МОТИВИ към
присъда по НОХД №880/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по
внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с
който на съд е предаден М.И.М. по обвинение в престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК за това, че на 12.08.2019 г. на
път № 7909, намиращ се между с.Братово и с.Равнец, обл.Бургас, дал подкуп в
размер на 50 /петдесет/ лева, а именно 1 /един/ брой банкнота с номинал от 20
/двадесет/ лева със сериен номер БШ 0647483, 1 /един/ бр. банкнота с номинал от
20 /двадесет/ лева със сериен номер БК 4855492
и 1 /един/ бр. банкнота с номинал от 10 /десет/ лева със сериен номер БУ
9410645 на полицейски орган-Н.Д.В. на длъжност „Полицейски инспектор V степен /ТП/“ в група
„Охранителна полиция“ при Районно управление – Камено към ОДМВР – гр.Бургас, за
да не извърши действие по служба, да не му състави акт за установяване на
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата
С оглед
направеното от подсъдимия и неговия защитник още в разпоредителното заседание
по делото искане, производството се проведе по реда на съкратеното съдебно
следствие, съобразно диференцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно
заседание подсъдимият М. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
Призна изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти ,
като заяви, че не желае за тях да се събират доказателства , а приема съдът да
постанови присъдата си на събраните в
досъдебното производство .
В съдебните
прения прокурорът заяви, че поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото
за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага за извършеното от
подсъдимия да му се определи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца
и след редукцията му с 1/3 , на М. се наложи наказанието 4 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване се отложи с изпитателен срок от три години.
Кумулативно предвидената глоба пледира да се отмери на 300лв. Да се отнемат в
полза на държавата веществените доказателства -банкнотите предмет на умишленото
престъпление. Позицията на прокурора е,
че с това наказание ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Защитникът
на подсъдимия пледира за определяне на наказание при наличие на многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства-чисто съдебно минало, признание и
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, разкаяние и съжаление
за стореното. Предлага поради това, предвиденото за това престъпление наказание
лишаване от свобода да се замени с пробация за минимално предвидения в закона
шест месечен срок, което би способствало в пълна степен за поправянето и
превъзпитанието на дееца.
Подсъдимият също
моли за налагане на наказание пробация в минимален размер, позовавайки се на
доводите изложени от неговия защитник. Декларира, че е осъществил деянието под
въздействието на моментен импулс, спонтанно, без да помисли за последствията и
искрено съжалява за стореното . Наведе твърдения за това, че е останал без
работа и въпреки усилията , такава не му е предложена и от бюрото по труда,
където е регистриран. Така също, че има малолетно дете, което отглежда заедно с
майката .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
12.08.2019г. свидетелите Н.В. на длъжност „Полицейски инспектор V
степен /ТП/“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Камено към
ОДМВР – гр.Бургас и Б.Т. на длъжност „Полицай“ в група „Охранителна полиция“
при РУ Камено към ОД МВР Бургас извършвали патрулно постова дейност на
територията обслужвана от РУ Камено, съгласно Заповед УРИ 251
з-694/23.02.2018г. на Директор ОД МВР Бургас /листи 39-50 от ДП/ и седмичен
график утвърден от Началник РУ Камено /лист 58
от ДП/.
Около
10.20 часа на 12.08.2019г. полицейските служители, движейки се със служебен автомобил
„Грейт Уолл Ховер Х6“ с рег.№ СВ 6698 МТ по път № 7909, намиращ се между с.Братово и с.Равнец, на територията на
област Бургас, изпреварили пътуващият по посоката им на движение т.а.
„Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ РА 0835 ВН. При извършената маневра, В. и Т.
забелязали , че водачът на автомобила е без предпазен колан и подали светлинен
и звуков сигнал. Водачът веднага преустановил движението му и спрял встрани от
пътя. Двамата полицейски служители са насочили към нарушителя, който бил сам, и
установили самоличността му, а именно подсъдимия М.М.. Н.В. разяснил на същия,
че с оглед допуснатото от него нарушение на Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ да управлява без предпазен колан ще му състави акт за административно нарушение
/АУАН/, след което се насочил към служебния автомобил. Седнал на предна дясна
седалка и започнал да попълва бланката
на акта за допуснатото нарушение на чл.137а от ЗДвП. До св.В., на предна
лява седалка, седнал и свидетелят Б.Т.. В този момент, подсъдимият доближил
автомобила, застанал до предна дясна врата и след като видял, че служителят на
МВР действително съставя акт, се пресегнал през отвореният прозорец на вратата
и поставил в намиращата се на таблото на автомобила, непосредствено пред св.В.,
папка с документи три сгънати банкноти –две с номинал от по 20лв. и една от
10лв. С поставянето на банкнотите М. му заявил, че дава парите за да се почерпи
и да не му съставя акт за административно нарушение. Въпреки, че св.Т. обяснил
на М.М., че действията му са запретени от закона и престъпни по своя характер,
той продължил да настоява и да бута банкнотите в папката. Полицейските
служители уведомили Оперативната дежурна част за ситуацията и необходимостта от
извършване на оглед на местопроизшествие, а св.В. съставил на обвиняемия АУАН с
бланков номер 203183/12.08.2019г. за извършеното нарушение на по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.“ /лист 25 от ДП/.
Бил
извършен оглед на местопроизшествие, при който се установило, че поставените от
подсъдимия в папката с документи банкноти били
1 /един/ брой банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева със сериен номер
БШ 0647483, 1 /един/ бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева със сериен
номер БК 4855492 и 1 /един/ бр. банкнота
с номинал от 10 /десет/ лева със сериен номер БУ 9410645. Банкнотите били иззети, като веществени
доказателства /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум–листи 12-15
от ДП/. От заключението на назначената в хода на разследването техническа
експертиза –Протокол №113/2019г. на БНТЛ ОД на МВР Бургас /листи 20 и 21от ДП/
било установено, че предоставените за изследване банкноти са истински.
Горната фактическа
обстановка съдът установи от събраните по делото писмени , гласни и веществени
доказателства , а именно: протокол за оглед на местопроизшествие
/листи 12-13 от ДП/ и фотоалбум /листи
14-15от ДП/; протоколи за разпит на свидетелите Н.В. и Б.Т. /листи 8-11 от ДП/; протокол за разпит на
обвиняем /лист 5 от ДП/; заключение техническа експертиза за установяване на
истинност на парични знаци- Протокол №113/2019г. на БНТЛ ОД на МВР Бургас
/листи 20 и 21от ДП/; копие АУАН с бланков номер 203183/12.08.2019г; справка
сектор „Човешки ресурси“ /лист 27/; формуляри
длъжностни характеристики /листи 28-33 от ДП/; Заповед УРИ 251 з-694/23.02.2018г.
на Директор ОД МВР Бургас /листи 39-50 от ДП/ и утвърден от началник РУ Камено
седмичен график /лист 58 от ДП/; три
броя банкноти –две с номинал от по 20лв. и една от 10лв.
Съдът
счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са установени в
хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Дава
вяра в цялост на показанията на свидетелите Н.В. и Б.Т., които пресъздават с
подробности конкретиката, сочеща на времето, мястото, механизма на извършване
на деянието от страна на подсъдимия и предмета на престъплението. Очертаните от
тези свидетели фактически положения изцяло кореспондират с обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие, а също и със
заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза. Преценявайки
показанията на цитираните свидетели в контекста на собствената им логичност ,
непротиворечивост и последователност, както и с оглед установената взаимовръзка
помежду им и с други доказателствени източници, съдът оцени посочените гласни
доказателствени средства като достоверни. Подсъдимият не оспорва установеното
от тези доказателствени източници , като в дадените от същия обяснения, които
са останали непроменени в хода на производството, преповтаря вече изложеното от
цитираните свидетели.
Съдът
намери заключението по изготвената в хода на разследването техническа
експертиза относно истинността на банкнотите предмет на престъпление за
обективно и компетентно дадено, поради което и го кредитира в цялост.
Приобщените
по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се
налага подробното им обсъждане. Доколкото съдържат релевантни за делото факти,
са посочени и обсъдени по-горе в изложението относно приетата за установена
фактическа обстановка.
Съдът
прие, че посочената съвкупност от взаимно допълващи се и убедителни
доказателства изяснява по безпротиворечив и категоричен начин релевантните по
делото факти и обуславя несъмнения извод, че автор на инкриминираното деяние е
подсъдимия.
Въз основа на така установените и приети от настоящият състав фактически
констатации, могат да се направят следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
На 12.08.2019 г. на път № 7909, намиращ се между
с.Братово и с.Равнец, обл.Бургас, дал подкуп в размер на 50 /петдесет/ лева, а
именно 1 /един/ брой банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева със сериен номер
БШ 0647483, 1 /един/ бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева със сериен
номер БК 4855492 и 1 /един/ бр. банкнота
с номинал от 10 /десет/ лева със сериен номер БУ 9410645 на полицейски орган-Н.Д.В.
на длъжност „Полицейски инспектор V степен /ТП/“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление –
Камено към ОДМВР – гр.Бургас, за да не извърши действие по служба, да не му състави
акт за установяване на административно нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на
чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК.
От
обективна страна изпълнителното деяние във формата му „даване на подкуп“ изисква
извършването на конкретни фактически действия, посредством които даващият дара се разпорежда с него в
желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено действие или
бездействие. В конкретния случай М.М. е
извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние на чл.
304а от НК - "даде" подкуп.
Поставяйки трите банкноти в папката,
намираща се на таблото в служебния автомобил, непосредствено пред седналия на
предна дясна седалка Н.В., подсъдимият е
преустановил своята фактическа власт върху тях, като е направил всичко възможно
те да преминат във владение на
полицейския служител. Тези негови действия са били съпроводени и с думите да
се почерпи и да не му съставя акт за административно нарушение, който към
момента свидетелят бил започнал да
попълва. Тази
съвкупност от факти, сочи както на действия по даване на подкупа, така и на
съответната волева насоченост - да подкупи длъжностното лице–полицейски орган, с цел да го мотивира във връзка с дължимото
от същия поведение
по служба, а именно да прояви бездействие,
като не
предприеме действия по реализиране на административна отговорност спрямо него,
в която връзка му състави акт за установяване на административно нарушение за
допуснатото от негова страна нарушение на разпоредбите на чл.137 а ал.1 от
Закона за движение по пътищата.
Безспорно е установено, че към момента на
деянието свидетелят Н.В., в качеството си на „Полицейски
инспектор V степен /ТП/“ в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление – Камено към ОДМВР – гр.Бургас, е имал качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57
ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи.
В
това си длъжностно качество съгласно Заповед с рег.№ 8121 з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи /листи 36-37/ „ 1.Определям да осъществяват
контролна дейност по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, да издават фишове
за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП следните полицейски органи :…….1.4. от звената „Териториална
полиция“ /полицейски и младши полицейски инспектори/ в структурите на
„Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР и районните управления /РУ/ в състава
им;…..“ Н.В. е притежавал и правомощия да съставя актове за установяване на
административни нарушения и да осъществява контролна дейност по Закона за
движението по пътищата.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл- съзнавал
е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване, преследвайки целта си да не бъде
санкциониран за допуснатото от него нарушение на ЗДвП , състоящо се в управление на моторно превозно средство без
обезопасителен колан, въпреки изрична забрана за това, с която безспорно е бил
запознат, предвид придобитата правоспособност да управлява МПС и дългогодишния
стаж като водач на лек автомобил. Тази
волева насоченост на обвиняемия се установява, както от предприетите от негова
страна фактически действия по предаването на банкнотите във владение на
полицейският орган, който е имал
правомощия да предприеме действия по реализиране спрямо него на административна отговорност, така и от адресираните спрямо
него едновременно с поставянето на трите банкноти реплики.
По горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия М.М. за
виновен в извършено престъпление активен подкуп по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Засегнати с престъплението по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК са обществените
отношения , осигуряващи нормалното функциониране на държавния
апарат, авторитета му, доверието на гражданите в държавните органи. За него се предвижда
наказание до 10 години лишаване от свобода и глоба до 15000лв.
Обществената опасност на деянието сама по себе си не е по-висока в
сравнение с обичайната за този вид деяния и изпълнителното деяние не съдържа
признаци на изключителност на случая. Ниска е и тази на личността на дееца.
При определяне вида и размера на наказанието, което се следва на
подсъдимия, съдът взе в предвид от една страна като смекчаващи вината на същия
обстоятелства чистото му съдебно минало,
направеното самопризнание и оказано съдействие за разкриване обективната
истина по делото непосредствено след извършване на престъплението, както и
заявените съжаление и разкаяние за стореното.
От друга страна, като отегчаващо,
съобрази упоритостта и настойчивостта на подсъдимия при извършването му,
въпреки предупреждението на св.Т., че даването на неследващ се дар е запретено
от закона. Съзнателно и целенасочено подсъдимият е продължил да настоява св.Т.
да вземе парите и да се почерпи, като не изпълни задължението си да му състави
АУАН за констатираното нарушение по ЗДвП . Така също , съобрази , че даването
на неследващия се дар е извършено с цел да бъде мотивиран полицейският орган да
не изпълни своите задължения, които го задължават за предприеме такива
действия, ангажиращи административната отговорност на подсъдимия за поредното
нарушение по ЗДвП. По този начин, в справката за нарушения на водача, именно
новоустановеното нарушение е нямало да бъде отразено. Само за пълнота, съдът
дължи да отбележи, че според справката приложена по делото от сектор ПП,
подсъдимият М. е многократно санкциониран с фишове и наказателни постановления
за нарушения по същия закон, сред които четири наказания за управление на МПС
без поставен обезопасителен колан, пет наказания за управление на МПС без
извършен технически преглед, три наказания за управление на МПС без светлини
. При тези обстоятелства, съдът определи
наказанието на подсъдимия М. при значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства , като не намери да са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства или поне едно, но в степен на изключителност, което да води до
извода, че и най-лекото предвидено от закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко на извършеното.
Поради това и съдът, в съответствие с правилата на чл.54 от НК отмери
наказание от 6 месеца лишаване от свобода , което намали с 1/3 съобразно
императива на чл.58а, ал.1 от НК и му наложи така редуцираното наказание от 4
месеца лишаване от свобода .
Налице са всички предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода. Срокът на това наказание е по-малък от три години, а
подсъдимият досега не е осъждан на
лишаване от свобода. Наред с това, с оглед личностните
и характерови особености на подсъдимия , съдът намира, че за
постигане целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи
ефективно определеното му общо наказание лишаване от свобода, като бъде
изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее , за да се
поправи. Поради това отложи за срок от 3 години изпълнението на така
определеното на М. наказание лишаване от свобода .
При определяне размера на кумулативното наказание глоба, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретното престъпление, смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, коментирани по-горе, наред с данните за личността на дееца –млад
човек, в трудоспособна възраст, но същевременно останал временно без трудов
доход, въпреки положените усилия, надлежно установени с представената карта за
регистрация в бюрото по труда, както и грижите за малолетно дете, поради което
намери, че глоба в размер на 300лв. , която клони към минимално предвидената в
общата част на НК и значително под минималата за страната работна заплата от
560лв. за 2019г. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. , се явява съответна на извършеното и би
способствала за постигане целите на наказанието .
Съобразно разпоредбата на чл. 307а от НК, съдът с присъдата си отне в полза на
Държавата веществените доказателства предмет на
умишленото престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК – два броя
банкноти с номинал от по 20лв. и една от 10лв.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен по възведеното му обвинение, съдът на основание чл.189, ал.3 вр. ал.1
от НПК го осъди да заплати в полза на държавата сторените по делото
разноски .
Водим от горното , съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: