№ 12428
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110126878 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищците А. Т. и Е. Т. твърдият, че ответникът е осъден по вече влязла в сила
присъда за извършването на престъпление по чл.131,ал.1т.4 и т.12 вп. Чл.130,ал.2,вр.чл.54,
ал.1 НК, като предявяват осъдителни искове за осъждането на ответника да им плати
обезщетение за неимуществени вреди – на Е. Т. – за полученото телесно увреждане на
лицето с хематом и кръвонасядане на клепачите, което твърди, че е било видимо
продължително време след инцидента, което той сочи, че го карало да се чувства неудобно,
да изпитва срам, притеснения при общуване, и които вреди оценява на 3000лева, и за
изпитаната от А. Т. болка не само по време на нанасяните й удари, но и продължително
време след това, като оценява болките и страданията на 2000лева. Сумите се претендират
ведно със законна лихва от увреждането – 16.6.2016г . / в исковата молба е посочена дата
16.5.2015г., но по преценка на СРС датата е сгрешена/.
На ответника, препис от исковата молба е връчен чрез работодател на 26.2.2024г. и
не е подаден писмен отговор.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на ищцовата страна е да докаже по делото
пълно и главно, че поведението на ответника е противоправно, че са настъпили вредите,
описани в исковата молба, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тези
вреди и поведението на ответника.
С разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД е установена законовата презумпция за
1
субективното отношение към извършеното – вината.
С влязло в сила на 12.7.2023г. решение на СГС по ВНОХД 5691/2022г.,
наказателното производство, водено срещу ответника А. Д. К. е било прекратено, поради
изтекла абсолютна давност. Разпоредбата на чл.24,ал.1, т.3 НПК предвижда прекратяване на
наказателното производство, поради изтичане на определения в закона срок, като
последицата е че от дееца не може да се търси наказателна отговорност. Същевременно,
видно от присъдата на СРС и мотивите към нея, СРП е повдигнала на А. К. обвинение в
извършването на престъпление по чл.131,ал.1,т.4 и т.12 във връзка с чл.130,ал.2 НК, затова,
че на 16.5.2016 около 12,00 часа, в град София, на бул. Александър Пушкин, пред № 2,
нанесъл удари на две лица – Е. Т. и А. Т., както следва: нанесъл удар с юмрук в областта на
лицето на Е. Т., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в подкожен
хематом / закрит кръвоизлив/ в областта на лявата скула на лицето, надлежащо на описания
хематом кръвонасядане във външния край на клепачите, с което е реализиран медико –
биологичния признак болка и страдание; нанесъл удари с крака / ритници/ в областта на
глезените и между краката на А. Т., след което я хванал за двете ръце и я изблъскал,
вследствие на което тя загубила равновесие и паднала на земята, удряйки тялото си върху
терена, като с това й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
задно – външната повърхност на средна и горна третини на лявата мишница, оток и
кръвонасядане на обща площ 10/5 см, предимно на лакътната изпъкналост на задно –
външната повърхност на лявата мишница, кръвонасядане по лявата странична повърхност
на таза, кръвонасядане по предно – вътрешната повърхност в горната третина на лявото
бедро, кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на дясното бедро, кръвонасядания
по предно – външната повърхност на дясното бедро, кръвонасядания по предно – външната
повърхност на лявото бедро, кръвонасядания във върховата част на първи пръст на левия
крак, включително и под нокътната плочка, палпаторна по всички гореописани травматични
находки, с което е реализиран медико – биологичния признак на болка и страдание.
Последицата от отпадане на наказателната отговорност, поради изтекла давност е
единствено обстоятелството, че деецът, виновността и деянието не са установени с влязла в
сила присъда. Деликтът се установи от разпитания пред СРС свидетел, който,
непосредствено пред съда, предаде възприятията си относно състоянието на двамата ищци
след нападението, извършено от страна на ответника К.. Установено, в рамките на
разследването по досъдебното производство, е деятелството на К..
Ответникът, който на основание чл.154,ал.1 ГПК би черпил благоприятни последици
от доказване на правоизключващи факти, не ангажира доказателства, които да оборят извода
на съда, че травмите, посочени по – горе, не са причинени от него, а събраните
доказателства са достатъчни, за да установят твърденията в исковата молба.
Вторият елемент от фактическия състав е настъпването на описаните в исковата
молба вреди – физически, както и психически болки и страдания. Същите отново се
установиха от показанията на разпитания пред СРС свидетел.
За да е основателен така предявения иск, и на ищеца да се дължи обезщетение за
2
неимуществени вреди за претърпени душевни болки и страдания, следва да е налице и пряка
и непосредствена връзка между поведението на ответника и доказаните по делото душевни
болки и страдания. Причинната връзка в гражданското право е от значение в две отношения
– за да се установи дали определено поведение е годно да причини определени настъпили
вреди / тоест, причинната връзка е от значение за обективното основание за настъпване на
отговорността, поради принципа, че без вина няма отговорност, освен в изрично
предвидените случаи/ и, в някои случаи, за обема на отговорността.
Относимо към настоящия случай е първото направление - причинната връзка като
основание за отговорността. Да е налице причинна връзка между поведението на ответника
и настъпилите вреди означава, да е установено по делото, че настъпилите вреди са
причинени от конкретното укоримо от правна гледна точка поведение на ответника, това
поведение да е „условие, без което не може“, condition sine qua non, без което поведение,
тези вреди нямаше да настъпят. Казано обратно, ако се премахне поведението на ответника,
то и вредата нямаше да настъпи. Тази връзка между поведението и настъпилите вреди е
обективен факт от действителността, който може и следва да бъде установен при
разглеждане на делата за гражданските последици от деликти за всеки конкретен случай.
Такава пряка, непосредствена причинна връзка, е установена и същата е причинна връзка е
житейски обоснована, като логична при всеки индивид с нормална психика. Житейски
логично е всяко лице да изпита страх и силен стрес от непоследствена заплаха върху
физическата си същност, стрес и безпокойство от случилото се.
За последиците от деянието, за които се установи причинна връзка, се следва
обезщетение за неимуществени вреди. При преценката на справедливия, според
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението, съдът прецени следните правно
релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява
критериите за понятието "справедливост", а именно: “такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
Относно пострадалия Т., нормално, и житейски логично е, да е изпитал вследствие
на преживяното страх , стрес, безпокойство, както и физическа болка, срам и страх. Ето
защо, искът е основателен за пълния му предявен размер.
Относно пострадалата Т., искът е основателен до пълния му предявен размер, освен
по посочените дотук мотиви, и поради следното.
Според теорията на гражданското право, обезщетението за вреди вследствие на
деликт, в частност, обезщетението за неимуществени вреди, като всяка отговорност, има
освен санкционна функция – делинквентът да бъде санкциониран за противоправното си
деяние; също така – обезщетителна функция – да замести накърненото с деликта благо, а
при невъзможност същото да се замести, да достави на увреденото лице заместваща
3
престация, която да облекчи страданията; също така и превъзпитателен характер – да
възспира и двете страни – увреден и делинквент от последващо извършване на подобни
деяния. В този смисъл, съдът кредитира установените множество /въпреки че са леки/
травми, нанесени на пострадала Т., което при нея е довело и до физическа болка,
обстоятелството, че тя е по – възрастна от ответника, цялостното отношение на ответника
по време на скандала спрямо нея, води до извода, че поведението му грубо не зачита
обществения ред, нито приетите норми на поведение в обществото, поради което и искът, с
оглед диспозитивното начало, следва да се уважи за пълния предявен размер.
На основание чл.84,ал.3 ЗЗД, при дължимост на обезщетение за вреди вследствие на
деликт, деецът е в забава и без покана, а обезщетение за забава в размер на законната лихва
се следва от датата на деликта.
Относно разноските по производството:
На основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да възстанови всички сторени от
ищеца разноски по делото, които се изразяват в: сумата от 700 лева платено възнаграждение
за адвокат, платима общо на двамата ищци и 5 лева такса за съдебно удостоверение.
На основание чл.77 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по делото.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Симеоново, улица
„Крайречна“ № 16А да заплати, на основание чл.45 ЗЗД на Е. Д. Т. ЕГН ********** с адрес
град София, улица Ангел Кънчев № 41 сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, претърпени от ищеца,
причинени на 16.5.2016г. около 12,00 часа, в град София, на бул. Александър Пушкин, пред
№ 2, когато К. нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Е. Т., с което му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в подкожен хематом / закрит кръвоизлив/ в областта на
лявата скула на лицето, надлежащо на описания хематом кръвонасядане във външния край
на клепачите, с което е реализиран медико – биологичния признак болка и страдание,;
заедно със законната лихва от 16.5.2016г. до плащането.
ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Симеоново, улица
„Крайречна“ № 16А да заплати, на основание чл.45 ЗЗД на А. Г. Т. ЕГН ********** с адрес
град София, улица Ангел Кънчев № 41 сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, претърпени от ищеца,
причинени на 16.5.2016г. около 12,00 часа, в град София, на бул. Александър Пушкин, пред
№ 2, когато К. нанесъл удари с крака / ритници/ в областта на глезените и между краката на
А. Т., след което я хванал за двете ръце и я изблъскал, вследствие на което тя загубила
равновесие и паднала на земята, удряйки тялото си върху терена, като с това й е причинил
4
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на задно – външната повърхност на
средна и горна третини на лявата мишница, оток и кръвонасядане на обща площ 10/5 см,
предимно на лакътната изпъкналост на задно – външната повърхност на лявата мишница,
кръвонасядане по лявата странична повърхност на таза, кръвонасядане по предно –
вътрешната повърхност в горната третина на лявото бедро, кръвонасядане по предно
вътрешната повърхност на дясното бедро, кръвонасядания по предно – външната
повърхност на дясното бедро, кръвонасядания по предно – външната повърхност на лявото
бедро, кръвонасядания във върховата част на първи пръст на левия крак, включително и под
нокътната плочка, палпаторна по всички гореописани травматични находки, с което е
реализиран медико – биологичния признак на болка и страдание; заедно със законната лихва
от 16.5.2016г. до плащането.
ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Симеоново, улица
„Крайречна“ № 16А да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на А. Г. Т. ЕГН ********** с
адрес град София, улица Ангел Кънчев № 41 и А. Д. К. ЕГН ********** с адрес град
София, кв.Симеоново, улица „Крайречна“ № 16А сторените разноски от 705 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, А. Д. К. ЕГН ********** с адрес град София,
кв.Симеоново, улица „Крайречна“ № 16А да заплати в полза на бюджета на съда сумата от
320 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5