РЕШЕНИЕ

№1558

гр. П., 09.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Капка Станчева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01414 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 По изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовото дружество, е поискала да бъде признато за установено по отношение на  И.Н.Ц., че му дължи сумата в размер на 1730,79 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“И. ”, бл*вх*ап*от които главница в размер на 1601,36лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 129,43 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г; както и законната лихва върху главницата от 1601,36 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата..  

  Ответника е оспорил предявеният иск по основание и размер, като твърди на първо място, че не е ползвател на топлоснабденото жилище, и не е в договорни отношения със същото.

  Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че  за  периода 2009-2013г. за който се отнася задължението на ответника,  действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство,  не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока. Такива доказателства по делото не бяха представени. В случая е представена декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, подадена от Д.Н.Г., както и нотариален акт за собственост на топлоснабденото жилище на името на И.А.Г., от които може да се направи косвен извод, че ответницата вероятно има родствена връзка с  посочените лица, но не и категорични доказателства за право но собственост, изцяло или в идеални части от жилището, доколкото и ответницата има постоянен и настоящ адрес различен от този на топлоснабденото жилище.

               Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.   

 Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.      

   С оглед изхода на делото ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

    Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.Ц. ***,, че дължи сумата в размер на 1730,79 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“И. ”, бл*вх*ап*от които главница в размер на 1601,36лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 129,43 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г; както и законната лихва върху главницата от 1601,36 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни. 

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на И.Н.Ц. ***, направените разноски по делото в размер на 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                       

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: