за изчисляване на договорната лихва и промяната на лихвения процент при сбъдване на предвидените в договора условия за това, както и уведомяването на заемополучателя за променения лихвен процент, съответстват на изискванията на приложимият Закон за потребителския кредит, респективно че клаузите, предвиждащи тези механизми, не са нищожни, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че случая е осъществен фактическият състав на чл.10, ал.4 от ЗПК и е допустима едностранна промяна на лихвения процент, тъй като промяната е изрично предвидена в договора, като обстоятелствата, водещи до нея, са описани в договора и са обективно обосновани, тъй като не зависят от волята на кредитора. Твърди се, че съгласно чл.2.3, б./е/ от договора, когато на съответния падеж, е налице неизпълнение на договорно задължение и не се предоставят уговорените в точки /i/ до /iv/ на същия член допълнителни обезпечения, които обстоятелства зависят изцяло от кредитополучателя, договорната лихва се увеличава на 36 % на година. Сочи се, че с оглед обстоятелството, че заемната сума в размер на 3500 евро, е отпусната без предоставяне на обезпечение, клаузите уреждащи едностранната промяна на лихвения процент, не целят неравноправно третиране на икономически по-слабата страна, а имат за цел справедливо удовлетворяване на интересите на заемодателя при евентуално неизпълнение на договорни задължения от страна на заемополучателя, които интереси са свързани и съобразени с предоставянето на потребителски кредити по занятие и нивото на риска, който произтича от тази дейност. В условията на евентуалност, в случай, че клаузата на чл.2.3, б./е/ от договора за заем, се приеме за нищожна, се моли за приемане за дължима възнаградителната лихва уредена в чл.2.3, б./а/ от договора, в общ размер на 51.22 евро. Относно неустойката за забава се поддържа, че същата се изчислява по реда на чл.2.3, б./с/ от договора и е равна на законната лихва за забава за всяка просрочена сума за периода от падежа на съответната погасителна вноска до датата на плащане. Сочи се, че поради техническа грешка в използваният от заявителя лицензиран финансов софтуер за автоматизирано изчисляване на вземанията, неустойката за забава за периода от 01.07.2016г. до 19.02.2019г., е изчислена погрешно в размер на 4470.75 евро, вместо действително дължимите 860.96 евро. Поддържа се, че посочената неустойка не се разпростира извън присъщи ѝ законови функции, а именно: обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което не накърнява добрите нрави и не е налице основание за прогласяването ѝ за нищожна. Моли се за отмяна на атакуваната част от разпореждането и за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 282.81 евро-договорна лихва по чл.2.3, /е/ и /f/ от договор за заем за периода от 31.05.2016г. до 30.11.2016г. и сумата от 860.96 евро-неустойка за забава по чл.2.3, /с/ и /d/ от договора за заем за периода от 01.07.2016г. до 19.02.2019г. В условията на евентуалност се претендират сумата от 51.22 евро-договорна лихва по чл.2.3, /а/ и /b/ от договора за периода от 31.05.2016г. до 30.11.2016г. и сумата от 860.96 евро-неустойка за забава по чл.2.3, /с/ и /d/ от договора за периода от 01.07.2016г. до 19.02.2019г.
Съдът,
след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се има предвид, тъй като процесния договор за кредит, е потребителски, то същия се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит.
Според индивидуализацията на вземането, съдържащата се в т.12 от заявлението и в приложеният договор за кредит, с чл.2.3, б./f/ вр. с б./е/ от договора за заем, между страните е уговорено, че при забава на длъжника и непредоставяне от негова страна на допълнителни обезпечения, размера на договорната лихва на годишна база се променя от 5 % на 36 %. Посочената формулировка за увеличение на лихвата, независимо, че е наименувана като промяна на размера на договорната възнаградителна лихва, по съществото си представлява неустоечна клауза, свързана с повишение на риска за кредитора. Предвиденото увеличение на лихвеният процент, всъщност има обезщетителна функция при едновременното забавено изпълнение и неизпълнението на поето задължение за предоставяне, в 7 дневен срок от забавата, на обезпечение, чрез поръчителство или ипотека. Ето защо следва извода, че посочената клауза предвижда неустойка, имаща за цел да обезщети евентуалните вреди от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, поради неполучено обезпечение, съответно затруднено събиране на кредита. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди, не са реално измерими, а са насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посоченият тип обаче влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на паричният ресурс, съответна на получените гаранции. Наред с това уговорката води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя, чрез включването му в ГПР, в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Изключването на предвидената чл.2.3, б./f/ вр. с б./е/ от договора неустойка за ползването на необезпечен кредит, при формиране на ГПР, съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент от основният критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. В резултат от изложеното се налага извода, че клаузата на чл.2.3, б./f/ вр. с б./е/ от договора за заем, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
По изложените съображения липсва основание за уважаване на искането за присъждане на договорна лихва за периода от 31.05.2016г. до 30.11.2016г. в размер на 282.81 евро. Предвид липсата на обективирано в заявлението евентуално искане за присъждане на сумата от 51.22 евро, представляваща договорна лихва в първоначалния определеният размер от 5 % за периода от 31.05.2016г. до 30.11.2016г., липсва процесуална възможност за уважаване на евентуално заявеното с частната жалба искане за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума. В тази връзка следва да се има в предвид, че в случая се изменят, както размера, така и основанието на претенцията, което е недопустимо, респективно искането не може да бъде уважено.
Неоснователно се явява и искането за присъждане на неустойка за забава в размер на законната лихва за забава, за периода от 01.07.2016г. до 19.02.2019г. На първо място претендираният със заявлението размер на неустойката от 4470.75 евро, се явява очевидно прекомерен, спрямо размера на главното вземане от 3500 евро. В този смисъл не клаузата, с която е уговорена неустойката е нищожна, а е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, според който съдът, следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая размера на вземането е определям, т.е. не е обективиран в документа, от който произтича, а е посочен реда за изчислението му. Проверката на съответствието между претенцията и действително дължимата сума, посредством общо достъпните начини за изчислението на законната лихва, установява значително разминаване във вреда на длъжника. Безспорно противоречащо на добрите нрави е, да се претендира вземане, в размер, в който не е предвидено да се дължи. Ето защо заявлението в частта, с която се иска присъждане на неустойка в размер на 4470.75 евро, подлежи на отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отделно от изложеното, предвид строго формалния характер на производство, развитите с частната жалба доводи за допусната техническа грешка при изчисление, съответно при попълване на заявлението в частта за неустойката, са ирелевантни за настоящото производство, доколкото въззивният съд не може да разглежда претенции различни от първоначално заявените.
В заключение състава на въззивният съд намира, че постановеното от първоинстанционният съд разпореждане, в атакуваната му част, е правилно и законосъобразно, съответно, че частната жалба следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба с вх.№12300/19.04.2019г. по описа на ВОС, подадена от “Ленно“ АД, с предишно наименование “ТНК Кепитъл Мениджмънт“, с ЕИК *********, против Разпореждане №12924 от 25.03.2019г. по ч.гр.д.№4288 от 2019г. по описа на Районен съд Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.