O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр.Монтана, 29.06.2022 год.,
Административен съд - Монтана касационен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав,
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
като разгледа докладваното от съдия
Камарашка частно касационно административно наказателно дело №263/2022г. по описа на Административен
съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63г от ЗАНН във вр. с чл. 229
– чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по повод подадена частна
жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София чрез
юрисконсулт И.Й. против Определение № 49 от 27.04.2022г. постановено по
АНД № 20211610200298 по описа за 2021г. на Районен съд – Берковица, с което е
осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати
на В.Б.П. *** сторените по делото разноски в размер на 350,00лева заплатено
адвокатско възнаграждение. В частната жалба се излагат доводи, че към момента
на подаване на жалбата против издаден от АПИ електронен фиш №********** от
17.03.2020г., жалбоподателя В.Б.П. *** не е бил уведомен за анулиране на
издадения фиш поради заплащане от трето лице на компенсаторна такса, но с писмо
от 10.11.2021г. му е било разяснено, че за издадения електронен фиш е платена
таксата, като по този начин му е била дадена възможност да оттегли подадената
от него жалба. Сочи се, че неоснователно АПИ е осъдена да заплати разноските по
делото, тъй като същото е било лишено от предмет и по тяхно искане образуваното
пред РС – Берковица АНД №298/2021г. е било прекратено в открито съдебно
заседание.
Обжалваното определение е връчено на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София на 12.05.2022г.,
а жалбата против него е депозирана на 18.05.2022г. т.е. подадена е в
законноустановения срок поради което е допустима за разглеждане, но по същество
е неоснователна.
От ответника по касационната частна
жалба В.Б.П. чрез пълномощника му адв. М.Г.В. от САК е подал писмен отговор с
който се оспорват твърденията на касатора, като се моли за потвърждаване на
оспореното Определение и присъждане на разноски по представен изричен договор
за правна защита и съдействие от 06.06.2022г. за заплатено адвокатско
възнаграждение от 200,00лева /двеста/ за депозиране на писмен отговор по касационната
частна жалба.
Съдът като съобрази
доводите на страните с характера на производството и ги съпостави с данните по
делото, намира искането за неоснователно, а определението - правилно.
С определение №
103/20.04.2022 г. постановено по АНД
№ 20211610200298 по описа за 2021г. на Районен съд – Берковица, съдът е
прекратил производството образувано по жалба на В.Б.П.
*** против издаден електронен фиш №********** от 17.03.2020г. на АПИ, тъй като
трето лице е заплатило компенсаторна такса, поради възникнала техническа
грешка в системата т.е. поради липса на предмет по делото. По искане на В.Б.П. *** чрез процесуалния му представител за
произнасяне по делото в частта за разноски, съдът се е произнесъл с отделно Определение
№ 49 от 27.04.2022г. постановено по АНД № 20211610200298 по описа за 2021г. на
Районен съд – Берковица, представляващо допълване на предходното и като е
приел, че независимо от прекратяване на административно наказателното
производство на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателя има право на разноски
предвид приложения по делото договор за правна защита и съдействие е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на В.Б.П.
*** сторените по делото разноски в размер на 350,00лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Според разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
ЗАНН не съдържа
регламентация на предпоставките, при които се присъждат разноски, а препраща
към АПК. В чл.143 от АПК
са уредени хипотезите, при които възниква задължение на административният орган
да възстанови направените по делото разноски. Т. е. разноски на жалбоподателя по
образуваното АНД пред РС – Берковица са дължими и когато е налице прекратяване
на производството по аргумент от чл. 143, ал. 2 от АПК, каквато хипотеза в настоящия случай е налице. Издадения
електронен фиш е бил действащ към момента на неговото обжалване, което не се
отрича по делото и това обстоятелство е било известно на касатора който е
изходирал и жалбата на В.Б.П. ***. Настъпилите впоследствие обстоятелства от проведеното
„разследване“ за причините за неотразяване на заплатената винетна такса в
системата на АПИ не променят факта, че последните с издаване на електронния фиш
са станали причина за депозиране на жалбата и образуване на АНД пред РС –
Берковица.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Монтана приема, че
обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора следва да бъде
уважено искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, които са своевременно поискани и доказани в размер
на 200,00 лв./двеста/, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН
По изложените
съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236 , във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Административен съд - Монтана
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №
49 от 27.04.2022г. постановено по АНД № 20211610200298 по описа за 2021г. на
Районен съд – Берковица.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на В.Б.П.
с ЕГН ********** ***, сумата от 200.00лева /двеста/, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита
и съдействие за настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от определението да се изпрати
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: